Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Милка Толедова, диригент на Хор на пловдивските момчета " Стефка Благоева ". Хорът чества 50-годишен празник тази година. 

Поводът в действителност да ви потърся е 50-годишният празник, който ще чества Хорът на пловдивските момчета. 50 години си е един много дълъг интервал, в който тази групировка непрестанно се потвърждава. Вече имате и мъжки хор, нали по този начин? Как през годините се развива хорът? Има ли огромен интерес към тази групировка?

Наистина 50 години е много дълъг интервал, изключително за нашия род,  момчешко хорово пеене, защото този тип певчески състав не е характерен за България по този начин, както смесените хорове. Те са зародили много по-рано, всеобщо в средата и в края на XIX век още, обвързвано с църковната традиция. По-късно се обособяват от тях и еднородни женски или мъжки, до момента в който момчешкият хор е много непознат за нашите обичаи тук, на Балканите, в Източна Европа. Докато таман противоположното, в Западна Европа отново е доста необятно публикуван, и то с вековни обичаи, и то приказваме за съществени вековни обичаи, още от средновековието, защото момчешкият хор е директно обвързван с католическата работа, с църковните обичаи там. Например един Йохан Себастиян Бах в Томаскирхе е бил диригент навръх подобен момчешки хор и множеството от кантатите му са основани за такива гласове.

В Европа е доста присъщ, доста обичан звукът на момчешкия хор, тъй като той се разграничава от този на момиченцата, по-тембрист е, по-красив е, въпреки че пък другата спънка е ранната разновидност на момчетата.

Точно по този начин. За това е по-специфична работата с момчетата.

Но това е може би тематика за различен диалог. В България през 70-те години, при започване на 70-те, се основават поредно в София и във Варна два момчешки хора и нашият основател Стефка Благоева, чието име след нейната гибел хорът носи, е беше въодушевена както от сътрудниците си тук, в България, по този начин и от полските хорови обичаи. Аз имах дълготраен креативен контакт с нея, тя е била на специализация в Познан. Там също е извънредно доста развито момчешкото хорово пеене. И по този начин се наема да го направи. Това за времето си е било революционно събитие. Да хванеш момчета, да ги мотивираш да дойдат да пеят. Дори в този момент съм чувала от време на време намеци от родители на нови деца по отношение на половата ориентировка. Няма ужасно! Аз постоянно им демонстрирам мъжете и споделям: " Ако желаете децата ви да станат такива красиви мъже, да са интелигентни, да имат постоянни близки приятели около себе си, които споделят техните ползи, дайте ги в Хора на момчетата ".

Та по този начин стартира Стефка Благоева през есента на 1975 година, преди 50 години. Събира група момчета, стартира да репетира. Същевременно за доста малко време, както нашия, по този начин и останалите два момчешки хора стартират да стават доста забавни за публиката, нещо извънредно. Вместо да ритат топка, пеят песни, и хорът набира свои фенове, своя аудитория. И по този начин, мога да кажа, до през днешния ден.

Още през първата година под управлението на Стефка Благоева, напролет, те печелят една премия, в Копривщица мисля че беше, на фестивал за патриотични песни. Аз не съм очевидец на това, само че знам, че с парите от тази  премия са закупили пиано за хора. И по този начин аз започнах работа в хора през 1979 година, присъствах на 5-годишния празник, бях още студентка. 

И по този начин до през днешния ден. Пътят ми мина в две направления - педагогическа и креативна, въпреки че те и двете се преплитат, защото аз съм дълготраен първо преподавател по музика, по-късно учител към 40 години в Академията за музикално и танцово изкуство, и редом с това хорът хем ми е бил занимание, хем ми е била една доста значима част, задача в живота ми. Защото възпитанието на децата, тук тази възпитателна цел, която съм обучавала и моите студенти, по какъв начин, че е доста значимо за бъдещето на младежите, на обществото, и всичко това съм пренасяла в работата си с хора, и назад, в креативните моменти, в педагогическата активност, и по този начин всичко е вървяло ръка за ръка. И по този начин, за 50 години можем да кажем, че нашият хор се утвърди на първо време в Пловдив, в страната и в чужбина. Имаме доста съществени позиции и сме познати на нашите събратя, многократни замени сме имали, гостувания, участия във фестивали, състезания.

Да, имате и доста награди, в това число и премия " Пловдив “. 

Много награди, да. Имаме проведени и извършени повече от 20 концертни турнета за по един месец в Европа. Така мога да кажа, че хорът постоянно е седял почтено до своите събратя. Давала съм и подобен образец, за който в този момент се сещам, един Kreuzchor в Дрезден да вземем за пример, е основан през VII век, когато е основана и българската страна. Представяте ли си какви са традициите в една Германия, и в една България на 20-30 години, в този момент даже 50 години.

На този декор 50 години не е толкоз доста. Но за нашите условия е доста, тъй като освен, че това е един изминат път, само че това са към този момент едни основани обичаи и един живописен артикул, който е потвърдил своите качества, потвърдил се е като художествена групировка и като един образователен център за момчета и за младежи. Мисля че можем да сме горди с нашите ученици. Някои от тях поемат пътя на професионалната музикална кариера.

Но незабавно желая да кажа, че това не е задачата – ние дете не връщаме от хора. Всяко момче може да се научи да пее. Ако има качество на гласа като за солово осъществяване, за сцена, или за оперен спектакъл, то може да се научи да пее обичайно и надлежно да добие една просвета и отношение към околния свят, една прочувствена просветеност и един напълно друг взор. Наистина нашите момчета се отличават, доста хора го споделят.

Ние се върнахме скоро от Детски хоров фестивал в Ниш, където в никакъв случай не бяхме ходили, най-близко ни е Сърбия, само че все е пренос на път за Европа. Този път взехме решение да се отзовем на тяхната покана и не съжаляваме, доста сме удовлетворени. И даже там споделяха: " Вашите момчета се отличават със своята дисциплинираност, организация и художеството интерпретиране на репертоара на сцена ".

Като сложим настрани разновидността на момчешките гласове, което е сериозен проблем при тези подрастващи момчета, какви други компликации срещате в работата с момчешките гласове?

Всъщност, компликациите са първите две-три години, до момента в който детето се убеди, че с цел да реализира един резултат, което е ужасно хубаво за самата персона, тъй като то схваща още в напълно ранна възраст, би трябвало да се потрудиш. Не става от небето. Талантът е единствено една причина. Дори постоянно споделям: колкото си по-талантлив, толкоз повече и по-усърдно би трябвало да работиш, задължен си да работиш, с цел да развиваш гения си. Защото това е просто една даденост, която ти дава опция да се развиваш в една или друга посока. Но, в случай че ти не положиш старания, няма да се получи.

Кое е нещото, което ги притегля тези деца? Все отново техните връстници стоят пред компютрите, пред телефоните, с игрите,  а те пеят в хора.

Те нашите също стоят пред компютрите. Аз отново споделям, ние към този момент сме традиция. И не се постанова, както преди 50 години, да убеждаваме, че това е потребно. Аз мисля, че към този момент родителите са уверени, те го виждат. Ако детето посещава една година подготовки и стартира да се развива, те се твърдят, че това в действителност е потребно. Още повече, това е една друга активност, която доста сполучливо редуцира напрежението от занятие по математика, по български език, да речем. Ние сме форма на извънучилищно образование и образование, и то сериозна форма. Ние работим толкоз съществено, даже бих споделила още по-сериозно, в сравнение с в случай че сме в учебно заведение.

При нас нещата са сложени доста съществено. Ние не просто се събираме да попеем. Ето, това също в този момент направи усещане в Сърбия. Детските хорове там главно пеят детски песнички и занимателни такива. То няма неприятно и това също е хубаво, също възпитава. Но ние доста държим на разнообразието на репертоара, с цел да може по този метод да възпитаваме посредством музиката. Това за нас е доста значимо.

Отделно, наложително имаме всяка година креативен лагер, обособяване от фамилията. И това възпитава на една автономия, една персонална отговорност, освен групова – всички останали са виновни, пък аз мога към тях да мина. Много скъпи качества. Въобще, груповите действия, каквото е хоровото музициране, възпитават серия от качества, които са нужни в съвременността: екипност, работа по групи, съгласуваност, отбор. Това са все неща, които във всяка една друга активност са ти нужни като персона да ги имаш. Да можеш да общуваш с разнообразни хора, такива, които са разнообразни от теб, само че да намериш обща цел, в тази ситуация музиката, която ги събира.

Така че аз мисля, че във всеки случай мотиватор не е единствено пътуването в чужбина, както беше преди 30 години да речем. Защото в този момент всеки пътува свободно в чужбина. Според мен, мотиватор е самият състав, колектив, другарствата, общественият резултат, който е също доста значим. Възпитателният резултат на музиката.

Колко момчета са минали през хора през годините? Имате ли някаква статистика такава?

Имаме една груба статистика, само че в случай че кажа, че над 2000 или 3000, към този момент за 50 години, няма да е пресилено. Наистина ужасно доста, несъмнено. Има момчета, които към този момент са към 60-те и още пеят. Представете ли си какъв контакт, какви другарства и какви общи ползи са това, с цел да ги запазиш до 55-60-годишна възраст, някои от тях към този момент имат внуци. Те са от първите момчета.

Всъщност този мъжки хор, който вие създадохте по-късно, това е от нуждата да останат, тъй като те имат предпочитание?

По тяхно предпочитание. Мисля че беше на 35-ата ни годишнина, тъй като нашите концерти във връзка годишнините се посещават безусловно от целия свят. Имаме ученици в целия свят. И ние от в този момент сме насрочили дата за концерта във връзка 50-годишнината на хора, тя е и юбилейна годишнина. Ще бъде на 2 май през 2026 година и към този момент посредством обществените мрежи доста от нашите ученици, които не са в България, са осведомени и си провеждат времето по този начин, че да дойдат. Винаги на края изпълняваме общи наши емблематични песни. А след една такава годишнина, в случай че не бъркам, мисля че беше или 35-ата, или 40-ата, събирайки се по този мотив, самите те пожелаха да се събират и да стартират да пеят. Разбира се, това са хора с най-различни специалности, нямаме професионални музиканти в мъжкия хор, само че имаме професионални музиканти и оперни артисти, и то изтъкнати, излезли от хора. Но те се събират, те пожелаха. Тогава сътрудника ни Теодосия Панкова ги пое, за жалост мир и светлина на душата й, към този момент не е сред живите.

Аз работя с тях от 3 години, само че това в действителност е една същинска последователност. Те освен пеят в хора, ами ужасно доста ни оказват помощ и на нас. Ние имаме съдружие Хорова школа " Стефка Благоева ", и ръководителят на сдружението е отново наш ученик, който пее и в мъжкия хор. Те са с най-различни, някои от тях доста съществени специалности и бизнес, само че намират време да изват. Дори са споделили с мен – това е метод на живот. Един може да отиде да от тежкото всекидневие на чалга, а те идват на хор да пеят. Това е техният метод, в действителност, прочувствено да се видиш с другари, да споделиш. Много постоянно търсят помощ един от различен при съответни проблеми. Но може да е добре в резюме за вашите слушатели да опиша какво съставлява през днешния ден Хорът на пловдивските момчета, тъй като ние сме в действителност една извънучилищна, доста сериозна просветителна и възпитателна художествена институция, може да се каже.

Първо, главният състав на Хора на пловдивските момчета, който се състои от три концертни обединения, работим в Центъра за поддръжка за личностно развиване Общински детски комплекс Пловдив. Ние институционално там работим, другояче сме основани преди 50 години в тогавашния Профсъюзен дом. И до ремонта, до превръщането му в Културен дом " Борис Христов “, ние там работехме, до момента в който не стартира ремонтът. След което ни одобриха с отворени прегръдки и сега институционално ние към този момент принадлежим към Общински детски комплекс Пловдив и имаме, мога да кажа, доста хубави условия за работа.

Но ето какви са групите: Имаме една група деца, момчета от 5-6 до 9-10-годишна възраст, които са в по този начин наречения от нас предварителен хор. При тях се основават първични привички. Все отново при нас не може от първата подготовка да се оправиш с всички условия. Художествената част на нашата работа е доста сериозна, изисква една предварителна сериозна подготовка, която не може да бъде осъществена даже за няколко подготовки. Нужни са няколко години, с цел да могат да се основат тези привички за вокално музициране, певческо музициране, което да бъде в действителност на едно положително художествено равнище. Иначе всеки може да си пее както желае, само че ние търсим и живописен резултат. Така че първата част от Хора на пловдивските момчета това е подготвителният хор. Те също имат концертни изяви и работят върху репертоар, наличен за по-малки деца. Но отново дублирам, при нас репертоарът не е формиран единствено от детски песни. Децата, които са работили към този момент в подготвителния хор, на 9-10-годишна възраст минават в концертната групировка, в това, което назоваваме през днешния ден Хор на пловдивските момчета " Стефка Благоева “. В концертната групировка след разновидността имаме младежка групировка. Мутацията е доста разтегливо разбиране, тъй като при някои настава към 11-12-годишна възраст. Самите ние сме към този момент доста опитни, и защото нашите момчета имат добра вокална просвета, те съумяват да управляват гласа си, и даже в развой на разновидност да са в положение да пеят. Това към този момент се реализира през тези 50 години. В началото, още когато е бил основан хорът, разновидността беше доста огромен проблем, незабавно трябваше да ги освободим. Сега те не престават по-леко, имаме си омекотен режим, само че не излизат от хора, а разновидността минава умерено, даже при някои незабележимо в детския хор.

И по-късно, които желаят остават, тъй като към този момент отиват в гимназиална възраст, и знаете, там някои отиват да учат другаде, не в Пловдив, или пък уговорките им нарастват. Имаме обособени деца, които се насочват към музикална кариера, отиват да учат в музикалното учебно заведение. Но по този начин или другояче, идната групировка, която е от младежи от 16-17 до 20-22-годишна възраст, е младежкият ни хор. И последното звено е мъжкият хор.

Кажете каква музика изпълнявате, какъв е репертоарът ви?

Всичко това ни дава опция да изпълняваме репертоар както за еднообразен хор, по този начин и за разбъркан хор, т.е. ние сме в положение да осъществим всяко хорово произведение, всевъзможен тип. Затова и креативните ни изяви са толкоз разнообразни и разнородни, както хорови концерти, които годишно организираме тук, в Пловдив, или участваме в интернационалните конгреси. Момчетата от концертната групировка постоянно вземат участие и в оперни спектакли, където има детски хор. Също по този начин, ето в този момент се сещам, вземат участие и в доста по-интересни мултикултурни планове, съвременни, които съчетават разнообразни жанрове и изкуства. Например, по този начин беше преди две години прожекцията на " Властелинът на пръстените “ с музика онлайн с диригент швейцарец, който го е направил. Това беше огромен оркестър от повече от 200 души, хор от също още толкоз. Много беше вълнуващо, тъй като на Античния спектакъл върви проекцията на кино лентата, а саундтракът се извършва онлайн сега. Много беше забавно. Ето, в такива забавни планове сме взели участие.  Сега се сещам и друго, да вземем за пример с поп операта на Краси Аврамов преди две години. Нашите момчета също участваха в неговия концерт на Античния спектакъл. Пет песни, особено той държеше двете от тях да изпълнят нашите деца, бяха  аранжирани. Също беше предизвикателство.

Искам да кажа, че децата ужасно доста се обогатяват. Не е просто пеене единствено на песни. Независимо, че и песенният ни репертоар обгръща съвсем всички интервали от основаването на музикалното изкуство до през днешния ден - и класическа музика, и българска детска ария, и църковна музика. Така, стараем се да обхванем всички жанрове, с цел да можем и да възпитаваме посредством музиката, и да сътворяваме, да даваме и познания за епохите от развиването на музикалното изкуство. Ето тези разнообразни жанрове, разнообразни обединения, в които участваме и музикални планове, също ужасно доста обогатяват.

Това задържа и техният интерес?

И друго. Аз, като кажа: " Лагерът е от еди коя си дата “, нямам случай някой да каже: " Аз не желая да дойда на лагер. “ Защото ние на лагер се приготвяме за идващия сезон. Те го знаят. Там сме всички дружно в продължение на 10 дни, или на 14 дни, и няма по какъв начин да отсъстват по разнообразни аргументи, тъй като сме събрани на едно место. И там си приготвяме това, което ни следва през идващия креативен сезон. Това, което знаем. А това, което пристигна случайно, в крачка се оправяме.

С една дума, не хабите нито един от хористите, от дребен до огромен, няма разновидност, няма оправдания да ги загубите?

Да. В доста редки изключения разновидността протича по-плавно, само че това отново си е проблем. За страдание при нас, тъкмо по тази причина всяка година се стартира работата от начало, тъй като постоянно имаме 10 нови деца, които нямат този опит, който към този момент имат тези, които пеят в концертната групировка, без значение че са пели в подготвителния хор. И постоянно е нужна една година безусловно, с цел да се приспособява детето към условията в концертната групировка. И таман като се приспособява, на идната година към този момент му се отваря гласът, тъй като и детският глас има един подем, който е до 12-годишна възраст, попее няколко месеца и хоп, мутира. И към този момент не е по този начин деен. Така че нашата работа е в действителност много сложна, само че пък доста задоволство носи и си заслужава.

Нека в този момент да кажем малко за хората, с които работите, да ги споменем и тях!

Много съм признателна на целия екип от сътрудници, с които ние сме към този момент съвсем 40 години, аз работя 45 години в хора. Най-близко до мен е нашият пианист Юлия Петрова, с която безусловно от 45 години сме една до друга. Не е нужно да я ръководя или да й демонстрирам каквото и да е, толкоз към този момент сме уеднаквили мисленето си, схващанията си за музиката, за стила, в който би трябвало да се извършва, че е задоволително единствено да се обърна, тя да стартира и нещата стават. Много съм й признателна, толкоз години дружно. Имаме ужасно доста претърпени прелестни мигове, множеството от които на огромно задоволство от това, което сме свършили. И участията ни на най-различни конгреси в страната и в чужбина, и премиите, които сме получавали, те са били свързани с нея. Така че доста съм й признателна за тези години на съдействие, които не престават. 

А помощник-диригент нямате ли? 

Не, нямам помощник-диригент. При нас се образова една млада колежка от Украйна. Тя учи диригентство в Академията за музикално и танцово изкуство, и по лично предпочитание посещава всичките ни подготовки – Мария се споделя, с цел да натрупа на практика опит. Тя също оказва помощ при даден акомпанимент нещо, в случай че би трябвало да се направи. Но другояче, нямам помощник-диригент. С подготвителния и с младежкия хор работи госпожа Борислава Благоева. Там пианист е доста надарената Зарина Гетоева, която е брачна половинка на наш ученик, оперният артист Крум Гълъбов.

Имаме една последователност и сред нас самите.

И също бих желала да посоча един превъзходен пианист, който приглася на подготвителния хор, сътрудника Георги Гаджев, който главно работи в Музикалното учебно заведение. Това е един доста тънък пианист също.

А Зарина Гетоева и тя работи и като хор занаятчия, и като вокален възпитател на младежкия хор. 

Може би от време в точния момент Операта също ангажира вашите момчета?

Да. Ето в този момент ни престои през октомври " Тоска ". А също по този начин и за солистични функции. Нашият солист, който е наследник на наш ученик, предходната година изпя ролята на овчарчето със Соня Йончева, на Античния спектакъл. А в този момент също мога да ви поканя, само че не знам на коя дата тъкмо ще бъде спектакълът на Пловдивската опера " Тоска ", който е доста забавен, по-модерен е. През октомври, само че не знам точната дата, не знам дали е излязла. Аз съм си ги подготвила. Има детски хор в първо деяние – група деца от хора ще го изпълнят. И в трето деяние ролята на овчарчето, Калоян Георгиев се споделя, извънредно надарен. За страдание, няма да се насочи към професионална музикална кариера, има други ползи, само че е превъзходен глас. След това следва премиера, мисля че през ноември, на операта " Вълшебната флейта “ от Моцарт. Там има три наши момчета, които са солисти. Три момчета, които са знак на положителното и на мъдростта, от Замъка на мъдростта. И много е сложна ролята на тези три момчета, тъй като три деца пеят тригласно. Но ние положихме доста старания, готови са към този момент. Децата от Академия " Опера “ също готвят солисти. И в последния миг към този момент диригентът ще реши кои деца ще пеят на премиерата.

С една дума, интензивно си сътрудничите и с тази институция - Пловдивската опера.

Наистина си сътрудничим. Почти на всички Коледни концерти на Операта участваме и ние, във всички техни планове. Аз по тази причина споделям,че доста разнообразна е концертната ни активност, само че ми е доста мъчно да изброя всичко, да обхвана безусловно всичко. 

Ето в този момент и " Тоска ", само че не знам по какъв начин ще стане, тъй като режисурата е въображаема за Античния спектакъл, там го играехме, а в този момент ще е в залата.