Още преди да те срещна, теб съм обичал!
Интервюто е оповестено в Списание 8, брой 7/2022 година
Аглика Генова и Любен Димитров са ученици на Националната музикална академия в София в класа на проф. Джулия и Константин Ганеви, проф. Стела Димитрова - Майсторова, а след това специализират при гениалния проф.Владимир Крайнев във Висшата музикална академия в Хановер. Днес те са измежду най-хубавите пианисти в света. Една от тайните на грандиозния им триумф е изумителната обич, която гори сред тях. Откакто са се разкрили, те са били надалеч един от различен единствено за 3 дни.
- Бихте ли разказали по какъв начин се запознахте и по какъв начин разбрахте, че сте родени един за различен?
Любен Димитров: Нашата любов стартира, както се пее в песента „ Миг като безкрайност “: „ Още преди да те срещна в живота си, теб съм обичал “. Сякаш надълбоко вътре в нас ние сме се обичали, преди да се срещнем…
- А по какъв начин в действителност се срещнахте?
Любен: Моето семейство е от Пловдив. Майка ми дружно с майката на Аглика са били съученички в музикалното учебно заведение. Срещали са се и по-късно в всекидневието, на улицата. А бабите ни са гъркини... Та нашите „ скрити “ връзки, в случай че мога по този начин да ги нарека, са били доста повече и доста по-отдавна от директните ни връзки и срещи. Но ние в никакъв случай не сме се запознавали, до момента в който бяхме дребни. Единствено сме се виждали по национални състезания, само че като съперници.
Аглика Генова: Ама същински съперници! Когато четях листата с участниците, си споделях: „ Любен от Русе ще бъде там, значи би трябвало да се приготвям крепко! “. Многократно даже сме си поделяли награди, да вземем за пример първата премия на състезанието „ Димитър Ненов “. Аз бях на 10 година, а той на 12 тогава.
Любен: До ден сегашен вардя листата с премиите, от който разбрахме, че и двамата сме спечелили една и съща! И по този начин, в годините, до момента в който стигнем до консерваторията, все сме били съперници. Аз правех също като нея - преглеждах деликатно описите и щом видех името є, към този момент бях наясно, че ме чака усилена подготовка.
- Пътувахте до София, с цел да вземате уроци и да се подготвяте, по този начин ли?
Аглика: Да, тъкмо по този начин. Аз от Пловдив, а Любен от Русе. И двамата се подготвяхме при Джулия и Константин Ганеви. Тогава в групата им бяхме 10 деца. Тези 10 деца бяха определени като най-хубави и ние имахме достойнството да бъдем измежду тях.
- Кога пламна искрата сред вас?
Любен: В консерваторията. Имаше конкурс в Южна Африка, за който бяха определени единствено петима студенти и ние бяхме включени. Имахме за задача да подготвим едно произведение от южноафрикански композитор. Професорите Ганеви получиха оригинал ноти, от които всеки студент трябваше да си копира творбата, с цел да се приготви. Аглика обаче беше на различен конкурс в Париж, който завоюва. Аз не участвах, по тази причина копирах нотите и започнах да се сготвям. Но се появи опция за различен конкурс в Холандия и Белгия, който избрах. През тези години майка ми и татко ми бяха директно свързани с Белгия - татко ми гастролираше като оперен артист, а майка ми корепетираше в оперите там. За мен състезанието в Африка отпадна, а Аглика се върна от Париж и аз є предложих своето копие с нотите, с цел да є е по-лесно да се приготви за състезанието.
Аглика: Уговорихме се да се срещнем на идната заран в 10 ч. в едно кафе пред академията. Аз усещах сърцето си по какъв начин бие мощно, все едно всеки миг ще изскочи. Бях доста разчувствана. Чувствах, че нещо става, че нещо ще се случи. Сърцето ми го знаеше. Нямах самообладание за срещата ни. Видяхме се и... нещата се получиха. Започнахме да се срещаме. Винаги намирахме мотив да се забележим, било то, с цел да желаяме един молив или друга дреболия. Нашата обич избухна безусловно за няколко дни. След това към този момент живеехме дружно, сякаш постоянно е било по този начин. Усещахме се един за различен.
Любен: Да! В професионален проект тогава и двамата бяхме солисти. После проф. Ганеви отпътуваха за Япония, в Токио имаше конкурс и аз участвах. Там в журито беше както проф. Ганев, по този начин и един исполин от Московската консерватория, който по това време основаваше клас за солисти пианисти – най-хубавите млади пианисти от целия свят в Хановер. Владимир Крайнев е името му. Той остана впечатлен от моето показване. Покани ме да стана част от неговия клас. По- сле ми показа, че знае от проф. Ганев, че имам доста надарена другарка – Аглика. Искаше и тя да бъде част от класа му. Дори ме попита дали тя ще може да редуцира образованието си в София с една година, с цел да отидем дружно. Аз тогава му отговорих непосредствено, без да се възнамерявам: „ Разбира се! “. Но въпреки всичко имаше едно „ само че “ – Крайнев към момента не я беше чул онлайн. Трябваше Аглика да му извърши един час стратегия. Разбрахме се да му се обадим по телефона след тъкмо 6 месеца, с цел да се уговорим по кое време ще заминем за Хановер, с цел да чуе осъществяването є и да ни приготви за нашето кандидатстване в Хановерската академия. Аз персонално си помислих, че надали след 6 месеца огромният Владимир Крайнев ще си спомня кои сме ние. Дори не можех да си показва такова велико нещо да ни се случи. Ние бяхме едни дребни хлапета. Въпреки това на 13 май му се обадихме от София, задачите треперехме от неспокойствие. Оказа се, че той ни помни идеално. Веднага планирахме срещата.
Аглика: Толкова се притеснявах, когато свирех пред него. И Любен, благият, несъмнено, трепереше. А до момента в който изсвирвам, слушам по какъв начин някой пали цигара откъм гърба зад тила ми. Помня ясно звука от щракването на запалката. Продължавах да изсвирвам. След малко още веднъж слушам по какъв начин в далечината се възпламенява втора цигара и към този момент се чудя какво се случва. А в действителност това е означавало, че той харесва осъществяването ми, че го вълнува, че му доставя наслаждение. Крайнев беше огромна персона и Човек преди всичко. Той имаше клас от 35 студенти, получаваше предложения да журира състезания и концертира от целия свят.
- Той ли ви откри като дуо?
Аглика: Не, за него бяхме аз и Любен – двойката от България, която изпитва мощна обич, само че професионално постоянно бяхме обособени създатели. Как станахме дуо? Веднъж за един соло конкурс в Корея трябваше да се приготвяме интензивно. Крайнев излезе да пуши и ние с Любен взехме решение да си загреем пръстите, чакаше ни доста работа, защото и двамата щяхме да участваме в състезанието. В залата имаше два инструмента. В момента, в който ние започнахме да свирим, повярвайте ми, звуците ни в действителност се сляха в едно. Дори в дребните, ситни ноти и пасажи се получи идеален синхрон, душите ни се сляха. Беше вълнуващо, нереално, магично! Този момент за нас бе толкоз безчовечен баснословен, че ние някак си просто започнахме да се смеем от въодушевлението на този приказен момент.
В този миг в залата влезе един различен професор, който щом ни видя и чу по какъв начин свирим, сподели, че наложително би трябвало да опитаме да свирим дружно, че след един месец следва конкурс в Хановер за камерна музика и там има секция за клавирно дуо. Ние бяхме безпределно разчувствани, само че и комплицирани в тази обстановка. Все отново не знаехме дали Владимир Крайнев ще е склонен. Но той утвърди концепцията. Тогава имахме единствено месец за подготовка, преди да излезем да свирим дружно. Явихме се и взехме първа премия! След един месец на конкурс в Италия взехме първа премия, а след още един месец, в Токио - още веднъж победа!
Веднъж, на един от тези състезания, имахме превъзходния шанс там да участва диригент, който ни показа, че след тъкмо 6 месеца в Германия ще се състои най-големият музикален конкурс за клавирно дуо – ARD - Мюнхен. За 6 месеца трябваше да се подготвим по този начин, както други музиканти се готвят с години. Всеки ден пътувахме по 40 км, с цел да репетираме в едно музикално учебно заведение. Но когато спечелихме, си дадохме сметка, че в действителност е имало смисъл! От този миг нататък ние бяхме едно, нашето дуо събираше и творчеството, и любовта ни на едно място. Така се роди клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров.
- Как съумявате да поддържате равновесие сред страстите и техниката? За виртуозна техника се изисква дисциплинираност. Пречка ли са били мощните страсти и усеща?
Аглика: Техниката е нещо, което включва страст. Тя е нужна. Имало е моменти, в които сме репетирали и по 10 часа на ден. Баба ми, която не беше музикант споделяше: „ Клавиатурата да се слее с теб! “. Но в случай че тази невидима връзка сред нас и клавишите не съществува, значи ние нямаме основа да изградим изкуството. Емоцията и техниката постоянно вървят ръка за ръка.
- Кое ви стимулира да жертвате толкоз доста време от всекидневието си като деца в името на изкуството? Любовта към музиката ли?
Любен: Имахме непрекъснат блян, всички тези състезания ни подтикваха да следваме едно интензивно креативно развиване. Новият репертоар ни носеше прохлада и чувство за хубост, за изкуство.
- Струваше ли си?
Аглика: Абсолютно да. Сега бих посъветвала родителите да водят децата си на опера, спектакъл, концерти, да ги срещат с изкуството, тъй като това в действителност е значимо за човешкото развиване и си заслужава!
През 2005 година Аглика Генова и Любен Димитров журират на състезанието ARD в Мюнхен, а единствено три години по-късно – на Международния клавирен конкурс в Алмати. С настъпването на 2009 година двамата пианисти са към този момент ръководители на катедра „ Клавирно дуо “ в Хановерската висша академия за музика, спектакъл и медии, а през 2011 година основават конгрес за клавирно дуо Klavier im Doppelpack. Генова и Димитров водят огромен брой майсторски класове по целия свят, като измежду тях се откроява годишната Академия за соло пиано и клавирни дуа - Cloister Michaelstein в Бланкенбург/Харц, Германия.
Великото клавирно дуо е отворено към младите създатели, които имат предпочитание да бъдат част от класовете им. Към днешна дата двамата виртуози живеят в Хановер, Маями и София.
На 20 май в Античния спектакъл в Пловдив Аглика и Любен разпалиха сърцата на феновете на „ Кармина Бурана “ (под палката на Йордан Камджалов) с виртуозното си осъществяване, създавайки буря от мощни и запаметяващи се страсти.
Аглика Генова и Любен Димитров са ученици на Националната музикална академия в София в класа на проф. Джулия и Константин Ганеви, проф. Стела Димитрова - Майсторова, а след това специализират при гениалния проф.Владимир Крайнев във Висшата музикална академия в Хановер. Днес те са измежду най-хубавите пианисти в света. Една от тайните на грандиозния им триумф е изумителната обич, която гори сред тях. Откакто са се разкрили, те са били надалеч един от различен единствено за 3 дни.
- Бихте ли разказали по какъв начин се запознахте и по какъв начин разбрахте, че сте родени един за различен?
Любен Димитров: Нашата любов стартира, както се пее в песента „ Миг като безкрайност “: „ Още преди да те срещна в живота си, теб съм обичал “. Сякаш надълбоко вътре в нас ние сме се обичали, преди да се срещнем…
- А по какъв начин в действителност се срещнахте?
Любен: Моето семейство е от Пловдив. Майка ми дружно с майката на Аглика са били съученички в музикалното учебно заведение. Срещали са се и по-късно в всекидневието, на улицата. А бабите ни са гъркини... Та нашите „ скрити “ връзки, в случай че мога по този начин да ги нарека, са били доста повече и доста по-отдавна от директните ни връзки и срещи. Но ние в никакъв случай не сме се запознавали, до момента в който бяхме дребни. Единствено сме се виждали по национални състезания, само че като съперници.
Аглика Генова: Ама същински съперници! Когато четях листата с участниците, си споделях: „ Любен от Русе ще бъде там, значи би трябвало да се приготвям крепко! “. Многократно даже сме си поделяли награди, да вземем за пример първата премия на състезанието „ Димитър Ненов “. Аз бях на 10 година, а той на 12 тогава.
Любен: До ден сегашен вардя листата с премиите, от който разбрахме, че и двамата сме спечелили една и съща! И по този начин, в годините, до момента в който стигнем до консерваторията, все сме били съперници. Аз правех също като нея - преглеждах деликатно описите и щом видех името є, към този момент бях наясно, че ме чака усилена подготовка.
- Пътувахте до София, с цел да вземате уроци и да се подготвяте, по този начин ли?
Аглика: Да, тъкмо по този начин. Аз от Пловдив, а Любен от Русе. И двамата се подготвяхме при Джулия и Константин Ганеви. Тогава в групата им бяхме 10 деца. Тези 10 деца бяха определени като най-хубави и ние имахме достойнството да бъдем измежду тях.
- Кога пламна искрата сред вас?
Любен: В консерваторията. Имаше конкурс в Южна Африка, за който бяха определени единствено петима студенти и ние бяхме включени. Имахме за задача да подготвим едно произведение от южноафрикански композитор. Професорите Ганеви получиха оригинал ноти, от които всеки студент трябваше да си копира творбата, с цел да се приготви. Аглика обаче беше на различен конкурс в Париж, който завоюва. Аз не участвах, по тази причина копирах нотите и започнах да се сготвям. Но се появи опция за различен конкурс в Холандия и Белгия, който избрах. През тези години майка ми и татко ми бяха директно свързани с Белгия - татко ми гастролираше като оперен артист, а майка ми корепетираше в оперите там. За мен състезанието в Африка отпадна, а Аглика се върна от Париж и аз є предложих своето копие с нотите, с цел да є е по-лесно да се приготви за състезанието.
Аглика: Уговорихме се да се срещнем на идната заран в 10 ч. в едно кафе пред академията. Аз усещах сърцето си по какъв начин бие мощно, все едно всеки миг ще изскочи. Бях доста разчувствана. Чувствах, че нещо става, че нещо ще се случи. Сърцето ми го знаеше. Нямах самообладание за срещата ни. Видяхме се и... нещата се получиха. Започнахме да се срещаме. Винаги намирахме мотив да се забележим, било то, с цел да желаяме един молив или друга дреболия. Нашата обич избухна безусловно за няколко дни. След това към този момент живеехме дружно, сякаш постоянно е било по този начин. Усещахме се един за различен.
Любен: Да! В професионален проект тогава и двамата бяхме солисти. После проф. Ганеви отпътуваха за Япония, в Токио имаше конкурс и аз участвах. Там в журито беше както проф. Ганев, по този начин и един исполин от Московската консерватория, който по това време основаваше клас за солисти пианисти – най-хубавите млади пианисти от целия свят в Хановер. Владимир Крайнев е името му. Той остана впечатлен от моето показване. Покани ме да стана част от неговия клас. По- сле ми показа, че знае от проф. Ганев, че имам доста надарена другарка – Аглика. Искаше и тя да бъде част от класа му. Дори ме попита дали тя ще може да редуцира образованието си в София с една година, с цел да отидем дружно. Аз тогава му отговорих непосредствено, без да се възнамерявам: „ Разбира се! “. Но въпреки всичко имаше едно „ само че “ – Крайнев към момента не я беше чул онлайн. Трябваше Аглика да му извърши един час стратегия. Разбрахме се да му се обадим по телефона след тъкмо 6 месеца, с цел да се уговорим по кое време ще заминем за Хановер, с цел да чуе осъществяването є и да ни приготви за нашето кандидатстване в Хановерската академия. Аз персонално си помислих, че надали след 6 месеца огромният Владимир Крайнев ще си спомня кои сме ние. Дори не можех да си показва такова велико нещо да ни се случи. Ние бяхме едни дребни хлапета. Въпреки това на 13 май му се обадихме от София, задачите треперехме от неспокойствие. Оказа се, че той ни помни идеално. Веднага планирахме срещата.
Аглика: Толкова се притеснявах, когато свирех пред него. И Любен, благият, несъмнено, трепереше. А до момента в който изсвирвам, слушам по какъв начин някой пали цигара откъм гърба зад тила ми. Помня ясно звука от щракването на запалката. Продължавах да изсвирвам. След малко още веднъж слушам по какъв начин в далечината се възпламенява втора цигара и към този момент се чудя какво се случва. А в действителност това е означавало, че той харесва осъществяването ми, че го вълнува, че му доставя наслаждение. Крайнев беше огромна персона и Човек преди всичко. Той имаше клас от 35 студенти, получаваше предложения да журира състезания и концертира от целия свят.
- Той ли ви откри като дуо?
Аглика: Не, за него бяхме аз и Любен – двойката от България, която изпитва мощна обич, само че професионално постоянно бяхме обособени създатели. Как станахме дуо? Веднъж за един соло конкурс в Корея трябваше да се приготвяме интензивно. Крайнев излезе да пуши и ние с Любен взехме решение да си загреем пръстите, чакаше ни доста работа, защото и двамата щяхме да участваме в състезанието. В залата имаше два инструмента. В момента, в който ние започнахме да свирим, повярвайте ми, звуците ни в действителност се сляха в едно. Дори в дребните, ситни ноти и пасажи се получи идеален синхрон, душите ни се сляха. Беше вълнуващо, нереално, магично! Този момент за нас бе толкоз безчовечен баснословен, че ние някак си просто започнахме да се смеем от въодушевлението на този приказен момент.
В този миг в залата влезе един различен професор, който щом ни видя и чу по какъв начин свирим, сподели, че наложително би трябвало да опитаме да свирим дружно, че след един месец следва конкурс в Хановер за камерна музика и там има секция за клавирно дуо. Ние бяхме безпределно разчувствани, само че и комплицирани в тази обстановка. Все отново не знаехме дали Владимир Крайнев ще е склонен. Но той утвърди концепцията. Тогава имахме единствено месец за подготовка, преди да излезем да свирим дружно. Явихме се и взехме първа премия! След един месец на конкурс в Италия взехме първа премия, а след още един месец, в Токио - още веднъж победа!
Веднъж, на един от тези състезания, имахме превъзходния шанс там да участва диригент, който ни показа, че след тъкмо 6 месеца в Германия ще се състои най-големият музикален конкурс за клавирно дуо – ARD - Мюнхен. За 6 месеца трябваше да се подготвим по този начин, както други музиканти се готвят с години. Всеки ден пътувахме по 40 км, с цел да репетираме в едно музикално учебно заведение. Но когато спечелихме, си дадохме сметка, че в действителност е имало смисъл! От този миг нататък ние бяхме едно, нашето дуо събираше и творчеството, и любовта ни на едно място. Така се роди клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров.
- Как съумявате да поддържате равновесие сред страстите и техниката? За виртуозна техника се изисква дисциплинираност. Пречка ли са били мощните страсти и усеща?
Аглика: Техниката е нещо, което включва страст. Тя е нужна. Имало е моменти, в които сме репетирали и по 10 часа на ден. Баба ми, която не беше музикант споделяше: „ Клавиатурата да се слее с теб! “. Но в случай че тази невидима връзка сред нас и клавишите не съществува, значи ние нямаме основа да изградим изкуството. Емоцията и техниката постоянно вървят ръка за ръка.
- Кое ви стимулира да жертвате толкоз доста време от всекидневието си като деца в името на изкуството? Любовта към музиката ли?
Любен: Имахме непрекъснат блян, всички тези състезания ни подтикваха да следваме едно интензивно креативно развиване. Новият репертоар ни носеше прохлада и чувство за хубост, за изкуство.
- Струваше ли си?
Аглика: Абсолютно да. Сега бих посъветвала родителите да водят децата си на опера, спектакъл, концерти, да ги срещат с изкуството, тъй като това в действителност е значимо за човешкото развиване и си заслужава!
През 2005 година Аглика Генова и Любен Димитров журират на състезанието ARD в Мюнхен, а единствено три години по-късно – на Международния клавирен конкурс в Алмати. С настъпването на 2009 година двамата пианисти са към този момент ръководители на катедра „ Клавирно дуо “ в Хановерската висша академия за музика, спектакъл и медии, а през 2011 година основават конгрес за клавирно дуо Klavier im Doppelpack. Генова и Димитров водят огромен брой майсторски класове по целия свят, като измежду тях се откроява годишната Академия за соло пиано и клавирни дуа - Cloister Michaelstein в Бланкенбург/Харц, Германия.
Великото клавирно дуо е отворено към младите създатели, които имат предпочитание да бъдат част от класовете им. Към днешна дата двамата виртуози живеят в Хановер, Маями и София.
На 20 май в Античния спектакъл в Пловдив Аглика и Любен разпалиха сърцата на феновете на „ Кармина Бурана “ (под палката на Йордан Камджалов) с виртуозното си осъществяване, създавайки буря от мощни и запаметяващи се страсти.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ