Кампания подкрепя граждани да се борят за правата си въпреки натиска
#ипримeн: нова гражданска акция дава публичност на натиска против хора, които пазят природата и правата си
" Страхът обича тишината. Затова през днешния ден избираме да приказваме. "
С тази концепция започва гражданската акция #ипримeн , която демонстрира по какъв начин натискът и страхът все по-често заместват естественото ръководство и решенията в интерес на хората и по какъв начин това може да бъде променено, когато хората стартират да приказват и да се поддържат.
Зад акцията стои необятна коалиция от цивилен организации - от природозащитни (), през организации за отбрана на човешките права, до такива, работещи за върховенството на закона, които работят дружно в самодейността.
Кампанията стартира с историята на едно младо семейство от село Равна гора, община Аврен - Мария Крумова и Атанас Цветански.
Те се връщат в България, с цел да живеят умерено - покрай природата, да отглеждат детето си и да се грижат за фамилията си. Вместо това се оказват в центъра на спор, който стартира с проект за създаване на ветроенергиен парк с десетки турбини наоколо до домовете на хората и в сензитивна естествена зона.
Мария и Атанас не остават безучастни. Заедно с още десетки хора от няколко села те събират подписи, търсят информация, провеждат се и съумяват да спрат плана. ()
Историята обаче не свършва с тази победа. Малко след решението за преустановяване на плана стартират инспекции в дома им. В двора им са открити две постройки - наследствени и дългогодишни, каквито има в доста български села без кадастър. Срещу тях са издадени заповеди за унищожаване и стартират правосъдни каузи.
Според тях това не е просто административен проблем, а образец за нещо по-голямо - по какъв начин пропуски в системата могат да се употребяват като напън против дейни жители.
Историята на Мария и Атанас не е изолиран случай. Тя демонстрира модел, при който хората се обезкуражават да вземат участие в решенията за средата, в която живеят посредством боязън, неустановеност и чувство, че е „ по-добре да мълчиш ".
И тъкмо тук се намесва #ипримeн . Кампанията цели да даде публичност на такива случаи и да покаже, че когато хората приказват и се свързват между тях, този модел може да бъде изменен.
Защото хората имат право да вземат участие в решенията за мястото, където живеят. За природата. За водата. За здравето си.
Видеото с историята на Мария и Атанас:
Пълният роман:
" Страхът обича тишината. Затова през днешния ден избираме да приказваме. "
С тази концепция започва гражданската акция #ипримeн , която демонстрира по какъв начин натискът и страхът все по-често заместват естественото ръководство и решенията в интерес на хората и по какъв начин това може да бъде променено, когато хората стартират да приказват и да се поддържат.
Зад акцията стои необятна коалиция от цивилен организации - от природозащитни (), през организации за отбрана на човешките права, до такива, работещи за върховенството на закона, които работят дружно в самодейността.
Кампанията стартира с историята на едно младо семейство от село Равна гора, община Аврен - Мария Крумова и Атанас Цветански.
Те се връщат в България, с цел да живеят умерено - покрай природата, да отглеждат детето си и да се грижат за фамилията си. Вместо това се оказват в центъра на спор, който стартира с проект за създаване на ветроенергиен парк с десетки турбини наоколо до домовете на хората и в сензитивна естествена зона.
Мария и Атанас не остават безучастни. Заедно с още десетки хора от няколко села те събират подписи, търсят информация, провеждат се и съумяват да спрат плана. ()
Историята обаче не свършва с тази победа. Малко след решението за преустановяване на плана стартират инспекции в дома им. В двора им са открити две постройки - наследствени и дългогодишни, каквито има в доста български села без кадастър. Срещу тях са издадени заповеди за унищожаване и стартират правосъдни каузи.
Според тях това не е просто административен проблем, а образец за нещо по-голямо - по какъв начин пропуски в системата могат да се употребяват като напън против дейни жители.
Историята на Мария и Атанас не е изолиран случай. Тя демонстрира модел, при който хората се обезкуражават да вземат участие в решенията за средата, в която живеят посредством боязън, неустановеност и чувство, че е „ по-добре да мълчиш ".
И тъкмо тук се намесва #ипримeн . Кампанията цели да даде публичност на такива случаи и да покаже, че когато хората приказват и се свързват между тях, този модел може да бъде изменен.
Защото хората имат право да вземат участие в решенията за мястото, където живеят. За природата. За водата. За здравето си.
Видеото с историята на Мария и Атанас:
Пълният роман:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ