Може ли войната между Русия и Украйна да стане повторение на тази между Ирак и Иран
Инвазията на Русия в Украйна се трансформира в най-значимото геополитическо събитие за Европа през ХХI век. Скоро войната сред двете прилежащи страни ще навърши година. Анализаторите се надпреварват с прогнози какво ще се случи по-късно. Някои чертаят ново преразпределение на света, а други разпад на Руската федерация. Засилва се терзанието от възможна използването на нуклеарни оръжия.
Малцина обаче си спомнят, че преди близо 40 години се разгаря спор, който носи някои от белезите на войната сред Русия и Украйна. Мащабни мобилизации, доставки на стотици танкове, окопни борби и приложимост на оръжия за всеобщо поразяване. Успяват ли те да реализират нещо друго, с изключение на гибелта на над един милион индивида?
Войната сред Ирак и Иран
Обтегнатите връзки сред Ирак и Иран датират от края на 60-те години на предишния век. Те стартират със спор за водната граница в река Арванд, формирана от сливането на Тигър и Ефрат. След Ислямската гражданска война през 1979 година разногласията се усилват и включват етнически, идеологически и геополитически нюанс.
Провинция Хузестан е част от Иран, само че има арабско малцинство. Според някои наблюдаващи то остава недоволно от Ислямската гражданска война, което от своя страна подклажда локалния арабски шовинизъм.
Саддам Хюсеин желае да се утвърди, като решителен водач в Близкия Изток. Същевременно Иран започва пан-ислямски план, който опонира на районната надмощие на Ирак.
Освен със значителното и арабското си малцинство, провинция Хузестан е известна и с петролните си находища. Контролирането й би улеснило и превоза на петрола през Персийския залив за Ирак.
Саддам Хюсеин взема решение, че Ислямската гражданска война е отслабила съществено армията на Иран. До средата на 1980 година Техеран организира всеобща чистка, засегнала не по-малко от 12 000 офицери. Техеран губи и най-силния си съдружник - Съединени американски щати.
На 22 септември Ирак подхваща масирана инвазия в Иран. По проект ударът на Саддам требва да е толкоз мощен, че да докара до бързото рухване на властта в Иран. Арабският водач разкрива фронт от 622 километра. От шестте дивизии на Ирак, участващи в първичната офанзива, четири са изпратени в Хузестан.
Фронтът съвсем не помръдва от границата сред двете страни
Още в първите дни на нашествието пада първата заблуда на Саддам. Иракските очаквания за въстание на етническите араби от Хузестан не се материализират. Мнозинството от тях гледат внимателно на протичащите се събития или остават лоялни към Иран.
Багдад от своя страна се проваля в напъните си да реализира бърз и бездънен удар. Ирак не съумява да си обезпечи въздушно предимство и самичък става жертва на огромни удари по въздух. Армията на Саддам не съумява да окупира по-голямата част от Хузестан.
Народът на Иран, вместо да се обърне против своята към момента слаба Ислямска република, се сплотява към нея. Приблизително 200 000 нови бойци идват на фронта 2 месеца след началото на борбите. Много от тях са със мощни идеологически и религиозни възгледи.
Окопната война в пустинята взема живота на стотици хиляди души без да докара до резултат
Снимка: iStock by Getty Images
Въпреки мобилизацията в Ирак арабската страна е изчерпала стратегическите си запаси и в края на 1980 година афишира, че няма мощ за нови офанзиви.
Конфликтът напомня на Първата международна война. По фронтовата линия се появяват окопи, водят се кръвопролитни, само че безрезултатни боеве. Дори се употребява химическо оръжие.
Ирак губи минималните териториални придобивки, които е направил. Иран обаче също не съумява да превземе обилни територии в Ирак. Конфликтът става все по-жесток, само че без значителен прогрес на фронта.
Употребата на деца-войници става норма, завръщат се тактиките на човешките талази, образуват се цели отряди от " мъченици ". Броя на изгубените бронирани машини надвишава хиляди, а броят на изгубените животи надвишава стотици хиляди.
Съединените щати и Съветският съюз, дружно с доста западни и арабски страни, дават военна, разследваща, икономическа и политическа поддръжка за Ирак. През всяка година на войната Саддам внася оръжие за 7 милиарда $. Това съставлява 12% от световните продажби на оръжие през интервала.
Саддам Хюсеин се сеща с Доналд Ръмсфелд в края на 1983 година и си обезпечава поддръжката на Съединени американски щати. Диктаторът получава големи помощи и от Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: Getty Images
" Жалко е, че няма по какъв начин и двете страни да изгубят ", декларира Хенри Кисинджър през 80-те години на предишния век.
Ако първоначално Ирак е целял рухване на режима в Техеран, в този момент Иран желаят свалянето на Саддам. И двете страни смятат за собствен приоритет тактиката за изтощение на врага.
Воден от прагматизъм, Вашингтон поддържа Багдад с продажби на хеликоптери, технология с двойно приложение и даже образование на спецчасти. С загадка стратегия и в по-малки количества Съединени американски щати прави доставки на оръжия и към Иран.
За разлика от Ирак, Техеран е в интернационална изолираност. Единственият му непосредствен съдружник се оказва Северна Корея, която доставя армията на ислямската република. Либия, Сирия и Китай също оказват помощ на персите.
В края на войната армията на Иран е близо два пъти по-малка от иракската. Тя е с 4 пъти по-малко танкове и 8 пъти по-малко самолети. Ирак има забележителен превес в броя на хеликоптерите и артилерията.
Войната продължава близо 8 години. Официалният й край е на 20 август 1988 година Всяка страна се афишира за победител. Истината обаче е, че всяка е по-скоро губещ.
Иран губи 600 000 бойци, а Ирак - 500 000. Загиналите цивилни надвишават 100 000. Много значими обекти и в двете страни са разрушени.
Забравените заключения
Припомняйки си в резюме една от най-кървавите войни на 20 век, можем да създадем няколко извода.
Всеки спор може да дееволюира до примитивните окопни тактики на Първата международна война.
Окопната война и артилерийските обстрели към този момент са преобладаваща тактичност в спора
Снимка: АР/БТА
Войната на безсилие е рискова тактика, която може да проточи, ожесточи и оскъпи спора. Липсата на резултати води до крайни тактики. Дори те обаче не постоянно са в положение да подсигуряват основни промени на фронта.
Грешното разузнаване и неприятни преценки са в основата на предприемането на всяка война, която може да приключи безуспешно или пагубно за основателя й.
Възможно е резултатът на неверните първични ходове да се отстрани с изтощение на съперника, само че поставените първични цели съвсем несъмнено остават в областта на непостижимото.
Ирак се афишира за победител, просто тъй като продължава да съществува. Иран съумява да отблъсне нашествието и Ислямската гражданска война се утвърждава. Техеран обаче продължава да е в интернационална изолираност и с разрушена стопанска система.
Чуждестранната поддръжка или изолираност не са сигурен белег за победа или загуба. При задоволително добра агитация и вътрешен надзор режимът може да остане неизменен, даже да се е провалил на фронта.
Обратно към Русия и Украйна
Да се върнем към войната сред Русия и Украйна. Има две неща, за които всички наподобява са сигурни, че ще се случат през 2023 година.
Първото е, че Украйна ще стартира да придобива от ден на ден и повече западни танкове. Лондон разгласи, че ще изпрати 14 броя от танка Chalanger-2 на Киев. Варшава счита да прати също толкоз танкове Leopard-2. Тези количества са алегорични, само че могат да се усилят в близкото бъдеще.
Противовъздушна отбрана системата Patriot значи, че русия ще би трябвало да премсля повече ракетните си удари
Снимка: Istockphoto by Getty Images
Киев обаче няма да може да се възползва неотложно от тях. Причината е, че първо би трябвало да се образова екипаж. За разлика от руските танкове, Leopard-2 и Chalanger-2 са без автоматизирано зареждане, а екипажът им е с един човек повече.
Ако предположим, че образованието към този момент е почнало, то доставките на западни танкове в основни количества и тяхната приложимост могат да се случат след средата на тази година. Това приказва за вероятността войната да продължи и през 2024 година.
Съществено въздействие, може би по-голямо от танковете, ще окаже Противовъздушна отбрана системата Patriot. Русия не съумя да завоюва въздушното пространство над Украйна. Американският предпазен комплекс ще принуди Москва по-бързо да изразходва по-бързо ракетните си резервира, с цел да осъществя ударите си.
Това ще накара Кремъл или да понижи интензитета им или да задълбочи партньорството си с Иран.
Второто нещо, което анализаторите чакат, е намесата на Беларус във войната. Това обаче напълно не е толкоз несъмнено. Лукашенко не желае армията му да взе участие непосредствено във войната на Русия против Украйна. Но даже това да стане, то въоръжените сили на Беларус не са задоволително огромни, с цел да окажат основна смяна на бойното поле. Голяма част от тях ще би трябвало да останат и по западната граница на страната.
През 2020 година Лукашенко резервира властта си с помощта на армията си. Той не би я жертвал безгрижно във войната на Русия с Украйна
Снимка: БТА/АП
Редовната войска на Минск е 72 000 души. През 2022 година се появи информация, че тя ще се усили до 80 000. Ако Лукашенко влезе намерено във войната, той ще може да изпрати в Украйна не повече от 40 хиляди души. Количеството може да е още по-ниско, в случай че Минск реши да не праща наборници.
Междувременно Русия струпва войски в Беларус и като че ли се готви за втора инвазия от север. Логиката на Москва е, че може да прекъсне някои пътни артерии, по които Украйна доставя армията си със западно въоръжение.
Елементът на изненадата липсва, а през 2022 година съветската войска не съумя да превземе нито една основна точка в северната част на Украйна. Това докара до проблеми с логистиката, неуспех в борбата за Киев и оттегляне.
Ако Москва реши да повтори тактиката си, ще се сблъска с унищожени мостове, минирани пътища и доста по-организирана опозиция. Дори Русия да успее да навлезе в някаква дълбочина, доставките на западно оръжие в Украйна надали ще спрат. Вместо Полша, Румъния ще се трансформира в съществена транспортна артерия за снабдяването на Киев.
Единственото, което повторното отваряне на северния фронт може да направи, е да облекчи обстановката на изток и на юг. Не би трябвало обаче да забравяме обаче, че Москва оправда отдръпването си от северния фронт през април точно с желанието да усъвършенства обстановката на изток и на юг.
Тази година стартира и с още една значима смяна. Началникът на Генералния щаб на Русия и заместник-министър на защитата, Валерий Герасимов, бе назначен за командващ на бойните дейности в Украйна.
Путин обвързва военния си хайлайф от ден на ден със ориста на войната
Снимка: АР/БТА
Заместник-началникът на съветския щаб, генерал-полковник Алексей Ким, се трансформира и в заместител началник на интервенцията, дружно с предходния командващ - военачалник Сергей Суровикин.
По този метод ориста на военната секта в съветския хайлайф стана по-пряко обвързана с хода на военните дейности. Това не подсигурява реализиране на резултати, само че демонстрира, че надали Москва е подготвена за мир.
Дългата война
Направата на добра прогноза изисква познаването в дълбочина на редица обстоятелства, които са известни на малко на брой. Всяка страна в спора може да предприеме изненадващи и непредвидени ходове. В природата на човек е да се приспособява и да трансформира държанието си. Същото важи и за страните - в мир и във война. Единственото, което ни остава е да спекулираме.
Познаването на историята е добра основа, на която да изградим догатките си.
Знаем, че доставките на ново оръжие за Украйна ще продължат. Русия най-вероятно ще извърши или към този момент прави нова вълна от мобилизацията си. Киев обаче също има значителен мобилизационен капацитет. Военната промишленост на Москва не демонстрира признаци на задъхване, а Западът е все по този начин обединен в поддръжката си за Киев.
Всички тези белези демонстрират, че войната надали ще завърши през 2023 година. Ако Киев получи основна поддръжка в бронирана техника, като нови танкове Leopard-2, то Москва ще би трябвало да измисли някакъв отговор.
Подобно на войната сред Ирак и Иран, продължаването й ще докара до ожесточаване. Но това не е наложително да подсигурява смяна на фронта.
Русия няма късмет да превземе целия Донбас, в случай че не реализира офанзива в друго направление. Линията Славянск-Краматорск е същинска цитадела, която няма да се повлияе от съветско завладяване на към този момент заличавания Бахмут.
Донбас е мощно урбанизиран регион, което го прави сложен за завладяване. Всеки атакуващ би трябвало да е подготвен да изразходи най-способните си сили в боеве, които може и да не завоюва. Освен това подземен има прокопани голям брой мини и тунели, които прибавят още едно измерение към борбата.
Завземането на Крим пък е допустимо единствено с ефикасна обсада на полуострова. Това значи, че Украйна първо би трябвало да превземе Мелитопол, а може би даже да си върне и Мариупол. Следващата й стъпка ще е управление на въздушното пространство над Крим и организирането на морска обсада. Шансовете за това също не са толкоз високи.
След всичко написано до тук можем да заключим, че войната освен ще продължи през 2023 година, само че може да се проточи и доникъде на десетилетието. Към този миг отстъпките към съперника биха коствали прекомерно скъпо на властта в Москва и в Киев.
Какви са другите сюжети?
Шансът за ескалация на спора в същинска Трета международна война не е огромен. Белег за това е, че Москва не реагира на нахлуване с дрон против базата Енгелс, в която има бомбардировачи от нуклеарната й триада. Западният и съветският хайлайф биха изгубили прекалено много пари и комфорт при разиграване на нуклеарната карта.
Разгромът на Москва, връщането на Украйна в границите от 1991 година и даже преструктурирането или разпадането на Руската федерация са малко евентуални. Властта в Техеран и Багдад остава непроменена след 8 години на брутална война. Финансовите и човешки загуби не отслабват позицията на режимите там. Всъщност, Саддам Хюсеин продължава да ръководи даже след Първата война на Съединени американски щати против Ирак. Война, която изцяло разрушава армията и стопанската система му.
Няма изгледи Русия да успее при втори взлом над Киев. Шансовете Москва да завземе левия бряг на Днепър също са близки до нулата. Боевете за градове с размера на Харков или Днипро биха изтощили изцяло съветската войска и Кремъл знае добре това. Разгромът на Киев и разпада на Украйна също наподобяват непостижими.
Мирът към този момент не е на хоризонта. Когато той стане факт в някоя от идните години, раните ще са прекомерно дълбоки, жертвите - стотици хиляди, а геополитическото напрежение по-високо от всеки път. Много е евентуално войната в Украйна да се трансформира в катализатор на бъдещи спорове.
Малцина обаче си спомнят, че преди близо 40 години се разгаря спор, който носи някои от белезите на войната сред Русия и Украйна. Мащабни мобилизации, доставки на стотици танкове, окопни борби и приложимост на оръжия за всеобщо поразяване. Успяват ли те да реализират нещо друго, с изключение на гибелта на над един милион индивида?
Войната сред Ирак и Иран
Обтегнатите връзки сред Ирак и Иран датират от края на 60-те години на предишния век. Те стартират със спор за водната граница в река Арванд, формирана от сливането на Тигър и Ефрат. След Ислямската гражданска война през 1979 година разногласията се усилват и включват етнически, идеологически и геополитически нюанс.
Провинция Хузестан е част от Иран, само че има арабско малцинство. Според някои наблюдаващи то остава недоволно от Ислямската гражданска война, което от своя страна подклажда локалния арабски шовинизъм.
Саддам Хюсеин желае да се утвърди, като решителен водач в Близкия Изток. Същевременно Иран започва пан-ислямски план, който опонира на районната надмощие на Ирак.
Освен със значителното и арабското си малцинство, провинция Хузестан е известна и с петролните си находища. Контролирането й би улеснило и превоза на петрола през Персийския залив за Ирак.
Саддам Хюсеин взема решение, че Ислямската гражданска война е отслабила съществено армията на Иран. До средата на 1980 година Техеран организира всеобща чистка, засегнала не по-малко от 12 000 офицери. Техеран губи и най-силния си съдружник - Съединени американски щати.
На 22 септември Ирак подхваща масирана инвазия в Иран. По проект ударът на Саддам требва да е толкоз мощен, че да докара до бързото рухване на властта в Иран. Арабският водач разкрива фронт от 622 километра. От шестте дивизии на Ирак, участващи в първичната офанзива, четири са изпратени в Хузестан.
Фронтът съвсем не помръдва от границата сред двете страни
Още в първите дни на нашествието пада първата заблуда на Саддам. Иракските очаквания за въстание на етническите араби от Хузестан не се материализират. Мнозинството от тях гледат внимателно на протичащите се събития или остават лоялни към Иран.
Багдад от своя страна се проваля в напъните си да реализира бърз и бездънен удар. Ирак не съумява да си обезпечи въздушно предимство и самичък става жертва на огромни удари по въздух. Армията на Саддам не съумява да окупира по-голямата част от Хузестан.
Народът на Иран, вместо да се обърне против своята към момента слаба Ислямска република, се сплотява към нея. Приблизително 200 000 нови бойци идват на фронта 2 месеца след началото на борбите. Много от тях са със мощни идеологически и религиозни възгледи.
Окопната война в пустинята взема живота на стотици хиляди души без да докара до резултат
Снимка: iStock by Getty Images
Въпреки мобилизацията в Ирак арабската страна е изчерпала стратегическите си запаси и в края на 1980 година афишира, че няма мощ за нови офанзиви.
Конфликтът напомня на Първата международна война. По фронтовата линия се появяват окопи, водят се кръвопролитни, само че безрезултатни боеве. Дори се употребява химическо оръжие.
Ирак губи минималните териториални придобивки, които е направил. Иран обаче също не съумява да превземе обилни територии в Ирак. Конфликтът става все по-жесток, само че без значителен прогрес на фронта.
Употребата на деца-войници става норма, завръщат се тактиките на човешките талази, образуват се цели отряди от " мъченици ". Броя на изгубените бронирани машини надвишава хиляди, а броят на изгубените животи надвишава стотици хиляди.
Съединените щати и Съветският съюз, дружно с доста западни и арабски страни, дават военна, разследваща, икономическа и политическа поддръжка за Ирак. През всяка година на войната Саддам внася оръжие за 7 милиарда $. Това съставлява 12% от световните продажби на оръжие през интервала.
Саддам Хюсеин се сеща с Доналд Ръмсфелд в края на 1983 година и си обезпечава поддръжката на Съединени американски щати. Диктаторът получава големи помощи и от Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: Getty Images
" Жалко е, че няма по какъв начин и двете страни да изгубят ", декларира Хенри Кисинджър през 80-те години на предишния век.
Ако първоначално Ирак е целял рухване на режима в Техеран, в този момент Иран желаят свалянето на Саддам. И двете страни смятат за собствен приоритет тактиката за изтощение на врага.
Воден от прагматизъм, Вашингтон поддържа Багдад с продажби на хеликоптери, технология с двойно приложение и даже образование на спецчасти. С загадка стратегия и в по-малки количества Съединени американски щати прави доставки на оръжия и към Иран.
За разлика от Ирак, Техеран е в интернационална изолираност. Единственият му непосредствен съдружник се оказва Северна Корея, която доставя армията на ислямската република. Либия, Сирия и Китай също оказват помощ на персите.
В края на войната армията на Иран е близо два пъти по-малка от иракската. Тя е с 4 пъти по-малко танкове и 8 пъти по-малко самолети. Ирак има забележителен превес в броя на хеликоптерите и артилерията.
Войната продължава близо 8 години. Официалният й край е на 20 август 1988 година Всяка страна се афишира за победител. Истината обаче е, че всяка е по-скоро губещ.
Иран губи 600 000 бойци, а Ирак - 500 000. Загиналите цивилни надвишават 100 000. Много значими обекти и в двете страни са разрушени.
Забравените заключения
Припомняйки си в резюме една от най-кървавите войни на 20 век, можем да създадем няколко извода.
Всеки спор може да дееволюира до примитивните окопни тактики на Първата международна война.
Окопната война и артилерийските обстрели към този момент са преобладаваща тактичност в спора
Снимка: АР/БТА
Войната на безсилие е рискова тактика, която може да проточи, ожесточи и оскъпи спора. Липсата на резултати води до крайни тактики. Дори те обаче не постоянно са в положение да подсигуряват основни промени на фронта.
Грешното разузнаване и неприятни преценки са в основата на предприемането на всяка война, която може да приключи безуспешно или пагубно за основателя й.
Възможно е резултатът на неверните първични ходове да се отстрани с изтощение на съперника, само че поставените първични цели съвсем несъмнено остават в областта на непостижимото.
Ирак се афишира за победител, просто тъй като продължава да съществува. Иран съумява да отблъсне нашествието и Ислямската гражданска война се утвърждава. Техеран обаче продължава да е в интернационална изолираност и с разрушена стопанска система.
Чуждестранната поддръжка или изолираност не са сигурен белег за победа или загуба. При задоволително добра агитация и вътрешен надзор режимът може да остане неизменен, даже да се е провалил на фронта.
Обратно към Русия и Украйна
Да се върнем към войната сред Русия и Украйна. Има две неща, за които всички наподобява са сигурни, че ще се случат през 2023 година.
Първото е, че Украйна ще стартира да придобива от ден на ден и повече западни танкове. Лондон разгласи, че ще изпрати 14 броя от танка Chalanger-2 на Киев. Варшава счита да прати също толкоз танкове Leopard-2. Тези количества са алегорични, само че могат да се усилят в близкото бъдеще.
Противовъздушна отбрана системата Patriot значи, че русия ще би трябвало да премсля повече ракетните си удари
Снимка: Istockphoto by Getty Images
Киев обаче няма да може да се възползва неотложно от тях. Причината е, че първо би трябвало да се образова екипаж. За разлика от руските танкове, Leopard-2 и Chalanger-2 са без автоматизирано зареждане, а екипажът им е с един човек повече.
Ако предположим, че образованието към този момент е почнало, то доставките на западни танкове в основни количества и тяхната приложимост могат да се случат след средата на тази година. Това приказва за вероятността войната да продължи и през 2024 година.
Съществено въздействие, може би по-голямо от танковете, ще окаже Противовъздушна отбрана системата Patriot. Русия не съумя да завоюва въздушното пространство над Украйна. Американският предпазен комплекс ще принуди Москва по-бързо да изразходва по-бързо ракетните си резервира, с цел да осъществя ударите си.
Това ще накара Кремъл или да понижи интензитета им или да задълбочи партньорството си с Иран.
Второто нещо, което анализаторите чакат, е намесата на Беларус във войната. Това обаче напълно не е толкоз несъмнено. Лукашенко не желае армията му да взе участие непосредствено във войната на Русия против Украйна. Но даже това да стане, то въоръжените сили на Беларус не са задоволително огромни, с цел да окажат основна смяна на бойното поле. Голяма част от тях ще би трябвало да останат и по западната граница на страната.
През 2020 година Лукашенко резервира властта си с помощта на армията си. Той не би я жертвал безгрижно във войната на Русия с Украйна
Снимка: БТА/АП
Редовната войска на Минск е 72 000 души. През 2022 година се появи информация, че тя ще се усили до 80 000. Ако Лукашенко влезе намерено във войната, той ще може да изпрати в Украйна не повече от 40 хиляди души. Количеството може да е още по-ниско, в случай че Минск реши да не праща наборници.
Междувременно Русия струпва войски в Беларус и като че ли се готви за втора инвазия от север. Логиката на Москва е, че може да прекъсне някои пътни артерии, по които Украйна доставя армията си със западно въоръжение.
Елементът на изненадата липсва, а през 2022 година съветската войска не съумя да превземе нито една основна точка в северната част на Украйна. Това докара до проблеми с логистиката, неуспех в борбата за Киев и оттегляне.
Ако Москва реши да повтори тактиката си, ще се сблъска с унищожени мостове, минирани пътища и доста по-организирана опозиция. Дори Русия да успее да навлезе в някаква дълбочина, доставките на западно оръжие в Украйна надали ще спрат. Вместо Полша, Румъния ще се трансформира в съществена транспортна артерия за снабдяването на Киев.
Единственото, което повторното отваряне на северния фронт може да направи, е да облекчи обстановката на изток и на юг. Не би трябвало обаче да забравяме обаче, че Москва оправда отдръпването си от северния фронт през април точно с желанието да усъвършенства обстановката на изток и на юг.
Тази година стартира и с още една значима смяна. Началникът на Генералния щаб на Русия и заместник-министър на защитата, Валерий Герасимов, бе назначен за командващ на бойните дейности в Украйна.
Путин обвързва военния си хайлайф от ден на ден със ориста на войната
Снимка: АР/БТА
Заместник-началникът на съветския щаб, генерал-полковник Алексей Ким, се трансформира и в заместител началник на интервенцията, дружно с предходния командващ - военачалник Сергей Суровикин.
По този метод ориста на военната секта в съветския хайлайф стана по-пряко обвързана с хода на военните дейности. Това не подсигурява реализиране на резултати, само че демонстрира, че надали Москва е подготвена за мир.
Дългата война
Направата на добра прогноза изисква познаването в дълбочина на редица обстоятелства, които са известни на малко на брой. Всяка страна в спора може да предприеме изненадващи и непредвидени ходове. В природата на човек е да се приспособява и да трансформира държанието си. Същото важи и за страните - в мир и във война. Единственото, което ни остава е да спекулираме.
Познаването на историята е добра основа, на която да изградим догатките си.
Знаем, че доставките на ново оръжие за Украйна ще продължат. Русия най-вероятно ще извърши или към този момент прави нова вълна от мобилизацията си. Киев обаче също има значителен мобилизационен капацитет. Военната промишленост на Москва не демонстрира признаци на задъхване, а Западът е все по този начин обединен в поддръжката си за Киев.
Всички тези белези демонстрират, че войната надали ще завърши през 2023 година. Ако Киев получи основна поддръжка в бронирана техника, като нови танкове Leopard-2, то Москва ще би трябвало да измисли някакъв отговор.
Подобно на войната сред Ирак и Иран, продължаването й ще докара до ожесточаване. Но това не е наложително да подсигурява смяна на фронта.
Русия няма късмет да превземе целия Донбас, в случай че не реализира офанзива в друго направление. Линията Славянск-Краматорск е същинска цитадела, която няма да се повлияе от съветско завладяване на към този момент заличавания Бахмут.
Донбас е мощно урбанизиран регион, което го прави сложен за завладяване. Всеки атакуващ би трябвало да е подготвен да изразходи най-способните си сили в боеве, които може и да не завоюва. Освен това подземен има прокопани голям брой мини и тунели, които прибавят още едно измерение към борбата.
Завземането на Крим пък е допустимо единствено с ефикасна обсада на полуострова. Това значи, че Украйна първо би трябвало да превземе Мелитопол, а може би даже да си върне и Мариупол. Следващата й стъпка ще е управление на въздушното пространство над Крим и организирането на морска обсада. Шансовете за това също не са толкоз високи.
След всичко написано до тук можем да заключим, че войната освен ще продължи през 2023 година, само че може да се проточи и доникъде на десетилетието. Към този миг отстъпките към съперника биха коствали прекомерно скъпо на властта в Москва и в Киев.
Какви са другите сюжети?
Шансът за ескалация на спора в същинска Трета международна война не е огромен. Белег за това е, че Москва не реагира на нахлуване с дрон против базата Енгелс, в която има бомбардировачи от нуклеарната й триада. Западният и съветският хайлайф биха изгубили прекалено много пари и комфорт при разиграване на нуклеарната карта.
Разгромът на Москва, връщането на Украйна в границите от 1991 година и даже преструктурирането или разпадането на Руската федерация са малко евентуални. Властта в Техеран и Багдад остава непроменена след 8 години на брутална война. Финансовите и човешки загуби не отслабват позицията на режимите там. Всъщност, Саддам Хюсеин продължава да ръководи даже след Първата война на Съединени американски щати против Ирак. Война, която изцяло разрушава армията и стопанската система му.
Няма изгледи Русия да успее при втори взлом над Киев. Шансовете Москва да завземе левия бряг на Днепър също са близки до нулата. Боевете за градове с размера на Харков или Днипро биха изтощили изцяло съветската войска и Кремъл знае добре това. Разгромът на Киев и разпада на Украйна също наподобяват непостижими.
Мирът към този момент не е на хоризонта. Когато той стане факт в някоя от идните години, раните ще са прекомерно дълбоки, жертвите - стотици хиляди, а геополитическото напрежение по-високо от всеки път. Много е евентуално войната в Украйна да се трансформира в катализатор на бъдещи спорове.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ