Нели Попова, НУМТИ - Пловдив: Нашите кадри са в цяла България, все по-малко искат в чужбина
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Нели Попова - шеф на Национално учебно заведение за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ " Добрин Петков " в Пловдив.
На един доста прекрасен ден, 1 октомври, Световният ден на музиката, вие отбелязахте огромното събитие за тази юбилейна година, огромният концерт. Как мина този величествен концерт, да кажем като начало?
Този церемониален концерт под надслова " Памет, обичаи и напредък ", по случай 80 години от основаването на Пловдивското музикално учебно заведение, мина под патронажа на Министерство на културата на Република България, с финансовата поддръжка на Община Пловдив по Проект по Компонент 1: " Фестивали и значими събития " от Наредбата на общината за реда и изискванията за финансиране на начинания в областта на културата и като част от календара на културните събития на Община Пловдив за 2025 година. В този концерт взе участие симфоничен оркестър, формиран от някогашни и сегашни ученици на учебното заведение, с концертмайстор именития ни цигулар Мичо Димитров. Участваха хорът на учебното заведение с диригент Николета Енева, с поддръжката на хора на Държавна опера Пловдив с хор занаятчия Атанаска Попова и Цветан Цветков, балетният отбор на учебното заведение с хореограф и корепетитор Галина Гешева, перкусионният отбор " Престо " с живописен началник Пенчо Пенчев, националният хор на учебното заведение с диригент Явор Тасков, квартет китари с началник доктор Милена Манева и диригенти. Бяхме поканили и съумяха да участват и Йордан Дафов, Диан Чобанов, Григор Поликаров, Константин Добройков и Кръстин Настев, за което съм им доста признателна.
Това са нсе ваши ученици?
Да, всичките, това беше концепцията. Съжалявам, че не можа да участва, заради претовареност в чужбина, Найден Тодоров, както и Диляна Лазарова. И тях бяхме поканили. Но по този начин е в този момент, който го може, е звезда на всички места и се веселя, че и тези съумяха да отделят от скъпото им време. А пък Диан Чобанов оказа помощ с хора, и с оркестранти и с каквото още трябваше по подготовката на концерта, и съм му доста признателна. Все отново и той е наш ученик и се почитаме.
Оркестрантите, самите ваши възпитаници, какво означаваше за тях тази изява?
Усещаше се във въздуха още по време на подготовките, които започнаха тук, в учебно заведение, че има една такава наслада. Вълнуваха се, че такива имена, такива диригенти ще застанат до тях. А пък някогашните оркестранти наши се радват, че се връщат в учебните години и им е едно такова благо и се радват на младите гении. Радват се, че има още положителни музиканти и на равнище инструменталисти, с които да се гордее учебното заведение.
Видях във Facebook, че сте получили специфичен подарък - роял, от една българка в Австрия, Донка Ангъчева?
Да. Така е, Донка Ангъчева също е наш ученик, прелестен музикант и пианист и с това прелестно сърце и душа, какво да кажа, подари този роял на учебното заведение, на бъдещите гении. Някъде прочетох, че тя подари " бъдеще на нашите възпитаници ", което е доста прочувствено. Аз имам вяра, че тя съумя да е тук, да я видят. Защото аз я познавам от ученичка, знам я какъв брой е сърцата, какъв брой е добра пианистка, това всички го знаем. Но друго е поколението да гледа и да го възпитаваме по този метод.
Кои други звезди от вашите някогашни ученици съумяха да дойдат за концерта?
О, да, на самия концерт и като аудитория имаше доста генерации випусници, които си проведоха срещи. Зала " Сила " мисля, че беше цялостна, с 2000 места, тъй като имаше правостоящи и по стълбищата, и се усещаше във въздуха по какъв начин гъмжи от наслада. И в действителност прелестен празник се получи.
Присъстваха и някогашните шефове, които са живи. Радвам се, че и зам.-министърът на културата Георги Султанов участва, връчи премията, зам.-кметът по просвета, археология и туризъм господин Панов и той участва и връчи премията на кмета. Имаме премия от президента на Република България – Почетен плакет " Св.св. Кирил и Методий ". И всичко това нас ни радва, тъй като това учебно заведение е на 80 години. Дай Боже да го има още години, епохи напред, уповавам се!
Цялата ви година е юбилейна и вие имахте не малко начинания до момента. Какво се чака още от юбилейната година? Какви още изяви?
Освен в страната имахме и изяви в чужбина с възпитаници лауреати, които имаха концерт в град Ланчано, в Италия, с който имаме договорни връзки двете музикални учебни заведения. А в този момент чакаме възпитаници от едно музикално учебно заведение в град Солун, Гърция, на 1 декември. Те ще дойдат ту, с цел да създадем взаимен план и вероятно, след това ще се връща аудиенция. Но те са близо, те са ни като братя и няма проблем. Ще имаме концерт на 1 декември. А другояче по юбилейния календар следва на 4 декември да е Коледният концерт на оркестъра.
На този коледен концерт годишно връчваме плакети на сътрудници и чиновници юбиляри. Стана като традиция и дава старт към този момент на всички коледни тържества, тъй като почват по всички катедри и групи да си вършат коледни концерти. Но този е първият, с който даваме старта. След това следва на 14 декември 10-ото издание на състезанието " Стелла Ослекова ", която е наш учител. Тя е основател и уредник на състезанието " Шуман – Брамс ", само че нейни ученици се проведоха по света и се организира този конкурс. Той ще се състои в нашата зала, ние сме съорганизатори. Те си учредяват награди – доста ме радват, отлично са го измислили, и по този начин дават път на младите, тъй като и те към този момент в разнообразни възрастови групи вършат техните прослушвания.
Това е до края на годината, само че то е и следващата година, тъй като първата образователна година е била 1945-1946 година. Така че следващата година продължаваме юбилея и към този момент чакаме концерта на зрелостниците, които да са солисти на Държавна опера Пловдив. Тези концерти са въведени още от маестро Добрин Петков и продължаваме неговата традиция. Евентуално той ще е към 11 февруари, когато ни е патронният празник на 10 февруари.
Как най-малките ученици на учебното заведение посрещат този празник?
Както най-малките, по този начин и най-големите мисля, се радват и се гордеят, че са в такова отлично, ужасно учебно заведение, както те се показват, и живеят в действителност измежду музика, измежду изкуство. Ние имаме и балет, и певици имаме. И мисля че това способства за това при нас да няма експанзия. А те и нямат време, те са заети, вървят на учебно заведение, следобедните часове свирят, пеят, играят, вечер продукции и се прибират. Кога имат време да учат, напряко им се чудя, само че нормално, тези, които ги виждам и по сцените, те са и отличници, и на матури, и на НВО-та. Явно това е въпрос на организация и централизация от страна на детето.
А и изкуството облагородява, няма по какъв начин да има експанзия при вас.
О, несъмнено, несъмнено. Аз изключвам всякакви детски пакости. Но значимото е да мислят първо какво ще се случи и тогава да си вършат шегички. В последна сметка в действителност експанзия или обиждане, или побоища няма, няма.
А по какъв начин е преподавателският състав при вас? Има ли текучество, има ли потребност от нови фрагменти? Не сме говорили по тази тематика до момента.
Ами, към този момент преподавателският е резистентен, като всяка година лека-полека, подмладяваме състава.
Е да, Пловдив създава такива фрагменти.
Да, да. 2/3от тях са наши възпитаните, тъй като 2/3 са и учители по специфични предмети, 1/3 са общообразователната подготовка. Но колегията мисля че сега е на равнище и е добре. Имаме доктори, професори, атестирани, всевъзможни. Аз съм спокойна и си мисля, че няма учебно заведение с по-квалифицирани учители от нас. Така че не се опасявам за това.
Има също и такива, които на няколко стана тъкат, дето се споделя, прибягват от едно място на друго – в Академията, в операта работят, нали по този начин?
Да, имаме сътрудници, които са в операта и при нас, или в Академията и тук. Ама то не е неразрешено. Има Кодекс на труда. Може да се пусне първи контракт и на втори в Академията, или назад, както и в Операта. Но то няма нищо неприятно в това.
Ето, един Пенчо Пенчев, тромпетиста, наред с него ги поставя нашите възпитаници там на скамейката, свирят дружно в Операта и това е към този момент простата процедура.
За децата даже е добре, тъй като те виждат на процедура по какъв начин е. А завършващите, накъде се ориентират те?
Ами завършващите - единици са към този момент тези, които отиват в чужбина, множеството остават тук, или в Пловдив, или в София в академиите. Мисля, че и Операта им подава ръка, незабавно за оркестранти или в хора, или в балета. Имаме възпитаници, които ги викат за режисура от предходната година, и по този начин. Това ги подтиква и стимулира да приключват учебното заведение, вместо в един миг да кажат, че ще отидат да учат за IT или нещо друго.
Какъв % е реализацията в сродни образователни заведения по нагоре?
Голям. Това, че оркестърът и хорът на Операта са все ученици на нашите учебни заведения, и на другите учебни заведения музикални от страната, значи, че има реализация. В Софийска филхармония има, в Софийска опера. Нашите фрагменти са в цяла България.
А какъв % от тях не престават да учат в чужбина?
Все по-малък е. Примерно от последния випуск имаме едно дете в чужбина, в предходния – две отидоха. Едно, две са към този момент, единици.
Значи избират да учат тук, в България?
Да, тук, тъй като и животът е безценен. Все отново квартири, храна, стипендия.
Пък и ние си имаме положителни университети.
А в този момент и с този " Еразъм " вузовете им дават опция да идат в чужбина за една година, в Европа сме към този момент, светът е отворен. Така че те незабавно правят оценка и схващат защо става въпрос.
Аз и по малкия екран проследявам, че освен в изкуството, само че и в други специалности, по какъв начин към този момент нашите си благият за българското, желаят това, което са научили на открито, да дойдат тук да го приложат. Аз съм доста, доста щастлива, че един Константин Добройков е тук, в Пловдив, тъй като преди време, с цялостна стипендия, отпътува за Съединени американски щати като възпитаник още, с цел да учи. Сега съм доста щастлива, че той там каквото научи и се обогати. И ето, че се върна в България, и си е в Пловдив.
Т.е. може да се каже, че музикалното учебно заведение в Пловдив е една емблема за града. То създава фрагменти, които по-късно образуват културата на България. Така ли е?
Така е, по този начин е, тъй като с изключение на оркестранти, артисти, диригенти, имаме и такива, които учат и тонрежисура, имаме наши представители по медии, малките екрани, радиа, в доста типове специалности.
Успехи ви поисквам и още най-малко 80 години да съществувате!
На един доста прекрасен ден, 1 октомври, Световният ден на музиката, вие отбелязахте огромното събитие за тази юбилейна година, огромният концерт. Как мина този величествен концерт, да кажем като начало?
Този церемониален концерт под надслова " Памет, обичаи и напредък ", по случай 80 години от основаването на Пловдивското музикално учебно заведение, мина под патронажа на Министерство на културата на Република България, с финансовата поддръжка на Община Пловдив по Проект по Компонент 1: " Фестивали и значими събития " от Наредбата на общината за реда и изискванията за финансиране на начинания в областта на културата и като част от календара на културните събития на Община Пловдив за 2025 година. В този концерт взе участие симфоничен оркестър, формиран от някогашни и сегашни ученици на учебното заведение, с концертмайстор именития ни цигулар Мичо Димитров. Участваха хорът на учебното заведение с диригент Николета Енева, с поддръжката на хора на Държавна опера Пловдив с хор занаятчия Атанаска Попова и Цветан Цветков, балетният отбор на учебното заведение с хореограф и корепетитор Галина Гешева, перкусионният отбор " Престо " с живописен началник Пенчо Пенчев, националният хор на учебното заведение с диригент Явор Тасков, квартет китари с началник доктор Милена Манева и диригенти. Бяхме поканили и съумяха да участват и Йордан Дафов, Диан Чобанов, Григор Поликаров, Константин Добройков и Кръстин Настев, за което съм им доста признателна.
Това са нсе ваши ученици?
Да, всичките, това беше концепцията. Съжалявам, че не можа да участва, заради претовареност в чужбина, Найден Тодоров, както и Диляна Лазарова. И тях бяхме поканили. Но по този начин е в този момент, който го може, е звезда на всички места и се веселя, че и тези съумяха да отделят от скъпото им време. А пък Диан Чобанов оказа помощ с хора, и с оркестранти и с каквото още трябваше по подготовката на концерта, и съм му доста признателна. Все отново и той е наш ученик и се почитаме.
Оркестрантите, самите ваши възпитаници, какво означаваше за тях тази изява?
Усещаше се във въздуха още по време на подготовките, които започнаха тук, в учебно заведение, че има една такава наслада. Вълнуваха се, че такива имена, такива диригенти ще застанат до тях. А пък някогашните оркестранти наши се радват, че се връщат в учебните години и им е едно такова благо и се радват на младите гении. Радват се, че има още положителни музиканти и на равнище инструменталисти, с които да се гордее учебното заведение.
Видях във Facebook, че сте получили специфичен подарък - роял, от една българка в Австрия, Донка Ангъчева?
Да. Така е, Донка Ангъчева също е наш ученик, прелестен музикант и пианист и с това прелестно сърце и душа, какво да кажа, подари този роял на учебното заведение, на бъдещите гении. Някъде прочетох, че тя подари " бъдеще на нашите възпитаници ", което е доста прочувствено. Аз имам вяра, че тя съумя да е тук, да я видят. Защото аз я познавам от ученичка, знам я какъв брой е сърцата, какъв брой е добра пианистка, това всички го знаем. Но друго е поколението да гледа и да го възпитаваме по този метод.
Кои други звезди от вашите някогашни ученици съумяха да дойдат за концерта?
О, да, на самия концерт и като аудитория имаше доста генерации випусници, които си проведоха срещи. Зала " Сила " мисля, че беше цялостна, с 2000 места, тъй като имаше правостоящи и по стълбищата, и се усещаше във въздуха по какъв начин гъмжи от наслада. И в действителност прелестен празник се получи.
Присъстваха и някогашните шефове, които са живи. Радвам се, че и зам.-министърът на културата Георги Султанов участва, връчи премията, зам.-кметът по просвета, археология и туризъм господин Панов и той участва и връчи премията на кмета. Имаме премия от президента на Република България – Почетен плакет " Св.св. Кирил и Методий ". И всичко това нас ни радва, тъй като това учебно заведение е на 80 години. Дай Боже да го има още години, епохи напред, уповавам се!
Цялата ви година е юбилейна и вие имахте не малко начинания до момента. Какво се чака още от юбилейната година? Какви още изяви?
Освен в страната имахме и изяви в чужбина с възпитаници лауреати, които имаха концерт в град Ланчано, в Италия, с който имаме договорни връзки двете музикални учебни заведения. А в този момент чакаме възпитаници от едно музикално учебно заведение в град Солун, Гърция, на 1 декември. Те ще дойдат ту, с цел да създадем взаимен план и вероятно, след това ще се връща аудиенция. Но те са близо, те са ни като братя и няма проблем. Ще имаме концерт на 1 декември. А другояче по юбилейния календар следва на 4 декември да е Коледният концерт на оркестъра.
На този коледен концерт годишно връчваме плакети на сътрудници и чиновници юбиляри. Стана като традиция и дава старт към този момент на всички коледни тържества, тъй като почват по всички катедри и групи да си вършат коледни концерти. Но този е първият, с който даваме старта. След това следва на 14 декември 10-ото издание на състезанието " Стелла Ослекова ", която е наш учител. Тя е основател и уредник на състезанието " Шуман – Брамс ", само че нейни ученици се проведоха по света и се организира този конкурс. Той ще се състои в нашата зала, ние сме съорганизатори. Те си учредяват награди – доста ме радват, отлично са го измислили, и по този начин дават път на младите, тъй като и те към този момент в разнообразни възрастови групи вършат техните прослушвания.
Това е до края на годината, само че то е и следващата година, тъй като първата образователна година е била 1945-1946 година. Така че следващата година продължаваме юбилея и към този момент чакаме концерта на зрелостниците, които да са солисти на Държавна опера Пловдив. Тези концерти са въведени още от маестро Добрин Петков и продължаваме неговата традиция. Евентуално той ще е към 11 февруари, когато ни е патронният празник на 10 февруари.
Как най-малките ученици на учебното заведение посрещат този празник?
Както най-малките, по този начин и най-големите мисля, се радват и се гордеят, че са в такова отлично, ужасно учебно заведение, както те се показват, и живеят в действителност измежду музика, измежду изкуство. Ние имаме и балет, и певици имаме. И мисля че това способства за това при нас да няма експанзия. А те и нямат време, те са заети, вървят на учебно заведение, следобедните часове свирят, пеят, играят, вечер продукции и се прибират. Кога имат време да учат, напряко им се чудя, само че нормално, тези, които ги виждам и по сцените, те са и отличници, и на матури, и на НВО-та. Явно това е въпрос на организация и централизация от страна на детето.
А и изкуството облагородява, няма по какъв начин да има експанзия при вас.
О, несъмнено, несъмнено. Аз изключвам всякакви детски пакости. Но значимото е да мислят първо какво ще се случи и тогава да си вършат шегички. В последна сметка в действителност експанзия или обиждане, или побоища няма, няма.
А по какъв начин е преподавателският състав при вас? Има ли текучество, има ли потребност от нови фрагменти? Не сме говорили по тази тематика до момента.
Ами, към този момент преподавателският е резистентен, като всяка година лека-полека, подмладяваме състава.
Е да, Пловдив създава такива фрагменти.
Да, да. 2/3от тях са наши възпитаните, тъй като 2/3 са и учители по специфични предмети, 1/3 са общообразователната подготовка. Но колегията мисля че сега е на равнище и е добре. Имаме доктори, професори, атестирани, всевъзможни. Аз съм спокойна и си мисля, че няма учебно заведение с по-квалифицирани учители от нас. Така че не се опасявам за това.
Има също и такива, които на няколко стана тъкат, дето се споделя, прибягват от едно място на друго – в Академията, в операта работят, нали по този начин?
Да, имаме сътрудници, които са в операта и при нас, или в Академията и тук. Ама то не е неразрешено. Има Кодекс на труда. Може да се пусне първи контракт и на втори в Академията, или назад, както и в Операта. Но то няма нищо неприятно в това.
Ето, един Пенчо Пенчев, тромпетиста, наред с него ги поставя нашите възпитаници там на скамейката, свирят дружно в Операта и това е към този момент простата процедура.
За децата даже е добре, тъй като те виждат на процедура по какъв начин е. А завършващите, накъде се ориентират те?
Ами завършващите - единици са към този момент тези, които отиват в чужбина, множеството остават тук, или в Пловдив, или в София в академиите. Мисля, че и Операта им подава ръка, незабавно за оркестранти или в хора, или в балета. Имаме възпитаници, които ги викат за режисура от предходната година, и по този начин. Това ги подтиква и стимулира да приключват учебното заведение, вместо в един миг да кажат, че ще отидат да учат за IT или нещо друго.
Какъв % е реализацията в сродни образователни заведения по нагоре?
Голям. Това, че оркестърът и хорът на Операта са все ученици на нашите учебни заведения, и на другите учебни заведения музикални от страната, значи, че има реализация. В Софийска филхармония има, в Софийска опера. Нашите фрагменти са в цяла България.
А какъв % от тях не престават да учат в чужбина?
Все по-малък е. Примерно от последния випуск имаме едно дете в чужбина, в предходния – две отидоха. Едно, две са към този момент, единици.
Значи избират да учат тук, в България?
Да, тук, тъй като и животът е безценен. Все отново квартири, храна, стипендия.
Пък и ние си имаме положителни университети.
А в този момент и с този " Еразъм " вузовете им дават опция да идат в чужбина за една година, в Европа сме към този момент, светът е отворен. Така че те незабавно правят оценка и схващат защо става въпрос.
Аз и по малкия екран проследявам, че освен в изкуството, само че и в други специалности, по какъв начин към този момент нашите си благият за българското, желаят това, което са научили на открито, да дойдат тук да го приложат. Аз съм доста, доста щастлива, че един Константин Добройков е тук, в Пловдив, тъй като преди време, с цялостна стипендия, отпътува за Съединени американски щати като възпитаник още, с цел да учи. Сега съм доста щастлива, че той там каквото научи и се обогати. И ето, че се върна в България, и си е в Пловдив.
Т.е. може да се каже, че музикалното учебно заведение в Пловдив е една емблема за града. То създава фрагменти, които по-късно образуват културата на България. Така ли е?
Така е, по този начин е, тъй като с изключение на оркестранти, артисти, диригенти, имаме и такива, които учат и тонрежисура, имаме наши представители по медии, малките екрани, радиа, в доста типове специалности.
Успехи ви поисквам и още най-малко 80 години да съществувате!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ