Интервю с изпълнителния директор на Пристанище Варна, инж.Ивайло Гавраилов. Г-н, Гавраилов

Интервю с изпълнителния шеф на Пристанище Варна, инж.Ивайло Гавраилов.

Г-н, Гавраилов какви са финансовите резултати на „ Пристанище Варна “ ЕАД за 2022 година и удовлетворен ли сте от тях?
След като през 2020 и 2021 година „ Пристанище Варна “ ЕАД регистрира загуба, 2022 година мина много сполучливо, като с изключение на рекордните за сдружението доходи, отчитаме и доста добра доходност. Мотивацията ни е голяма с цел да продължим с непрекъсната си сложна работа, да надграждаме, да си слагаме все по-високи цели и с една по-уверена походка да посрещаме провокациите пред нас.

Къде виждате запаси, нови хрумвания и нововъведения и тяхното повишение?
Основен приоритет на цялото управление на пристанището, който е подсилен и от Министерство на превоза и известията, е да отпушим капиталовият развой, който да ни разреши да увеличим капацитетните си благоприятни условия, да усъвършенстваме процесите на употреба, както и да подобрим пристанищната услуга. Само по този начин ще можем да бъдем конкурентноспособни и ще имаме благоприятни условия за привличане на нови товаропотоци и клиенти. Тези вложения са съществени по мярка, ще се реализират напълно със лични средства и към този момент са в ход. Стартирахме със закупуване на нова пристанищна техника, която да спомогне работния развой, редом с това сме на крайна фаза от договаряния за увеличение на складовия потенциал на пристанищен терминал Варна Запад. Процесът на поддръжка и рехабилитация на кейови уреди, пътна и жп инфраструктура на двата терминала е непрекъснат. През тази година започваме ремонтни действия и рационализация на индустриални, административни и обслужващи здания за възстановяване на изискванията на труд. Активно се работи и в посока цифровизация на процесите, като стартът е още веднъж от запад на изток. В проектите ни влиза и закупуване на съоръжение за произвеждане на ел. сила от възобновими източници.

Вие сте управител с потвърден опит. Кое е особеното в ръководството на „ Пристанище Варна “ ЕАД, спрямо „ Пристанище Леспорт “ АД и БМКЦ ЕАД?

Не диря разликата в ръководството, а се концентрирам върху приликата, а точно това, което споменавате във въпроса си – самото менажиране. Според мен, намирайки се на тази позиция би трябвало да съумея да се приспособявам на разнообразни „ надморски “ височини, решавайки задания с разнообразни равнища на абстракция и специфика. Озовавайки се на най – огромната надморска височина в едно сдружение нормално си задаваш огромните или „ огромните “ въпроси, само че при търсенето на отговорите имам вяра, че би трябвало да се рулира сред всички равнища, с цел да се доближи до оптимално обективните и верни решения. По този метод действам, без значение от сдружението, в което съм. Може би най-големият ми плюс е, че и през двата пристанищни оператора съм минал през всички равнища на оперативно ръководство.

Кои са най-сериозните компликации, които срещате в работата си?

Аз не откривам компликации в работното всекидневие, а само тласък и презареждане на желанието ми за рационализиране. Много ми се желае темпото на работа на всички към мен да е на едно по-добро равнище и успеваемост.

Според Вас за какво преди войната в Украйна, Бургас изпревари по броят на визити на круизни кораби?

„ Пристанище Варна “ ЕАД има подобен брой визити на круизни кораби с този на „ Пристанище Бургас “, защото миналата причина, която още веднъж засегна този бизнес беше Ковид-кризата. Категорично двете пристанища се намират в сходни позиции и се борят с едни и същи „ вятърни мелници “. От страна на „ Пристанище Варна “ ЕАД и институциите, свързани с круизния туризъм, е направено доста, с цел да бъдат привлечени подобен вид кораби. Изпълнени са условия и голям брой европейски наставления по качество и сигурност. Пристанище Варна е готово във всяко отношение да посреща круизни кораби, само че този тип морски туризъм е извънредно сензитивен във връзка с сигурността, сигурността и здравето на пасажерите и се въздейства всекидневно от създалата се геополитическа конюнктура в Черно море, която е причина за анулиране на визитите. Първият по стратегия пасажерски транспортен съд за 2023 година се чака да дойде на 29-ти юни, според настоящия все още график. В него попадат 6 визити за 2023 година, само че обстановката е динамична и се трансформира всекидневно, в резултат на независещи от нас условия.

Въпросите зададе Иво Югов