Интервю на Йордан Стоянов-Алекс, кончината на баща ви – известният

Интервю на Йордан Стоянов

-Алекс, кончината на татко ви – известният анализатор Алекс Алексиев ли ви стимулира да се преместите от Съединени американски щати в родината му България?

-Смъртта му беше водещ и мощен фактор за решението ми да се преместя тук. Винаги съм бил удивен от България и доста съм се радвал на визитите си през годините. Винаги съм имал поради, че в даден миг мога да се преместя тук да пребивавам. Обещах на татко ми, че ще остана в България за по-дълго време, откакто завърша образованието си, само че за жалост той умря, преди да съумея да извърша това заричане. Скоро по-късно се реалокирах за непрекъснато в родината му.

-Как оценяваш живота си в България, открихте ли подобаващи благоприятни условия за професионална реализация тук?

-Много ми харесва времето, което извозвам в България. Това е красива страна, както физически, по този начин и културно, и аз правя оценка доста аспекти от нея. Първоначално имаше, несъмнено, прочут културен потрес, само че това изчезна с времето и в този момент се усещам много удобно. Късметлия съм, че започнах кариера тук и че съумях да напредна в нея.
 
-Много хора са осведомени с достиженията на татко ви, само че доста малко от тях са имали привилегията да го познават персонално. Какъв човек беше Алекс?

-Баща ми беше необикновенна персона в доста връзки, може би прекалено много, с цел да ги изброя тук. Лесно ми е да го кажа като негов наследник, само че не мога да си показва, че тези, които са го срещали, няма да се съгласят с мен. Може би най-впечатляваща беше дълбочината на неговия разсъдък. Като дете си припомням, че бях учуден от неговото видимо безпределно благосъстояние от познания и способността му да дава отговор на всеки въпрос, който му задавах. Бих могъл да го попитам за резултата от неразбираема борба в Американската революция, кои риби са локални за избрана река в планините на Сиера Невада, коя рок група е направила дадена ария, по какъв начин да направя разликата сред две видимо идентични горски гъби, а той постоянно знаеше отговора. За мен изглеждаше, че той безусловно знае всичко, като че ли беше ходеща енциклопедия. В персонален проект беше талантлива персона със ужасно възприятие за комизъм и постоянно се майтапеше. Способността му да кара хората да се смеят беше може би най-милото му качество. Имам безчет мемоари, когато седях на масата за вечеря с другари и семейство ми, а татко ми караше всички да се смеят истерично през цялата нощ. Преди всичко, макар достиженията си и живота, който е живял, той беше непретенциозен човек и се раздаваше на хората, без значение дали те го заслужаваха или не.

-Разкажете за някои от най-хубавите си мемоари за него?

-Страхотен татко и считам, че съм огромен късметлия, че съм негов наследник. Преди всичко той обичаше да е навън измежду природата и най-приятните ми мемоари включват скитничество из гори в търсене на гъби и лов на риба във високопланинските реки на Калифорния. Всяка година прекарвахме несъмнено време в тези планини, ловейки риба по през целия ден и слушайки разказите вечер към лагерния огън. Винаги изглеждаше, че хващаше повече риба от нас - даже когато прекарваше по-голямата част от деня, разплитайки въдиците ни. Освен безбройните завършения, които имахме, някои от обичаните ми мемоари с него бяха най-простите, пиянство на бутилка вино, слушане на обичаната ни музика и диалози за живота до късните часове.