Свилен Стоянов: Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра
Интервю с артиста Свилен Стоянов за неговата 60-годишнина, неразделната обич към театъра, поезията и музиката, метода към функциите от вътрешната страна на открито, психическото нахлуване в драматургията и механизмите, които построяват положителния театър.
- Поздравления за 60-годишнината! Сякаш тъкмо поради този празник ти разгръщаш многостранния си гений на трагичен артист, артист и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?
- Щастлив съм. В цялото си творчество се пробвам да отпушвам капацитета си, като употребявам умеенето, знанията и гения, които имам. Празникът ми в този момент е обвързван с представления, които в действителност демонстрират една необятна палитра. Обичам музиката, обичам поезията...
-И коя ария си тананикаш, когато си в въодушевление?
-Различни в разнообразни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една ария, с която приключих ВИТИЗ - " Искам да бъде хубаво ", моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския спектакъл. Ето и мъничко от нея: " Искам да бъде хубаво, а всичко е някак съвсем. Искам да бъда влюбен, само че съвсем ми харесваш ти... " и така нататък Тази ария се знае от доста театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя сценичен път. А от песните в албума " Вълшебнице, сцена ", по мой текст и музика, доста си обичам " Свири, гайдо ", отдадена на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, само че това е една неразделна обич. С голямо наслаждение работя в мюзикъла " Тримата мускетари ", където имам забавна задача. Играя Дьо Тревил, една доста хубава, въпреки и неголяма роля, в която извършвам независима ария и дует с Ованес Торосян - Д`Артанян.
- Пак във връзка годишнината, ти наскоро изненада публиката с сценичен маратон, в който за няколко дни се показа във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?
-Изискваше устойчивост - физическа и психическа, само че пък ми донесе огромно задоволство. Става дума за " Криворазбраната цивилизация ", " Прелестите на изневярата ", " Влюбеният Шекспир ", " Тримата мускетари " и " Бащи, неистини и още нещо ".
- В " Прелестите на изневярата " поднасяш доста прочувствено една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава. Откриваш ли по-дълбок сценичен смисъл в този другояче нормален ухажьорски жест?
-Мисля, че този жест, както и цялото зрелище, показва нуждата в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с индивида, без значение какъв брой е мощен или слаб. Човекът има потребност през днешния ден от голямо внимание, тъй като световните хрумвания и политики го оставят настрана. Точно по тази причина на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи благополучие в изневярата. Там някъде в този безконечен блян към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични А пък той, животът е низ от мигове...
-С годините промени ли се отношението ти към театъра, по какъв начин гледаш на него в този момент, 36 години след първата роля?
-Изпитвам изключителна респект към чудото на театъра и не преставам да приближавам в него като в свят храм, който дава светлина, вяра и религия. Убеден съм, че театърът ще бъде безконечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, премеждия, триумфи, наслади, възторзи, падения, очаквания и време в едно. През каквито и условия и тествания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма по какъв начин да не те изпълва с нова сила и религия.
-Ако театърът те прави по-устойчив, в този момент по-лесно ли отстояваш своето място в другите и не безусловно доброжелателни условия, свързани с построяването на всяка нова режисура?
-Много е любопитно това психическо нахлуване в драматургията с режисьор и екип, когато креативният развой стартира от нула. Аз се стремя в никакъв случай да не потеглям с някаква моя предварителна настройка към творбата, с цел да не се размина с режисьорските планове. Безспорно моят креативен и житейски опит оказва въздействие върху ролята, която създавам. Този развой на преодоляване на театралната материя е годен за всеки от нас, а ние сме цялост от хора и всеки върви по своя самостоятелен креативен път. Аз персонално трупам по-бавно, не бързам с натрупването, в случай че събитията не го изискват. В началото потеглям начисто, с цел да не дублирам познати способи и да огранича възможни клишета. Приел съм метода към ролята от вътрешната страна на открито, не мога да обрисувам персонажа като външна характерност преди да схвана какви са неговите недостатъци, плюсове, минуси. Освен това се пробвам да строя облика въз основата както на режисьорските условия, по този начин и съгласно колегата, с който играя на сцената.
-Какви механизми построяват положителния сценичен отбор?
-Важно е да се откри разговорът. Успешният разговор нормално се случва по-късно, само че всичко е релативно и зависи от характерностите. При всички случаи една сцена се гради от двама, в никакъв случай от един. Понякога стадиите, в които се движи даден артист, са разнообразни - един е напреднал в една задача, различен не чак до там, само че на финалната права те би трябвало да се срещнат по този начин, че премиерата да бъде едновременен повсеместен поток от сила. Спектакълът се осъществя само и единствено в наличието на фена, той се доизгражда пред аудитория. Оттам и това неписано предписание, че един театър се развива и реализира своята целокупност до десетото зрелище, т.е. най-малко два месеца след премиерата.
Това всичкото е живот, зависещ на психическото създаване на облиците в един повсеместен театър. Определящ фактор за триумфа има точният адрес на постановката. Ако той не е добре открит, през днешния ден и в този момент, се стига до закъснение, задържане и по-сложно развиване на креативния развой.
-103 функции са като 103-ма другари и въпреки всичко кои от тях са ти най-скъпи?
- Трудно ми е да дефинира кои функции са ми най-скъпи. Но изпитвам изключително възприятие към Вестникаря от " Къща " на Антон Страшимиров на режисьора Бойко Богданов. Този воин беше част от съзряването ми като създател през 1989-та, годината със съдбоносни обществено-политически промени, които се усещаха и в нашата режисура. Привързан съм към Джакс от " Фрагменти " на Шийзгал с режисьор Руси Карабалиев и към Джон Смит от " Между два стола " на Костадин Бандутов, поради насладата, която подарихме на публиката с тази прелестна комедия на Рей Куни. С Костадин Бандутов имам хубави креативен срещи също в " Едмънд " от Дейвид Мамет и в мюзикъла " Двубой " по Иван Вазов.
Близък ми е също Жан от " Госпожица Юлия " на Стриндберг с режисьор Георги Кайцанов. Акцентирам върху Чарли Чаплин от мюзикъла " Хлапето " на унгарските създатели Жолт Пожгай и Тибор Наги, една дълго задържала се режисура на режисьора Георги Кайцанов с Варненската детско-юношеска опера. Не бих желал да пропусна Лазар от " Църква за вълци " от Петър Анастасов с режисьор Николай Ламбрев, както и Гупър от " Котка върху парещ ламаринен покрив " от Тенеси Уйлямс на проф. Красимир Спасов. Помня уроците на Димитър Стоянов в "Човекоядката " от Иван Радоев, "Рибарски свади " от Карло Голдони, " Д-р " на Бранислав Нушич. Държа на работата си с проф. Пламен Марков в " Ричард III " от Шекспир, Телегин във " Вуйчо Ваньо " от Чехов и Ралф във " Влюбеният Шекспир " от Ли Хол, по сюжет на Марк Норман и Том Стопард. Приятно ми е, че в " Криворазбраната цивилизация " от Добри Войников режисьорът Стоян Радев Ге. К. направи особено за мен ролята на Пенчю, посредством която се третира тематиката за отношението на обществото към зараждащите се при започване на предишния век театрални трупи, наличието на театъра в нашия живот и особено в нашия град. Много значима за мен е ролята на Д-р Дейвид Мортимър в " Бащи, неистини и още нещо " от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, с която означавам своята 60-годишнина.
-Твоят имидж е цялост от актьорските ти изяви и активността ти като живописен началник на Театрална групировка " Феникс ", която включва и младежи в неравностойно състояние. Какво ти даваш на фениксите е ясно, а какво ти дават те?
-Лаская се да мисля, че заниманията ми с Театрална групировка " Феникс " излизат отвън рамките на арт-терапията и бележат художествени достижения, които ги трансформират в театър-терапия. Радвам се, че това се вижда освен от публиката, само че и от журитата на театралните фестивали, в които сме взели участие и сме спечелили награди. Сега с екипа на " Феникс " приготвяме " Милионерът " от Йордан Йовков, нашата десета премиера. Какво ми дават фениксите ли? Дават ми мощ и дълбока религия, че посредством изкуството всеки може да откри сила за живот. Фениксите към този момент не са плахи и не се тормозят от аудитория, както беше първоначално. Сега те знаят, че могат да летят и това ми стига.
- Поздравления за 60-годишнината! Сякаш тъкмо поради този празник ти разгръщаш многостранния си гений на трагичен артист, артист и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?
- Щастлив съм. В цялото си творчество се пробвам да отпушвам капацитета си, като употребявам умеенето, знанията и гения, които имам. Празникът ми в този момент е обвързван с представления, които в действителност демонстрират една необятна палитра. Обичам музиката, обичам поезията...
-И коя ария си тананикаш, когато си в въодушевление?
-Различни в разнообразни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една ария, с която приключих ВИТИЗ - " Искам да бъде хубаво ", моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския спектакъл. Ето и мъничко от нея: " Искам да бъде хубаво, а всичко е някак съвсем. Искам да бъда влюбен, само че съвсем ми харесваш ти... " и така нататък Тази ария се знае от доста театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя сценичен път. А от песните в албума " Вълшебнице, сцена ", по мой текст и музика, доста си обичам " Свири, гайдо ", отдадена на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, само че това е една неразделна обич. С голямо наслаждение работя в мюзикъла " Тримата мускетари ", където имам забавна задача. Играя Дьо Тревил, една доста хубава, въпреки и неголяма роля, в която извършвам независима ария и дует с Ованес Торосян - Д`Артанян.
- Пак във връзка годишнината, ти наскоро изненада публиката с сценичен маратон, в който за няколко дни се показа във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?
-Изискваше устойчивост - физическа и психическа, само че пък ми донесе огромно задоволство. Става дума за " Криворазбраната цивилизация ", " Прелестите на изневярата ", " Влюбеният Шекспир ", " Тримата мускетари " и " Бащи, неистини и още нещо ".
- В " Прелестите на изневярата " поднасяш доста прочувствено една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава. Откриваш ли по-дълбок сценичен смисъл в този другояче нормален ухажьорски жест?
-Мисля, че този жест, както и цялото зрелище, показва нуждата в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с индивида, без значение какъв брой е мощен или слаб. Човекът има потребност през днешния ден от голямо внимание, тъй като световните хрумвания и политики го оставят настрана. Точно по тази причина на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи благополучие в изневярата. Там някъде в този безконечен блян към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични А пък той, животът е низ от мигове...
-С годините промени ли се отношението ти към театъра, по какъв начин гледаш на него в този момент, 36 години след първата роля?
-Изпитвам изключителна респект към чудото на театъра и не преставам да приближавам в него като в свят храм, който дава светлина, вяра и религия. Убеден съм, че театърът ще бъде безконечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, премеждия, триумфи, наслади, възторзи, падения, очаквания и време в едно. През каквито и условия и тествания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма по какъв начин да не те изпълва с нова сила и религия.
-Ако театърът те прави по-устойчив, в този момент по-лесно ли отстояваш своето място в другите и не безусловно доброжелателни условия, свързани с построяването на всяка нова режисура?
-Много е любопитно това психическо нахлуване в драматургията с режисьор и екип, когато креативният развой стартира от нула. Аз се стремя в никакъв случай да не потеглям с някаква моя предварителна настройка към творбата, с цел да не се размина с режисьорските планове. Безспорно моят креативен и житейски опит оказва въздействие върху ролята, която създавам. Този развой на преодоляване на театралната материя е годен за всеки от нас, а ние сме цялост от хора и всеки върви по своя самостоятелен креативен път. Аз персонално трупам по-бавно, не бързам с натрупването, в случай че събитията не го изискват. В началото потеглям начисто, с цел да не дублирам познати способи и да огранича възможни клишета. Приел съм метода към ролята от вътрешната страна на открито, не мога да обрисувам персонажа като външна характерност преди да схвана какви са неговите недостатъци, плюсове, минуси. Освен това се пробвам да строя облика въз основата както на режисьорските условия, по този начин и съгласно колегата, с който играя на сцената.
-Какви механизми построяват положителния сценичен отбор?
-Важно е да се откри разговорът. Успешният разговор нормално се случва по-късно, само че всичко е релативно и зависи от характерностите. При всички случаи една сцена се гради от двама, в никакъв случай от един. Понякога стадиите, в които се движи даден артист, са разнообразни - един е напреднал в една задача, различен не чак до там, само че на финалната права те би трябвало да се срещнат по този начин, че премиерата да бъде едновременен повсеместен поток от сила. Спектакълът се осъществя само и единствено в наличието на фена, той се доизгражда пред аудитория. Оттам и това неписано предписание, че един театър се развива и реализира своята целокупност до десетото зрелище, т.е. най-малко два месеца след премиерата.
Това всичкото е живот, зависещ на психическото създаване на облиците в един повсеместен театър. Определящ фактор за триумфа има точният адрес на постановката. Ако той не е добре открит, през днешния ден и в този момент, се стига до закъснение, задържане и по-сложно развиване на креативния развой.
-103 функции са като 103-ма другари и въпреки всичко кои от тях са ти най-скъпи?
- Трудно ми е да дефинира кои функции са ми най-скъпи. Но изпитвам изключително възприятие към Вестникаря от " Къща " на Антон Страшимиров на режисьора Бойко Богданов. Този воин беше част от съзряването ми като създател през 1989-та, годината със съдбоносни обществено-политически промени, които се усещаха и в нашата режисура. Привързан съм към Джакс от " Фрагменти " на Шийзгал с режисьор Руси Карабалиев и към Джон Смит от " Между два стола " на Костадин Бандутов, поради насладата, която подарихме на публиката с тази прелестна комедия на Рей Куни. С Костадин Бандутов имам хубави креативен срещи също в " Едмънд " от Дейвид Мамет и в мюзикъла " Двубой " по Иван Вазов.
Близък ми е също Жан от " Госпожица Юлия " на Стриндберг с режисьор Георги Кайцанов. Акцентирам върху Чарли Чаплин от мюзикъла " Хлапето " на унгарските създатели Жолт Пожгай и Тибор Наги, една дълго задържала се режисура на режисьора Георги Кайцанов с Варненската детско-юношеска опера. Не бих желал да пропусна Лазар от " Църква за вълци " от Петър Анастасов с режисьор Николай Ламбрев, както и Гупър от " Котка върху парещ ламаринен покрив " от Тенеси Уйлямс на проф. Красимир Спасов. Помня уроците на Димитър Стоянов в "Човекоядката " от Иван Радоев, "Рибарски свади " от Карло Голдони, " Д-р " на Бранислав Нушич. Държа на работата си с проф. Пламен Марков в " Ричард III " от Шекспир, Телегин във " Вуйчо Ваньо " от Чехов и Ралф във " Влюбеният Шекспир " от Ли Хол, по сюжет на Марк Норман и Том Стопард. Приятно ми е, че в " Криворазбраната цивилизация " от Добри Войников режисьорът Стоян Радев Ге. К. направи особено за мен ролята на Пенчю, посредством която се третира тематиката за отношението на обществото към зараждащите се при започване на предишния век театрални трупи, наличието на театъра в нашия живот и особено в нашия град. Много значима за мен е ролята на Д-р Дейвид Мортимър в " Бащи, неистини и още нещо " от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, с която означавам своята 60-годишнина.
-Твоят имидж е цялост от актьорските ти изяви и активността ти като живописен началник на Театрална групировка " Феникс ", която включва и младежи в неравностойно състояние. Какво ти даваш на фениксите е ясно, а какво ти дават те?
-Лаская се да мисля, че заниманията ми с Театрална групировка " Феникс " излизат отвън рамките на арт-терапията и бележат художествени достижения, които ги трансформират в театър-терапия. Радвам се, че това се вижда освен от публиката, само че и от журитата на театралните фестивали, в които сме взели участие и сме спечелили награди. Сега с екипа на " Феникс " приготвяме " Милионерът " от Йордан Йовков, нашата десета премиера. Какво ми дават фениксите ли? Дават ми мощ и дълбока религия, че посредством изкуството всеки може да откри сила за живот. Фениксите към този момент не са плахи и не се тормозят от аудитория, както беше първоначално. Сега те знаят, че могат да летят и това ми стига.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ