Интригите и клюките – често се възприемат като синоними, но

Интригите и клюките – постоянно се възприемат като синоними, само че в действителност имат разлики. Докато клюките нормално се отнасят до предаване на информация, която може да е вярна или не, интригите по-скоро включват съзнателно основаване на спор или операция на обстановката. В българския фолклор има доста поговорки, които акцентират тези разлики, като " Казана дума, хвърлен камък ".

Хората, които постоянно популяризират злословия, от време на време нямат " цедилка на езика ". Те приказват без да се замислят, забравяйки, че думите са кото бумеранг и рано или късно ще се върнат при тях. За тази порода хора е по-важно да бъдат в центъра на вниманието или да се усещат значими в обществената конструкция, в сравнение с да се замислят за следствията от казаното.

Слуховете и сплетните могат да плъзнат на всички места – измежду другари, познати, съседи и на работното място. Когато хората се събират, нормално диалозите минават през избрани тематики, а интригите елементарно могат да се вметнат сред редовете. Както споделяме в България " На всяка гозба мерудия. " Това е изключително правилно на работното място, където конкуренцията и напрежението основават удобна среда за интриги.

На работното място, клюките могат да имат унищожителен резултат – те могат да повлияят на работната атмосфера и да основат напрежение сред сътрудниците. Както се споделя: " Не е значимо какво мислиш, а какво приказват другите. "

Правилна формула няма, тъй като всичко зависи от душeвността, един от методите да се оправим с интригите и клюките е да не даваме ухо на зловредни реплики. " Който е в устата на другите, е в ръцете на ориста. " Когато пренебрегваме клюките, ние отслабваме силата им и пречим на интригантите да се хранят с нашето внимание.

Важно е да помним, че интригите не са нищо повече от опити за операция. Когато стоим надалеч от сплетните, можем да се фокусираме върху позитивните аспекти на взаимоотношенията.