Румен Гълъбинов: С 15% поскъпна малката кошница за два месеца
Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е икономист и финансист. Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт (Ню Йорк), Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година - зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации за застраховането и финансите.
- Г-н Гълъбинов, по какъв начин ще коментирате цените на горивата у нас, изключително предходната седмица, при всеобщото извършване на покупки?
- Заредих бензин на 2,95 лева за литър. Очевидно, че има напън на интернационалния пазар за цените на петрола. Барелът първо скочи до 110 $, в петък - 118 $. Но това още не означаваше 3 лв. по бензиностанциите в сряда и четвъртък предходната седмица. Вчера търговията стартира на 130 $ за барел.
От началото на военния спор са скочили с към 40% разноските по превоза на горива с танкери в Черно море поради покачвания риск. Ако цената на петрола се вдигне над 120-125 $ за барел, тогава вероятно би имало условия цената на дребно да е 3 лв. за литър за всеобщите бензин и дизел.
- На какво се дължи?
- Вероятно има и някакъв умозрителен детайл...
- Само за 48 часа през предходната седмица цените скочиха...
- За една седмица повишаването е от към 10 стотинки на литър. Премиерът Кирил Петков изиска инспекция от Комисия за защита на конкуренцията. От друга страна, от дълго време има прогнози, че цената ще стане 3 лв. за литър. Още при започване на февруари имаше прогноза каква ще е цената, в случай че се стигне до 120 $ за барел, дори в случай че барелът стигне 150 $ до края на годината. Това са отрицателните сюжети. Колкото и да са неприятни новините за военния спор, има договаряния. Всички се надяваме той да не продължи дълго. Доста анализатори предвиждат да трае 3-4 седмици. Дано час по-скоро се стигне до помирение. Но е необичайно цените по този начин да се тласкат нагоре.
- А може би въздейства и суматохата?
- Всичко. Психологически детайл. Спекулативен - евентуално също. И пазарен детайл. Но отново споделям - интернационалният пазар на суровия нефт предходната седмица не беше на това равнище, което да допуска цена от 3 лв. за литър. Реакцията у нас беше малко пресилена в крайните цени. Сякаш вътрешният пазар желае да изпревари отрицателния сюжети.
- Какво е повишаването в други страни?
- В Гърция постоянно са били по-високи цените на горивата. Включително и тъй като акцизът е по-висок. Там повишаването на горивата е с към 15%. От 1,74 евро до 1,91 евро за литър бензин към 28 февруари.
Цените на силата са проблем за всички в Европейски Съюз. Затова не е неприятно и ние да следваме решенията, които се одобряват на равнище Европейска комисия, и да участваме интензивно. Имаше най-различни оферти, в това число за понижаване на Данък добавена стойност на храните и на медикаментите. Това го има към този момент в множеството страни членки. С цел въздържане динамичността на цените и закъснение на инфлацията. Има страни, в които се възприе и понижение на Данък добавена стойност за другите типове сила - ток, природен газ, горива.
- Властите обясниха, че няма заплаха от продоволствена рецесия, само че все пак имаше избрани реакции.
- Това е психическа реакция. Но би трябвало да е ясно - като се изключи че стоковите хранилища и магазините са цялостни, имаме и запаси. Имаме държавен запас - както на храни, по този начин и на горива. Затова споделям, че реакцията на нашия пазар е пресилена. Като доставки сме подсигурени, а като външни, интернационалните пазари на суровините - те към момента не са стигнали чак тези ценови равнища, с цел да допускат такова повишаване.
- Какво ще бъде отражението на протичащото се върху цените - освен на горивата, само че и на храните?
- Когато се усилват цените на газа, се вършат допускания, че може би ще се усилят цените на торовете.
- Те към този момент нарастнаха.
- Защото са производни от цената на природния газ. Съвременното земеделие значително зависи от торовете. Това е едната линия, по която върви повишаването на земеделската продукция. Пак поради цената на газа се повишават и цените на оранжерийното произвеждане. И това ще се отрази върху цените на продукцията. Специално за пшеницата има опасения, тъй като Украйна е огромен производител и експортьор и, в случай че пострада реколтата, това ще окаже напън за нарастване на цените. Другият напън - върху горивата, продължава. Очевидно ще продължи натискът върху цените, а от там - и по-висока инфлация.
- Последно у нас на годишна база бе регистрирано повишаване от 9,1%. Какво ще се случва с инфлацията?
- Вероятно ще има нарастване на инфлацията на вътрешния пазар до края на първото тримесечие. Но се възнамерява актуализация на бюджета доникъде на годината. Това е опция да се актуализират и прогнозите за средногодишната инфлация от 5,6%. Може да се направи актуализация и на допусканията за цените на енергоносителите, на храните, тъй че да са съответни на новите действителности. Актуализацията на бюджета в средата на годината е напълно резонна.
- Какво е повишаването обаче на така наречен дребна потребителска кошница - главните артикули и услуги, които хората използват?
- Там нарастването на цените продължава от началото на годината. За миналите два месеца повишаването е най-малко 15%. Може и да е повече, какъв брой е тъкмо ще разберем от новите данни на Национален статистически институт. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се регистрира към януари, че световно в страните, които изследва организацията, а това са най-големите стопански системи, инфлацията приблизително е 7,2%. В Съединени американски щати е 7,5%. В еврозоната инфлацията за м.г. е 5,1%. Нашата инфлация се движи малко по-високо от това равнище.
- Дали това ще продължи?
- Да, има такава възможност. Трябва обаче да съблюдаваме критериите за инфлация. Тя може да е по-висока, само че да е близка до критериите за еврозоната. По същия метод стои въпросът и с бюджетния недостиг - можем да го превишим, само че не с доста. Пак по същата причина - поради кандидатстването ни за еврото.
- Европейска комисия се кани да позволи и през идната година разхлабени фискални условия във връзка с недостига и дълга.
- Това като мярка бе въведено за битка с последствията от КОВИД-19. Сега е разумно да има продължение и поради войната в Украйна.
- През предходната седмица още веднъж имаше висока цена на електрическата енергия на борсата у нас.
- У нас сега работи мораториум на цените за битовите консуматори. Домакинствата са на предпазена цена. След приключването на мораториума е доста значимо да се види какви ще са цените и дали той няма да бъде удължен, в случай че няма друго задоволително решение на въпроса с цените на битовите консуматори.
- Не е ли рационално да се отсрочи излизането на битовите консуматори на свободния пазар?
- Под натиска на събитията би могло да се отсрочи. Защото, съчетано с това неподходящо развиване на нещата, надали ще е най-разумното поради обществената цена, която би трябвало да се заплати.
- Как гледате на предлагането за повече директна помощ за бизнеса по проекта за възобновяване за сметка на заемите?
- Това е нещо доста значимо. По проекта за възобновяване би трябвало да получим дефинитивно утвърждение и първите планове да могат да тръгнат от тази година, и да стартираме да получаваме и финансиране по тях. Включително такива ограничения, които директно или индиректно са като подкрепяне на българския бизнес. А също и да тръгнат оперативните стратегии, по които също имаме финансиране, което можем да стартираме да усвояваме. В проекта за възобновяване доста повече е частта, която България чака да получи като грантове, като директни принадлежности за финансиране. И по-малка е частта, която страната ни има намерение да употребява като кредитиране. Ако се следва тази логичност, би могло и вътрешното систематизиране също да е в по-голяма степен с директни подпомагания, в сравнение с с кредитни принадлежности.
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е икономист и финансист. Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт (Ню Йорк), Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година - зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации за застраховането и финансите.
- Г-н Гълъбинов, по какъв начин ще коментирате цените на горивата у нас, изключително предходната седмица, при всеобщото извършване на покупки?
- Заредих бензин на 2,95 лева за литър. Очевидно, че има напън на интернационалния пазар за цените на петрола. Барелът първо скочи до 110 $, в петък - 118 $. Но това още не означаваше 3 лв. по бензиностанциите в сряда и четвъртък предходната седмица. Вчера търговията стартира на 130 $ за барел.
От началото на военния спор са скочили с към 40% разноските по превоза на горива с танкери в Черно море поради покачвания риск. Ако цената на петрола се вдигне над 120-125 $ за барел, тогава вероятно би имало условия цената на дребно да е 3 лв. за литър за всеобщите бензин и дизел.
- На какво се дължи?
- Вероятно има и някакъв умозрителен детайл...
- Само за 48 часа през предходната седмица цените скочиха...
- За една седмица повишаването е от към 10 стотинки на литър. Премиерът Кирил Петков изиска инспекция от Комисия за защита на конкуренцията. От друга страна, от дълго време има прогнози, че цената ще стане 3 лв. за литър. Още при започване на февруари имаше прогноза каква ще е цената, в случай че се стигне до 120 $ за барел, дори в случай че барелът стигне 150 $ до края на годината. Това са отрицателните сюжети. Колкото и да са неприятни новините за военния спор, има договаряния. Всички се надяваме той да не продължи дълго. Доста анализатори предвиждат да трае 3-4 седмици. Дано час по-скоро се стигне до помирение. Но е необичайно цените по този начин да се тласкат нагоре.
- А може би въздейства и суматохата?
- Всичко. Психологически детайл. Спекулативен - евентуално също. И пазарен детайл. Но отново споделям - интернационалният пазар на суровия нефт предходната седмица не беше на това равнище, което да допуска цена от 3 лв. за литър. Реакцията у нас беше малко пресилена в крайните цени. Сякаш вътрешният пазар желае да изпревари отрицателния сюжети.
- Какво е повишаването в други страни?
- В Гърция постоянно са били по-високи цените на горивата. Включително и тъй като акцизът е по-висок. Там повишаването на горивата е с към 15%. От 1,74 евро до 1,91 евро за литър бензин към 28 февруари.
Цените на силата са проблем за всички в Европейски Съюз. Затова не е неприятно и ние да следваме решенията, които се одобряват на равнище Европейска комисия, и да участваме интензивно. Имаше най-различни оферти, в това число за понижаване на Данък добавена стойност на храните и на медикаментите. Това го има към този момент в множеството страни членки. С цел въздържане динамичността на цените и закъснение на инфлацията. Има страни, в които се възприе и понижение на Данък добавена стойност за другите типове сила - ток, природен газ, горива.
- Властите обясниха, че няма заплаха от продоволствена рецесия, само че все пак имаше избрани реакции.
- Това е психическа реакция. Но би трябвало да е ясно - като се изключи че стоковите хранилища и магазините са цялостни, имаме и запаси. Имаме държавен запас - както на храни, по този начин и на горива. Затова споделям, че реакцията на нашия пазар е пресилена. Като доставки сме подсигурени, а като външни, интернационалните пазари на суровините - те към момента не са стигнали чак тези ценови равнища, с цел да допускат такова повишаване.
- Какво ще бъде отражението на протичащото се върху цените - освен на горивата, само че и на храните?
- Когато се усилват цените на газа, се вършат допускания, че може би ще се усилят цените на торовете.
- Те към този момент нарастнаха.
- Защото са производни от цената на природния газ. Съвременното земеделие значително зависи от торовете. Това е едната линия, по която върви повишаването на земеделската продукция. Пак поради цената на газа се повишават и цените на оранжерийното произвеждане. И това ще се отрази върху цените на продукцията. Специално за пшеницата има опасения, тъй като Украйна е огромен производител и експортьор и, в случай че пострада реколтата, това ще окаже напън за нарастване на цените. Другият напън - върху горивата, продължава. Очевидно ще продължи натискът върху цените, а от там - и по-висока инфлация.
- Последно у нас на годишна база бе регистрирано повишаване от 9,1%. Какво ще се случва с инфлацията?
- Вероятно ще има нарастване на инфлацията на вътрешния пазар до края на първото тримесечие. Но се възнамерява актуализация на бюджета доникъде на годината. Това е опция да се актуализират и прогнозите за средногодишната инфлация от 5,6%. Може да се направи актуализация и на допусканията за цените на енергоносителите, на храните, тъй че да са съответни на новите действителности. Актуализацията на бюджета в средата на годината е напълно резонна.
- Какво е повишаването обаче на така наречен дребна потребителска кошница - главните артикули и услуги, които хората използват?
- Там нарастването на цените продължава от началото на годината. За миналите два месеца повишаването е най-малко 15%. Може и да е повече, какъв брой е тъкмо ще разберем от новите данни на Национален статистически институт. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се регистрира към януари, че световно в страните, които изследва организацията, а това са най-големите стопански системи, инфлацията приблизително е 7,2%. В Съединени американски щати е 7,5%. В еврозоната инфлацията за м.г. е 5,1%. Нашата инфлация се движи малко по-високо от това равнище.
- Дали това ще продължи?
- Да, има такава възможност. Трябва обаче да съблюдаваме критериите за инфлация. Тя може да е по-висока, само че да е близка до критериите за еврозоната. По същия метод стои въпросът и с бюджетния недостиг - можем да го превишим, само че не с доста. Пак по същата причина - поради кандидатстването ни за еврото.
- Европейска комисия се кани да позволи и през идната година разхлабени фискални условия във връзка с недостига и дълга.
- Това като мярка бе въведено за битка с последствията от КОВИД-19. Сега е разумно да има продължение и поради войната в Украйна.
- През предходната седмица още веднъж имаше висока цена на електрическата енергия на борсата у нас.
- У нас сега работи мораториум на цените за битовите консуматори. Домакинствата са на предпазена цена. След приключването на мораториума е доста значимо да се види какви ще са цените и дали той няма да бъде удължен, в случай че няма друго задоволително решение на въпроса с цените на битовите консуматори.
- Не е ли рационално да се отсрочи излизането на битовите консуматори на свободния пазар?
- Под натиска на събитията би могло да се отсрочи. Защото, съчетано с това неподходящо развиване на нещата, надали ще е най-разумното поради обществената цена, която би трябвало да се заплати.
- Как гледате на предлагането за повече директна помощ за бизнеса по проекта за възобновяване за сметка на заемите?
- Това е нещо доста значимо. По проекта за възобновяване би трябвало да получим дефинитивно утвърждение и първите планове да могат да тръгнат от тази година, и да стартираме да получаваме и финансиране по тях. Включително такива ограничения, които директно или индиректно са като подкрепяне на българския бизнес. А също и да тръгнат оперативните стратегии, по които също имаме финансиране, което можем да стартираме да усвояваме. В проекта за възобновяване доста повече е частта, която България чака да получи като грантове, като директни принадлежности за финансиране. И по-малка е частта, която страната ни има намерение да употребява като кредитиране. Ако се следва тази логичност, би могло и вътрешното систематизиране също да е в по-голяма степен с директни подпомагания, в сравнение с с кредитни принадлежности.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ