Живот като в приказките: Да кажеш „Да” на връх Еверест
Ирена работи в офис, само че е влюбена в чувството за независимост, което й носят планинските преходи. Обиколила е планините по целия свят, само че едно пътешестване до Непал през 2015 година трансформира живота й вечно.
Водач по пътя към хималайския връх Анапурна става 16-годишният Харк от Джагат, който я води през снежните преспи единствено по чифт джапанки. Ирена му подарява топли облекла и обувки и по този начин стават другари, а с цел да продължат да си поддържат връзка, тя му оставя и таблета си.
Няколко месеца по-късно, завръщайки се в България, Ирена научава, че Източен Непал, където се намират новите й другари, е разтресен от опустошително земетресение с магнитут 7,9 по скалата на Рихтер. Над 3000 души умират, а над 6500 са ранени. По знамение фамилията на Харк оцелява. Спасява ги таблетът – подарък, посредством който те изпращат своя вик за помощ до Ирена.
„ Казаха ми, че е било доста ужасно, доста мощно. Първо се е чуло доста мощен екот и оттова е почнала цялата земя да се тресе доста мощно. Започнали са да падат дървета. Самото земетресение е активизирало свлачище, което цялото село го прави на нищо.
Абсолютно напълно затрупани. Бяха оживели, имаха единствено няколко счупвания... През май месец стартира мусонният интервал и стартират преваляванията. Казват, в случай че няма, в случай че не беше валяло нямаше да има вода, може би нямаше да сме живи. Пили са такава вода, която се е стичала кална.”
Ирена намира метод да им помогне като се свързва посредством интернет с американеца Грейк Хейски, който работи като избавител и по това време организира образование наоколо до опустошеното село Джагат. Първоначално подаряват облекла и хранителни запаси от първа нужда. След това двамата основават дарителски уебсайт и за 3 месеца събират сумата от 500 000 $, с които да изградят нови домове за непалските им другари.
Къщите им са нормално към реките и свлачища, при всяко последващо земетресение ще се случи същото. И, с цел да се избегне за в бъдеще да има жертви, желаеха да ги изнесат на тераси. В момента имаме 25 издигнати отначало села, напълно нови села от тези пари, които ги събрахме, споделя Ирена.
„ Цялото село се събира. Няма разделяне – всички са като мравчици. Всичко събират. От най-малкото нещо стартират да градят. Не са тъжни, не са намусени. Не са нещастни.”
„ Къщите по високите елементи в селата нормално съставляват една стая с кален под и едно огнище, което е по средата. Тези, които са в по-ниските, са от 4 кола – изпод е за животните, от горната страна дървена къщурка със сламен покрив. Нямат кревати, нямат маси. Ядат с ръце. Когато пристигна време за сън, вадят едни огромни завивки и вършат от тях постели.”
„ Първото нещо, което хората стартират да строя там е учебно заведение. За тях е извънредно значимо децата да вървят на учебно заведение. Отворихме сметка, събираме пари да закупим компютри за самото учебно заведение.”
Влюбена в приключенията през 2016 година Ирена потегля на нов поход – 22 дни в ледниците на Далгахири . Справя се и с това предизвикателство, а по пътя назад се среща с загадъчен мъж от Кашмир на име Гюлзар.
„ Той беше с едни бели облекла, целият лъснат, бял чист, аз бях толкоз мръсна... Най-много ме впечатли търпението. Имаше ужасно самообладание.”
На третия ден от запознанството им той й се врича в обич и желае ръката й, само че тя отхвърля. Ирена се връща в България, само че екзотичния кашмирец продължава да търси контакт с нея посредством интернет.
„ В един миг аз имах над 2000 фотоси. Знаех му целия живот. Така се случи, че ми проведоха експедиция. И той ми сподели – къде отиваш и аз споделям – Еверест, и той споделя и аз пристигам с теб.”
Така при започване на 2017 година по време на експедицията в Еверест Ирена получава още веднъж предложение за брак. На самия връх. И приема..., а 6 месеца по-късно през октомври двамата подвигат женитба в Кашмир.
Три пъти ме питаха, съгласна ли си да се омъжиш за него, нали не те насилва, нали не те заплашва. В Индия и Кашмир, когато дамата се омъжва, в джамията й сменят името. И той ми беше избрал Амира. Ходжата, обаче сподели не, няма да се споделя Амира, ще се споделя Фатима.
Тогава татко му се разплака и ми описа история. Съпругът ми бил отгледан от баба му, която, преди да почине, извикала майка му и татко й и споделила: „ Няма да го дамите, Юлзар за жена от Кашмир, тъй като няма да бъде благополучен. Неговата жена ще бъде ангрези – ангрези на техния език значи чужденка. Той ще я откри на път и ще се споделя Фатима. Няколко дни по-късно баба му умира, а майка му и татко му по тази причина не му провеждат годеж и го чакат.
И по този начин пророчеството в фамилията на Гюлзар се сбъдва, сватбените празненства не престават още 3 дни, а Ирена към този момент има освен 2 имена, а и два живота.
„ Най-интересното беше, че всеки ден той ми правеше подарък – разнообразни рокли и ме караше заран, обед, вечер да ги променям.”
През април я чака ново пътешестване до Непал със брачна половинка й. Двамата не престават да оказват помощ на потърпевшите от мощното земетресение през 2015 година непалски фамилии. Това, което ще им занесат, обаче в действителност е религия и вяра за благополучие.
Водач по пътя към хималайския връх Анапурна става 16-годишният Харк от Джагат, който я води през снежните преспи единствено по чифт джапанки. Ирена му подарява топли облекла и обувки и по този начин стават другари, а с цел да продължат да си поддържат връзка, тя му оставя и таблета си.
Няколко месеца по-късно, завръщайки се в България, Ирена научава, че Източен Непал, където се намират новите й другари, е разтресен от опустошително земетресение с магнитут 7,9 по скалата на Рихтер. Над 3000 души умират, а над 6500 са ранени. По знамение фамилията на Харк оцелява. Спасява ги таблетът – подарък, посредством който те изпращат своя вик за помощ до Ирена.
„ Казаха ми, че е било доста ужасно, доста мощно. Първо се е чуло доста мощен екот и оттова е почнала цялата земя да се тресе доста мощно. Започнали са да падат дървета. Самото земетресение е активизирало свлачище, което цялото село го прави на нищо.
Абсолютно напълно затрупани. Бяха оживели, имаха единствено няколко счупвания... През май месец стартира мусонният интервал и стартират преваляванията. Казват, в случай че няма, в случай че не беше валяло нямаше да има вода, може би нямаше да сме живи. Пили са такава вода, която се е стичала кална.”
Ирена намира метод да им помогне като се свързва посредством интернет с американеца Грейк Хейски, който работи като избавител и по това време организира образование наоколо до опустошеното село Джагат. Първоначално подаряват облекла и хранителни запаси от първа нужда. След това двамата основават дарителски уебсайт и за 3 месеца събират сумата от 500 000 $, с които да изградят нови домове за непалските им другари.
Къщите им са нормално към реките и свлачища, при всяко последващо земетресение ще се случи същото. И, с цел да се избегне за в бъдеще да има жертви, желаеха да ги изнесат на тераси. В момента имаме 25 издигнати отначало села, напълно нови села от тези пари, които ги събрахме, споделя Ирена.
„ Цялото село се събира. Няма разделяне – всички са като мравчици. Всичко събират. От най-малкото нещо стартират да градят. Не са тъжни, не са намусени. Не са нещастни.”
„ Къщите по високите елементи в селата нормално съставляват една стая с кален под и едно огнище, което е по средата. Тези, които са в по-ниските, са от 4 кола – изпод е за животните, от горната страна дървена къщурка със сламен покрив. Нямат кревати, нямат маси. Ядат с ръце. Когато пристигна време за сън, вадят едни огромни завивки и вършат от тях постели.”
„ Първото нещо, което хората стартират да строя там е учебно заведение. За тях е извънредно значимо децата да вървят на учебно заведение. Отворихме сметка, събираме пари да закупим компютри за самото учебно заведение.”
Влюбена в приключенията през 2016 година Ирена потегля на нов поход – 22 дни в ледниците на Далгахири . Справя се и с това предизвикателство, а по пътя назад се среща с загадъчен мъж от Кашмир на име Гюлзар.
„ Той беше с едни бели облекла, целият лъснат, бял чист, аз бях толкоз мръсна... Най-много ме впечатли търпението. Имаше ужасно самообладание.”
На третия ден от запознанството им той й се врича в обич и желае ръката й, само че тя отхвърля. Ирена се връща в България, само че екзотичния кашмирец продължава да търси контакт с нея посредством интернет.
„ В един миг аз имах над 2000 фотоси. Знаех му целия живот. Така се случи, че ми проведоха експедиция. И той ми сподели – къде отиваш и аз споделям – Еверест, и той споделя и аз пристигам с теб.”
Така при започване на 2017 година по време на експедицията в Еверест Ирена получава още веднъж предложение за брак. На самия връх. И приема..., а 6 месеца по-късно през октомври двамата подвигат женитба в Кашмир.
Три пъти ме питаха, съгласна ли си да се омъжиш за него, нали не те насилва, нали не те заплашва. В Индия и Кашмир, когато дамата се омъжва, в джамията й сменят името. И той ми беше избрал Амира. Ходжата, обаче сподели не, няма да се споделя Амира, ще се споделя Фатима.
Тогава татко му се разплака и ми описа история. Съпругът ми бил отгледан от баба му, която, преди да почине, извикала майка му и татко й и споделила: „ Няма да го дамите, Юлзар за жена от Кашмир, тъй като няма да бъде благополучен. Неговата жена ще бъде ангрези – ангрези на техния език значи чужденка. Той ще я откри на път и ще се споделя Фатима. Няколко дни по-късно баба му умира, а майка му и татко му по тази причина не му провеждат годеж и го чакат.
И по този начин пророчеството в фамилията на Гюлзар се сбъдва, сватбените празненства не престават още 3 дни, а Ирена към този момент има освен 2 имена, а и два живота.
„ Най-интересното беше, че всеки ден той ми правеше подарък – разнообразни рокли и ме караше заран, обед, вечер да ги променям.”
През април я чака ново пътешестване до Непал със брачна половинка й. Двамата не престават да оказват помощ на потърпевшите от мощното земетресение през 2015 година непалски фамилии. Това, което ще им занесат, обаче в действителност е религия и вяра за благополучие.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ