Проф. Боян Дуранкев: Поне три капана има пред новия бюджет
Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ
- Проф. Дуранкев, каква е оценката ви за новия проектобюджет като философия? С какво е по-различен от предходните години?
- Бюджетната " философия " изцяло се подчинява на един от популярните закони на Мърфи: каквито и качества да желаете да оцените на един бюджет, постоянно ще се намерят най-малко три спорни критерия за оценката им. В случая са нужни освен три разнообразни ъгли на оценката, само че и изчерпателен разбор на детайлите.
В началото сме длъжни да изтъкнем положителните качества на тази бюджетна " философия ". А такива безспорно се открояват. От една страна, налице е Bona causa triumphat ( " Доброто дело побеждава " ) - четири разнообразни политически сили, които водиха война против моделите на едрата корупция, безпардонното разхищаване на бюджетните средства и неглижирането на дълготрайните проблеми, съумяха да се обединят и да обещаят по-добър и по-ефективен модел на бюджетиране. От друга страна, в бюджета е заложено осъществяването на част от предварителните обещания, което е вярно, тъй като освен опозицията " дебне " за неизпълнени обещания, само че и приятелите се трансформират във врагове, когато не ги изпълниш. А че държавното управление " крачи по косъм ", към този момент е реалност.
Вероятно и аз, и вносителите виждаме най-малко три клопката, които могат да " щракнат ". След формалното " раждане " на бебето - приемането на деветмесечния бюджет (той ще важи от април до края на годината), хората би трябвало да открият спазването на правилото по думите на Овидий " Promittas, facito! " ( " Изпълни обещаното! " ). А каруцата на съдружното държавно управление се претрупа с обещания, които мъчно могат да бъдат изпълнени до дъно. Оставам настрани митичните 4-5 нови моста над Дунав и 2-3 тунела под Стара планина - в тях не имат вяра и хората, които ги лансираха; само че най-важните обещания са свързани с тоталната смяна на живота. Казано на езика на политиката, сбъдването на " четирите свободи " на Рузвелт " от 1941 година: свободата на слово; свободата на вярата; свободата от недостиг; свободата от боязън. Поне три от тях отсъстваха при предходното ръководство, само че при новото държавно управление точно бюджетът би трябвало да осъществя " свободата от дефицит ", а упованията са " в този момент и незабавно "!
Вторият капан в проектобюджета са неотчетените " черни лебеди " от друг темперамент: продължителността на пандемията и обвързваните с нея спирания на доставките; повишението на някои от цените на интернационалните пазари; " дрънкането на оръжие " и възможните възходящи разноски за защита и така нататък Третият капан, който най-вече би раздразнил " електората ", е възможното " пренасочване " на бюджетните финансови потоци от " остарели " към " нови " заинтригувани бенефициенти, гравитиращи към държавното управление. Ако единият капан направи " щрак! ", освен бюджетът ще замине в историята, само че и обединението.
Реализмът изисква да се развиват положителните страни на новата бюджетна " философия ", само че и да се следят под лупа възможните клопки.
- Бюджет на " ускорения стопански напредък " - по този начин го дефинира вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Не е ли прекомерно скромна заложената цифра за растеж от 4,8 на 100?
- Теоретичната режисура, че слаб е растежът до 3%, сдържан - от 3 до 6%, и висок - над 6%, остава в действие. Към това би трябвало да прибавим и типичното за страната ни условие за догонващ стопански напредък, което да разреши в недалечно бъдеще тя да доближи междинното равнище на Европейски Съюз, като престане да бъде най-слабата страна членка.
Заложеният напредък фактически е " интензивен " (на фона на релативно слабите 2020-2021 г.), само че може да се оцени като непълен за " догонване " дори на Румъния. Странно е, че се планува през 2023 и 2024 година растежът на стопанската система да се забави, надлежно до 3,7% и 3,4%. Още по-странно е, че тази прогноза се прави при растеж на обществените вложения, подсилен от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност, които ще бъдат много великодушни. Дали заложеният леко интензивен напредък преднамерено не крие " скрити запаси "? Но въпреки всичко, по-добре е страната да премине на последваща предавка - от втора на трета, а след средата на годината прогнозите може би ще се поправят.
- Усеща се общественият акцент - вложения в хора, обществени политики, заложени са 20 милиарда лева като планове. Как ще се осъществя това?
- Ще си разреша да стартира с противоположната страна на " обществения акцент " - от позиция на приходната част: социумът като цяло (физическите лица) има превес от 2/3 при образуването на приходите посредством Данък добавена стойност (14 780 000,0 хиляди лева.) и ДОД (5 245 000,0 хиляди лева.), до момента в който корпорациите не престават да са обилно възнаградени с ниски налози (корпоративен налог - едвам 3 848 850,0 хиляди лева, презрян налог върху дивидентите - 80 450,0 хиляди лева, и т.н.). Приходната част е несъмнено дояща " социума ", което я слага в графата " десен вид политика образуване на приходите " - процедура от времето на Тройната коалиция.
Що се отнася до разходната част, " социумът " има вероятност за интензивно " лекуване посредством пробиотик ", изключително в премахването на някои заплащания за деца и младежи (това е най-важното, това е стратегическата инвестиция!), както и за приръст на пенсиите (евентуално след тяхното преизчисление).
И тъй като с плана на бюджета марширува и повишаването на минималната работна заплата, препоръчаният вид от 710 лева е отчасти изгризан от показателя на потребителските цени по дребната потребителска кошница (650 лева МРЗ в този момент би трябвало да е най-малко 698,10 лева.). Предлаганото действително нарастване от малко над 10 лева е несериозно и конфузно. Очаквам в парламентарния спор МРЗ да отиде най-малко към 750 лева, другояче делът на " работещите небогати " ще скочи сензитивно!
- Ще съумеят ли ограниченията да компенсират инфлацията, която продължава да пораства?
- Инфлацията е отчасти световен, отчасти народен феномен. Няма по какъв начин България да въздейства върху световните цени на петрола. Но в случай че страната през последните 32 години не беше оставила енергетиката на самотек и най-вече в частни ръце, цените на електрическата енергия в този момент щяха да са доста по-ниски. Ако частният бранш бе развивал по-малко енергоемки производства, цените на (уж) " свободния пазар " щяха да бъдат други.
Всяко заболяване се характеризира с постсиндроми. Опасявам се, че енергичните младежи, които най-вече " тежат " в новите Народно събрание и Министерски съвет, страдат от постнеолиберален синдром - имат вяра в " положителния частник " и " минималната страна ". Ако е по този начин (дано не съм прав!), частният бранш ще следва известната процедура на изпреварващ растеж на цените по отношение на растежа на работните заплати, оправдавайки се с " продуктивността на труда ". Надникнете в банковия бранш - цените (таксите) порастват, облагите летят в космоса, вложителите пият по една студена вода от обезценката. Петте най-големи банки на " Уолстрийт " преди малко изплатиха 142 милиарда $ бонуси и обезщетения за 2021 година, същото е и в България!
- Сред рецензиите при представянето на макрорамката се чуха такива, свързани с по-високия таван на дълга от 7,3 милиарда и недостига от 4,1%, които се залагат. Вашият коментар?
- Нека не пропущаме съвсем незабележима спомагателна наредба, съгласно която ще може да се тегли и спомагателен дълг отвън въпросните 7,3 милиарда лева, стига да бъде изплатен до края на настоящата бюджетна година, при изискване, че не се усилва държавният дълг към края на годината (от 35,5 милиарда лева.).
Вероятно съперниците на еврозоната ще бъдат доста удовлетворени от недостиг над 3%, тъй като той ще ни отдалечава от 2025 година, когато вероятно ще ни разрешат да приемем еврото.
Абстрахирайки се от горното, явно е, че държавното управление е надалеч от концепцията за " уравновесен " бюджет, или най-малко за бюджет в границите на критериите за еврозоната. Тревожното е, че дългът на България непрестанно пълзи към тези неприятни 30% от Брутният вътрешен продукт, като през 2008 година те са били едвам 13%. Бенефициенти са сегашните четири генерации, платците ще са милениълите (ако останат в страната).
- Какви са рекомендациите ви към този бюджет?
- Бюджет 2022 трябваше да се приготвя и показа още през септември-октомври. Къде бяха служебните държавни управления и за какво не го приготвиха дружно с Националния проект за възобновяване и резистентност - най-малко по този начин можеха да провокират дебат, само че той не се случи!?
Бюджет 2022 е на първо място бюджет на сложната сглобка на несъчетаващи се ползи, освен това от пъзел. Най-важното е да не се слушат омайните песни на неолибералната десница, които натискат за нулев налог за реинвестираната облага - всичко в полза на корпорациите, които ще създадат " реинвестиции на книга " (финансово-счетоводни акробатики ). Защо същите не предложат нулев налог приход да се отнася и до жителите, които " реинвестират " заплатите си в ново жилище, готварска печка, екскурзия или книга - потреблението също дърпа стопанската система нагоре? По същата логичност и намаляването на Данък добавена стойност рефлектира в повишаване на облагите и доста по-малко в въздържане на цените.
- Проф. Дуранкев, каква е оценката ви за новия проектобюджет като философия? С какво е по-различен от предходните години?
- Бюджетната " философия " изцяло се подчинява на един от популярните закони на Мърфи: каквито и качества да желаете да оцените на един бюджет, постоянно ще се намерят най-малко три спорни критерия за оценката им. В случая са нужни освен три разнообразни ъгли на оценката, само че и изчерпателен разбор на детайлите.
В началото сме длъжни да изтъкнем положителните качества на тази бюджетна " философия ". А такива безспорно се открояват. От една страна, налице е Bona causa triumphat ( " Доброто дело побеждава " ) - четири разнообразни политически сили, които водиха война против моделите на едрата корупция, безпардонното разхищаване на бюджетните средства и неглижирането на дълготрайните проблеми, съумяха да се обединят и да обещаят по-добър и по-ефективен модел на бюджетиране. От друга страна, в бюджета е заложено осъществяването на част от предварителните обещания, което е вярно, тъй като освен опозицията " дебне " за неизпълнени обещания, само че и приятелите се трансформират във врагове, когато не ги изпълниш. А че държавното управление " крачи по косъм ", към този момент е реалност.
Вероятно и аз, и вносителите виждаме най-малко три клопката, които могат да " щракнат ". След формалното " раждане " на бебето - приемането на деветмесечния бюджет (той ще важи от април до края на годината), хората би трябвало да открият спазването на правилото по думите на Овидий " Promittas, facito! " ( " Изпълни обещаното! " ). А каруцата на съдружното държавно управление се претрупа с обещания, които мъчно могат да бъдат изпълнени до дъно. Оставам настрани митичните 4-5 нови моста над Дунав и 2-3 тунела под Стара планина - в тях не имат вяра и хората, които ги лансираха; само че най-важните обещания са свързани с тоталната смяна на живота. Казано на езика на политиката, сбъдването на " четирите свободи " на Рузвелт " от 1941 година: свободата на слово; свободата на вярата; свободата от недостиг; свободата от боязън. Поне три от тях отсъстваха при предходното ръководство, само че при новото държавно управление точно бюджетът би трябвало да осъществя " свободата от дефицит ", а упованията са " в този момент и незабавно "!
Вторият капан в проектобюджета са неотчетените " черни лебеди " от друг темперамент: продължителността на пандемията и обвързваните с нея спирания на доставките; повишението на някои от цените на интернационалните пазари; " дрънкането на оръжие " и възможните възходящи разноски за защита и така нататък Третият капан, който най-вече би раздразнил " електората ", е възможното " пренасочване " на бюджетните финансови потоци от " остарели " към " нови " заинтригувани бенефициенти, гравитиращи към държавното управление. Ако единият капан направи " щрак! ", освен бюджетът ще замине в историята, само че и обединението.
Реализмът изисква да се развиват положителните страни на новата бюджетна " философия ", само че и да се следят под лупа възможните клопки.
- Бюджет на " ускорения стопански напредък " - по този начин го дефинира вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Не е ли прекомерно скромна заложената цифра за растеж от 4,8 на 100?
- Теоретичната режисура, че слаб е растежът до 3%, сдържан - от 3 до 6%, и висок - над 6%, остава в действие. Към това би трябвало да прибавим и типичното за страната ни условие за догонващ стопански напредък, което да разреши в недалечно бъдеще тя да доближи междинното равнище на Европейски Съюз, като престане да бъде най-слабата страна членка.
Заложеният напредък фактически е " интензивен " (на фона на релативно слабите 2020-2021 г.), само че може да се оцени като непълен за " догонване " дори на Румъния. Странно е, че се планува през 2023 и 2024 година растежът на стопанската система да се забави, надлежно до 3,7% и 3,4%. Още по-странно е, че тази прогноза се прави при растеж на обществените вложения, подсилен от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност, които ще бъдат много великодушни. Дали заложеният леко интензивен напредък преднамерено не крие " скрити запаси "? Но въпреки всичко, по-добре е страната да премине на последваща предавка - от втора на трета, а след средата на годината прогнозите може би ще се поправят.
- Усеща се общественият акцент - вложения в хора, обществени политики, заложени са 20 милиарда лева като планове. Как ще се осъществя това?
- Ще си разреша да стартира с противоположната страна на " обществения акцент " - от позиция на приходната част: социумът като цяло (физическите лица) има превес от 2/3 при образуването на приходите посредством Данък добавена стойност (14 780 000,0 хиляди лева.) и ДОД (5 245 000,0 хиляди лева.), до момента в който корпорациите не престават да са обилно възнаградени с ниски налози (корпоративен налог - едвам 3 848 850,0 хиляди лева, презрян налог върху дивидентите - 80 450,0 хиляди лева, и т.н.). Приходната част е несъмнено дояща " социума ", което я слага в графата " десен вид политика образуване на приходите " - процедура от времето на Тройната коалиция.
Що се отнася до разходната част, " социумът " има вероятност за интензивно " лекуване посредством пробиотик ", изключително в премахването на някои заплащания за деца и младежи (това е най-важното, това е стратегическата инвестиция!), както и за приръст на пенсиите (евентуално след тяхното преизчисление).
И тъй като с плана на бюджета марширува и повишаването на минималната работна заплата, препоръчаният вид от 710 лева е отчасти изгризан от показателя на потребителските цени по дребната потребителска кошница (650 лева МРЗ в този момент би трябвало да е най-малко 698,10 лева.). Предлаганото действително нарастване от малко над 10 лева е несериозно и конфузно. Очаквам в парламентарния спор МРЗ да отиде най-малко към 750 лева, другояче делът на " работещите небогати " ще скочи сензитивно!
- Ще съумеят ли ограниченията да компенсират инфлацията, която продължава да пораства?
- Инфлацията е отчасти световен, отчасти народен феномен. Няма по какъв начин България да въздейства върху световните цени на петрола. Но в случай че страната през последните 32 години не беше оставила енергетиката на самотек и най-вече в частни ръце, цените на електрическата енергия в този момент щяха да са доста по-ниски. Ако частният бранш бе развивал по-малко енергоемки производства, цените на (уж) " свободния пазар " щяха да бъдат други.
Всяко заболяване се характеризира с постсиндроми. Опасявам се, че енергичните младежи, които най-вече " тежат " в новите Народно събрание и Министерски съвет, страдат от постнеолиберален синдром - имат вяра в " положителния частник " и " минималната страна ". Ако е по този начин (дано не съм прав!), частният бранш ще следва известната процедура на изпреварващ растеж на цените по отношение на растежа на работните заплати, оправдавайки се с " продуктивността на труда ". Надникнете в банковия бранш - цените (таксите) порастват, облагите летят в космоса, вложителите пият по една студена вода от обезценката. Петте най-големи банки на " Уолстрийт " преди малко изплатиха 142 милиарда $ бонуси и обезщетения за 2021 година, същото е и в България!
- Сред рецензиите при представянето на макрорамката се чуха такива, свързани с по-високия таван на дълга от 7,3 милиарда и недостига от 4,1%, които се залагат. Вашият коментар?
- Нека не пропущаме съвсем незабележима спомагателна наредба, съгласно която ще може да се тегли и спомагателен дълг отвън въпросните 7,3 милиарда лева, стига да бъде изплатен до края на настоящата бюджетна година, при изискване, че не се усилва държавният дълг към края на годината (от 35,5 милиарда лева.).
Вероятно съперниците на еврозоната ще бъдат доста удовлетворени от недостиг над 3%, тъй като той ще ни отдалечава от 2025 година, когато вероятно ще ни разрешат да приемем еврото.
Абстрахирайки се от горното, явно е, че държавното управление е надалеч от концепцията за " уравновесен " бюджет, или най-малко за бюджет в границите на критериите за еврозоната. Тревожното е, че дългът на България непрестанно пълзи към тези неприятни 30% от Брутният вътрешен продукт, като през 2008 година те са били едвам 13%. Бенефициенти са сегашните четири генерации, платците ще са милениълите (ако останат в страната).
- Какви са рекомендациите ви към този бюджет?
- Бюджет 2022 трябваше да се приготвя и показа още през септември-октомври. Къде бяха служебните държавни управления и за какво не го приготвиха дружно с Националния проект за възобновяване и резистентност - най-малко по този начин можеха да провокират дебат, само че той не се случи!?
Бюджет 2022 е на първо място бюджет на сложната сглобка на несъчетаващи се ползи, освен това от пъзел. Най-важното е да не се слушат омайните песни на неолибералната десница, които натискат за нулев налог за реинвестираната облага - всичко в полза на корпорациите, които ще създадат " реинвестиции на книга " (финансово-счетоводни акробатики ). Защо същите не предложат нулев налог приход да се отнася и до жителите, които " реинвестират " заплатите си в ново жилище, готварска печка, екскурзия или книга - потреблението също дърпа стопанската система нагоре? По същата логичност и намаляването на Данък добавена стойност рефлектира в повишаване на облагите и доста по-малко в въздържане на цените.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ