Скулпторът Атанас Карадечев: Велико нещо е работата на човек да е негово хоби, летя от радост цял живот
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с известния пловдивски ваятел Атанас Карадечев, за изложбата ретроспекция, която ще показа от 8 до 27 май в Градска художествена изложба – Пловдив.
Кажете за това, което подготвяте сега – какво ще може да видят вашите фенове? А след това ще ви върна и към творбите Ви.
Вълнувам се, да, вълнувам се. Първата имитация е неспокойствие, въпреки че – да, допускам всеки артист, когато и да излезе на сцената, няма значение дали на 50-сет, на 70-сет години, се вълнува. Мисля, че почти ще бъдат представени към 40 бронзови пластинки, към 8 акварела, 8 маслени картини и към 30 скици, както и цветни табла с всякакви монументи, барелефи или бюстове. Малко да е по-шармантно, да не е нормалното.
Доста неща ще покажете, любопитно е в действителност да се види.
Дай боже и при вас специалността да е занимание. Велико нещо е работата на човек да е негово занимание. Летя от наслада цялостен живот.
Това е съвършеното комбиниране, да.
Ако ми чуете годините, ще се шашнете, само че както и да е.
Е, знам ги. Не се шашкам, просто Ви се веселя.
Душата лети, разбирате ли?
Точно по този начин, душата няма възраст. Добре, кажете ни какво обичате да изобразявате най-често в творбите си? Главният воин кой е?
Ако съм мъж, какво би трябвало да обрисувам повече?
Естествено дамата, да.
Точно по този начин. Cherche la femme - търсете дамата. Нищо неприятно, нищо неприятно.
Даже в противен случай, хубаво е.
С почитание и почит към дамата. Друго не мога да кажа. Всеки мъж би трябвало да е благородник. И дори, както е казано, не би трябвало и с роза да я удряш.
Да. Вие имате доста богата креативна биография, имате доста независими изложения, които сте правили в годините. Участвали сте и в чужбина в такива изложения. Коя от тях е най-голямата ви горделивост? Коя най-дълго помните?
Първото, което се случи, е в хотел " Друо " в Париж, където има аукционна къща, в която са продавали още преди време Ван Гог, Пикасо – да не ги изброявам. Имах едно присъединяване там. Тогава имах една жена импресарио – Клеър Жервасони, шеф на спектакъл " Де Пош “ във Веве – градчето на Чарли Чаплин. И откакто ми купиха на търг една моя работа – индивидът, който удря с чукчето, ми сподели: " Наско, участвай незабавно на втори търг. Ако не ти купят работата, бутни с ръка другар той да ти я купи, тъй като това е доста значимо. Първо присъединяване, второ присъединяване и по този начин ще се издигнеш “.
Но Клеър вика: " Наско, аз съм ти импресарио, каквото кажа, това ще бъде. Прибирай се в Швейцария. Това е ситуацията ". И ме прибра в Швейцария. Следващата хубава работа беше последна почти - в Цюрих. Имах галерия в Цюрих. Харесаха ме там някакви хора и ми споделиха, че не е неприятно да опитам на търг в аукционна къща " Шулер “. И в действителност участвах дружно с Вазарели, Албрехт Дюрер, Пабло Пикасо, Хенри Мур и измежду тях – и моята скромна благосклонност Наско Карадечев. Шанс, просто късмет.
Между другото, Вие имате опцията да предадете всичко, което към този момент сте усъвършенствал, на възпитаници, тъй като преподавате. Все още ли преподавате?
Спрях от 3-4 години. В момента направих върша нещо ужасно. Помните ли името Вельо Горанов? Бяхме другари, бяхме 5 години доста положителни другари. И ще ви кажа едно изречение, желая да го запомните, метафора е, обаче ми е драговолно: " На Еверест ми се живее. Важно е базовият лагер да е оптимално нависоко “. Вельо Горанов го написа върху една моя брошура, от 2015 година Велико изречение, велико! Гърбът ми е в тръпки, почтено! Живее ми се на Еверест, базовият ми лагер – значи надалеч от жълти злословия, злословия, бля-бля-бля.
Та, разбрахме се с шефа на театъра " Сълза и смях “ и ще го сложим вътре неговия барелеф. Това е другото, което очаквам с неспокойствие. Той е съвсем подготвен към този момент. Мамка му, доста е сполучлив!
Хубавият, обичан Вельо Горанов - известният български мим. Според английски мимове той е бил най-хубавият в целия свят към края на живота си, на целия свят. Той е бил един от най-големите и най-великите.
Ооо, това е вест. Дано не сте го казвали другаде!
Никъде, на никое място.
Ще бъде в " Сълза и смях “. Той там си беше шеф, на втория етаж. Бюрото му беше постоянно цялостно с бор машини, дрелки, клещи, отвертки. Миличкият! Много ми липса. На доста хора липсва несъмнено.
Вие имате направени доста монументални монументи. Аз ненапразно започнах с Борис Дрангов, тъй като там, в този регион, пребивавам и съм го виждала доста пъти, и всякога се сещам за Вас.
Някой път, увещавам се, има свише сила, има нещо свише. Как се получава – нямам никаква концепция. Използвах щик, формата на щик на пушката от горната страна. Друго не можех да измисля. И изпод един непретенциозен барелеф на лицето му. Жалко, че са малко към този момент хората като Борис Дрангов. Изчезнаха тези хора.
Той е бил популярен, в действителност.
Другата хубава моя статуя – нека да я знаете, е в Куклен. Една жена, доста готина, леко разпъпила, както се споделя – това е КЦМ Пловдив. На три метра от нея – едно детенце държи косата, която тази майка е дала във тип на дъга. Три метра, една извита, извита дъга и детето я взима. Това беше концепцията. КЦМ Пловдив е дамата, детенцето е Куклен. Косата, която е леко извита, това са парите, дадени от спонсора – към Куклен, да може да си оправя площада и други неща. Това ми е другата доста приятна работа. Съжалявам, че го споделих.
Разказвайте, това са доста забавни неща, когато говорите за ваши статуи и за концепциите, които ви хрумват. Наистина е забавно.
Имам един ден, необикновено благополучен ден, само че не е обвързван със скулптурата. Бях три часа с една позната в парк до София, във Витоша, в имението на огромния журналист Тома Томов. Невероятни три часа! След като излезнахме вляво, в галерията до академията, гледах цветно стъкло и извън – една група хора, обиколили един човек и приказват. Обаче това лице ми е толкоз познато, че няма по какъв начин. Извадих си брошура, отидох, демонстрирах му я, запознахме се, поговорихме малко. А той ми написа върху диплянката следните думи: " Колко е хубаво да срещнеш другар актьор. Господ да благослови и двама ни! “. Джон Войт – това е бащата на Анжелина Джоли. Такъв шанс! Огромен! Прегънахме се, снимахме се. Е, той се държи по този начин с всеки един, който и да е. Благороден, безусловно доблестен, благородник.
Разкажете ни още нещо, в случай че се сещате, като прекрасен спомен.
О, спомен – сещам се. Знаете ли кой е господин Чапкънов, Чапа? Прие ме и чиракувах при него половин година. Няма да не помни първия ден? Работихме, каквото работехме по негови неща и пристигна обяд. Извадих си моята храна от вуйна – там живеех при моите братовчеди и Чапа ми сподели: " Насе, в този момент в случай че обичаш, прибери си храната и отвори хладилника да ти кажа какво ще извадиш. Щом си при мен, аз ще те храня. Повече храна няма да носиш “. Това ми е един от най-любимите статуи.
А има ли монумент, скулптора, която е била доста сложна за разработване?
Да, имаше един. Още една хубава преживелица имам. В село Богдан имам вила, ужасно ателие. И към този момент приключвам фигурата на Буров – към 1.90 метра висока, Атанас Буров, банкера. И какво – водичка тук, водичка там, бавно-бавно стартира да се скапва и най-после се срути. Легнах на леглото, виждам и си крещя: в този момент, Насе, какво ще вършим? И си мълча. Изведнъж през прозорчето – почтен кръст – влезе една птичка и направи може би седем въртележки към падналата глина, въртя се по този начин към и излетя отново през прозорчето. Викам си: Наско, нещо има тук. На шестия ден към този момент я приключих, чисто хубава, подготвена. Само шест дни ми бяха нужни. И сега тя стои пред хотел " Роял “ във Варна. Разкошна е, признавам си. Доволен съм, че направих Атанас Буров.
Като минавате около вашите статуи какво е възприятието?
Очите се къпят в мъгла. Много постоянно ми излизат сълзи, признавам си, не го укривам. Какво да направя? Който е същински създател, е детенце. Няма по какъв начин създателят да не плаче, да не излизат сълзите. Няма. Ако е надълбоко, надълбоко, същински, като доста други, да не ги изброявам.
Бях чирак и при Емил Попов. С Крум Дамянов открих неповторим език, популярен е Крум! Даже Крум ми сподели, поради него пътувах едно денонощие от Велико Търново до Пловдив, да си взема три статуи. Той към този момент приключи във Велико Търново тези конници – помните, четири конника, Асеновци, с един меч в средата.
Видях ги и ми сподели по този начин: " Наско, първо, проличава, че си приключил статуя “. Мълча, мълча. " Второ, проличава, че може да си вадиш хляба. “ 1980 година е. И трето, съгласно мен най-важно: " Пет години Казанлъшка гимназия, Скулптура, пет години Великотърновски университет – 10 години “. И внезапно – " Най-важното съгласно мен - вкарай повече математика и стереометрия в твоята статуя “. Още се вълнувам. Велики думи, велики!
Коя е най-скъпо оценената ваша творба?
Много е банално, доста е банално. Ако имате три деца, кое ви е най-симпатичното от трите? Не мога, обичам си ги всички.
Добре, а имате ли си човек, с който работите непрекъснато, импресарио, който да ви продава творбите?
Имах двама, само че единствено в Швейцария. Едната е в Цюрих – Клеър Жервасони, за която споделих първоначално, от града на Чарли Чаплин. Даже ходихме на гроба му. Стана ми доста жалко, тъй като помня, че поляк и българин от Асеновград, или от Пазарджик му бяха ровили в гроба и му извадиха костите. Забравиха, че на всяка телефонна кабина от горната страна има с тънки числа номера. Обкръжават ги и ги хващат.
Въпросът е, че аз не мислех да продавам. Те си движат нещата, телефонират, вършат, костват, а тук се чудиш на кого да се обадиш. Това тук е бяло леке – импресарио в България е бяло леке.
Нека да са двама в Пловдив, трима да са. Ще печелят, само че ще дават публичност на дадени създатели, които в България – Бога ми, има ги доста, знаеш го. Ама в действителност доста създатели има.
Има ги, само че тук няма хора, които да го вършат това, няма импресарио.
А един от обичаните ми възпитаници е обичан и на теб, пловдивчанин е. Четири години му преподавах статуя. Ще кажеш " Кой е той? “.
Кой е, да?
Владимир Зомбори, който играе във кино лентата " Вина “. Той има театър. Майка му виждам, крещя: няма билет, пък желая да отида. Вика " Качи се горе, Владо идва с колата “. Качих се горе, Владо таман паркираше. Помогнах му, излезе, прегърнахме се, разприказвахме се. Викам: Владо, нямам билет, пък желая да виждам. Какво да върша? Ето, парите са в ръката ми. " Прибирай ги, в този момент ще ти пратя една жена. Тя ще вземе един стол и всичко ще е наред. “
Минаха две-три минутки, една жена ме хвана за ръчичка, на втория етаж, в една ложа ме настани и аз без пари заставам на ложата на втория етаж и виждам Владо с жена му по какъв начин играят. Ето това е Владо, другият сладур.
Кажете за това, което подготвяте сега – какво ще може да видят вашите фенове? А след това ще ви върна и към творбите Ви.
Вълнувам се, да, вълнувам се. Първата имитация е неспокойствие, въпреки че – да, допускам всеки артист, когато и да излезе на сцената, няма значение дали на 50-сет, на 70-сет години, се вълнува. Мисля, че почти ще бъдат представени към 40 бронзови пластинки, към 8 акварела, 8 маслени картини и към 30 скици, както и цветни табла с всякакви монументи, барелефи или бюстове. Малко да е по-шармантно, да не е нормалното.
Доста неща ще покажете, любопитно е в действителност да се види.
Дай боже и при вас специалността да е занимание. Велико нещо е работата на човек да е негово занимание. Летя от наслада цялостен живот.
Това е съвършеното комбиниране, да.
Ако ми чуете годините, ще се шашнете, само че както и да е.
Е, знам ги. Не се шашкам, просто Ви се веселя.
Душата лети, разбирате ли?
Точно по този начин, душата няма възраст. Добре, кажете ни какво обичате да изобразявате най-често в творбите си? Главният воин кой е?
Ако съм мъж, какво би трябвало да обрисувам повече?
Естествено дамата, да.
Точно по този начин. Cherche la femme - търсете дамата. Нищо неприятно, нищо неприятно.
Даже в противен случай, хубаво е.
С почитание и почит към дамата. Друго не мога да кажа. Всеки мъж би трябвало да е благородник. И дори, както е казано, не би трябвало и с роза да я удряш.
Да. Вие имате доста богата креативна биография, имате доста независими изложения, които сте правили в годините. Участвали сте и в чужбина в такива изложения. Коя от тях е най-голямата ви горделивост? Коя най-дълго помните?
Първото, което се случи, е в хотел " Друо " в Париж, където има аукционна къща, в която са продавали още преди време Ван Гог, Пикасо – да не ги изброявам. Имах едно присъединяване там. Тогава имах една жена импресарио – Клеър Жервасони, шеф на спектакъл " Де Пош “ във Веве – градчето на Чарли Чаплин. И откакто ми купиха на търг една моя работа – индивидът, който удря с чукчето, ми сподели: " Наско, участвай незабавно на втори търг. Ако не ти купят работата, бутни с ръка другар той да ти я купи, тъй като това е доста значимо. Първо присъединяване, второ присъединяване и по този начин ще се издигнеш “.
Но Клеър вика: " Наско, аз съм ти импресарио, каквото кажа, това ще бъде. Прибирай се в Швейцария. Това е ситуацията ". И ме прибра в Швейцария. Следващата хубава работа беше последна почти - в Цюрих. Имах галерия в Цюрих. Харесаха ме там някакви хора и ми споделиха, че не е неприятно да опитам на търг в аукционна къща " Шулер “. И в действителност участвах дружно с Вазарели, Албрехт Дюрер, Пабло Пикасо, Хенри Мур и измежду тях – и моята скромна благосклонност Наско Карадечев. Шанс, просто късмет.
Между другото, Вие имате опцията да предадете всичко, което към този момент сте усъвършенствал, на възпитаници, тъй като преподавате. Все още ли преподавате?
Спрях от 3-4 години. В момента направих върша нещо ужасно. Помните ли името Вельо Горанов? Бяхме другари, бяхме 5 години доста положителни другари. И ще ви кажа едно изречение, желая да го запомните, метафора е, обаче ми е драговолно: " На Еверест ми се живее. Важно е базовият лагер да е оптимално нависоко “. Вельо Горанов го написа върху една моя брошура, от 2015 година Велико изречение, велико! Гърбът ми е в тръпки, почтено! Живее ми се на Еверест, базовият ми лагер – значи надалеч от жълти злословия, злословия, бля-бля-бля.
Та, разбрахме се с шефа на театъра " Сълза и смях “ и ще го сложим вътре неговия барелеф. Това е другото, което очаквам с неспокойствие. Той е съвсем подготвен към този момент. Мамка му, доста е сполучлив!
Хубавият, обичан Вельо Горанов - известният български мим. Според английски мимове той е бил най-хубавият в целия свят към края на живота си, на целия свят. Той е бил един от най-големите и най-великите.
Ооо, това е вест. Дано не сте го казвали другаде!
Никъде, на никое място.
Ще бъде в " Сълза и смях “. Той там си беше шеф, на втория етаж. Бюрото му беше постоянно цялостно с бор машини, дрелки, клещи, отвертки. Миличкият! Много ми липса. На доста хора липсва несъмнено.
Вие имате направени доста монументални монументи. Аз ненапразно започнах с Борис Дрангов, тъй като там, в този регион, пребивавам и съм го виждала доста пъти, и всякога се сещам за Вас.
Някой път, увещавам се, има свише сила, има нещо свише. Как се получава – нямам никаква концепция. Използвах щик, формата на щик на пушката от горната страна. Друго не можех да измисля. И изпод един непретенциозен барелеф на лицето му. Жалко, че са малко към този момент хората като Борис Дрангов. Изчезнаха тези хора.
Той е бил популярен, в действителност.
Другата хубава моя статуя – нека да я знаете, е в Куклен. Една жена, доста готина, леко разпъпила, както се споделя – това е КЦМ Пловдив. На три метра от нея – едно детенце държи косата, която тази майка е дала във тип на дъга. Три метра, една извита, извита дъга и детето я взима. Това беше концепцията. КЦМ Пловдив е дамата, детенцето е Куклен. Косата, която е леко извита, това са парите, дадени от спонсора – към Куклен, да може да си оправя площада и други неща. Това ми е другата доста приятна работа. Съжалявам, че го споделих.
Разказвайте, това са доста забавни неща, когато говорите за ваши статуи и за концепциите, които ви хрумват. Наистина е забавно.
Имам един ден, необикновено благополучен ден, само че не е обвързван със скулптурата. Бях три часа с една позната в парк до София, във Витоша, в имението на огромния журналист Тома Томов. Невероятни три часа! След като излезнахме вляво, в галерията до академията, гледах цветно стъкло и извън – една група хора, обиколили един човек и приказват. Обаче това лице ми е толкоз познато, че няма по какъв начин. Извадих си брошура, отидох, демонстрирах му я, запознахме се, поговорихме малко. А той ми написа върху диплянката следните думи: " Колко е хубаво да срещнеш другар актьор. Господ да благослови и двама ни! “. Джон Войт – това е бащата на Анжелина Джоли. Такъв шанс! Огромен! Прегънахме се, снимахме се. Е, той се държи по този начин с всеки един, който и да е. Благороден, безусловно доблестен, благородник.
Разкажете ни още нещо, в случай че се сещате, като прекрасен спомен.
О, спомен – сещам се. Знаете ли кой е господин Чапкънов, Чапа? Прие ме и чиракувах при него половин година. Няма да не помни първия ден? Работихме, каквото работехме по негови неща и пристигна обяд. Извадих си моята храна от вуйна – там живеех при моите братовчеди и Чапа ми сподели: " Насе, в този момент в случай че обичаш, прибери си храната и отвори хладилника да ти кажа какво ще извадиш. Щом си при мен, аз ще те храня. Повече храна няма да носиш “. Това ми е един от най-любимите статуи.
А има ли монумент, скулптора, която е била доста сложна за разработване?
Да, имаше един. Още една хубава преживелица имам. В село Богдан имам вила, ужасно ателие. И към този момент приключвам фигурата на Буров – към 1.90 метра висока, Атанас Буров, банкера. И какво – водичка тук, водичка там, бавно-бавно стартира да се скапва и най-после се срути. Легнах на леглото, виждам и си крещя: в този момент, Насе, какво ще вършим? И си мълча. Изведнъж през прозорчето – почтен кръст – влезе една птичка и направи може би седем въртележки към падналата глина, въртя се по този начин към и излетя отново през прозорчето. Викам си: Наско, нещо има тук. На шестия ден към този момент я приключих, чисто хубава, подготвена. Само шест дни ми бяха нужни. И сега тя стои пред хотел " Роял “ във Варна. Разкошна е, признавам си. Доволен съм, че направих Атанас Буров.
Като минавате около вашите статуи какво е възприятието?
Очите се къпят в мъгла. Много постоянно ми излизат сълзи, признавам си, не го укривам. Какво да направя? Който е същински създател, е детенце. Няма по какъв начин създателят да не плаче, да не излизат сълзите. Няма. Ако е надълбоко, надълбоко, същински, като доста други, да не ги изброявам.
Бях чирак и при Емил Попов. С Крум Дамянов открих неповторим език, популярен е Крум! Даже Крум ми сподели, поради него пътувах едно денонощие от Велико Търново до Пловдив, да си взема три статуи. Той към този момент приключи във Велико Търново тези конници – помните, четири конника, Асеновци, с един меч в средата.
Видях ги и ми сподели по този начин: " Наско, първо, проличава, че си приключил статуя “. Мълча, мълча. " Второ, проличава, че може да си вадиш хляба. “ 1980 година е. И трето, съгласно мен най-важно: " Пет години Казанлъшка гимназия, Скулптура, пет години Великотърновски университет – 10 години “. И внезапно – " Най-важното съгласно мен - вкарай повече математика и стереометрия в твоята статуя “. Още се вълнувам. Велики думи, велики!
Коя е най-скъпо оценената ваша творба?
Много е банално, доста е банално. Ако имате три деца, кое ви е най-симпатичното от трите? Не мога, обичам си ги всички.
Добре, а имате ли си човек, с който работите непрекъснато, импресарио, който да ви продава творбите?
Имах двама, само че единствено в Швейцария. Едната е в Цюрих – Клеър Жервасони, за която споделих първоначално, от града на Чарли Чаплин. Даже ходихме на гроба му. Стана ми доста жалко, тъй като помня, че поляк и българин от Асеновград, или от Пазарджик му бяха ровили в гроба и му извадиха костите. Забравиха, че на всяка телефонна кабина от горната страна има с тънки числа номера. Обкръжават ги и ги хващат.
Въпросът е, че аз не мислех да продавам. Те си движат нещата, телефонират, вършат, костват, а тук се чудиш на кого да се обадиш. Това тук е бяло леке – импресарио в България е бяло леке.
Нека да са двама в Пловдив, трима да са. Ще печелят, само че ще дават публичност на дадени създатели, които в България – Бога ми, има ги доста, знаеш го. Ама в действителност доста създатели има.
Има ги, само че тук няма хора, които да го вършат това, няма импресарио.
А един от обичаните ми възпитаници е обичан и на теб, пловдивчанин е. Четири години му преподавах статуя. Ще кажеш " Кой е той? “.
Кой е, да?
Владимир Зомбори, който играе във кино лентата " Вина “. Той има театър. Майка му виждам, крещя: няма билет, пък желая да отида. Вика " Качи се горе, Владо идва с колата “. Качих се горе, Владо таман паркираше. Помогнах му, излезе, прегърнахме се, разприказвахме се. Викам: Владо, нямам билет, пък желая да виждам. Какво да върша? Ето, парите са в ръката ми. " Прибирай ги, в този момент ще ти пратя една жена. Тя ще вземе един стол и всичко ще е наред. “
Минаха две-три минутки, една жена ме хвана за ръчичка, на втория етаж, в една ложа ме настани и аз без пари заставам на ложата на втория етаж и виждам Владо с жена му по какъв начин играят. Ето това е Владо, другият сладур.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ