Интервю с проф. Дмитрий Михел, доктор на философските науки и

Интервю с проф. Дмитрий Михел, лекар на философските науки и вице-президент на Асоциацията на медицинските антрополози на Руската Федерация. Статията споделяме от персоналния блог на доцент дсн Божидар Ивков.

(Проф. Дмитрий Михел)

За новата роля на опазването на здравето в актуалния свят

А.М.: Скоро би трябвало да излезе вашата книга „ Епидемии и световна история “ и като вземем поради сегашната обстановка тя може да се трансформира в бестселър. Коя е основната концепция на книгата и с какво тя може да бъде настояща през днешния ден?

Д.М.: Не е мъчно да се формулира основната концепция на книгата: епидемиите постоянно са играли значима роля в историята на човечеството, може даже да се каже, че цялата история на човешката цивилизация, т.е. последните 5 000 години, е била история на епидемиите. Жертви на инфекциозни заболявания са ставали цели общества. Епидемиите са разрушавали царства, променяли са хода на войни, съдействали са за промени в културата – както материалната, по този начин и духовната. Причините за тяхната поява нормално са били свързани с активизацията на контактите сред цивилизациите и възникването на спешни феномени в съответно общество.

Ако разширите тази история до обстановката с ковид, то ще се види съвсем същото. Контактите сред разнообразни елементи на света се интензифицираха както в никакъв случай преди. Милиони хора се реалокират по целия свят. Достатъчен е дребен гърмеж и дефекти в някоя национална система на опазване на здравето, с цел да може инфекцията благодарение на влаковете, корабите и самолетите да се популяризира по целия свят.

Оттук следва значимата теза на книгата за това, че действителността опровергава известното изказване, че „ векът на епидемиите е приключил “. Неговият създател е имал поради успеха над едрата шарка и забележителното подсилване на системите на опазване на здравето, което е способно да взема решение проблемите. Тази теза е била дефинирана през 70-е години на ХХ век. Ясно е, че през днешния ден тя не работи. СПИН, Ебола и други епидемии не престават.

Придържам се към хипотезата, че XXI век ще бъде век на белодробните инфекции. Това са на първо място грипа, другите остри респираторни вирусни инфекции и формите на пневмония. Най-сложно е да се управлява разпространяването на белодробните инфекции. Наличието на огромно количество обществени пространства, в които контактуват маси хора от разнообразни места, с друго положение на имунитета – аерогари, търговски центрове, спортни уреди и други – всичко това е важен фактор за разпространяване на такива инфекции.

При това, явно, вирусните инфекции ще излязат на първи проект, доколкото в резултат на изобилието от антибиотици и разпространяването на хигиенични ограничения бактериалните инфекции, повече или по-малко, се намират под надзор. Впрочем, до каква степен дейно е допустимо да се управляват бактериалните инфекции, е също огромен въпрос. Натрупва се от ден на ден научна информация, показваща, че сред основателите на антибиотици и бактериите тече все по-ускоряваща се конкуренция във въоръжението. И това е разбираемо, доколкото още никой не е отменял естествения тим. Противостоянието сред човечеството и микропатогените продължава.

А.М.: Ако ние продължаваме да живеем в свят на рискови инфекциозни болести, значи, че ролята на медицината единствено ще нараства. Какво ще бъде нейното място в обществото?

Д.М.: Обществените полемики за медицината, опазването на здравето и здравето ще се водят още дълго и голяма роля в тях ще играят учените-хуманитари, без значение от това, че обичайно способени съждения за медицината се смятаха за прерогатив на медиците. Ще отбележа, прочее, че интереса на учените-хуманитаристи към проблемите на здравето, опазването на здравето и медицината, е съществувал постоянно. За това свидетелстват работите на доста философи и историци от времето на античността та чак доникъде на ХХ век. Но, несъмнено, той внезапно набъбна от началото на 70-те години на ХХ век, когато в развитите страни станаха отчетливо забележими триумфите в областта на защитата на публичното здраве.

Тогава на бял свят в Европа и Северна Америка започнаха да излизат работите на такива създатели, като Иван Илич, Ървинг Зола, Мишел Фуко, Томас Шаш, Питър Конрад. След това още повече. Всъщност, в това десетилетие стана видимо такова направление в областта на научното познание, като medical humanities – медико-хуманитарни или хуманитарно-медицински проучвания. Зад този термин се крие цяло съзвездие дисциплини – история на медицината или здравна история, социология на медицината или здравна социология, антропология на медицината или здравна антропология, а също и здравна нравственос, биоетика, философия на медицината, здравно право и така нататък

През 70-т години на предишния век се появяват нови научни списания, отдадени точно на медико-хуманитарните проблеми. Броят на тези издания през днешния ден е голям и продължава да пораства. В Русия такива издания също се появиха. Ще посоча единствено някои: „ История на медицината “, „ Социология на медицината “, „ Медицинска антропология и биоетика “, „ Медицинска нравственос “, „ Биоетика “.

За учените-хуманитаристи, както и за цялото общество, през днешния ден е значимо да имат ясно схващане за това, по какъв начин се развива медицината. Способна ли е да взема решение въпросите, свързани с ефикасната отбрана на персоналното и публичното здраве? Какви проблеми стоят по пътя на нейното развиване? Каква е цената на оказваната здравна помощ? Може ли тази помощ да бъде общодостъпна? Доколко медицината е способна да бъде обективна, хуманна, деликатна към пациента и така нататък Понякога даже пораждат въпроси: а не стана ли прекалено много медицината в живота ни? Не би трябвало да ли да се понижи нейното въздействие върху нашия живот?

Доколкото тези въпроси са доста значими за нас и освен това извънредно комплицирани (на тях надали може да се даде еднопосочен отговор), то публичните полемики за медицината, опазването на здравето и здравето ще се водят още дълго, а ролята на учените-хуманитаристи в това ще бъде голяма.

А.М.: Може ли да се твърди, че в живота ни се е появила прекалено много медицина?

Д.М.: Учените-хуманитаристи към този момент съвсем половин век задават този въпрос, изучавайки феномена медикализация. Първоначално под медикализация се разбирало възникването на нова форма на обществен надзор, който следвайки църквата и страната почнали да осъществят лекарите. През XIX век и по продължение на по-голямата част от ХХ век медикализацията се състояла в това, че медиците разпространявали своите способи на отношение върху обществените проблеми на разнообразни групи население – деца, дами, възрастни хора, възрастни работещи мъже. На собствен ред, обществото свиквало да възприема своите проблеми в медицински термини и да търси съответстващи на това способи за решения. Например, пиянството се трансформирало в алкохолизъм и да се занимават с пияниците-алкохолици било поръчано на особени експерти – психиатри, нарколози. Детската лудория се е трансформирала в „ детска хиперактивност “ и с това също почнали да се занимават лекари – детските психиатри.

Приблизително от началото на 80-те години на предишния век в историята на медикализацията почнал поврат, трансформирало се и хуманитарно-научното схващане на това събитие. Станало явно, че за решаването на доста житейски проблеми хората са получили опция да употребяват не толкоз препоръките на лекарите, колкото съответни фармацевтични препарати. С помощта на специфични средства станало допустимо да се борят със същата тази детска хиперактивност, а също и с импотентността, с олисяването, с дефицита на мускулна маса и др.п.. Медикализацията почнала да се схваща на първо място като фармакологизация на обществото. Таблетката се трансформирала в универсално средство за решение на всички проблеми – със здравето, с проблемите в фамилията, в работата, с ученето, с паметта.

А.М.: Винаги ли, говорейки за медикализацията на обществото, би трябвало да имаме поради насилствената медикализация?

Д.М.: Приблизително от началото на 2000-та година някои учени-хуманитари почнали да означават в историята на медикализацията нов значим аспект – нейния непринуден темперамент. Понякога изглеждало, че медикализацията е някакъв „ скрит план “ на лекарите срещу обществото за да укрепят своята власт. Днес е все по-очевидно, че голямо болшинство от хора сами търсят медикализацията. Искат техните персонални, фамилни и други проблеми да е допустимо да се решат с чисто медицински средства; да е допустимо да се откри подобаваща таблетка или инжекция. Това е изключително заслужено за развитите общества, и това значително е заслужено за нашата страна. Във всяко семейство през днешния ден има термометър за премерване на температурата; доста имат апарати за кръвно налягане, глюкометри за премерване равнището на кръвната захар. Хората разполагат с голямо количество медицински произведения – механични, електронни. И несъмнено, голямо количество медикаменти. Във всяко семейство има лична аптека, собствен личен набор от медикаменти за всички случаи в живота. С огромна известност, изключително измежду възрастните хора, се употребяват медицинските телевизионни излъчени, вестници и списания, в които се разискват въпроси на здравето. Може да се каже, че нашето модерно общество е тотално медикализирано. Както е писал Роберт Музил, създател на книгата „ Човек без свойства “: „ Ние се раждаме в болница, умираме в болница. Защо да не живеем по този начин, сякаш се намираме в болница “.

Има и още един миг, на който би трябвало да се обърне внимание. Медикализацията е развой освен исторически и обществен, само че и културологичен. Вследствие на него, с хода на историята, са се трансформирали освен нашите общества, нашите обществени връзки, само че и цялата ни просвета, нашият витален опит.

А.М.: Какво имате поради?

Д.М.: Някога гибелта, болката и заболяването са били работа на всеки човек. Това са били такива естествени феномени, с които всеки е трябвало да се оправя независимо, употребявайки силата на духа си, силата на характера, силата на своята религиозна религия. Но в резултат на напредъка в областта на медицината гибелта, болката и заболяването се трансформирали в предмет на медицински грижи. За мъртвите – морга, за болните – лечебни заведения, за страдащите от болежка - обезболяване. В прочут смисъл медицината и медикализацията са лишили индивида от връзката с неговата лична природа, с разрушителните естествени сили, властващи над него, със силите, на които човек не се е предавал и които той приемал като даденост. Днес това не е по този начин. Сега хората не желаят да знаят нищо за гибелта, не желаят да търпят болежка, не желаят да носят бремето на заболяването. Всичко това наподобява като нещо недопустимо за нашия удобен актуален живот. В изискванията на общество с развито ползване, в което е налично всичко, всички удоволствия и всички средства за добър и утолен живот, гибелта, болката и заболяването са врагове, за които ни се желае да забравим по-скоро.

А.М.: Как медикализацията на обществото би могла да повлияе върху реакцията на управляващите и популацията в обстановката с ковид?

Д.М.: Виждаме, че когато актуалната цивилизация се сблъсква с нови провокации, такива като СПИН, SARS или днешния COVID-19, първата реакция на обществото се състои в това да предовери този проблем на лекарите. Смята се, че точно медиците би трябвало да поемат върху себе си цялата отговорност за решаването на този проблем и да го решат напълно.

Когато се обясни, че силите и средствата единствено на медицината са незадоволителни, обстановката стартира да се възприема като рискова. Налага се да се намесва страната, полицията, армията, спецслужбите. Възниква нужда от цялостна готовност на обществото и потреблението на други сили и средства. Именно в този миг медикализацията открива своите граници. Става ясно, че не всичко и всички могат да се медикализират. Налага се да се живее в нови витални условия, да се извършват условията на органите на властта, да се поема персонална отговорност и освен за самия себе си.

Превод от съветски език: доцент дсн Божидар Ивков

Източник:
Снимка: МИХЕЛЬ Дмитрий Викторович, лекар философских наук, профессор, medanthro.ru

*(Оригинална публикация: „ Современное общество тотально медикализировано “. Дмитрий Михель о новой функции здравоохранения в современном мире. Газета „ Коммерсантъ “ №63 от 08.04.2020, Интервю на Анастасия Мануйлова kommersant.ru