Независимая газета: Иран е сигурен в победата над Америка
Иран отхвърли по-нататъшни договаряния със Съединени американски щати за " нуклеарната договорка " и от 15 май спря да извършва някои свои задължения по нея. Ситуацията в Персийския залив се нажежава. Войските на Съединени американски щати в Ирак и Сирия чакат да ги атакуван шиитски опълченци. Великият аятолах Али Хаменей разяснява възможностите за военно опълчване сред Техеран и Вашингтон. Позицията му не съответствува с тази на висшите военни в Ислямската република. Американският щемпел осведоми, че Пентагонът счита да накаже Иран и да изпрати в Близкия изток 120-хилядна армия, само че президентът на Съединени американски щати отхвърля. Експерти също проучват опцията Америка да нахлуе в Иран и стигат до нееднозначни заключения.
Техеран отхвърли да съблюдава предписаните от " нуклеарната договорка " предели за обогатяване на уран и произвеждане на тежка вода, само че въпреки всичко отпусна на Европа още 60 дни за разработка на допустими условия, засягащи иранската външноикономическа активност. Ръководството на Иран няма желание да подписва нови съглашения с Америка за нуклеарната си стратегия. Подложен на политически напън от Вашингтон - даже откакто Пети флот на Военноморски сили на Съединени американски щати бе заздравен с спомагателни кораби (включително самолетоносача клас Нимиц " Ейбрахам Линкълн ", влезнал към този момент в Оманския залив), а близкоизточното Централно командване на въоръжените сили на Съединени американски щати (СЕНТКОМ) получи спомагателни стратегически бомбардировачи, Техеран към момента дава отговор единствено с политически изказвания.
Хаменей да вземем за пример изясни позицията си по този начин: " Категоричен избор на иранската нация е опозиция против Съединени американски щати. В това противоборство Съединени американски щати ще се наложи да правят отстъпка. Противопоставянето не е военно, учредения за война няма ". И в противен случай, откровенията на мнозина американски политици сочат, че Съединени американски щати са подготвени за военни ограничения. Според американския сенатор републиканец Том Котън, с цел да завоюват войната, Щатите ще би трябвало да нанесат по Иран " два удара: първи удар и финален удар ". Трудно е прочее да схванеш отсам визията му за " удар ", само че смисълът на тази реторика е явен.
Преди това министърът на защитата на Съединени американски щати Патрик Шанахан внесе в актуализирания боен проект на ведомството корекция, съгласно която Съединени американски щати би трябвало да изпратят в Близкия изток 120-хилядна войскова формация, с цел да я употребяват, в случай че Иран продължи да създава нуклеарни оръжия или нападна американски военни. Новината неотложно бе оповестена във в. " Ню Йорк таймс ". За да сме обективни, ще отбележим, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп по този начин стремглаво отвърна: " Дали бих го направил в този момент? Не, несъмнено. Ако бяхме го създали, щяхме да пратим ужасно по-голям брой военни ". Нещо повече, американският водач посочи, че " не е възнамерявал такова нещо и се надява, че няма да го възнамерява ".
В Европа считат, че всеки инцидентен въоръжен конфликт или провокация може да провокира война. " Много ни тревожи рискът възможен спор да стартира инцидентно, с ескалация, която в действителност е била непреднамерена и от двете страни, само че завършва с спор ", съобщи външният министър на Англия Джереми Хънт. Като главен риск в този смисъл Хънт уточни всяка борба сред Съединени американски щати и Иран. И в действителност, Техеран към този момент бе упрекнат като уредник на диверсионни офанзиви против четири петролни танкера (собственост на Саудитска Арабия, ОАЕ и Норвегия) и против водопровод на саудитска земя. Иран отхвърля да е забъркан в станалото, само че заплашва да затвори Ормузкия пролив при неспособност да продава своя нефт на международния пазар. Използването на терминалите в пристанище Фуджайра обезсилва тази опасност на Техеран. Сякаш на инат, случаите с танкерите станаха тъкмо там. Освен всичко друго, Съединени американски щати сложиха войските си в Ирак и Сирия в оптималната подготвеност за боен отговор против възможни офанзиви на ирански военни или шиитски милиции (контролирани от Техеран).
Командването на иранските въоръжени сили счита за прекомерно евентуално Съединени американски щати да стартират открита експанзия против Ислямската република. Според военни анализатори Вашингтон и Израел са в положение да смажат ракетните войски, Военновъздушни сили, военния флот и системата за Противовъздушна отбрана и ПРО на Иран, а след това с ракетно-бомбени удари да унищожат огромна част от иранските нуклеарни предприятия и редица най-важни отбранителни обекти. Но американците надали ще подхващат сухопътна интервенция поради неуместния ирански спектакъл на военни дейности.
Иранците вършат спогодба, че Съединени американски щати към този момент не се готвят да развият подобен сюжет. Докато да вземем за пример пребазирането на сили и средства за войната против Ирак през 2003 година търпя над четири месеца. С оглед на тази интервенция Съединени американски щати събраха в района шест самолетоносача и близо 875 бойни самолета. А сухопътната формация за инвазия наброяваше към 280 000 души, към 500 танка, над 1200 бойни бронирани машини, близо 900 оръдия, ракетни системи за залпов огън и миномети, повече от 900 хеликоптера и към 200 зенитни ракетни комплекса. И би трябвало да напомним, че бойните дейности в Ирак се водеха на еднакъв терен, а огромна част от площта на Иран са планински масиви. При това 60 на 100 от тогавашното население на Ирак симпатизираха на интервентите.
Впрочем да не забравяме, че в Иран има мощна съпротива, както пролича от всеобщите национални безредици през 2018 година Освен това израелските секрети служби се изхитрят да получават фотоси на отбранителните предприятия в Иран, каквито може да се създадат само в самите обекти. Това демонстрира, че днешните ирански управляващи имат голям брой вътрешни врагове, на които могат да разчитат интервентите.
Нещо повече, иранската войска не е натрупала опит в борби с въоръжени сили от западен вид. Последният й конфликт с такива войски датира от август-септември (25 август - 15 септември) 1941 година, когато руски и английски военни окупират страната за няма и месец.
Някои специалисти допускат, че в случай че Съединени американски щати и съдружниците им нахлуят в Иран, бойните дейности ще се развият най-вероятно съгласно афганистанския сюжет. /БТА
Техеран отхвърли да съблюдава предписаните от " нуклеарната договорка " предели за обогатяване на уран и произвеждане на тежка вода, само че въпреки всичко отпусна на Европа още 60 дни за разработка на допустими условия, засягащи иранската външноикономическа активност. Ръководството на Иран няма желание да подписва нови съглашения с Америка за нуклеарната си стратегия. Подложен на политически напън от Вашингтон - даже откакто Пети флот на Военноморски сили на Съединени американски щати бе заздравен с спомагателни кораби (включително самолетоносача клас Нимиц " Ейбрахам Линкълн ", влезнал към този момент в Оманския залив), а близкоизточното Централно командване на въоръжените сили на Съединени американски щати (СЕНТКОМ) получи спомагателни стратегически бомбардировачи, Техеран към момента дава отговор единствено с политически изказвания.
Хаменей да вземем за пример изясни позицията си по този начин: " Категоричен избор на иранската нация е опозиция против Съединени американски щати. В това противоборство Съединени американски щати ще се наложи да правят отстъпка. Противопоставянето не е военно, учредения за война няма ". И в противен случай, откровенията на мнозина американски политици сочат, че Съединени американски щати са подготвени за военни ограничения. Според американския сенатор републиканец Том Котън, с цел да завоюват войната, Щатите ще би трябвало да нанесат по Иран " два удара: първи удар и финален удар ". Трудно е прочее да схванеш отсам визията му за " удар ", само че смисълът на тази реторика е явен.
Преди това министърът на защитата на Съединени американски щати Патрик Шанахан внесе в актуализирания боен проект на ведомството корекция, съгласно която Съединени американски щати би трябвало да изпратят в Близкия изток 120-хилядна войскова формация, с цел да я употребяват, в случай че Иран продължи да създава нуклеарни оръжия или нападна американски военни. Новината неотложно бе оповестена във в. " Ню Йорк таймс ". За да сме обективни, ще отбележим, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп по този начин стремглаво отвърна: " Дали бих го направил в този момент? Не, несъмнено. Ако бяхме го създали, щяхме да пратим ужасно по-голям брой военни ". Нещо повече, американският водач посочи, че " не е възнамерявал такова нещо и се надява, че няма да го възнамерява ".
В Европа считат, че всеки инцидентен въоръжен конфликт или провокация може да провокира война. " Много ни тревожи рискът възможен спор да стартира инцидентно, с ескалация, която в действителност е била непреднамерена и от двете страни, само че завършва с спор ", съобщи външният министър на Англия Джереми Хънт. Като главен риск в този смисъл Хънт уточни всяка борба сред Съединени американски щати и Иран. И в действителност, Техеран към този момент бе упрекнат като уредник на диверсионни офанзиви против четири петролни танкера (собственост на Саудитска Арабия, ОАЕ и Норвегия) и против водопровод на саудитска земя. Иран отхвърля да е забъркан в станалото, само че заплашва да затвори Ормузкия пролив при неспособност да продава своя нефт на международния пазар. Използването на терминалите в пристанище Фуджайра обезсилва тази опасност на Техеран. Сякаш на инат, случаите с танкерите станаха тъкмо там. Освен всичко друго, Съединени американски щати сложиха войските си в Ирак и Сирия в оптималната подготвеност за боен отговор против възможни офанзиви на ирански военни или шиитски милиции (контролирани от Техеран).
Командването на иранските въоръжени сили счита за прекомерно евентуално Съединени американски щати да стартират открита експанзия против Ислямската република. Според военни анализатори Вашингтон и Израел са в положение да смажат ракетните войски, Военновъздушни сили, военния флот и системата за Противовъздушна отбрана и ПРО на Иран, а след това с ракетно-бомбени удари да унищожат огромна част от иранските нуклеарни предприятия и редица най-важни отбранителни обекти. Но американците надали ще подхващат сухопътна интервенция поради неуместния ирански спектакъл на военни дейности.
Иранците вършат спогодба, че Съединени американски щати към този момент не се готвят да развият подобен сюжет. Докато да вземем за пример пребазирането на сили и средства за войната против Ирак през 2003 година търпя над четири месеца. С оглед на тази интервенция Съединени американски щати събраха в района шест самолетоносача и близо 875 бойни самолета. А сухопътната формация за инвазия наброяваше към 280 000 души, към 500 танка, над 1200 бойни бронирани машини, близо 900 оръдия, ракетни системи за залпов огън и миномети, повече от 900 хеликоптера и към 200 зенитни ракетни комплекса. И би трябвало да напомним, че бойните дейности в Ирак се водеха на еднакъв терен, а огромна част от площта на Иран са планински масиви. При това 60 на 100 от тогавашното население на Ирак симпатизираха на интервентите.
Впрочем да не забравяме, че в Иран има мощна съпротива, както пролича от всеобщите национални безредици през 2018 година Освен това израелските секрети служби се изхитрят да получават фотоси на отбранителните предприятия в Иран, каквито може да се създадат само в самите обекти. Това демонстрира, че днешните ирански управляващи имат голям брой вътрешни врагове, на които могат да разчитат интервентите.
Нещо повече, иранската войска не е натрупала опит в борби с въоръжени сили от западен вид. Последният й конфликт с такива войски датира от август-септември (25 август - 15 септември) 1941 година, когато руски и английски военни окупират страната за няма и месец.
Някои специалисти допускат, че в случай че Съединени американски щати и съдружниците им нахлуят в Иран, бойните дейности ще се развият най-вероятно съгласно афганистанския сюжет. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ