Постамериканският свят настъпва вече и в Близкия изток
Иран и Саудитска Арабия се споразумяха да възстановяват връзките - дипломатическите връзки са възобновени, а работата на посолствата ще бъде обновена в идващите два месеца. Тази вест за помиряването на две прилежащи и доста авторитетни страни в Близкия изток и в ислямския свят сама по себе си би била класифицирана като най-важната, само че събитията към сключването на съглашението са още по-значими и придават на това събитие световно значение.
Факт е, че иранско-саудитското съглашение беше реализирано в Пекин, т.е. Китай направи най-важната стъпка за възстановяване на интернационалния си статус. Китай не може да сдобри Русия и Запада в спора за Украйна - тъй като, с изключение на всичко друго, това е териториален спор сред западната и съветската цивилизация, само че той сподели, че е в положение да повлияе на салдото на силите в различен най-съществен район на Евразия, Близкия изток. И това е голяма стъпка към построяването на постзападен, многополюсен свят.
Иран и Саудитска Арабия се скараха преди седем години след изтезанието на прочут шиитски свещеник от саудитците. Хилядолетните несъгласия сред шиити и сунити, перси и араби, съперничеството им за водачество както в района, по този начин и в ислямския свят – с цялото преплитане на тяхната история и ориси – всичко това доближи своя лимит. Прекъсването на дипломатическите връзки сред двете най-мощни и амбициозни страни в района постоянно е рисково, изключително когато се случва на фона на тяхното съревнование и опосредствани спорове в разнообразни елементи на района (Сирия, Йемен, Ливан, Палестина са единствено най-важната част от иранско-саудитската конфронтация). Освен това има доста сили, които желаят да трансфорат спора сред двете съседки във война – това е Израел, както и онази част от американския естаблишмънт, която разчита на смазването на Иран.
Но има и други външни сили - те въобще не са привлечени да разпалват огъня на нова война в района (катастрофална по следствията си) или да се възползват от несъгласията сред враждуващи съседи. Има такива, които са еднообразно заинтригувани от развиването на връзките и с двете страни, т.е. те могат да бъдат почтени медиатори.
Става дума за Русия и Китай - нашите страни през цялото време показаха значимостта на помиряването сред Техеран и Рияд, предложиха своите посреднически услуги и приказваха за нуждата да стартират работа по нова районна система за сигурност. В случая в Персийския залив, само че освен, тъй като всички схващат, че приказваме за построяването на нова архитектура в Близкия изток, откакто американците си потеглиха оттова.
Да, Щатите постепенно си отиват: напуснаха Афганистан, само че към момента имат най-силно въздействие върху Ирак, поддържат военно наличие в Сирия. Да не приказваме за съюзническите връзки с Израел, който, опирайки се на връзка с част от американския естаблишмънт, като цяло се пробва да дефинира и формулира политиката на Вашингтон в Близкия изток. Американските бази в арабските страни от Персийския залив към момента символизират господството на Щатите в района, само че в това време всички се готвят за „ света след американците “. Защо?
Защото на провалилия се хегемон няма да му се получи с световното владичество - и той би трябвало да избира. Близкият изток беше принесен в жертва в края на 2000-те години на тихоокеанския район, върху който Америка желае да се концентрира, с цел да сдържа Китай. А в този момент Европа стана още по-актуална – да се активизира против Русия. В идеалния случай Щатите желаеха да изградят в Близкия изток такава система от инспекции и салда, в която да имат надзорен пакет и решаваща дума по всички съществени линии на напрежение - както в арабско-израелската борба за Палестина, по този начин и в арабско-иранските несъгласия. Ясно е, че за това Съединените щати трябваше да се възползват от несъгласията, да разделят и владеят - и Иран беше избран за ролята на основния изверг. За да сплотят всички против него, Америка даже се опита да реализира арабско-израелско доближаване - отсам " Авраамовите съглашения " и проекта на Кушнер за палестинско урегулиране.
Но не беше допустимо Иран да се трансформира в главен зложелател на арабите - макар всички несъгласия с персите, саудитците елементарно схванаха американската композиция. И най-важното, районът престана да има вяра на американците - даже техните безконечни съдружници, саудитците, от дълго време (и намерено от 2013 г.) не имат вяра нито в американските гаранции, нито в американските проекти. И по тази причина те отдават най-голямо значение на преструктурирането на тактиката си, на връзките си с другите световни играчи - на първо място с тези, които работят за построяването на постамерикански международен ред.
Оттук и възходящото въздействие на Китай и Русия в района - затова въпросът не е единствено, че Поднебесната се трансформира в главен търговски и капиталов сътрудник както на саудитците, по този начин и на Иран, Русия с военната си интервенция в Сирия сподели на всички своята надеждност като съдружник, а дружно работят върху дедоларизацията. Да, координацията с Русия на стоковия пазар е значима за саудитците, а с Иран имаме големи инфраструктурни проекти за транспортни коридори, само че главното е, че и Техеран, и Рияд знаят, че Москва няма да се възползва на несъгласията посред им. Те знаят, че Путин държи на думата си и се отнасят към Китай и Си Цзинпин по същия метод.
Ето за какво помиряването на саудитците и иранците се състоя в Пекин - тъй като Китай и Русия се нуждаят от мощни сътрудници в построяването на нов международен ред и ролята на ислямския свят в този въпрос не може да бъде надценена.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Факт е, че иранско-саудитското съглашение беше реализирано в Пекин, т.е. Китай направи най-важната стъпка за възстановяване на интернационалния си статус. Китай не може да сдобри Русия и Запада в спора за Украйна - тъй като, с изключение на всичко друго, това е териториален спор сред западната и съветската цивилизация, само че той сподели, че е в положение да повлияе на салдото на силите в различен най-съществен район на Евразия, Близкия изток. И това е голяма стъпка към построяването на постзападен, многополюсен свят.
Иран и Саудитска Арабия се скараха преди седем години след изтезанието на прочут шиитски свещеник от саудитците. Хилядолетните несъгласия сред шиити и сунити, перси и араби, съперничеството им за водачество както в района, по този начин и в ислямския свят – с цялото преплитане на тяхната история и ориси – всичко това доближи своя лимит. Прекъсването на дипломатическите връзки сред двете най-мощни и амбициозни страни в района постоянно е рисково, изключително когато се случва на фона на тяхното съревнование и опосредствани спорове в разнообразни елементи на района (Сирия, Йемен, Ливан, Палестина са единствено най-важната част от иранско-саудитската конфронтация). Освен това има доста сили, които желаят да трансфорат спора сред двете съседки във война – това е Израел, както и онази част от американския естаблишмънт, която разчита на смазването на Иран.
Но има и други външни сили - те въобще не са привлечени да разпалват огъня на нова война в района (катастрофална по следствията си) или да се възползват от несъгласията сред враждуващи съседи. Има такива, които са еднообразно заинтригувани от развиването на връзките и с двете страни, т.е. те могат да бъдат почтени медиатори.
Става дума за Русия и Китай - нашите страни през цялото време показаха значимостта на помиряването сред Техеран и Рияд, предложиха своите посреднически услуги и приказваха за нуждата да стартират работа по нова районна система за сигурност. В случая в Персийския залив, само че освен, тъй като всички схващат, че приказваме за построяването на нова архитектура в Близкия изток, откакто американците си потеглиха оттова.
Да, Щатите постепенно си отиват: напуснаха Афганистан, само че към момента имат най-силно въздействие върху Ирак, поддържат военно наличие в Сирия. Да не приказваме за съюзническите връзки с Израел, който, опирайки се на връзка с част от американския естаблишмънт, като цяло се пробва да дефинира и формулира политиката на Вашингтон в Близкия изток. Американските бази в арабските страни от Персийския залив към момента символизират господството на Щатите в района, само че в това време всички се готвят за „ света след американците “. Защо?
Защото на провалилия се хегемон няма да му се получи с световното владичество - и той би трябвало да избира. Близкият изток беше принесен в жертва в края на 2000-те години на тихоокеанския район, върху който Америка желае да се концентрира, с цел да сдържа Китай. А в този момент Европа стана още по-актуална – да се активизира против Русия. В идеалния случай Щатите желаеха да изградят в Близкия изток такава система от инспекции и салда, в която да имат надзорен пакет и решаваща дума по всички съществени линии на напрежение - както в арабско-израелската борба за Палестина, по този начин и в арабско-иранските несъгласия. Ясно е, че за това Съединените щати трябваше да се възползват от несъгласията, да разделят и владеят - и Иран беше избран за ролята на основния изверг. За да сплотят всички против него, Америка даже се опита да реализира арабско-израелско доближаване - отсам " Авраамовите съглашения " и проекта на Кушнер за палестинско урегулиране.
Но не беше допустимо Иран да се трансформира в главен зложелател на арабите - макар всички несъгласия с персите, саудитците елементарно схванаха американската композиция. И най-важното, районът престана да има вяра на американците - даже техните безконечни съдружници, саудитците, от дълго време (и намерено от 2013 г.) не имат вяра нито в американските гаранции, нито в американските проекти. И по тази причина те отдават най-голямо значение на преструктурирането на тактиката си, на връзките си с другите световни играчи - на първо място с тези, които работят за построяването на постамерикански международен ред.
Оттук и възходящото въздействие на Китай и Русия в района - затова въпросът не е единствено, че Поднебесната се трансформира в главен търговски и капиталов сътрудник както на саудитците, по този начин и на Иран, Русия с военната си интервенция в Сирия сподели на всички своята надеждност като съдружник, а дружно работят върху дедоларизацията. Да, координацията с Русия на стоковия пазар е значима за саудитците, а с Иран имаме големи инфраструктурни проекти за транспортни коридори, само че главното е, че и Техеран, и Рияд знаят, че Москва няма да се възползва на несъгласията посред им. Те знаят, че Путин държи на думата си и се отнасят към Китай и Си Цзинпин по същия метод.
Ето за какво помиряването на саудитците и иранците се състоя в Пекин - тъй като Китай и Русия се нуждаят от мощни сътрудници в построяването на нов международен ред и ролята на ислямския свят в този въпрос не може да бъде надценена.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ