Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА- Г-жо Кукушева, как се движи цената

Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА
- Г-жо Кукушева, по какъв начин се движи цената на зърното, тя като че ли пораства редом с цената на горивата?
- Цената пораства обвързвано с тази на горивата. С колкото % пораснаха горивата, с толкоз % набъбна и цената на зърното. Това демонстрира, че продоволствената сигурност се крепи на основа на зърното, на хлебната пшеница, и подсигурява живота, както и петролът е обвързван със същите мотивни съставни елементи. Ние нямаме изненада и не приказваме за шоково повишаване в последните 10 дни. Това се отнася и за пшеницата, и за петрола.
- А какъв е процентът на повишаване при зърното?
- С 20-22% е повишаването, само че то не е за последните 10 дни, а касае цените от месец ноември предходната година до момента.
- Предвид поскъпващите горива, ток и други съставни елементи, какво е покачването в себестойността на производството на хляба?
- Сега ситуацията е много по-тежко отпреди месец. Себестойността на хляба се трансформира с часове. Цената на силата най-много в пиковите часове на денонощието е най-висока, а ние тъкмо тогава произвеждаме хляба на България. Освен това цената на дизела за нас има голямо значение. Защото хлябът е храната с най-тежка логистика. Виждате, че без значение от климатичните условия - зной, сняг, дъжд, вятър, ние доставяме самун и до най-отдалечените обитаеми места на България. Категорично декларирам, че това ще продължи. Ние ще продължим да произвеждаме и доставяме хляба на България. Хората не би трябвало да се тормозят.
- Как се отразяват високите разноски върху нормата на облага?
- Нормата на облага в множеството случаи клони към нула. В моменти на форсмажор, като актуалната обстановка.
Всъщност, ние сме в обстановка на форсмажор от две години. По принцип - откогато приказваме за КОВИД-пандемия. Като прибавите и военното състояние в Украйна, разбирате, че форсмажорните условия са още по-тежки. Независимо от това, браншът се пробва да оцелява.
Още повече има един наш сътрудник, през който осъществяваме стоката. Това са членовете на Сдружението за съвременна търговия, които, повярвайте ми, същински се грижат хлебопроизводителите да са с норма на облага към нулата. За страдание, при някои хлебопроизводители, които не са си създали добре сметката и отстъпват на супервайзерите, облага въобще няма и те са в положение на стопански банкрут.
- Предвиждате, че всички тези фактори могат да докарат някои производители до банкрут?
- Някои производители към този момент стигнаха до банкрут. Но няма да разгласявам за кои стопански субекти става въпрос.
- Не мога да не ви попитам по какъв начин ще се отрази всичко протичащо се върху цената на хляба?
- Всичко, което се случва, се отразява върху цената на хляба. Цената на хляба следва гладко трендовете, които се отнасят до себестойността на всички съставни елементи. Ако някой през днешния ден ви каже, че цената на хляба ще се задържи и няма да се трансформира, надали ще му повярвате.
Заявявам обаче, че хлебният баланс на България е обезпечен. Хлябът ще продължи да бъде най-истинската и най-достъпната храна за българските консуматори.
Цената на насъщния ще продължи да се дефинира по пазарни механизми. Тъй като сме в дива конкуренция между тях, не чакам да има шоково повишаване на хляба.
- И тъкмо по въпроса за хляба и зърното предходната седмица имаше съвещание на Консултативния съвет по зърното, в което участваха и хлебопроизводителите. Държавата възнамерява да изкупи пшеница от зърнопроизводителите. За какви количества става въпрос?
- Ние не просто участваме в Консултативния съвет по зърното, а бяхме основатели на тази среща сред земеделския отрасъл, преработвателите и държавното управление. На срещата присъстваше министър председателят Кирил Петков, вицепремиерите Корнелия Нинова и Асен Василев, както и министърът на земеделието Иван Иванов. Постигнато беше безусловно единодушие и се взе извънредно заслужено и рационално решение.
Тъй като в страната сега има 3 милиона тона пшеница, задоволителни са милион и половина тона да обезпечат хляба на българското население до месец юни 2023 година. Останалите милион и половина тона ще бъдат изнесени и продадени на външните пазари. Така че зърнопроизводителите да получат своята заслужена облага за труда си и да могат да продължат да организират пролетните мероприятия на българските полета.
- Миналата година имахме извънредно добра годишна продукция. Какво демонстрират прогнозните данни за тазгодишната?
- Само след три месеца ще влезем в беритба. Обикновено тя стартира в Южна България към 20 юни. Очакваната годишна продукция е близо 7 милиона тона. Но не по-малко от 6 милиона тона. Очакваме обаче да е освен огромна като количество, само че и качествена.
- Отдавна настоявате за понижаване на Данък добавена стойност за храните. Такова предложение има и от Българска социалистическа партия - един от съдружните сътрудници в държавното управление - за 9% индиректен налог върху храните от първа нужда. Разчитате ли това да бъде утвърдено?
- Бюджетът до неговото инспектиране към този момент е безусловно признат. Поддържаме нашето предложение за понижение на Данък добавена стойност на храните. Ще подновим диалозите по тази тематика с наближаването на месец юни, за когато се възнамерява актуализацията на бюджета. Вярвам, че българското държавно управление ще прояви мъдрост.
МАРИАНА КУКУШЕВА е приключила педагогика в Югозападния университет. Специализирала е в Университета по хранително-вкусови технологии в Пловдив. Председател е на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС), основан през 2013 година Съюзът сплотява Сдружение " Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България " и " Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България ". НБСХС е организацията, която съставлява сектора на всички равнища. Членове са индустриални, междинни и дребни предприятия от хлебопекарния и сладкарския бранш, научни институти и учебни заведения.