Андрей Пантев: Ако не беше руската армия, Европа най-много да ни беше направила едно трогателно погребение
Интервю с историка Андрей Пантев пред Велиана Христова за в. " Дума " във връзка националния празник 3 март и 140-ата годишнина от Освобождението на България.
- Какво е Трети март за България, професоре, и от какво сме се освободили - от турско иго или от османско наличие?
- Трети март е рождената дата на съвременна България, лелеяна фантазия на тези, които са полагали глави, разум, старания и даже благосъстояние в нейно име. След като споделяме Освобождение, доста ясно е, че е имало една угнетяваща зависимост, която към края на османското иго в България е била повече прочувствено натоварена, в сравнение с икономически обременителна. Има един спомен от Константин Величков, който в заточение написа, че турците към този момент нищо не ни правеха, само че ние не можехме да поносим да ни ръководят. Така че наред с всичките други исторически, политически и стопански аргументи, по които най-старата страна най-малко в района - България, относително най-късно да получи своята държавна самостоятелност.
- Помним в последните години български президенти, които в речите си на Трети март даже не загатваха името Русия. Ние можехме ли сами да се освободим и за какво след Априлското въстание Западът доста ни съчувства, само че единствено Русия потегля с оръжие да ни помогне?
- Първо да кажа, че когато след Априлското въстание една българска депутация потегля да търси помощ от Европа и когато се връща оттова, не различен, а католикът Драган Цанков споделя: " Без война тази работа няма да стане ". Има нещо късметлийско, в случай че мога по този начин да се изразя, в това, че светът научи за нашите премеждия - нещо, което не се случваше при предходните наши националноосвободителни старания и мъченичества. Но макар всичките състрадателни изяви, благосклонности, поддръжка и впрочем от Запада, в случай че не беше съветската войска, най-вече да ни бяха устроили едно прочувствено заравяне.
- Днешните демократи доста обичат да повтарят към Трети март, че Русия не е тръгнала да ни освобождава, а е тръгнала да задоволи имперските си упоритости. Но знаем, че Александър ІІ не е желал тази война, тъй като Русия не е подготвена за нея, само че публичният напън от дворянството и интелигенцията в Русия го принуждава да я стартира.
- Това е особена и друга война. Тя се води по верски, прочувствени и филантропични аргументи. Русия потегля в тази война, макар предизвестията и подозренията да не се възроди англо-френско-турската коалиция от времето на Кримската война. Можем към този момент да твърдим, че има една царска неточност на Александър ІІ, който този път взема решение да тръгне с публичното мнение най-много в Русия, само че и в цяла Средна и Западна Европа. А що се отнася до тези имперски ползи, това е много комично подстрекателство. По това време Белгия и Холандия, да не приказваме за Испания, която не е към този момент велика мощ, също имат имперски ползи. Има нещо неясно - за какво някои считат, че Русия би трябвало да тръгне да освобождава българите, да отстрани турския байрак от българските земи, без да има ползи. Всички други може да имат ползи, Русия - не. Защо? Макар че за този случай съответно има една фраза на историчката Барбара Йелавич - хърватка, само че американка по поданство, която написа, че съветските подбуди за войната са подбудени от, изтъквам: " чист идеализъм ". Без да е тъкмо по този начин, въпреки всичко самата концепция, че след тази война се слага на балканската карта една нова страна, свидетелства, че политиката се прави оценка по резултати, които в тази ситуация са едно исторически положително дело. Една европейска концепция е осъществена от една имперска мощ.
- Често чуваме също, че тази имперска мощ е желала да направи от България Задунайска губерния и я е окупирала...
- Ако искаше да прави Задунайска губерния, нямаше след краткотрайното съветско ръководство да си тръгне и нямаше да остави библиотеки, банки и най-много да сътвори основите на българската войска, която по-късно се назовава Земска войска. Когато искаш да подчиняваш една страна, ти не й правиш войска. Американците не направиха в Куба войска и Куба беше кукла в продължение на години, единствено тъй като без нито един изстрел американците изгониха испанците от острова. Така че, когато създаваш една страна с такава изначална устойчива конструкция, надали разчиташ, че можеш да я командваш. И по-късният раздор в българо-руските политически връзки при регентството и при Стамболов свидетелства, че това е било допустимо.
- Много скоро след Освобождението...
- Да - 1886-1887 година Не можеше да се появи един Стамболов, без значение по какви аргументи и по чия самодейност, който да отстои и даже да скъса дипломатически връзки с Русия. Това са мечти, които наподобяват на дете, на което си му дал торта, пък то е недоволно, че е трябвало да има и друга торта, най-много по-голяма.
- Точно подобен укор съществува - че в Сан Стефано е било единствено една игра, а по-късно в Берлин ни орязват действително.
- Първо, Сан Стефано трябваше да покаже очертанията на българския етнос в източните Балкани. Това не можеше да остане като териториална реализация, по простата причина, че беше подписано единствено сред двете страни. Но желая да попитам по това време коя балканска страна е осъществена в своите естествени етнически граници? Нито една. Даже региона Тесалия е присъединена към Гърция чак през 1881 година - три години след освобождението на България. А самите контури на Санстефанска България са три пъти по-големи в сравнение с, да речем, една Сърбия. Това е нереалистично, само че то има напълно друго предопределение - Русия с този контракт демонстрира къде доминират, без да са единственото население, българите в тези противоречиви земи.
- А по какъв начин ще коментираш това, че в новата образователна стратегия за Х клас тези години са обозначени с тематиката " Участие на българите в Руско-турската война " и няма тематика " Освобождението на България "?
- Няма я, тогава най-малко да пишат българо-турска война. Има и друго нещо, което не е доста комплиментарно - по какъв начин това българско население, което сякаш е обект на съветска експанзия, по какъв начин не се подвигна то на въоръжена битка против съветските нашественици в военен съюз с турците? Както направихме по време на Първата международна война. И какъв е този народ, който посреща новите завоеватели с хоругви, с кръстове, със служби, с самун и сол? Излиза, че това не е доста благородно за характерността на самите българи? Никога не е имало такова въодушевено посрещане на съветската войска, която не за пръв път пресича Дунава. Българите са виждали един финален край на своите старания и това е оставило дълбока и трайна диря в българското схващане. Нито една война в ХІХ век не е отразявана толкоз доста в литература, в изкуство, във фолклор, в предания, в случай че щеш. Не мога да схвана по какъв начин може да се проучва тази война по този начин, все едно, че става въпрос за независимостта на Занзибар. Да, имало е неточности на съветското командване. Но белким в Кримската война не починаха хиляди англичани и французи заради некадърността на тези, които ги командваха! Нима френският император във войната с Германия не падна в плен? Има доста такива неточности. Но ние не може да проучваме тази война все едно, че става дума за остров Тамбукту!
- Ти загатна за Стамболов скоро след Освобождението, само че и в този момент, тъй като конюнктурата е такава, че Русия би трябвало да я ненавиждаме, доста постоянно се цитира Достоевски, който споделя: тези славяни и българи са неблагодарни, те първи ще се извърнат против Русия. Как стои въпросът с благодарността?
- У нас се бъркат признателност и благодарност с раболепство и смирение. Това, че си оказал помощ на една страна да реализира своето национално избавление, не значи постоянно да се извършват абсолютно всичките ти претенции. Когато се появява Америка, Франция оказва помощ за изгонването на британците, само че това не значи, че Франция през цялото това време би трябвало да чака благодарности от страна на американците. Даже, когато стартира френско-пруската война, има огромни недоволства, че част от американския хайлайф поддържа Прусия. Благодарност може да изрази изцяло самостоятелен човек, а не подмазвачът. Имам възприятието, че нас ни е позор, че руснаците са помогнали в решителна степен за нашето избавление и са оставили хиляди кости по балканските хребети. Има Докторски монумент в докторската градина. Това какво значи? Какво значи и това, че опълченците в действителност са асистирали и са умирали за това България да стане Задунайска губерния? Това са безусловно профански, парвенюшки прояви и планове, които никога не вършат чест на тези, които ги носят.
- Какво е Трети март за България, професоре, и от какво сме се освободили - от турско иго или от османско наличие?
- Трети март е рождената дата на съвременна България, лелеяна фантазия на тези, които са полагали глави, разум, старания и даже благосъстояние в нейно име. След като споделяме Освобождение, доста ясно е, че е имало една угнетяваща зависимост, която към края на османското иго в България е била повече прочувствено натоварена, в сравнение с икономически обременителна. Има един спомен от Константин Величков, който в заточение написа, че турците към този момент нищо не ни правеха, само че ние не можехме да поносим да ни ръководят. Така че наред с всичките други исторически, политически и стопански аргументи, по които най-старата страна най-малко в района - България, относително най-късно да получи своята държавна самостоятелност.
- Помним в последните години български президенти, които в речите си на Трети март даже не загатваха името Русия. Ние можехме ли сами да се освободим и за какво след Априлското въстание Западът доста ни съчувства, само че единствено Русия потегля с оръжие да ни помогне?
- Първо да кажа, че когато след Априлското въстание една българска депутация потегля да търси помощ от Европа и когато се връща оттова, не различен, а католикът Драган Цанков споделя: " Без война тази работа няма да стане ". Има нещо късметлийско, в случай че мога по този начин да се изразя, в това, че светът научи за нашите премеждия - нещо, което не се случваше при предходните наши националноосвободителни старания и мъченичества. Но макар всичките състрадателни изяви, благосклонности, поддръжка и впрочем от Запада, в случай че не беше съветската войска, най-вече да ни бяха устроили едно прочувствено заравяне.
- Днешните демократи доста обичат да повтарят към Трети март, че Русия не е тръгнала да ни освобождава, а е тръгнала да задоволи имперските си упоритости. Но знаем, че Александър ІІ не е желал тази война, тъй като Русия не е подготвена за нея, само че публичният напън от дворянството и интелигенцията в Русия го принуждава да я стартира.
- Това е особена и друга война. Тя се води по верски, прочувствени и филантропични аргументи. Русия потегля в тази война, макар предизвестията и подозренията да не се възроди англо-френско-турската коалиция от времето на Кримската война. Можем към този момент да твърдим, че има една царска неточност на Александър ІІ, който този път взема решение да тръгне с публичното мнение най-много в Русия, само че и в цяла Средна и Западна Европа. А що се отнася до тези имперски ползи, това е много комично подстрекателство. По това време Белгия и Холандия, да не приказваме за Испания, която не е към този момент велика мощ, също имат имперски ползи. Има нещо неясно - за какво някои считат, че Русия би трябвало да тръгне да освобождава българите, да отстрани турския байрак от българските земи, без да има ползи. Всички други може да имат ползи, Русия - не. Защо? Макар че за този случай съответно има една фраза на историчката Барбара Йелавич - хърватка, само че американка по поданство, която написа, че съветските подбуди за войната са подбудени от, изтъквам: " чист идеализъм ". Без да е тъкмо по този начин, въпреки всичко самата концепция, че след тази война се слага на балканската карта една нова страна, свидетелства, че политиката се прави оценка по резултати, които в тази ситуация са едно исторически положително дело. Една европейска концепция е осъществена от една имперска мощ.
- Често чуваме също, че тази имперска мощ е желала да направи от България Задунайска губерния и я е окупирала...
- Ако искаше да прави Задунайска губерния, нямаше след краткотрайното съветско ръководство да си тръгне и нямаше да остави библиотеки, банки и най-много да сътвори основите на българската войска, която по-късно се назовава Земска войска. Когато искаш да подчиняваш една страна, ти не й правиш войска. Американците не направиха в Куба войска и Куба беше кукла в продължение на години, единствено тъй като без нито един изстрел американците изгониха испанците от острова. Така че, когато създаваш една страна с такава изначална устойчива конструкция, надали разчиташ, че можеш да я командваш. И по-късният раздор в българо-руските политически връзки при регентството и при Стамболов свидетелства, че това е било допустимо.
- Много скоро след Освобождението...
- Да - 1886-1887 година Не можеше да се появи един Стамболов, без значение по какви аргументи и по чия самодейност, който да отстои и даже да скъса дипломатически връзки с Русия. Това са мечти, които наподобяват на дете, на което си му дал торта, пък то е недоволно, че е трябвало да има и друга торта, най-много по-голяма.
- Точно подобен укор съществува - че в Сан Стефано е било единствено една игра, а по-късно в Берлин ни орязват действително.
- Първо, Сан Стефано трябваше да покаже очертанията на българския етнос в източните Балкани. Това не можеше да остане като териториална реализация, по простата причина, че беше подписано единствено сред двете страни. Но желая да попитам по това време коя балканска страна е осъществена в своите естествени етнически граници? Нито една. Даже региона Тесалия е присъединена към Гърция чак през 1881 година - три години след освобождението на България. А самите контури на Санстефанска България са три пъти по-големи в сравнение с, да речем, една Сърбия. Това е нереалистично, само че то има напълно друго предопределение - Русия с този контракт демонстрира къде доминират, без да са единственото население, българите в тези противоречиви земи.
- А по какъв начин ще коментираш това, че в новата образователна стратегия за Х клас тези години са обозначени с тематиката " Участие на българите в Руско-турската война " и няма тематика " Освобождението на България "?
- Няма я, тогава най-малко да пишат българо-турска война. Има и друго нещо, което не е доста комплиментарно - по какъв начин това българско население, което сякаш е обект на съветска експанзия, по какъв начин не се подвигна то на въоръжена битка против съветските нашественици в военен съюз с турците? Както направихме по време на Първата международна война. И какъв е този народ, който посреща новите завоеватели с хоругви, с кръстове, със служби, с самун и сол? Излиза, че това не е доста благородно за характерността на самите българи? Никога не е имало такова въодушевено посрещане на съветската войска, която не за пръв път пресича Дунава. Българите са виждали един финален край на своите старания и това е оставило дълбока и трайна диря в българското схващане. Нито една война в ХІХ век не е отразявана толкоз доста в литература, в изкуство, във фолклор, в предания, в случай че щеш. Не мога да схвана по какъв начин може да се проучва тази война по този начин, все едно, че става въпрос за независимостта на Занзибар. Да, имало е неточности на съветското командване. Но белким в Кримската война не починаха хиляди англичани и французи заради некадърността на тези, които ги командваха! Нима френският император във войната с Германия не падна в плен? Има доста такива неточности. Но ние не може да проучваме тази война все едно, че става дума за остров Тамбукту!
- Ти загатна за Стамболов скоро след Освобождението, само че и в този момент, тъй като конюнктурата е такава, че Русия би трябвало да я ненавиждаме, доста постоянно се цитира Достоевски, който споделя: тези славяни и българи са неблагодарни, те първи ще се извърнат против Русия. Как стои въпросът с благодарността?
- У нас се бъркат признателност и благодарност с раболепство и смирение. Това, че си оказал помощ на една страна да реализира своето национално избавление, не значи постоянно да се извършват абсолютно всичките ти претенции. Когато се появява Америка, Франция оказва помощ за изгонването на британците, само че това не значи, че Франция през цялото това време би трябвало да чака благодарности от страна на американците. Даже, когато стартира френско-пруската война, има огромни недоволства, че част от американския хайлайф поддържа Прусия. Благодарност може да изрази изцяло самостоятелен човек, а не подмазвачът. Имам възприятието, че нас ни е позор, че руснаците са помогнали в решителна степен за нашето избавление и са оставили хиляди кости по балканските хребети. Има Докторски монумент в докторската градина. Това какво значи? Какво значи и това, че опълченците в действителност са асистирали и са умирали за това България да стане Задунайска губерния? Това са безусловно профански, парвенюшки прояви и планове, които никога не вършат чест на тези, които ги носят.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ