Стефан Шивачев, историк: Млечният бар на Главната на Пловдив беше любимото място на дядо Златю Бояджиев
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " със Стефан Шивачев, историк за Главната на Пловдив.
Г-н Шивачев, за какво назовават Главната улица на Пловдив " археологически и обществен феномен “?
Настина Главната улица на Пловдив е един археологически, исторически и обществен феномен, който е образуван преди повече от 300 години. И до през днешния ден Главната улица играе една изключителна роля както за града, изключително за хората, за пловдивчани, които почтено казано, в случай че два-три дни не минат по Главната улица, нещо стартира да им приказва, че има нарушаване на техния статут като пловдивчани. Това, несъмнено, в кръга на шегата.
Тази Главна улица се образува някъде през ХVІІ век. Казвам някъде през ХVІІ век, тъй като най-известните сведения, най-подробните сведения, да вземем за пример от турския странник Евлия Челеби, са от втората половина на ХVІІ век. Той споделя, че чаршията или тази Узун чаршия, както тогава е наричана, или Дългата чаршия, преведено на български, има към 880 дюкяна. Всъщност тук е занаятчийското сърце на Пловдив, само че тук е и комерсиалното сърце на Пловдив, тъй като от моста на Марица до Джумаята, което е средището на града, това са едноетажни и двуетажни паянтови постройки, в които се намират с изключение на занаятчийски работилници, и доста търговски адвокатски фирми.
От една страна, Пловдив към този момент се е оформил като стопанското и комерсиално средище освен на Тракия, само че и на българските земи. От друга страна, всеки човек от града или от хинтерланда на града, от покрайнините, който желае да си купи нещо - било то облекла, посуда или нещо, което му е належащо, той отива на тази чаршия.
Откога в действителност улицата се назовава комерсиалната улица на Пловдив?
За да приключа с интервала преди Освобождението, допускам, че вашите слушатели най-малко един път са попадали в Етнографския музей в Пловдив, където е оригиналът на тази картина на Иван Мърквичка – " Пазар в Пловдив “ или " Пловдивският пазар “, тя е с разнообразни наименования. В последна сметка, това е мястото, което е извънредно екзотично, извънредно привлекателно и извънредно потребно за жителите.
В улица " Търговска “ тя се трансформира в края на ХІХ и началото на ХХ век, първо тъй като в Пловдив стартират да се преодоляват най-малко някои от тези остарели наименования от Османско време, и тази " Узун чаршия “ стартира да придобива и малко по-различен тип. Първо, новото строителство на мястото на старите паянтови едноетажни и двуетажни здания в самия завършек на ХІХ и началото на ХХ век стартира да построява този подписан метод на градеж, т.е. здания, които са долепени една до друга.
Най-напред, през 1899 година, се появява постройката на Българска народна банка, която и през днешния ден е една от основните здания. След това, с навлизането на колите – несъмнено, непокътнати са и файтоните, тя придобива значимостта на връзка. И неслучайно, когато през 30-те години в Лондон се появява публичният превоз, първата линия в Пловдив е от Централна гара по Главната улица, през моста на Марица до гара " Филипово “, по този начин, както назоваваме другата, втората гара на Пловдив.
Тогава към този момент улица " Търговска “ придобива по-различен тип. На Джумаята се появяват както пиацата на файтонджиите, по този начин и на тези първи автомобилни таксита и коли, които потеглят за разнообразни места – за Карлово, за Асеновград, за разнообразни градове към Пловдив. В този интервал към този момент, след Освобождението, някъде към края на ХІХ и началото на ХХ век, Главната улица на Пловдив получава и своето естествено продължение на юг от Джумаята и тогава към този момент започваме да приказваме както за улица " Търговска “, по този начин и за улица " Княз Александър “, или както пловдивчани ги назовават, Малката и Голямата основна.
Защото Голямата основна се оформя на юг от Джумаята. И в последна сметка, тази основна улица, в случай че сложим и нейното естествено продължение, което се оформя отново в последното десетилетие на ХІХ и първото десетилетие на ХХ век, това е улица " Иван Вазов “ и тя става – в този момент дано не бъдем максималисти, само че една от най-дългите основни улици в европейски мащаб.
Откога в действителност е пешеходна, за новопловдивчани да кажем?
Много е забавно. Аз имам една извънредно огромна сбирка от снимки и се наблюдава това развиване на Главната улица като връзка.
Първоначално – единствено файтоните, по-късно се появяват и колите. През средата на 30-те години се появява този публичен превоз, първите омнибуси, по този начин да ги назовем, те са били за по 15-16 индивида. След това се появяват и по-големите омнибуси, както старите пловдивчани ги назоваха, и след 1953 година се появява и тролейбусният превоз.
Тролеите - №2 и 3, двойката и тройката, както ги споделяха тогава, минаваха по Главната улица и несъмнено, бяха завършени специфични спирки, на които да стане подреждането на хората. Но освен това. Имаше, несъмнено, и жици на тролейбусите. И типът на тази Главна улица доникъде на 70-те години беше хем като пешеходна зона, която тогава всяка нощ се миеше, изключително през топлите летни дни, с едни дълги маркучи, и паралелно с това по нея минаваха и тези съществени линии на градския превоз.
В средата на 70-те години, с помощта на мъдри управници на Пловдив – мога да отбележа името на кмета и Диран Парикян, става това преустрояване на Главната улица. Има непокътнати фотоси, когато първо се махна автомобилния превоз по Главната улица. На второ място, всички тези съобщителни и информационни електрически уреди бяха вкарани в един под земята тунел и това даде опция да се направи онази първа – старите пловдивчани я помнят, настилка на пешеходната Главната улица с врачанския камък, който беше доста гръмък. Това беше първата улица в България, която се правеше по този метод. Но той имаше и един минус – че през зимните месеци при заледяване ставаше много хлъзгаво. Но пловдивската зима си е такава.
Така от 70-те години, края на 70-те години, пловдивската Главна улица закупи този си тип, като последователно тя беше обогатявана. Обогатявана първо по тази причина, тъй като примерно разкопките на Джумаята дадоха опция да се възвърне част от този римски стадион, който стана една изключителна атракция. На второ място, това, което поразява в пловдивската Главна улица, това е този неповторим архитектурен отбор.
Аз съм се опитвал да направя една равносметка: повече от 20 души видни архитекти, чужденци и български архитекти, които стартират да творят в самото начало на ХХ век. Казвам стартират да творят, тъй като до тогава първите български архитекти се образоват в Австрия, в Германия, във Франция, и тези повече от 20 архитекта основават този архитектурен отбор. Знаете, че всеки един проектант желае да се изяви. Иска да направи нещо, което да бъде запаметяващо се. Но удивителното в тази ситуация е, че правейки такива запаметяващи се здания, тези архитекти съумяват да се съобразят с това, че това е един архитектурен отбор.
Простичко казано, в случай че човек се движи по пловдивската Главна улица, той вижда един човешки мащаб, едни прелестни здания, които не го натискат. А в случай че човек се движи по софийската пешеходна зона - " Витошка “, той вижда едни тежки здания, които в дословния смисъл го натискат, не основават тази атмосфера, която е на пловдивската Главна улица.
На пловдивската Главна улица намираме здания, да вземем за пример Хотел " Молле “, дело на Мариано Пернигони, огромният италиански проектант. Йосиф Шнитер има 5-6 здания, които той е проектирал. Някои от тях, дружно с проектант Вълкович, проектант Андроникос, гръцки проектант. Една плеяда български, бих споделил на първо място пловдивски архитекти, които откакто приключват в Европа, се заселват в Пловдив и творят тук. Емблематичното име е проектант Стойков, само че те са доста. И в последна сметка това е тази магия на пловдивската Главна улица – магията на този архитектурен отбор, магията на това, че човек се усеща доста свободно, усеща се доста добре на тази основна улица. Неслучайно тя още през 70-те години беше изпълнена с тези кафенета, които от април месец до ноември месец и в някои години и до декември месец работят на открито. Масите са на открито.
Хората от моето потомство помнят примерно Млечния бар, Плодовия бар – първият, който беше обичаното място на дядо Златю Бояджиев. Тези чудаци, огромни създатели основават атмосферата. Дядо Златю отиваше всяка заран, сядаше там, поръчваше си кафе, по-късно взимаше лъжичката за бъркане на кафето, скриваше я някъде, оплакваше се, че му няма лъжичката. Ставаше едно шоу. Хората можеха да го видят, всеки ден да го видят там, да си поприказват с него. И освен той, несъмнено. Неслучайно и Клубът на културните дейци " Кристал “ е в страничната уличка при Джумаята.
От другата беше кръчмата " Пловдив “ на пловдивската бохема. И всичко това създаваше една такава атмосфера. Знаете ли, след 1990 година съм имал доста срещи с чужденци – германци, австрийци, чехи, поляци, и всички ми споделиха едно нещо: Наред с Черно море, на което ние идвахме до 1990 година за лятната отмора, при всички положения ние посещавахме и Пловдив. Разбира се, " Тримонциум “ – прословутият ресторант, ресторант " Република “ – там човек можеше да види хора от целия свят, или най-малко от цяла Европа, и в последна сметка това създаваше една пловдивска атмосфера, нещо, което караше хората, пристигнали в България във връзка летен или зимен туризъм, наложително да минават и през Пловдив. Когато направихме преди 20 години изложбата за ЩАЗИ, която гостува в Пловдив и в границите на един месец беше посетена от повече от 11 000 души, заместник-директорът на Института ЩАЗИ, който беше за проучване на тази загадка полиция на някогашната Германска демократична република, когато дойде с експонатите, сподели: " Много ти се апелирам, желая на първо време да отида в " Тримонциум ", тъй като аз до 1989 година най-малко 10 пъти съм идвал и съм бил в " Тримонциум “, в другите заведения, в кафенетата по Главната улица. Това е тази магия, това е този обществен феномен на пловдивската Главна улица.
Така е. И въпреки, че сегашните архитекти назовават еклектика постройките по нея в стилово отношение, тъй като има в действителност разнообразни архитектурни стилове, то в това е може би чарът и, без значение от всичко.
Вижте, тази еклектика в архитектурата не е единствено пловдивско или българско нещо.
Във втората половина на XIX век в цяла Европа архитектурата е еклектична. И в случай че погледнем тези здания, в основата си по-голямата част от тях са в този жанр, който назоваваме неокласицизъм. Успоредно с това, в тези здания се появяват балкончета, появяват си корнизи, появяват се тези колони и капители, които са присъщи за Барока.
Да, да, тъкмо по този начин.
Това е особено за архитектурата в цяла Европа. Няма чисти архитектурни стилове. И несъмнено, към този момент през XX век, се появява и този жанр – Баухаус, или това придвижване във философията, в архитектурата. Така че, нямаме някаква еклектика в негативен смисъл. Тази еклектика е присъща за цяла Европа. И несъмнено, тя основава това обаяние на тези здания.
Защото, почтено да ви кажа, в доста от градчетата на Италия е доста присъщ този жанр Барок. Когато се движиш в едно такова градче в Италия, изключително в Сицилия, чийто градове са разрушени в края на XVIII век от едно огромно земетресение, виждаш всичко в жанр Барок. И в един миг – да, доста красиви здания, красиви църкви, само че те са изцяло идентични. Докато тук откриваме всичко.
Точно по този начин. Добре, кажете в този момент какво вълнува днешните пловдивчани, когато им говорите за Главната? Вие имахте опция да водите един нравствен маршрут и да разказвате за Главната. Какво питат хората, какво ги вълнува през днешния ден?
На този маршрут в събота бяха повече от 50 индивида. Разбира се, мъчно се реализира тази връзка, само че би трябвало да ви кажа, че по принцип маршрутите са от час до час и нещо. Този маршрут продължи 2 часа и половина. Интересът беше обвързван първо с архитектурата на Главната, несъмнено, с историята. Това бяха хора, които имаха една доста необятна предварителна информация. Интересът беше обвързван да вземем за пример с тези здания, които ги няма, които по някаква причина са съборени – аптека " Марица “, " Куршум хан “, постройката на Дома на благотворителността на " Кудоглу “. Интересът беше и към архитектите, които са творили - кои са те, какви са. Интересът беше по какъв начин е преустройвана тази Главна улица в продължение на всичките тези десетилетия на ХХ век по този начин, че да става все по-хубава и по-хубава. Кога е изработен примерно Римският стадион, по кое време е превърната в пешеходна зона. Всичко това беше един два часа и половина диалог, тежък за мен, тъй като трябваше да давам отговор на въпроси.
По същия метод – въпроси, свързани с паметника на Милю и другите монументи, паметни означения и паметни знаци, монументи, които са по Главната улица, по кое време са се появили. Разбира се, пловдивската Главна улица, като се постави Римският стадион, като се постави форума, като се сложат тези антични монументи, тя в действителност се трансформира в една разходка през хилядолетията.
Като сложим, несъмнено, и Джумая джамия, Имарет джамия, като най-големите монументи, свързани с османската архитектура в Пловдив, всичко това показваше едно доста остро, изострено възприятие на пловдивчани. Имаше няколко души пловдивчани, които живеят някъде в Европа, не живеят в Пловдив сега, които пазят освен интереса, само че и едно възприятие. Те са съхранили това особено за Пловдив възприятие за милеене за града, за Главната, за заведенията, за хората.
И като сложите и това, че тази събота беше може би първият летен уикенд в Пловдив, и Главната улица беше препълнена с хора, с доста чужденци, доста пловдивчани, посетители на града, и от време на време в границите на тези два часа и половина се включваха и други хора, които разбираха, че има някакъв маршрут.
Така че на моменти се събираха повече от 60-70 индивида, само че всичко това беше забавно.
Г-н Шивачев, за какво назовават Главната улица на Пловдив " археологически и обществен феномен “?
Настина Главната улица на Пловдив е един археологически, исторически и обществен феномен, който е образуван преди повече от 300 години. И до през днешния ден Главната улица играе една изключителна роля както за града, изключително за хората, за пловдивчани, които почтено казано, в случай че два-три дни не минат по Главната улица, нещо стартира да им приказва, че има нарушаване на техния статут като пловдивчани. Това, несъмнено, в кръга на шегата.
Тази Главна улица се образува някъде през ХVІІ век. Казвам някъде през ХVІІ век, тъй като най-известните сведения, най-подробните сведения, да вземем за пример от турския странник Евлия Челеби, са от втората половина на ХVІІ век. Той споделя, че чаршията или тази Узун чаршия, както тогава е наричана, или Дългата чаршия, преведено на български, има към 880 дюкяна. Всъщност тук е занаятчийското сърце на Пловдив, само че тук е и комерсиалното сърце на Пловдив, тъй като от моста на Марица до Джумаята, което е средището на града, това са едноетажни и двуетажни паянтови постройки, в които се намират с изключение на занаятчийски работилници, и доста търговски адвокатски фирми.
От една страна, Пловдив към този момент се е оформил като стопанското и комерсиално средище освен на Тракия, само че и на българските земи. От друга страна, всеки човек от града или от хинтерланда на града, от покрайнините, който желае да си купи нещо - било то облекла, посуда или нещо, което му е належащо, той отива на тази чаршия.
Откога в действителност улицата се назовава комерсиалната улица на Пловдив?
За да приключа с интервала преди Освобождението, допускам, че вашите слушатели най-малко един път са попадали в Етнографския музей в Пловдив, където е оригиналът на тази картина на Иван Мърквичка – " Пазар в Пловдив “ или " Пловдивският пазар “, тя е с разнообразни наименования. В последна сметка, това е мястото, което е извънредно екзотично, извънредно привлекателно и извънредно потребно за жителите.
В улица " Търговска “ тя се трансформира в края на ХІХ и началото на ХХ век, първо тъй като в Пловдив стартират да се преодоляват най-малко някои от тези остарели наименования от Османско време, и тази " Узун чаршия “ стартира да придобива и малко по-различен тип. Първо, новото строителство на мястото на старите паянтови едноетажни и двуетажни здания в самия завършек на ХІХ и началото на ХХ век стартира да построява този подписан метод на градеж, т.е. здания, които са долепени една до друга.
Най-напред, през 1899 година, се появява постройката на Българска народна банка, която и през днешния ден е една от основните здания. След това, с навлизането на колите – несъмнено, непокътнати са и файтоните, тя придобива значимостта на връзка. И неслучайно, когато през 30-те години в Лондон се появява публичният превоз, първата линия в Пловдив е от Централна гара по Главната улица, през моста на Марица до гара " Филипово “, по този начин, както назоваваме другата, втората гара на Пловдив.
Тогава към този момент улица " Търговска “ придобива по-различен тип. На Джумаята се появяват както пиацата на файтонджиите, по този начин и на тези първи автомобилни таксита и коли, които потеглят за разнообразни места – за Карлово, за Асеновград, за разнообразни градове към Пловдив. В този интервал към този момент, след Освобождението, някъде към края на ХІХ и началото на ХХ век, Главната улица на Пловдив получава и своето естествено продължение на юг от Джумаята и тогава към този момент започваме да приказваме както за улица " Търговска “, по този начин и за улица " Княз Александър “, или както пловдивчани ги назовават, Малката и Голямата основна.
Защото Голямата основна се оформя на юг от Джумаята. И в последна сметка, тази основна улица, в случай че сложим и нейното естествено продължение, което се оформя отново в последното десетилетие на ХІХ и първото десетилетие на ХХ век, това е улица " Иван Вазов “ и тя става – в този момент дано не бъдем максималисти, само че една от най-дългите основни улици в европейски мащаб.
Откога в действителност е пешеходна, за новопловдивчани да кажем?
Много е забавно. Аз имам една извънредно огромна сбирка от снимки и се наблюдава това развиване на Главната улица като връзка.
Първоначално – единствено файтоните, по-късно се появяват и колите. През средата на 30-те години се появява този публичен превоз, първите омнибуси, по този начин да ги назовем, те са били за по 15-16 индивида. След това се появяват и по-големите омнибуси, както старите пловдивчани ги назоваха, и след 1953 година се появява и тролейбусният превоз.
Тролеите - №2 и 3, двойката и тройката, както ги споделяха тогава, минаваха по Главната улица и несъмнено, бяха завършени специфични спирки, на които да стане подреждането на хората. Но освен това. Имаше, несъмнено, и жици на тролейбусите. И типът на тази Главна улица доникъде на 70-те години беше хем като пешеходна зона, която тогава всяка нощ се миеше, изключително през топлите летни дни, с едни дълги маркучи, и паралелно с това по нея минаваха и тези съществени линии на градския превоз.
В средата на 70-те години, с помощта на мъдри управници на Пловдив – мога да отбележа името на кмета и Диран Парикян, става това преустрояване на Главната улица. Има непокътнати фотоси, когато първо се махна автомобилния превоз по Главната улица. На второ място, всички тези съобщителни и информационни електрически уреди бяха вкарани в един под земята тунел и това даде опция да се направи онази първа – старите пловдивчани я помнят, настилка на пешеходната Главната улица с врачанския камък, който беше доста гръмък. Това беше първата улица в България, която се правеше по този метод. Но той имаше и един минус – че през зимните месеци при заледяване ставаше много хлъзгаво. Но пловдивската зима си е такава.
Така от 70-те години, края на 70-те години, пловдивската Главна улица закупи този си тип, като последователно тя беше обогатявана. Обогатявана първо по тази причина, тъй като примерно разкопките на Джумаята дадоха опция да се възвърне част от този римски стадион, който стана една изключителна атракция. На второ място, това, което поразява в пловдивската Главна улица, това е този неповторим архитектурен отбор.
Аз съм се опитвал да направя една равносметка: повече от 20 души видни архитекти, чужденци и български архитекти, които стартират да творят в самото начало на ХХ век. Казвам стартират да творят, тъй като до тогава първите български архитекти се образоват в Австрия, в Германия, във Франция, и тези повече от 20 архитекта основават този архитектурен отбор. Знаете, че всеки един проектант желае да се изяви. Иска да направи нещо, което да бъде запаметяващо се. Но удивителното в тази ситуация е, че правейки такива запаметяващи се здания, тези архитекти съумяват да се съобразят с това, че това е един архитектурен отбор.
Простичко казано, в случай че човек се движи по пловдивската Главна улица, той вижда един човешки мащаб, едни прелестни здания, които не го натискат. А в случай че човек се движи по софийската пешеходна зона - " Витошка “, той вижда едни тежки здания, които в дословния смисъл го натискат, не основават тази атмосфера, която е на пловдивската Главна улица.
На пловдивската Главна улица намираме здания, да вземем за пример Хотел " Молле “, дело на Мариано Пернигони, огромният италиански проектант. Йосиф Шнитер има 5-6 здания, които той е проектирал. Някои от тях, дружно с проектант Вълкович, проектант Андроникос, гръцки проектант. Една плеяда български, бих споделил на първо място пловдивски архитекти, които откакто приключват в Европа, се заселват в Пловдив и творят тук. Емблематичното име е проектант Стойков, само че те са доста. И в последна сметка това е тази магия на пловдивската Главна улица – магията на този архитектурен отбор, магията на това, че човек се усеща доста свободно, усеща се доста добре на тази основна улица. Неслучайно тя още през 70-те години беше изпълнена с тези кафенета, които от април месец до ноември месец и в някои години и до декември месец работят на открито. Масите са на открито.
Хората от моето потомство помнят примерно Млечния бар, Плодовия бар – първият, който беше обичаното място на дядо Златю Бояджиев. Тези чудаци, огромни създатели основават атмосферата. Дядо Златю отиваше всяка заран, сядаше там, поръчваше си кафе, по-късно взимаше лъжичката за бъркане на кафето, скриваше я някъде, оплакваше се, че му няма лъжичката. Ставаше едно шоу. Хората можеха да го видят, всеки ден да го видят там, да си поприказват с него. И освен той, несъмнено. Неслучайно и Клубът на културните дейци " Кристал “ е в страничната уличка при Джумаята.
От другата беше кръчмата " Пловдив “ на пловдивската бохема. И всичко това създаваше една такава атмосфера. Знаете ли, след 1990 година съм имал доста срещи с чужденци – германци, австрийци, чехи, поляци, и всички ми споделиха едно нещо: Наред с Черно море, на което ние идвахме до 1990 година за лятната отмора, при всички положения ние посещавахме и Пловдив. Разбира се, " Тримонциум “ – прословутият ресторант, ресторант " Република “ – там човек можеше да види хора от целия свят, или най-малко от цяла Европа, и в последна сметка това създаваше една пловдивска атмосфера, нещо, което караше хората, пристигнали в България във връзка летен или зимен туризъм, наложително да минават и през Пловдив. Когато направихме преди 20 години изложбата за ЩАЗИ, която гостува в Пловдив и в границите на един месец беше посетена от повече от 11 000 души, заместник-директорът на Института ЩАЗИ, който беше за проучване на тази загадка полиция на някогашната Германска демократична република, когато дойде с експонатите, сподели: " Много ти се апелирам, желая на първо време да отида в " Тримонциум ", тъй като аз до 1989 година най-малко 10 пъти съм идвал и съм бил в " Тримонциум “, в другите заведения, в кафенетата по Главната улица. Това е тази магия, това е този обществен феномен на пловдивската Главна улица.
Така е. И въпреки, че сегашните архитекти назовават еклектика постройките по нея в стилово отношение, тъй като има в действителност разнообразни архитектурни стилове, то в това е може би чарът и, без значение от всичко.
Вижте, тази еклектика в архитектурата не е единствено пловдивско или българско нещо.
Във втората половина на XIX век в цяла Европа архитектурата е еклектична. И в случай че погледнем тези здания, в основата си по-голямата част от тях са в този жанр, който назоваваме неокласицизъм. Успоредно с това, в тези здания се появяват балкончета, появяват си корнизи, появяват се тези колони и капители, които са присъщи за Барока.
Да, да, тъкмо по този начин.
Това е особено за архитектурата в цяла Европа. Няма чисти архитектурни стилове. И несъмнено, към този момент през XX век, се появява и този жанр – Баухаус, или това придвижване във философията, в архитектурата. Така че, нямаме някаква еклектика в негативен смисъл. Тази еклектика е присъща за цяла Европа. И несъмнено, тя основава това обаяние на тези здания.
Защото, почтено да ви кажа, в доста от градчетата на Италия е доста присъщ този жанр Барок. Когато се движиш в едно такова градче в Италия, изключително в Сицилия, чийто градове са разрушени в края на XVIII век от едно огромно земетресение, виждаш всичко в жанр Барок. И в един миг – да, доста красиви здания, красиви църкви, само че те са изцяло идентични. Докато тук откриваме всичко.
Точно по този начин. Добре, кажете в този момент какво вълнува днешните пловдивчани, когато им говорите за Главната? Вие имахте опция да водите един нравствен маршрут и да разказвате за Главната. Какво питат хората, какво ги вълнува през днешния ден?
На този маршрут в събота бяха повече от 50 индивида. Разбира се, мъчно се реализира тази връзка, само че би трябвало да ви кажа, че по принцип маршрутите са от час до час и нещо. Този маршрут продължи 2 часа и половина. Интересът беше обвързван първо с архитектурата на Главната, несъмнено, с историята. Това бяха хора, които имаха една доста необятна предварителна информация. Интересът беше обвързван да вземем за пример с тези здания, които ги няма, които по някаква причина са съборени – аптека " Марица “, " Куршум хан “, постройката на Дома на благотворителността на " Кудоглу “. Интересът беше и към архитектите, които са творили - кои са те, какви са. Интересът беше по какъв начин е преустройвана тази Главна улица в продължение на всичките тези десетилетия на ХХ век по този начин, че да става все по-хубава и по-хубава. Кога е изработен примерно Римският стадион, по кое време е превърната в пешеходна зона. Всичко това беше един два часа и половина диалог, тежък за мен, тъй като трябваше да давам отговор на въпроси.
По същия метод – въпроси, свързани с паметника на Милю и другите монументи, паметни означения и паметни знаци, монументи, които са по Главната улица, по кое време са се появили. Разбира се, пловдивската Главна улица, като се постави Римският стадион, като се постави форума, като се сложат тези антични монументи, тя в действителност се трансформира в една разходка през хилядолетията.
Като сложим, несъмнено, и Джумая джамия, Имарет джамия, като най-големите монументи, свързани с османската архитектура в Пловдив, всичко това показваше едно доста остро, изострено възприятие на пловдивчани. Имаше няколко души пловдивчани, които живеят някъде в Европа, не живеят в Пловдив сега, които пазят освен интереса, само че и едно възприятие. Те са съхранили това особено за Пловдив възприятие за милеене за града, за Главната, за заведенията, за хората.
И като сложите и това, че тази събота беше може би първият летен уикенд в Пловдив, и Главната улица беше препълнена с хора, с доста чужденци, доста пловдивчани, посетители на града, и от време на време в границите на тези два часа и половина се включваха и други хора, които разбираха, че има някакъв маршрут.
Така че на моменти се събираха повече от 60-70 индивида, само че всичко това беше забавно.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ