Как да преодоляваме страховете от коронавируса?
Интервю на Лили Друмева с психолога Тодор Шопов
В интервал на карантина всички седим у дома и с изключение на ходенето до магазина и аптеката, се чудим с какво да си запълним времето. Късметлии са тези, които могат да работят онлайн или пък имат опция да излизат и да вървят на работа, даже и единствено за лимитирано време. Изисква се самодисциплина, организация и мощ на духа, с цел да може да планираме времето си вкъщи. Общо взето се въртим сред компютъра, телефона и тв приемника.
Особености на националните карантини
Разбира се, има и други домашни занимания, като почистване и нареждане, които доста от нас обаче завършиха след първата седмица. Човек е обществено създание и има потребност да се вижда с други хора. Общуването онлайн не всеки път дава задоволство и успокоение. Много от нас в този интервал изпитват усеща като самотност, боязън, меланхолия и суматоха. Именно по тази причина разговарях с психолога Тодор Шопов, задавайки му следните въпроси.
Господин Шопов, допускам поддържате контакт с Вашите пациенти по време на карантината. Какви са техните недоволства?
T: Интересна е ролята, в която пациентите и изобщо хората са сложени, в резултат на карантината, а точно – в ролята на като чели, осъдени деца. Това ги прави от една страна по-сдържани, ангажирани към осъществяването на рестриктивните мерки, само че и тревожни, прочувствено дистантни и постоянно раздразнителни. При някои се следи усилване на паническите признаци, фокусиране върху телесни чувства и тревога към здравето, което е разследване на протичащото се. В не дребна степен хората са обезпокоени за своите финанси. Аз, несъмнено съм отсреща за онлайн срещи и по този начин подкрепям контакт с пациентите.
Всички се опасяваме от ковид. Познавам хора, които даже от началото на карантината въобще не са излизали. Какви са Вашите препоръки, с цел да преодолеем страха?
Т: Всъщност, не всички се опасяват, само че в огромна степен хората изпитват някаква форма на тревога, която при някои е в степен на ирационалност, наподобяваща уплаха. Страхът е диспропорционален по отношение на източника. При хората се следи блян към свръх осведоменост и постоянно тя е от недостоверни източници, популяризирани в обществените мрежи. Съветът ми е да се ограничи фокуса върху COVID-19 и да се построи сдържаност във връзка с приемането на информация. Трябва да се запитаме и какво ни дава тази информация? С какво ни оказва помощ? Всъщност оказва помощ ли ни или ни вреди? Можем да насочим фокуса си върху надалеч по градивни неща. Покрай пандемията, забравяме, че съществуват други неща, които някак пропущаме сега.
Има разнообразни типове боязън сега. Единият е, несъмнено, да не се заразим с вируса. Друг е да вземем за пример да не се разболеем от нещо друго и да ни се наложи да потърсим доктор, какъвто сега няма. Ходенето по лечебни заведения не е желателно. Трети боязън е от това по какъв начин ще продължим след епидемията. Много хора към този момент са свършили спестяванията си, други са изгубили работата си. Как може душевен да си помогнем, с цел да преодолеем тези положения?
Т: Страхът в основата си е липса на чувство за справяне – от базовия боязън дали ще оцелеем, до ирационални страхове дали нещо няма да ни навреди и заплаши нашето оцеляване. За да засилим чувството си за справяне в обстановката, първо е належащо да разграничим това, което зависи от нас и това, над което нямаме надзор. Да оставим, всичко, което не е в нашите ръце и да се заемем с нещата, които зависят от нас. От друга страна е належащо да сменяем страха с преосмисляне на протичащото се. Да премахнем търсенето на смисъл в живота и да се насочим към прибавянето на смисъл към нещата, които ни се случват в живота.
Особено мъчно е за хората, които живеят сами, които са необвързани. Те нямат с кого да поддържат връзка. В момента няма и по какъв начин да се посещават родственици и другари. Какво бихте им предложили, с цел да не изпаднат в меланхолия?
Т: Нека погледнем на депресията като инвестиция в загуба по един психологичен метод. И в случай че съпоставим понятията с икономичните им еквиваленти, никой вложител не би вложил средствата си в неизгодна сфера. Как бихте вложили своята психологична сила? В нещо, което да е от употребява за вас. Депресията, отрицателните прекарвания са оттегляне, обособяване, което можем да използваме за преосмисляне на обстановката по нов, потребен за нас метод, а за какво не и да стартираме нещо извънредно ново за нас, като занимание, образование. При депресивните прекарвания, се следи и деформиране в мисленето, което може да не е в сходство на действителността, по тази причина е належащо да бъдем чувствителни към това, което минава през главата ни в тези моменти и да го подлагаме на тест в действителността – до какъв брой това, което мислим е действително и до какъв брой е основано на изкривяването на мислите. Всъщност доста хора, които са сами, пресъздават фантазни прекарвания, които биха имали, в случай че бяха с човек до себе си, само че постоянно визиите им са нереалистични. Нека вземем за образец карантината в Китай. По последни данни, там в резултат на карантината са се повишили броя на разводите и степента на домашното принуждение. Отвъд това, мисля че това, което в действителност ни липсва във виртуалното другарство, са набор от сетивни чувства, които няма по какъв начин да бъдат сменени. Липсват ни неща, които до този миг, някак не сме записали като значими в действителното другарство – цялата тонална гама на човешкия глас, ароматът на другия, докосването, „ високата резолюция “ на индивида против теб. Имаме една орязана версия на човешкото другарство, която може да ни послужи за оценяване на действителната връзка в бъдещето.
Проблеми с изолацията имат и хора, които живеят с сътрудниците си и фамилии с деца. Те прекарват дружно през целия ден, затворени в малко помещение, а постоянно това води до кавги и кавги. Как може да намерим успокоение и баланс в такива обстановки?
Т: С вярно разпределение на функциите. Тук поставените граници в връзките са от изключителна значимост. Когато всеки е наясно със своята роля и не навлиза в пространството на другия, салдото и спокойствието ще бъдат реализирани. Можем да погледнем на поставеното в ограничаване семейство, като на тим, с обща цел. В един състезателен тим рядко има спорове, защото всеки е наясно с позицията си и почита тази на съотборника са.
Със сигурност разноските в парковете работят добре на душeвността. За страдание сега те са неразрешени, само че можем да се разхождаме и по улиците. Препоръчвате ли излизане в тази обстановка?
Т: Аз не бих се заел с препоръчването на неща в тази посока, защото не е в моите пълномощия, само че бих предложил всеки да бъде виновен към методите на разтоварване и в случай че те са в прорез на възбраните и рестриктивните мерки, дано откри своя опция с цел да открие баланс в сегашното сред желанието и възбраната.
Липсата на физически контакт с човек е мъчно нещо. Сега оценяваме в действителност какъв брой прекрасен е бил животът ни и какъв брой ни липсват обществените контакти. А може би е по-трудно за хората, които са екстровертни, в сравнение с за интровертните. Как мислите Вие?
Т: В този миг, едно от най-важните неща, несъмнено е оценяването на живото другарство и какъв брой необикновено и значимо е за нас. Всъщност може да е еднообразно мъчно и за екстровертите и за интровертите. Екстровертите, от една страна са ориентирани към ангажираност в доста обществени контакти и форми на другарство, само че постоянно те са на по-повърхностно равнище, без задълбочаване, до момента в който при интровертите, обществените контакти са по-малко, поддържат връзка със доста по-малък брой хора, само че постоянно дълбочината в връзките е осезаемо по-висока.
Дайте въпреки всичко една оптимистична прогноза и няколко съвета по какъв начин да се оправим с изолацията, по какъв начин да намерим нещо потребно и положително в тази тежка обстановка?
Ключът към оправянето с изолацията и акомодацията в връзките, дано ви изненадам, най-после, не е във формата на общуването, а в качеството му. За да се оправим с чувството за самотност и рисковите резултати, произлизащи от редуцираните връзки, е належащо да създадем свързването с значимите за нас хора по по-дълбок метод. Да споделяме, разкриваме себе си по-добре, нашите терзания, нашите копнежи и да се опитаме да разберем по-добре другия. Чувството за съгласуваност надвива чувството за физическа отдалеченост и в последна сметка рационалният мозък схваща, че това е краткотрайно, след което предстоят прелестни моменти в живото другарство.
Ситуацията е самобитно учебно заведение за живот по един нов и друг метод, от този, който сме живели досега и би трябвало да е ясно, че за положително или неприятно, доста неща няма да бъдат същите. Ще се трансформират поведенчески привички в сфери от всекидневието, извършването на покупки, образованието, потреблението на виртуалното пространство. Начинът ни на действие сега ще остави трайна диря даже и след пандемията. Ще научим доста нови неща за света, само че и за себе си, които да ни създадат една нова по-добра версия. /dnews.bg
Припомняме, че от 13 март 2020 година на територията на Република България е въведен режим на изключително състояние, целящ ограничението на разпространяването на коронавирусна зараза и болестта, наричано COVID-19. Със заповед на министъра на опазването на здравето са въведени редица ограничаващи ограничения в обществения и икономическия живот. Стриктното съблюдаване на напътствията на специалистите и Националния спешен щаб ще предотврати разрастването на епидемията.
Пазете себе си и се грижете за околните си!
Спазвайте хигиеничните наставления и помнете:
- избягвайте контакт с заболели хора, изключително такива с кашлица;
- избягвайте визити на пазари и места, където има живи или мъртви животни;
- прилагайте общите хигиенични правила във връзка с хигиената на ръцете и хигиената на храната;
- измивайте ръцете си със сапун и вода ИЛИ използвайте антисептичен разтвор на алкохолна основа преди хранене, след потребление на тоалетната и след всеки контакт с животни;
- избягвайте контакт с животни, техните екскременти или изпражнения
Останете си вкъщи!
В интервал на карантина всички седим у дома и с изключение на ходенето до магазина и аптеката, се чудим с какво да си запълним времето. Късметлии са тези, които могат да работят онлайн или пък имат опция да излизат и да вървят на работа, даже и единствено за лимитирано време. Изисква се самодисциплина, организация и мощ на духа, с цел да може да планираме времето си вкъщи. Общо взето се въртим сред компютъра, телефона и тв приемника.
Особености на националните карантини
Разбира се, има и други домашни занимания, като почистване и нареждане, които доста от нас обаче завършиха след първата седмица. Човек е обществено създание и има потребност да се вижда с други хора. Общуването онлайн не всеки път дава задоволство и успокоение. Много от нас в този интервал изпитват усеща като самотност, боязън, меланхолия и суматоха. Именно по тази причина разговарях с психолога Тодор Шопов, задавайки му следните въпроси.
Господин Шопов, допускам поддържате контакт с Вашите пациенти по време на карантината. Какви са техните недоволства?
T: Интересна е ролята, в която пациентите и изобщо хората са сложени, в резултат на карантината, а точно – в ролята на като чели, осъдени деца. Това ги прави от една страна по-сдържани, ангажирани към осъществяването на рестриктивните мерки, само че и тревожни, прочувствено дистантни и постоянно раздразнителни. При някои се следи усилване на паническите признаци, фокусиране върху телесни чувства и тревога към здравето, което е разследване на протичащото се. В не дребна степен хората са обезпокоени за своите финанси. Аз, несъмнено съм отсреща за онлайн срещи и по този начин подкрепям контакт с пациентите.
Всички се опасяваме от ковид. Познавам хора, които даже от началото на карантината въобще не са излизали. Какви са Вашите препоръки, с цел да преодолеем страха?
Т: Всъщност, не всички се опасяват, само че в огромна степен хората изпитват някаква форма на тревога, която при някои е в степен на ирационалност, наподобяваща уплаха. Страхът е диспропорционален по отношение на източника. При хората се следи блян към свръх осведоменост и постоянно тя е от недостоверни източници, популяризирани в обществените мрежи. Съветът ми е да се ограничи фокуса върху COVID-19 и да се построи сдържаност във връзка с приемането на информация. Трябва да се запитаме и какво ни дава тази информация? С какво ни оказва помощ? Всъщност оказва помощ ли ни или ни вреди? Можем да насочим фокуса си върху надалеч по градивни неща. Покрай пандемията, забравяме, че съществуват други неща, които някак пропущаме сега.
Има разнообразни типове боязън сега. Единият е, несъмнено, да не се заразим с вируса. Друг е да вземем за пример да не се разболеем от нещо друго и да ни се наложи да потърсим доктор, какъвто сега няма. Ходенето по лечебни заведения не е желателно. Трети боязън е от това по какъв начин ще продължим след епидемията. Много хора към този момент са свършили спестяванията си, други са изгубили работата си. Как може душевен да си помогнем, с цел да преодолеем тези положения?
Т: Страхът в основата си е липса на чувство за справяне – от базовия боязън дали ще оцелеем, до ирационални страхове дали нещо няма да ни навреди и заплаши нашето оцеляване. За да засилим чувството си за справяне в обстановката, първо е належащо да разграничим това, което зависи от нас и това, над което нямаме надзор. Да оставим, всичко, което не е в нашите ръце и да се заемем с нещата, които зависят от нас. От друга страна е належащо да сменяем страха с преосмисляне на протичащото се. Да премахнем търсенето на смисъл в живота и да се насочим към прибавянето на смисъл към нещата, които ни се случват в живота.
Особено мъчно е за хората, които живеят сами, които са необвързани. Те нямат с кого да поддържат връзка. В момента няма и по какъв начин да се посещават родственици и другари. Какво бихте им предложили, с цел да не изпаднат в меланхолия?
Т: Нека погледнем на депресията като инвестиция в загуба по един психологичен метод. И в случай че съпоставим понятията с икономичните им еквиваленти, никой вложител не би вложил средствата си в неизгодна сфера. Как бихте вложили своята психологична сила? В нещо, което да е от употребява за вас. Депресията, отрицателните прекарвания са оттегляне, обособяване, което можем да използваме за преосмисляне на обстановката по нов, потребен за нас метод, а за какво не и да стартираме нещо извънредно ново за нас, като занимание, образование. При депресивните прекарвания, се следи и деформиране в мисленето, което може да не е в сходство на действителността, по тази причина е належащо да бъдем чувствителни към това, което минава през главата ни в тези моменти и да го подлагаме на тест в действителността – до какъв брой това, което мислим е действително и до какъв брой е основано на изкривяването на мислите. Всъщност доста хора, които са сами, пресъздават фантазни прекарвания, които биха имали, в случай че бяха с човек до себе си, само че постоянно визиите им са нереалистични. Нека вземем за образец карантината в Китай. По последни данни, там в резултат на карантината са се повишили броя на разводите и степента на домашното принуждение. Отвъд това, мисля че това, което в действителност ни липсва във виртуалното другарство, са набор от сетивни чувства, които няма по какъв начин да бъдат сменени. Липсват ни неща, които до този миг, някак не сме записали като значими в действителното другарство – цялата тонална гама на човешкия глас, ароматът на другия, докосването, „ високата резолюция “ на индивида против теб. Имаме една орязана версия на човешкото другарство, която може да ни послужи за оценяване на действителната връзка в бъдещето.
Проблеми с изолацията имат и хора, които живеят с сътрудниците си и фамилии с деца. Те прекарват дружно през целия ден, затворени в малко помещение, а постоянно това води до кавги и кавги. Как може да намерим успокоение и баланс в такива обстановки?
Т: С вярно разпределение на функциите. Тук поставените граници в връзките са от изключителна значимост. Когато всеки е наясно със своята роля и не навлиза в пространството на другия, салдото и спокойствието ще бъдат реализирани. Можем да погледнем на поставеното в ограничаване семейство, като на тим, с обща цел. В един състезателен тим рядко има спорове, защото всеки е наясно с позицията си и почита тази на съотборника са.
Със сигурност разноските в парковете работят добре на душeвността. За страдание сега те са неразрешени, само че можем да се разхождаме и по улиците. Препоръчвате ли излизане в тази обстановка?
Т: Аз не бих се заел с препоръчването на неща в тази посока, защото не е в моите пълномощия, само че бих предложил всеки да бъде виновен към методите на разтоварване и в случай че те са в прорез на възбраните и рестриктивните мерки, дано откри своя опция с цел да открие баланс в сегашното сред желанието и възбраната.
Липсата на физически контакт с човек е мъчно нещо. Сега оценяваме в действителност какъв брой прекрасен е бил животът ни и какъв брой ни липсват обществените контакти. А може би е по-трудно за хората, които са екстровертни, в сравнение с за интровертните. Как мислите Вие?
Т: В този миг, едно от най-важните неща, несъмнено е оценяването на живото другарство и какъв брой необикновено и значимо е за нас. Всъщност може да е еднообразно мъчно и за екстровертите и за интровертите. Екстровертите, от една страна са ориентирани към ангажираност в доста обществени контакти и форми на другарство, само че постоянно те са на по-повърхностно равнище, без задълбочаване, до момента в който при интровертите, обществените контакти са по-малко, поддържат връзка със доста по-малък брой хора, само че постоянно дълбочината в връзките е осезаемо по-висока.
Дайте въпреки всичко една оптимистична прогноза и няколко съвета по какъв начин да се оправим с изолацията, по какъв начин да намерим нещо потребно и положително в тази тежка обстановка?
Ключът към оправянето с изолацията и акомодацията в връзките, дано ви изненадам, най-после, не е във формата на общуването, а в качеството му. За да се оправим с чувството за самотност и рисковите резултати, произлизащи от редуцираните връзки, е належащо да създадем свързването с значимите за нас хора по по-дълбок метод. Да споделяме, разкриваме себе си по-добре, нашите терзания, нашите копнежи и да се опитаме да разберем по-добре другия. Чувството за съгласуваност надвива чувството за физическа отдалеченост и в последна сметка рационалният мозък схваща, че това е краткотрайно, след което предстоят прелестни моменти в живото другарство.
Ситуацията е самобитно учебно заведение за живот по един нов и друг метод, от този, който сме живели досега и би трябвало да е ясно, че за положително или неприятно, доста неща няма да бъдат същите. Ще се трансформират поведенчески привички в сфери от всекидневието, извършването на покупки, образованието, потреблението на виртуалното пространство. Начинът ни на действие сега ще остави трайна диря даже и след пандемията. Ще научим доста нови неща за света, само че и за себе си, които да ни създадат една нова по-добра версия. /dnews.bg
Припомняме, че от 13 март 2020 година на територията на Република България е въведен режим на изключително състояние, целящ ограничението на разпространяването на коронавирусна зараза и болестта, наричано COVID-19. Със заповед на министъра на опазването на здравето са въведени редица ограничаващи ограничения в обществения и икономическия живот. Стриктното съблюдаване на напътствията на специалистите и Националния спешен щаб ще предотврати разрастването на епидемията.
Пазете себе си и се грижете за околните си!
Спазвайте хигиеничните наставления и помнете:
- избягвайте контакт с заболели хора, изключително такива с кашлица;
- избягвайте визити на пазари и места, където има живи или мъртви животни;
- прилагайте общите хигиенични правила във връзка с хигиената на ръцете и хигиената на храната;
- измивайте ръцете си със сапун и вода ИЛИ използвайте антисептичен разтвор на алкохолна основа преди хранене, след потребление на тоалетната и след всеки контакт с животни;
- избягвайте контакт с животни, техните екскременти или изпражнения
Останете си вкъщи!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ