Интервюто е препубликувано със съкращения от . Заглавието е на

Интервюто е препубликувано със съкращения от. Заглавието е на " Дневник ".

Тя е един от най-продаваните създатели в света. Специалист по човешките истории, страданието на онеправданите, буйната обич. На 80 години Исабел Алиенде се омъжи за трети път за обичания си Роджър и въпреки да е претърпяла не една покруса през годините, в това число загубата на щерка си, тя има вяра в положителното. Още като дете фамилията ѝ незабавно напуща Чили с смяната на режима. Живяла е под дърво и камък по света, до момента в който се откри в Сан Франциско.

Автор на над 20 романа, преведени на 35 езика, чилийската писателка е въодушевила многочислени читатели да трансформират живота си посредством магическия натурализъм на историите си. Първата ѝ книга " Къщата на духовете " е екранизирана с присъединяване на безчет звезди, измежду които Мерил Стрийп, Джеръми Айрънс, Антонио Бандерас и Уинона Райдър. Носителка на голям брой награди, основателка на фондация, която оказва помощ на дами и деца по целия свят - Исабел е извънреден човек, който ни посреща с усмивка в къщата си в квартал Саусалито.

Исабел, желая да стартира с това, че всякога, когато Ви видя, е чест и наслаждение!

- Благодаря!

Не знам по какъв начин да го обясня, само че диалогът с Вас е огромна страст. Помня всичко, което сме си говорили даже преди четири години. Какво се случи в тях за Вас?

- Какво ли не, само че преди всичко - любовта! После - пандемията. И несъмнено, писането. Животът ми се състои главно от това.

Поне има обич по време на пандемия!

На дамите с обичС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Влюбих се и Роджър - мъжът, който пристигна от Ню Йорк в Калифорния тъкмо преди пандемията и той доста искаше да се оженим. Аз не желаех - на по 80 години сме, какво споделяме на децата си. Но за него е въпрос на обвързване и той е доста учтив мъж и искаше всичко да е, както е редно. Един ден неговата внучка Ана, която тогава беше на 7 години, отишла в учебната библиотека и попитала: " Чували ли сте за Исабел Алиенде? " Библиотекарката отвърнала: " Да, чела съм нейни неща " и след къса пауза Ана допълнила " Тя спи с дядо ми. " И тогава Роджър сподели: " Това е ужасяващ образец за децата, би трябвало да се оженим? "

Оженихме се и по-късно стартира пандемията, а ние живеем в доста дребна къща с една спалня и се оказахме там за две години. Но в действителност тези две години се опознавахме като че ли сме били дружно 20 години. Не можеш да скриеш нищо в дребна къща с една спалня.

Всичко хубаво и неприятно става ясно!

- Точно, а ние усвоихме танца на това да живеем дружно и е прелестно. И в това време не можех да пътувам и нямах обществен живот, тъй че прекарах цялото време в писане. Написах три книги.

Повечето от тях са и на нашия пазар, чакаме единствено " Вятърът знае името ми ", която към този момент се превежда.

- Тя още не е на пазара, да, " Вятърът знае името ми " излиза юни месец и преводът лишава време.

Кажете ми малко повече за нея.

- Това е история за семейство, еднаквост и занемаряване. Започва с едно пътешестване тъкмо преди Втората международна война в " нощта на счупеното стъкло ", в която Германия атакуват еврейските квартали в Австрия и доста от децата са изпратени в Англия - към 10 000. Без родителите си, които имат ужасния избор да ги качат на един трен и да ги изпратят в друга страна, без да знаят кой ще ги посрещне там и какъв живот ще имат. Повечето от тези 10 000 деца в никакъв случай не виждат фамилиите си още веднъж, тъй като са убити от нацистите.

Много трагична разлъка и контузия! Спомних си тази история, която неведнъж се е появявала в съзнанието ми през годините, защото концепцията да изпратя децата или внуците си на неизвестно място ме плаши безпределно.

Защо фамилията е толкоз значим воин в историите Ви? Спомням си, че предишния път ми разказахте за писма, които получавате от фамилии по целия свят, които се разпознават с историите Ви.

- Повечето фамилии в моите книги се сблъскват с хора, с които не са кръвно свързани. Имам доста сюжети свързани с осиновяване или грижата за някого, житейски срещи, които сближават хората. Това е основно тъй като пристигам от Латинска Америка, където фамилията е доста значимо. Не можеш да очакваш поддръжка и протекция от държавното управление. Ако си бременна или безработна, фамилията ти се грижи за теб.

Аз съм израснала със наложителен обяд при дядо ми всяка неделя. А отсъствието беше немислимо, можеш да пропуснеш един единствен обяд, в случай че си доста болен и то единствено един път. Цялото семейство може да се скара, да обещаят да не се видят повече и идната неделя всички отново са там. Това е опората, която държи всеки един от нас.

" Виолета " е една от най-любимите ми Ваши книги! Разкажете ми малко повече за основаването на тази история.

Виолета С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Майка ми умря малко преди началото на пандемията, като живя до 98-годишна възраст. Независимо, че физически беше много лимитирана, духът ѝ и възприятието ѝ за комизъм не се трансформираха. Бяхме доста близки и през годините вардя писма от кореспонденцията ни, която стартира когато бях на 15 и си пишехме всеки ден.

Дойдох през 1987 година в Съединени американски щати, започнах да групирам всички писма, които си разменяме. Накрая на всяка година слагах събраните писма в една кутия - събираха се по 600, 800. Това продължи доста години. Синът ми пресметна, че общо имам към 24 000 писма. Познавах живота ѝ по-добре от своя и когато тя умря, хората ми споделяха, че би трябвало да пиша за нея. Трудно е, когато някой ти е толкоз непосредствен, тъй като би трябвало да се дистанцираш от действителността. Създадох героиня, която да наподобява на нея, само че с една огромна разлика - Виолета сама изкарва парите си през цялото време, до момента в който майка ми постоянно е била финансово подвластна.

Защо имате потребността да разказвате истории?

- Хората постоянно ме питат за какво не се пенсионирам и аз споделям: " Добре, пенсионирам се от пътувания, конференции, фестивали, награди, всичко това е зад тила ми, остават ми историите. " Както отговори Елизабет Гилбърт, авторката на " Яж, моли се и бит ", на въпроса какъв съвет би дала на млади писатели - " Пишете не тъй като желаете книгите да ви донесат пари и популярност, а тъй като ви подхожда процесът. " И осъзнах какъв брой е годно това за мен - тази част ми харесва повече даже от приключената история. Да сглобиш всички части на пъзела!

Къщата на духовете (ново издание)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

" Къщата на духовете " беше страхотна акомодация - какво е възприятието да виждате историите си на екрана?

- Това е различен тип изкуство. В литературата разполагаш единствено думи на страница и би трябвало да работиш с въображението на читателя. Когато гледаш филм, всичко ти е обещано, нямаш избор и просто го наблюдаваш. А и филмът не може да включи всичко от романа. В случая на " Къщата на духовете " цяло потомство от историята липсваше, само че нямаше различен метод. А в този момент ще го вършат на мини сериал от 10 епизода и ще е напълно друго към този момент.

В сюжетите Ви постоянно има доста мощни дами, какво е мястото на мъжете в техния живот?

Дъщеря на ориста (ново издание)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Смятам се за мощна жена и то тъй като животът ме е направил такава. Макар че май по този начин съм си родена и постоянно е имало мъже в моя живот: доведеният ми татко, дядо ми, а най-важният човек в моя живот е синът ми Николас. Той е най-близкият ми и този, който ще бъде до мен до последно. Женила съм се три пъти и, в случай че е споделил Господ, може и четвърти.

Роджър, не гледай това!

- Мъжете постоянно са ми били значими - бащата на децата ми, по-късно Уили, поради който пристигнах в Америка и с който бяхме дружно 28 години. С него преживяхме и най-тежките си интервали не поради връзката ни, а поради нещата, които ни се случиха. Той загуби и трите си деца, тогава умря и моята Паола. Трудно беше да се приспособявам, само че той беше постоянно до мен. Когато се разделихме, мислех че ще бъда сама вечно. Бързо се появиха други мъже обаче. И след това - Роджър, който ме беше чул по радиото и писа писмо до офиса ми, по този начин стартира всичко.

Какво е заглавието на романа, описващ живота ви?

- Пабло Неруда ми го открадна! Неговите записки са " Признавам си, че съм живял ". Хубаво заглавие, нали?

Какво желаете от живота към момента, което не сте направила до момента?

Абсолютно нищо, единствено да умра с достолепие. Да съзнавам всичко, което съм претърпяла, като майка ми.

Винаги е голямо наслаждение за мен, доста благодаря!

Аз благодаря!