Интервю с д-р Ралица Делиганева, педиатър, детски неврологД-р Делиганева, все

Интервю с доктор Ралица Делиганева, педиатър, детски невролог

Д-р Делиганева, все по-често се приказва за Синдром на хиперактивност с недостиг на вниманието в детска възраст. В какво тъкмо се показва казусът? Какви са факторите за образуването му?

Синдромът на хиперактивност и недостиг на вниманието (СХДВ) е една модерна болест. По статистически данни в България сред 2 и 10% от децата в ранната учебна възраст страдат от недостиг на вниманието. Факторите, които дефинират развиването на този синдром, са разнообразни. Говори се за промени на биохимично равнище във фронталната и темпорална кора. Други фактори, които оказват въздействие, са алергиите при децата, автоимунни аргументи – съществуването на бетахемолитичен стрептокок, носителство в гърлото, преболедуване на борелия и други Но по този начин или другояче съответна, ясна и строго избрана една причина за развиването на СХДВ няма.

Какви са знаците, които могат да насочат родителите, че детето им има подобен проблем?

Родителите разпознават знаците още у дома. Детето не се стопира на едно място. Не се заиграва и бързо губи интерес от играта, която е почнало. Непрекъснато се движи, обикаля, шумно е. Изразява доста бурно своите страсти. Лесно изпада в яд. Тоест това са едни прочувствени и двигателни положения, които не остават незабелязани от родителите и множеството от тях търсят съответния експерт.

Чест вид на родителска реакция обаче е родителят да си „ заравя главата в пясъка “ и да не обръща внимание, че детето е по-различно от останалите деца. И едвам когато то тръгне на учебно заведение и стартират проблемите с неспазването на дисциплината в учебно заведение - пречи на останалите в обучителния развой, не съблюдава разпоредбите, непрестанно прекъсва, задава въпроси, шумно е, накъсва образователния развой - учителят насочва вниманието на родителите.

Често по-палави деца са възприемани като хиперактивни. На какви учредения в действителност се слага диагнозата?

По принцип диагнозата СХДВ се слага в малко по-късна възраст. Но в ранната възраст могат да бъдат набелязани белези и червени знамена, че този проблем може да се развие на по-късен стадий. Между петата-седмата година е главното време, в което се слага диагнозата. Важно е да подчертая, че това не е задоволително. Минимум 6 месеца би трябвало да има трайна демонстрация на признаците на импулсивност, на недостиг на внимание, на хиперактивност. Това би трябвало да бъде изразено минимум в 2 среди – едната може да бъде в учебно заведение, другата да е у дома.

Синдромът не се слага с лека ръка. Най-често първо се организират срещи с психолога в учебно заведение, след което стартират идващите стъпки с ориентиране към детски невролог, детски психиатър, клиничен психолог, логопед. Всеки един от тези експерти набелязва разнообразни страни на това положение и съвкупността от техните констатации води до слагането на диагнозата. Тоест диагнозата е екипна, тя не се слага единствено от един експерт, не се слага единствено от една среща. Психологът е един от значимите експерти, който ще помогне на детето да понижи деянията на това положение. Неврологът е индивидът, който с изключение на роля за слагането на диагнозата, има водещо значение за започване на лекуването и преценка какво да бъде то.

А какви са опциите за лекуване?

В леките и по-ранни форми на изява може да се стартира в областта на хомеопатията и питателните добавки, паралелно с психичната поддръжка и работа с детето и родителите. Медикамент, който може да бъде прибавен още при първите белези, без още да е завършена диагнозата, след втората-третата година на детето, е Киндинорм. Той има доста уравновесен състав, който включва валериана, лайка, калиум фосфорикум, стафизагрия. Това са детайли на лекарството, които понижават раздразнителността, неспокойствието, изнервеността. Балансират страстите на децата. Изключително преимущество на е това, че е изцяло безопасен, няма странични резултати и може да се употребява от ранна детска възраст. Но употребявайки го, родителите би трябвало да бъдат осведомени, че резултатът не е като с вълшебна пръчица. Трябва успокоение, самообладание и време. Ефектът се демонстрира най-рано след 14-28-ия ден от началото на приема, а лекуването би трябвало да продължи най-малко 6 месеца, като от време на време се постанова и по-дълго време.