Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с Петър

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус "  с Петър Влайков, шеф на Куклен спектакъл Пловдив и ръководител на Асоциацията на куклените театри АКТ-УНИМА, България.

Г-н Войков, какво се случва още веднъж и какви са проблемите при вас? Видяхме, че още веднъж има протестно писмо до виновните институции и министри. Какво става с културната политика за вашия бранш?

По-скоро ще отговоря в посока на това какво не става. Това писмо е вследствие на общо заседание на Асоциация на работодателите в театралната област и е обща позиция на сътрудниците от театрите, членове на сдружението, в която ние, считам, напълно дипломатично и с сила за реализиране на консенсус и решение на казуса подхождаме, а не в конфликтна посока. Алармираме, че в случай че не бъдат обезпечени средства за културния бранш, и по-конкретно за театралните изкуства, още през август месец доста от институтите няма да бъдат в положение да изплащат заплатите на чиновниците си. Ние сме наясно, че Министерство на културата работи по това предложение за разпореждане на Министерски съвет, само че желаеме да сложим акцент върху значимостта на това да се обезпечат тези средства, които не са спомагателни в бюджета. Това са направени средства от театрите, чиято дотация се поставя по закон, и сигнализираме, че този дефицит се държи, както считаме, на незаконосъобразно, незаслужено редуцираните бюджети на театрите.

Понеже ние получихме бюджети на 30 май, редуцирани с близо 30% в част от полагаема дотация и с 5% занижени доходи.

Става въпрос не за някакви спомагателни пари от Министерството, а за ваши си, направени?

Ще ви кажа, че бюджетът на Министерство на културата за 2024 година, да бъда правилен – разходваните средства от бюджета на Министерство на културата за предходната година, са с близо 51 милиона повече, в сравнение с са заложени в тази година. За това става въпрос, че кардинално, редовно е недофинансиран секторът, хронично е оставен в тази си изнемогваща обстановка и всяка година, когато ние сигнализираме за проблемите, съумяват да се намерят някакви пари от някъде, спешни средства посредством разпореждане на Министерски съвет целево обезпечени и се избавя и закърпва някаква дупка. Но идната година ние още веднъж молим за такива средства, тъй като те не въздействат на образуването на бюджета за просвета. Той си остава подобен, какъвто е, и всеки 1 януари ние започваме от квадратче № 1.

В този ред на мисли молим за трайно, стабилно решение на проблемите.

Имате ли към този момент диалози по какъв начин трайно може да се реши този проблем? Водите ли такива диалози, търсите ли срещи?

Да, желая да кажа, че получихме незабавна реакция. Буквално преди час излизам от среща с премиера на републиката. Тя беше осъществена в относително стеснен формат, експертен формат, на който участваха представители на Съюза на артистите в България, представители на Асоциация на работодателите в театралната област, представители на Сдружението на музеите, имаше писатели и представители на галериите, Асоциация на куклените театри. Така че макар че беше в относително стеснен формат, тя покри доста от секторите в културата.

И какви са уверенията, в действителност?

Много деликатно с прозрение, и с схващане се подходи към проблемите. И  имаме уверението, че страната ще поеме ангажимент, за което и ние се борим, към едно стабилно, стратегическо мислене и приоритизиране на културата и на културните политики въобще на държавно и на национално равнище. И за в бъдеще в това число. Имаме уверението, че ще бъдат решени най-спешните проблеми и че ще се мисли положително при правенето на бюджета за просвета за 2026 година, доколкото това е допустимо несъмнено.

Така че неотложно имаше отговор, неотложно бяха извършени срещи. Разбира се това е развой, срещите ще продължат, ще би трябвало време да забележим резултатите. Но съм извънредно благополучен да кажа, че реакцията беше мигновена и бяхме чути, беше ни обърнато внимание, бяха поети задължения.

И тъй като от през вчерашния ден сме въодушевени и от една друга тематика, за еврото, при вас, в Културния бранш има ли някакви терзания, или по-скоро някакви очаквания, че с приемането на еврото нещата ще се трансформират по някакъв метод? Има ли паника у вас, или противоположното, вяра за по-добро?

Мога да кажа, без някакви политически нюанси да има това изявление, че нашият бранш относително елементарно ще се приспособява и няма да има някакви проблеми в работата с евро. Понеже ние сме доста тясно свързани с туризма, към този момент има градове с добре развъртян културен туризъм, оперен туризъм в това число в Пловдив, всички ние вършим интернационалните фестивали, които подкрепят и подтикват стопанската система на града, и на градовете несъмнено, мисля че за нас по-скоро това би се отразило като плюс в дълготраен проект.

А в обществен аспект, от позиция на личния състав и заплащането, какво мислите?

В обществен аспект – несъмнено, че ще би трябвало да се приготвим да посрещнем първите утежнявания, първичните утежнявания във връзка на разбирането на промяната на една валута в друга. Не може да няма някакви терзания.

Въпросът е, че при нас е извънредно дребен фронтът за такива терзания, тъй като ние сме финансиран от страната бранш. Т.е. при нас няма по какъв начин да има злоупотреби, няма по какъв начин да има повишение на цените на билетите, след прекосяването в евро. Няма да се отрази по никакъв метод, считам, на цените, в случай че няма някаква генерална далавера с цените на материалите, с които работим.

Но пък въпреки това, влизайки към този момент в огромното европейско семейство, няма ли една вяра, че културата към този момент няма да бъде един вторичен сектор от политиката на страната?

Всички се надяваме на това, че културата ще бъде разпозната като безспорен приоритет, тъй като ние виждаме директните последствия от неглижирането й през последните години, които водят несъмнено до увеличение на вандалски, хулигански прояви, до повишаване на домашното принуждение, на насилието сред деца, до това, че доста хора не могат да се оправят с страстите си, тъй като няма кой да развива прочувствената просветеност.

Това са едни грижи, които само в бранш просвета, изключително театралните изкуства от най-ранна възраст полагат. И някак си остават невидими, само че имат доста тежки последствия в дълготраен проект, в случай че бъдат неглижирани.

А и самият културен артикул по различен метод може би ще се пласира. Изобщо, вярата е хубаво нещо, тъй че да се надяваме, че ще го има това.

Силно се надявам, да. Ние към този момент като артикул имаме доста, доста положителни триумфи, съпоставими с европейските най-високи достижения, пък и с международни такива.

Въпросът е, че това, което не ни доближава е устойчивото опазване и стимулиране на фрагментите, по този начин да можем да ги задържаме, да ги привличаме към нашата специалност. Това несъмнено важи с цялостна мощ за библиотечното дело, за музеите и галериите, изключително за музеите, където внезапно са отворили ножицата и поради ниските хонорари в музеите, доста от фрагментите вървят към образованието и се преквалифицират.

Дано в действителност да има към този момент една по-различна и по-дългосрочна тактика за развиването на културата в нашата страна, тъй като има остра потребност от това. И ще си приказваме отново. А в този момент вие някакви ултиматуми поставихте ли при тази среща?

Не, не. Разговорът ни е изцяло в поддръжка на постановлението, което създават Министерство на културата и с гледище да бъдат обезпечени в най-спешен порядък средствата, нужни до края на годината както за театрални изкуства, по този начин и за музеи, галерии и библиотеки. Не приказваме въобще за ултиматуми. Силно се надявам, че няма и да се наложи да се приказва за тези неща и още преди есента ще имаме безусловно сигурно поддръжка. 

Дано не го водим отново този диалог тогава.  

Разбира се, ние ще следим за това дали уговорките, които са поети, се извършват и ще реагираме още веднъж.