С Антония Ценова “По зеления път” между икебаната и инсталациите
Интервю на Нина Локмаджиева със модерно изразяващия се актьор Антония Ценова, която композира необикновени интериорни съоръжения от растения, камък, керамика, дърво, метал и хартия, работи в Италия и България и неотдавна откри първата си независима галерия във варненската изложба Зона “Нира Арт ”.
Поради огромния интерес изложбата, която трябваше да приключи през днешния ден, ще бъде удължена до 20 май, а феновете на икебаната и актуалните й тълкования ще могат да посетят проведения успореден уъркшоп на тематика “Ikebana Urbana ”, воден от Антония Ценова.
Как стартира Вашият път в изкуството? Първоначално сте имали напълно друга кариера.
На попрището витално в средата разбрах, че съм се отклонила от пътя си. Занимавах се единствено с интелектуална работа, а от вътрешната страна напираше желанието за ръчен труд, за правене, за основаване на форми, за независимост. Така след един креативен ритрийт в Родопите взех решението да напусна работа и да отпътува за Италия. Там започнах да рисувам и да върша опити с разнообразни материали.
Защо икебана?
Първо се записах на курс по флорален дизайн, само че не беше моето. Влагах детайли от бита и зеленчуци, които на пръв взор нямат нищо общо с цветята. И един ден по интернет видях моето нещо. Геометричните композиции на една японка, изящни тънки линии от листа, без цветя. Научих, че школата се споделя Согецу. Създадена е при започване на 20. век от популярния японски ваятел Софу Тешигахара, който внезапно скъсва с традициите в икебана. Японски авангард, повлиян от раждането на модерното европейско изкуство. Имаше го изяществото на Изтока и смелостта на Запада. Традиционно икебана е било елитарно изкуство, практикувано от малко на брой. Тешигахара скъсва с традициите и даже в началото анулира всички правила в интерес на опита. Впоследствие оставя въпреки всичко някои базисни концепции, само че мотото на школата Согецу е, че икебана може да се прави от всеки човек, когато и да е, на всички места, от всевъзможен материал.
Какви естетически и какви духовни уроци научихте от Вашите учители по икебана?
Естетическите уроци бяха за комбинация, асиметрия, триизмерност на работата, контрастност, цвят, дълбочина, размер и линия. Работите са експресивни, не са статични, би трябвало да има придвижване и посока, да се изразят усеща и страсти.
Духовните уроци бяха по-трудни, към момента се изучавам на примирение. Първите две години е значима дисциплината, нужно е смаляване на егото, има подчиненост. Ученик си, колкото и да не ти харесва това. Много ми беше мъчно, тъй като се търсех като създател и в рисуването, а икебаната изискваше тъкмо противоположното - дисциплинираност и ученичество. Икебана развива нереалното мислене, заглавия на творбите нормално не се дават, тъй като всеки фен е поощрен да пояснява видяното по собствен метод.
Но икебаната не е всичко. В кой миг разбрахте, че сте я надскочили?
Икебаната е огромна основа, която ме научи на статуя от разнообразни материали, на триизмерно мислене и опити. Постепенно усетих, че вазите ме лимитират и от ден на ден се въодушевявам от европейския ленд арт, от американското нереално изкуство. Харесвам и европейската хармония за симетричност, а при японците правилото е за асиметрия. Така че ми харесва да съчетавам и към този момент не се възнамерявам дали това, което върша, е тъкмо икебана. Важна ми е играта, свободата на изложение и опитът.
Япония в Рим - това звучи леко неуместно. Но очевидно не е невероятно. Как се случи това съчетаване при Вас?
При мен цялостен живот е участвала Италия, познавам езика, културата, литературата, обичам хората там. От Япония пристигна единствено школата по икебана. Но и двата народа са извънредно изобретателни и са майстори на дизайна и естетиката. Уча се от тях непрестанно.
Не е ли еретично смесването на жива природа и урбанистични детайли, основани от индивида?
Харесва ми контрастът сред основаното от природата и продуктите, правени от индивида. Природата е съвършена в творенията си, а индивидът се учи и непрекъснато прави неточности. Всяко нещо има своето място. И елементарното, и свещеното имат място в живота ни. Обичам да употребявам отпадъчни материали, предмети от бита, даже изхвърлена пластмаса. Често намирам на боклука забавни неща, скоро да вземем за пример открих един фикус, който беше нарязан и облегнат самотно до контейнера. Той към този момент се трансформира в апаратура и е част от изложбата ми в Зона “Нира Арт ”.
Откривате ли мотив за горест в бързото разрушение на Вашите работи?
Не, няма горест. Има наслада от живота и престояване в сегашното. Харесва ми да следя по какъв начин естествените материали увяхват, има огромна хубост в стареенето. Всичко умира рано или късно, след това идва нещо друго. Цветето и листото увяхват, няма по какъв начин да ги запазим постоянно. Но можем да им се радваме умишлено, до момента в който са живи и до момента в който ние сме живи.
Изяждали ли сте Ваша творба, безусловно? Част ли е това от Зеления път?
В икебана има композиции от зеленчуци, назовават се моримоно. Винаги изяждам зеленчуците по-късно, на чорба или гювеч. Зеленият път за мен е също освобождението от всичко излишно, било то движимости, убеждения, хрумвания или концепции. Да сме задоволително свободни да вървим напред без ограничавания.
Какво бихте предложили на хората, които биха желали да преобразят дома си по метод, въодушевен от Вашите съоръжения? Има ли граници, които не трябва да се прекрачват и в какво да бъдат смели?
Винаги съм за опита и свободата. Творчеството е игра. Украса за масата, да вземем за пример, може да се направи без цветя, единствено с листа и малко извита цветна тел. Или пък с плодове и зеленчуци да се конструират забавни триизмерни форми. Ще показва тези хрумвания на уоркшопа “Ikebana Urbana ” в Зона “Нира Арт ”, в който ще създадем композиции за интериора, въодушевени от икебана.
Изложбата " По зеления път " може да се види до 20 май 2022 в Зона “Нира Арт " на ул. “Св. Климент ” 23 Б във Варна.
Антония Ценова
1972 година Родена във Варна
2010 година Съосновател на креативното студио за нереално изкуство Duealberi в Рим, Италия (www.duealberi.com, www.singulart.com/en/artist/duealberi-18115)
2011 година Студиото стартира да работи онлайн с клиенти от Съединени американски щати, Австралия, Европа
2015 година Публикация за Duealberi във водещия интернационален блог за вътрешен дизайн Elements of Style
2015 година Колективна галерия в Ive Gallery, Ню Орлиънс, Съединени американски щати
2016 - 2018 година Работи на Duealberi в холивудския ефирен сериал Supergirl на Warner Bros.
2017 година постер за ИКЕА
2019 - 2021 - съдействие с архитектурни студия, работи на Duealberi включени в обзавеждане на хотели като Terme di Saturnia и Double Tree Hilton Roma Monti в Италия
2021 година - присъединяване в план Италия 35х35 см на Copelouzos Family Art Museum, Гърция
2014 - 2021 - учи икебана Согецу в школа ikebanalab, Рим, Италия www.ikebanalab.com
2020 - сертифициран учител 4 степен по икебана Согецу https://www.sogetsu.or.jp/e/
Носител на Сребърна премия на Ikebana Gallery от интернационален конкурс в Австралия през 2017 г.
Поради огромния интерес изложбата, която трябваше да приключи през днешния ден, ще бъде удължена до 20 май, а феновете на икебаната и актуалните й тълкования ще могат да посетят проведения успореден уъркшоп на тематика “Ikebana Urbana ”, воден от Антония Ценова.
Как стартира Вашият път в изкуството? Първоначално сте имали напълно друга кариера.
На попрището витално в средата разбрах, че съм се отклонила от пътя си. Занимавах се единствено с интелектуална работа, а от вътрешната страна напираше желанието за ръчен труд, за правене, за основаване на форми, за независимост. Така след един креативен ритрийт в Родопите взех решението да напусна работа и да отпътува за Италия. Там започнах да рисувам и да върша опити с разнообразни материали.
Защо икебана?
Първо се записах на курс по флорален дизайн, само че не беше моето. Влагах детайли от бита и зеленчуци, които на пръв взор нямат нищо общо с цветята. И един ден по интернет видях моето нещо. Геометричните композиции на една японка, изящни тънки линии от листа, без цветя. Научих, че школата се споделя Согецу. Създадена е при започване на 20. век от популярния японски ваятел Софу Тешигахара, който внезапно скъсва с традициите в икебана. Японски авангард, повлиян от раждането на модерното европейско изкуство. Имаше го изяществото на Изтока и смелостта на Запада. Традиционно икебана е било елитарно изкуство, практикувано от малко на брой. Тешигахара скъсва с традициите и даже в началото анулира всички правила в интерес на опита. Впоследствие оставя въпреки всичко някои базисни концепции, само че мотото на школата Согецу е, че икебана може да се прави от всеки човек, когато и да е, на всички места, от всевъзможен материал.
Какви естетически и какви духовни уроци научихте от Вашите учители по икебана?
Естетическите уроци бяха за комбинация, асиметрия, триизмерност на работата, контрастност, цвят, дълбочина, размер и линия. Работите са експресивни, не са статични, би трябвало да има придвижване и посока, да се изразят усеща и страсти.
Духовните уроци бяха по-трудни, към момента се изучавам на примирение. Първите две години е значима дисциплината, нужно е смаляване на егото, има подчиненост. Ученик си, колкото и да не ти харесва това. Много ми беше мъчно, тъй като се търсех като създател и в рисуването, а икебаната изискваше тъкмо противоположното - дисциплинираност и ученичество. Икебана развива нереалното мислене, заглавия на творбите нормално не се дават, тъй като всеки фен е поощрен да пояснява видяното по собствен метод.
Но икебаната не е всичко. В кой миг разбрахте, че сте я надскочили?
Икебаната е огромна основа, която ме научи на статуя от разнообразни материали, на триизмерно мислене и опити. Постепенно усетих, че вазите ме лимитират и от ден на ден се въодушевявам от европейския ленд арт, от американското нереално изкуство. Харесвам и европейската хармония за симетричност, а при японците правилото е за асиметрия. Така че ми харесва да съчетавам и към този момент не се възнамерявам дали това, което върша, е тъкмо икебана. Важна ми е играта, свободата на изложение и опитът.
Япония в Рим - това звучи леко неуместно. Но очевидно не е невероятно. Как се случи това съчетаване при Вас?
При мен цялостен живот е участвала Италия, познавам езика, културата, литературата, обичам хората там. От Япония пристигна единствено школата по икебана. Но и двата народа са извънредно изобретателни и са майстори на дизайна и естетиката. Уча се от тях непрестанно.
Не е ли еретично смесването на жива природа и урбанистични детайли, основани от индивида?
Харесва ми контрастът сред основаното от природата и продуктите, правени от индивида. Природата е съвършена в творенията си, а индивидът се учи и непрекъснато прави неточности. Всяко нещо има своето място. И елементарното, и свещеното имат място в живота ни. Обичам да употребявам отпадъчни материали, предмети от бита, даже изхвърлена пластмаса. Често намирам на боклука забавни неща, скоро да вземем за пример открих един фикус, който беше нарязан и облегнат самотно до контейнера. Той към този момент се трансформира в апаратура и е част от изложбата ми в Зона “Нира Арт ”.
Откривате ли мотив за горест в бързото разрушение на Вашите работи?
Не, няма горест. Има наслада от живота и престояване в сегашното. Харесва ми да следя по какъв начин естествените материали увяхват, има огромна хубост в стареенето. Всичко умира рано или късно, след това идва нещо друго. Цветето и листото увяхват, няма по какъв начин да ги запазим постоянно. Но можем да им се радваме умишлено, до момента в който са живи и до момента в който ние сме живи.
Изяждали ли сте Ваша творба, безусловно? Част ли е това от Зеления път?
В икебана има композиции от зеленчуци, назовават се моримоно. Винаги изяждам зеленчуците по-късно, на чорба или гювеч. Зеленият път за мен е също освобождението от всичко излишно, било то движимости, убеждения, хрумвания или концепции. Да сме задоволително свободни да вървим напред без ограничавания.
Какво бихте предложили на хората, които биха желали да преобразят дома си по метод, въодушевен от Вашите съоръжения? Има ли граници, които не трябва да се прекрачват и в какво да бъдат смели?
Винаги съм за опита и свободата. Творчеството е игра. Украса за масата, да вземем за пример, може да се направи без цветя, единствено с листа и малко извита цветна тел. Или пък с плодове и зеленчуци да се конструират забавни триизмерни форми. Ще показва тези хрумвания на уоркшопа “Ikebana Urbana ” в Зона “Нира Арт ”, в който ще създадем композиции за интериора, въодушевени от икебана.
Изложбата " По зеления път " може да се види до 20 май 2022 в Зона “Нира Арт " на ул. “Св. Климент ” 23 Б във Варна.
Антония Ценова
1972 година Родена във Варна
2010 година Съосновател на креативното студио за нереално изкуство Duealberi в Рим, Италия (www.duealberi.com, www.singulart.com/en/artist/duealberi-18115)
2011 година Студиото стартира да работи онлайн с клиенти от Съединени американски щати, Австралия, Европа
2015 година Публикация за Duealberi във водещия интернационален блог за вътрешен дизайн Elements of Style
2015 година Колективна галерия в Ive Gallery, Ню Орлиънс, Съединени американски щати
2016 - 2018 година Работи на Duealberi в холивудския ефирен сериал Supergirl на Warner Bros.
2017 година постер за ИКЕА
2019 - 2021 - съдействие с архитектурни студия, работи на Duealberi включени в обзавеждане на хотели като Terme di Saturnia и Double Tree Hilton Roma Monti в Италия
2021 година - присъединяване в план Италия 35х35 см на Copelouzos Family Art Museum, Гърция
2014 - 2021 - учи икебана Согецу в школа ikebanalab, Рим, Италия www.ikebanalab.com
2020 - сертифициран учител 4 степен по икебана Согецу https://www.sogetsu.or.jp/e/
Носител на Сребърна премия на Ikebana Gallery от интернационален конкурс в Австралия през 2017 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ