Тодор Тодоров: Психология записват хората, които искат да намерят отговор на въпросите, които все още не могат да си зададат
Интервю на Тодор Тодоров член на Изпълнителния съвет на Политическа партия „ Републиканци за България “, координатор на секторна политика „ Психология, психосоциална поддръжка и грижа за психологичното здраве “ за Prizni.bg. Тодор Тодоров е на 48 години, родом от Бяла Слатина, един от най-успешните престъпни психолози в страната. Има извършени полиграфски проучвания (детектор на лъжата) с над 4000 души за инспекция на преданост, откриване на обири, злоупотреби с конфиденциална информация, грабежи, палежи и тежки престъпни закононарушения. Един от дребното хора в България, водел договаряния в обстановки със заложници. Кари
Занимаваш се с престъпна логика на психиката. Фирмата ти е единствената в България, която специализира в тази област. Как се насочи към това занятие?
Преди време, тъкмо когато вършиха един документален филм за моя живот и за мястото, от което съм и съм тръгнал, стигнах до една концепция за това кой записва да учи логика на психиката. Всъщност се оказа, че това значително е правилно – логика на психиката записват хората, които желаят да си дадат отговор на тези въпроси за човешкото схващане, които към момента не могат да се зададат.
А за какво тъкмо престъпна – постоянно съм си задавал този въпрос. Повлияха ми няколко неща – средата, в която съм израснал, тъй като няма какво да се лъжем – нашият край си е много криминогенен. Много ми повлия филмът „ Мълчанието на агнетата”, който гледах през 1991 година в кино „ Дако Даковски” (преди да спре да бъде кино). Това, което видях тогава, толкоз мощно ми влияе, че доста мощно желаех да работя такава работа. Не съм го следвал сляпо. Просто съм го „ закодирал” по някакъв метод и то след време ми се случи. Спомням си доста отчетливо по какъв начин ми влияе този филм и по какъв начин желаех да бъда от страната на положителното, от страната на хората, които вършат нещо, с цел да може неприятните хора да получават отмъщение, наказване и най-много – да им се пречи да вършат повече неприятни неща на други хора.
Какво е чувството да си пионер и може би единствен в страната с това, което правиш?
Много мъчно и отговорно е. В страна като нашата, където няма нито закон за логиката на психиката, нито нормативна уредба, която регламентира полиграфските проучвания, е в действителност доста комплицирано. И това е, тъй като огромна част от хората, които се подвизават в тези поприща, нямат нужната експертиза и вършат каквото си изискат. Това е по този начин, тъй като единственото, на което може да се разчита като нямаш нормативна уредба, е етиката и морала на обособения субект. Казвам „ индивид”, а не „ експерт” като термин, тъй като огромна част от тях нямат нищо общо с експертността. И в случай че човек прави нещо самичък за себе си, ще му е елементарно в една такава обстановка, изключително когато има построено име, известност и престиж.
За да я работиш тази работа се изискват характерни качества и умения, с които не се раждаш. Може би има някакви заложби, само че доста зависи в каква среда се развиваш. Аз и моят екип сме хора, които имат нужните умения и качества да задават стандарт. А това е голяма отговорност, тъй като когато си флагман, хората гледат към теб и упованията и условията, които би трябвало да покриеш са доста повече.
Спомняш ли си първия забавен случай, по който работи?
Това беше още в института по логика на психиката. Неприятна обстановка – ликвидиране на жена в Разград, която бе убита по изключително нечовечен метод от някогашния й брачен партньор.Той беше подхванал всички вероятни старания да укрие уликите и да не може да бъде потвърдено закононарушението и тогава за новобранец като мен беше огромно тестване, тъй като индивидът имаше много характерни психопатни черти на характера и не беше никога „ лесен” за работа.
Нека поговорим за Бяла Слатина. С какво свързваш твоя роден град и какво ти липсва там?
Свързвам моя роден град с родителите, приятелите ми и детството. Има няколко емблематични неща за града, които считам, че на мен и доста други хора са ни оказали въздействие. Това е, че няколко генерации имахме шанса да растем и да се развиваме дружно обединени от едно кафене известно като кафе „ Обувки”. То беше място, в което се събираха по-креативните и другите хора в този град. Малко или доста, ние си оказахме въздействие един на други при нашето развиване в избрани насоки. Музиката, която се слушаше, беше радикално друга от това, което е особено за района ни и това единствено по себе си и задаваше някакви стандарти и модели на държание, които бяха по-различни.
За жал, немалка част от хорта сега, във връзка с упоритости и потенциал за развиване, са на ниско равнище, само че това е доказателство, че няма значение човек от къде е – в случай че има предпочитание, ще откри метод да му се случат нещата.
Какво би желал сигурно да се промени към по-добро освен за Бяла Слатина, само че и за целия Северозапад?
Със сигурност желая образованието и културата да бъдат на доста по-високо равнище. Искам да има образовани хора, да има повече можещи хора. Искам да се преодолее това наше съвсем генетично вменено предпочитание да ненавиждаме и да злобеем. Ще ми се хората да мислят какво може да създадат, а не да гледат в паничката на другия. Това ми е значимо и считам, че това може да се оправи единствено посредством образованието и културата.
Често споделят, че хората от Северозападна България имат неповторими черти в характера си. Кои са трите черти от него, които би желал да видиш допълнително хора по света?
Ами, в случай че разделим въпреки всичко хората на Северозапада на две – тези, които се пробват и се стараят, и тези постоянно мрънкащите, аз ще приказвам единствено за първите.
Със сигурност това, което е добре да го има, е упоритостта и желанието да си реализира човек фантазиите. Способността за пригаждане и оцеляване, защото животът в Северозапада не е лек никога, само че това единствено по себе си може да ни накара да се оправяме във всевъзможни обстановки. Третото е този инстинкт, когато ти се отвори шанса да го хванеш крепко и да не го пускаш, тъй като огромна част от хората в Северозапада нямаме вуйчо епископ и би трябвало да се оправяме сами. Заради това е добре, като кацне птичето на рамото, да го осезаем, а не да го изтървем.
Kои са нещата от характера на хората, които би изтрил за безконечни времена и за какво?
Злобата, завистта и мързела. Не мисля, че има потребност да се обосновавам.
Кои са аргументите за позитивните действия и по какъв начин можем да подтикваме повече от тях в обществото?
Независимо от сферата ми на работа, аз изрично считам, че хората по принцип са положителни.
Аз не одобрявам такива генерализации, тъй като обществото има някакви черти, само че това кой какъв ще стане е въпрос на избор. Със сигурност е значимо моделът на държание, който се задава да бъде добър.
В последните 30 години ни се задават неверни модели – че съумелият в живота е арогантният, наглият и простият; за това, че в случай че откраднеш или прецакаш някой си огромната работа, а не тъй като си направил нещо свястно. Ако обществото нещо може и би трябвало да направи, е да бъдат тотално заменени моделите на подражателство, които ни заливат отвред – през песни, вести, през обществени мрежи.
Чалга героят, който започва през 90-те, се разви и стана политик и стана знак на човек, който съумява в живота. Това е огромният ни проблем.
Опиши ни Северозапада на своите фантазии!
Искам да има повече усмихнати и повече щастливи хора. Искам да има повече развито занаятчийство, хората да учат и да са грамотни. Искам, в случай че е допустимо, значително хората, които са излезли от Северозапада, да се завърнат там. Защото е доста хубав. И е доста характерен и ни е формирал в огромна степен като персони.
Нормално е в някакъв миг да излетим от гнездото, само че още по-нормално е да се върнем и да опитаме да създадем нещо положително за края и за хората в него.
Занимаваш се с престъпна логика на психиката. Фирмата ти е единствената в България, която специализира в тази област. Как се насочи към това занятие?
Преди време, тъкмо когато вършиха един документален филм за моя живот и за мястото, от което съм и съм тръгнал, стигнах до една концепция за това кой записва да учи логика на психиката. Всъщност се оказа, че това значително е правилно – логика на психиката записват хората, които желаят да си дадат отговор на тези въпроси за човешкото схващане, които към момента не могат да се зададат.
А за какво тъкмо престъпна – постоянно съм си задавал този въпрос. Повлияха ми няколко неща – средата, в която съм израснал, тъй като няма какво да се лъжем – нашият край си е много криминогенен. Много ми повлия филмът „ Мълчанието на агнетата”, който гледах през 1991 година в кино „ Дако Даковски” (преди да спре да бъде кино). Това, което видях тогава, толкоз мощно ми влияе, че доста мощно желаех да работя такава работа. Не съм го следвал сляпо. Просто съм го „ закодирал” по някакъв метод и то след време ми се случи. Спомням си доста отчетливо по какъв начин ми влияе този филм и по какъв начин желаех да бъда от страната на положителното, от страната на хората, които вършат нещо, с цел да може неприятните хора да получават отмъщение, наказване и най-много – да им се пречи да вършат повече неприятни неща на други хора.
Какво е чувството да си пионер и може би единствен в страната с това, което правиш?
Много мъчно и отговорно е. В страна като нашата, където няма нито закон за логиката на психиката, нито нормативна уредба, която регламентира полиграфските проучвания, е в действителност доста комплицирано. И това е, тъй като огромна част от хората, които се подвизават в тези поприща, нямат нужната експертиза и вършат каквото си изискат. Това е по този начин, тъй като единственото, на което може да се разчита като нямаш нормативна уредба, е етиката и морала на обособения субект. Казвам „ индивид”, а не „ експерт” като термин, тъй като огромна част от тях нямат нищо общо с експертността. И в случай че човек прави нещо самичък за себе си, ще му е елементарно в една такава обстановка, изключително когато има построено име, известност и престиж.
За да я работиш тази работа се изискват характерни качества и умения, с които не се раждаш. Може би има някакви заложби, само че доста зависи в каква среда се развиваш. Аз и моят екип сме хора, които имат нужните умения и качества да задават стандарт. А това е голяма отговорност, тъй като когато си флагман, хората гледат към теб и упованията и условията, които би трябвало да покриеш са доста повече.
Спомняш ли си първия забавен случай, по който работи?
Това беше още в института по логика на психиката. Неприятна обстановка – ликвидиране на жена в Разград, която бе убита по изключително нечовечен метод от някогашния й брачен партньор.Той беше подхванал всички вероятни старания да укрие уликите и да не може да бъде потвърдено закононарушението и тогава за новобранец като мен беше огромно тестване, тъй като индивидът имаше много характерни психопатни черти на характера и не беше никога „ лесен” за работа.
Нека поговорим за Бяла Слатина. С какво свързваш твоя роден град и какво ти липсва там?
Свързвам моя роден град с родителите, приятелите ми и детството. Има няколко емблематични неща за града, които считам, че на мен и доста други хора са ни оказали въздействие. Това е, че няколко генерации имахме шанса да растем и да се развиваме дружно обединени от едно кафене известно като кафе „ Обувки”. То беше място, в което се събираха по-креативните и другите хора в този град. Малко или доста, ние си оказахме въздействие един на други при нашето развиване в избрани насоки. Музиката, която се слушаше, беше радикално друга от това, което е особено за района ни и това единствено по себе си и задаваше някакви стандарти и модели на държание, които бяха по-различни.
За жал, немалка част от хорта сега, във връзка с упоритости и потенциал за развиване, са на ниско равнище, само че това е доказателство, че няма значение човек от къде е – в случай че има предпочитание, ще откри метод да му се случат нещата.
Какво би желал сигурно да се промени към по-добро освен за Бяла Слатина, само че и за целия Северозапад?
Със сигурност желая образованието и културата да бъдат на доста по-високо равнище. Искам да има образовани хора, да има повече можещи хора. Искам да се преодолее това наше съвсем генетично вменено предпочитание да ненавиждаме и да злобеем. Ще ми се хората да мислят какво може да създадат, а не да гледат в паничката на другия. Това ми е значимо и считам, че това може да се оправи единствено посредством образованието и културата.
Често споделят, че хората от Северозападна България имат неповторими черти в характера си. Кои са трите черти от него, които би желал да видиш допълнително хора по света?
Ами, в случай че разделим въпреки всичко хората на Северозапада на две – тези, които се пробват и се стараят, и тези постоянно мрънкащите, аз ще приказвам единствено за първите.
Със сигурност това, което е добре да го има, е упоритостта и желанието да си реализира човек фантазиите. Способността за пригаждане и оцеляване, защото животът в Северозапада не е лек никога, само че това единствено по себе си може да ни накара да се оправяме във всевъзможни обстановки. Третото е този инстинкт, когато ти се отвори шанса да го хванеш крепко и да не го пускаш, тъй като огромна част от хората в Северозапада нямаме вуйчо епископ и би трябвало да се оправяме сами. Заради това е добре, като кацне птичето на рамото, да го осезаем, а не да го изтървем.
Kои са нещата от характера на хората, които би изтрил за безконечни времена и за какво?
Злобата, завистта и мързела. Не мисля, че има потребност да се обосновавам.
Кои са аргументите за позитивните действия и по какъв начин можем да подтикваме повече от тях в обществото?
Независимо от сферата ми на работа, аз изрично считам, че хората по принцип са положителни.
Аз не одобрявам такива генерализации, тъй като обществото има някакви черти, само че това кой какъв ще стане е въпрос на избор. Със сигурност е значимо моделът на държание, който се задава да бъде добър.
В последните 30 години ни се задават неверни модели – че съумелият в живота е арогантният, наглият и простият; за това, че в случай че откраднеш или прецакаш някой си огромната работа, а не тъй като си направил нещо свястно. Ако обществото нещо може и би трябвало да направи, е да бъдат тотално заменени моделите на подражателство, които ни заливат отвред – през песни, вести, през обществени мрежи.
Чалга героят, който започва през 90-те, се разви и стана политик и стана знак на човек, който съумява в живота. Това е огромният ни проблем.
Опиши ни Северозапада на своите фантазии!
Искам да има повече усмихнати и повече щастливи хора. Искам да има повече развито занаятчийство, хората да учат и да са грамотни. Искам, в случай че е допустимо, значително хората, които са излезли от Северозапада, да се завърнат там. Защото е доста хубав. И е доста характерен и ни е формирал в огромна степен като персони.
Нормално е в някакъв миг да излетим от гнездото, само че още по-нормално е да се върнем и да опитаме да създадем нещо положително за края и за хората в него.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ