Цветанка Андреева: Цинично е, че Доган използва като жив щит турци и мюсюлмани, за да бранят сараите му и неговите права и свободи
Интервю на Мая Георгиева
- Г-жо Андреева, 34 години след рухването на комунизма към момента не сме изговорили всички истини за мястото и ролята на българските турци и мюсюлмани в новата ни история. Защо тази тематика като че ли все остава в сянка?
- Българските мюсюлмани, като общественост пострадаха извънредно доста по време на комунизма. Незаслужено бяха репресирани, не заради някакви техни дейности, а тъй като влезнаха в тактиките на комунистическата власт за разпалване на национализма. Властта на тоталитарния режим във външната политика предполагаше световно владичество. Комунизмът трябваше да победи в целият свят, по този начин както нацизмът имаше тази упоритост преди този момент. В този смисъл националният суверенитет беше потиснат още при налагане на режима в България в интервала 1944-1947.
На по-късен стадий, на комунистическата власт - с цел да утвърди въздействието си, и вярна на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Съюз на съветските социалистически републики, ѝ потрябва национализма. Така е била развита тактика в която „ турското иго “, а от там и българските мюсюлмани да са преекспонирани като врагове на националната република. Мирните и работливи хора с мюсюлманско изповедание внезапно се трансформират в страховити врагове. Те е трябвало да бъдат преследвани, прекръстени или изгонени. Това беше напълно неестествен развой имащ за цел да пробуди националистическо напрежение в обществото ни. Още тогава доста български демократи се опълчват против тази невъзмутима, премислена свирепост на комунистическата власт. Аз познавах смели хора, които са се солидаризирали със съгражданите си мюсюлмани. На публично равнище пропагандата облъчваше с ненавист българите, с цел да ги настрои против „ враговете мюсюлмани “. Бяха изпращани военни, по места, в смесените региони, на мюсюлманите не им беше разрешено да приказват на майчин език и да се събират в групи. Но този развой възмути доста българи и те се опълчиха.
- Познавахте ли персони, които въстанаха против тази отвратителна политика на комунистите?
- Познавах демократи, които са почнали гладни стачки в символ на противоречие и други, които са изразявали намерено митинга си. Били са задържани или хвърлени в още веднъж отворения концлагер в Белене. Тези хора в действителност пазят съгражданите си мюсюлмани с единствените средства с които са разполагали в комунистическия режим – телата и здравето си. Това са достоверните български антикомунисти и уверени демократи. За тях възродителният развой бе извращение на комунистическата власт над елементарните хора, без значение от етническа и религиозна принадлежност. Заради това си държание те бяха грубо репресирани от национал-комунистите. Антикомунистът, демократ Димитър Пенчев споделя по какъв начин по време на възродителния развой е хвърлен в Белене и там е посрещнат от съидейниците си мюсюлмани като наследник и брат.
- Но в годините на прехода се извърши една замяна, наложена бе тезата, че Ахмед Доган е поръчител за етническия мир и приемливост?
- Истината е ясна - в интервалите на тоталитаризма и прехода, антикомунистите постоянно бяха дружно. Демократите опазиха гражданските права на мюсюлманите с цел да им бъдат върнати имената. Именно демократите - и християни и мюсюлмани, не разрешиха да се разиграе етническата карта в България. Това обаче беше капитализирано като политически актив и персонално монополизирано от Ахмет Доган – самопроизвел се за поръчител на етническия мир в България. Докато в реалност, единственият поръчител за този мир беше самото ни общество, което устоя на комунистическата агитация.
- Днес сме очевидци на още по-тотална замяна - Доган употребява българските турци и мюсюлмани като жив щит за неговите права и свободи и за първокласните му парцели?
- Тъжен факт. Политическа върхушка употребява елементарни хора като жив щит за отбрана на парцелите и собствеността си. Изключително грозно е от политическа и социална позиция хората на Доган да приканват български мюсюлмани да пазят сараите им. Това е корист с идентичността и страстите на хората. Ако Доган има обръщение към обществото и електората си е редно да излезе и да приказва, а не да се скрие зад манипулирана група поддръжници.
През 21 век в европейска страна е немислимо да виреят политици, които живеят затворени в покои. Откъснати от обществената реалност, в разкош неподходящ на позициите и посланията им. Но политическите лица към Доган не осъзнават, че си играят с огъня, тъй като българските мюсюлмани живеят в отворен свят и към този момент могат да разграничат корист с въздействие от политическата харизма. Така вчерашната им политическа отбрана, може да се обърне в обществен протест против непозволено първокласния живот на личните им водачи.
- Г-жо Андреева, 34 години след рухването на комунизма към момента не сме изговорили всички истини за мястото и ролята на българските турци и мюсюлмани в новата ни история. Защо тази тематика като че ли все остава в сянка?
- Българските мюсюлмани, като общественост пострадаха извънредно доста по време на комунизма. Незаслужено бяха репресирани, не заради някакви техни дейности, а тъй като влезнаха в тактиките на комунистическата власт за разпалване на национализма. Властта на тоталитарния режим във външната политика предполагаше световно владичество. Комунизмът трябваше да победи в целият свят, по този начин както нацизмът имаше тази упоритост преди този момент. В този смисъл националният суверенитет беше потиснат още при налагане на режима в България в интервала 1944-1947.
На по-късен стадий, на комунистическата власт - с цел да утвърди въздействието си, и вярна на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Съюз на съветските социалистически републики, ѝ потрябва национализма. Така е била развита тактика в която „ турското иго “, а от там и българските мюсюлмани да са преекспонирани като врагове на националната република. Мирните и работливи хора с мюсюлманско изповедание внезапно се трансформират в страховити врагове. Те е трябвало да бъдат преследвани, прекръстени или изгонени. Това беше напълно неестествен развой имащ за цел да пробуди националистическо напрежение в обществото ни. Още тогава доста български демократи се опълчват против тази невъзмутима, премислена свирепост на комунистическата власт. Аз познавах смели хора, които са се солидаризирали със съгражданите си мюсюлмани. На публично равнище пропагандата облъчваше с ненавист българите, с цел да ги настрои против „ враговете мюсюлмани “. Бяха изпращани военни, по места, в смесените региони, на мюсюлманите не им беше разрешено да приказват на майчин език и да се събират в групи. Но този развой възмути доста българи и те се опълчиха.
- Познавахте ли персони, които въстанаха против тази отвратителна политика на комунистите?
- Познавах демократи, които са почнали гладни стачки в символ на противоречие и други, които са изразявали намерено митинга си. Били са задържани или хвърлени в още веднъж отворения концлагер в Белене. Тези хора в действителност пазят съгражданите си мюсюлмани с единствените средства с които са разполагали в комунистическия режим – телата и здравето си. Това са достоверните български антикомунисти и уверени демократи. За тях възродителният развой бе извращение на комунистическата власт над елементарните хора, без значение от етническа и религиозна принадлежност. Заради това си държание те бяха грубо репресирани от национал-комунистите. Антикомунистът, демократ Димитър Пенчев споделя по какъв начин по време на възродителния развой е хвърлен в Белене и там е посрещнат от съидейниците си мюсюлмани като наследник и брат.
- Но в годините на прехода се извърши една замяна, наложена бе тезата, че Ахмед Доган е поръчител за етническия мир и приемливост?
- Истината е ясна - в интервалите на тоталитаризма и прехода, антикомунистите постоянно бяха дружно. Демократите опазиха гражданските права на мюсюлманите с цел да им бъдат върнати имената. Именно демократите - и християни и мюсюлмани, не разрешиха да се разиграе етническата карта в България. Това обаче беше капитализирано като политически актив и персонално монополизирано от Ахмет Доган – самопроизвел се за поръчител на етническия мир в България. Докато в реалност, единственият поръчител за този мир беше самото ни общество, което устоя на комунистическата агитация.
- Днес сме очевидци на още по-тотална замяна - Доган употребява българските турци и мюсюлмани като жив щит за неговите права и свободи и за първокласните му парцели?
- Тъжен факт. Политическа върхушка употребява елементарни хора като жив щит за отбрана на парцелите и собствеността си. Изключително грозно е от политическа и социална позиция хората на Доган да приканват български мюсюлмани да пазят сараите им. Това е корист с идентичността и страстите на хората. Ако Доган има обръщение към обществото и електората си е редно да излезе и да приказва, а не да се скрие зад манипулирана група поддръжници.
През 21 век в европейска страна е немислимо да виреят политици, които живеят затворени в покои. Откъснати от обществената реалност, в разкош неподходящ на позициите и посланията им. Но политическите лица към Доган не осъзнават, че си играят с огъня, тъй като българските мюсюлмани живеят в отворен свят и към този момент могат да разграничат корист с въздействие от политическата харизма. Така вчерашната им политическа отбрана, може да се обърне в обществен протест против непозволено първокласния живот на личните им водачи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ