Интервю на Консатин Егерт, - Дмитрий Орешкин, съгласни ли сте,

Интервю на Консатин Егерт,

- Дмитрий Орешкин, съгласни ли сте, че съветското общество спи и не реагира на експанзията на Путин против Украйна?

- Мисля, че това е истина. Действителността не предлага на руснаците нищо хубаво: няма победа, няма стопански растеж, политическият авторитет на Русия не се покачва, а НАТО се уголемява. Но хората сякаш не желаят да осъзнаят това и тази инстинктивна отбрана от външния свят доста дейно се употребява от Путин: „ Аз ви защищавам от експанзията на НАТО, аз ви сътворявам възприятието, че не сте сложени на колене “. Общественото мнение се хваща за Путин като за сламка, която може да го удържи на повърхността. Рейтингът на отчаянието е: „ Ако не Путин, то кой? “.

- Обществото схваща ли, че нещата не вървят на добре? Или има вяра на това, което му демонстрират по тв приемника?

- То не желае да разбере. По този метод то се пази от действителността, която пробива дупка в всеобщото схващане. Да признаеш, че нещата не се получават, значи да признаеш – лъгали са ме, а аз имах вяра. Този когнитивен дисонанс е доста мъчителен за осъзнаване и обществото се пробва да се отбрани. Но има справедлива действителност. За злощастие на Путин, Русия не е Северна Корея, въпреки да се поставят доста старания в тази посока, и въпреки всичко има осведомителна бистрота. И силите, които пробиват дупка в всеобщото схващане, в края на краищата ще победят.

- Кога и по какъв начин си представяте, че може да стане това?

- Представям си го доста мъчително, тъй като Путин и Русия сега се въплъщават взаимно – такава е логиката. Тоест - в случай че го няма Путин, няма да я има и Русия. Путин унищожи държавните институции: към този момент няма религия в честните избори, в парламентаризма, в независимостта на съда и в свободата на пресата. Путин унищожава страната, замествайки я с вождизъм, с лична или кадировска властова система. Когато вождът изчезне, се получава като изскачане на запушалка от бутилка, от която след това не се знае какво ще излезе – шампанско или нищо.

- Има ли разлика в отношението към войната в огромните градове и в останалата част от Русия?

Д. Орешкин: В градовете поддръжката за Путин е по-ниска, както стана ясно даже от фалшифицираните избори. Путин е президент на периферията – той има най-голяма поддръжка в Чечения, в Ингушетия, в Дагестан, Татарстан и други райони. Затова Путиновата власт се плаши от градовете и затова Кремъл слага упойваща инжекция на огромните градове. При това сполучливо: в градовете не вървят на избори, гледат на войната с притворени очи, само че не се намесват.

С всяка последваща година, в която Путин е на власт, възможностите за мирна еволюция на режима в нещо, сходно на Европа, понижават. Не мога да си показва по какъв начин Путиновият модел ще се трансформира в постпутински, европейски.

- Т.е. - чакат ни революция и кървясъл безпорядък?

- Ще има изясняване на връзките сред другите типове силови групировки, които включват хиляди въоръжени лица. В издигнатия от Путин модел политически запас са не парите, не медиите, не известността, а силата: този, който разполага с повече едрокалибрени картечници. И в последна сметка точно с тези картечници ще се дели пространството, което ще остане след Путин.

- Дали политическите пандизчии – Алексей Навални, Иля Яшин, Владимир Кара-Мурза – са опция на Путин?

- Не. Политическият модел, до който е деградирала Русия поради Путин, не може да се ориентира към жертви – той търси мощен харизматичен водач. Ако Навални не беше в пандиза, би станал сериозна опасност за Путин. Но той не може да управлява страната от пандиза, тъй като тя гледа към мощния. В модела, издигнат от Путин, водач може да бъде някой като Кадиров, Пригожин, Суровикин или всеки различен палач, мутра или принудител, който наподобява победител. Престъплението на Путин по отношение на Русия е в това, че той върна този феодален безчовечен модел. Затова хората от пандиза не могат да станат опция на Путин.

- Все отново, в случай че по някакви аргументи Путин престане да съществува, кой е действителният претендент за неговото място?

- Реалният претендент е този, който сега се спотайва. Защото щом Путин заподозре у някого капацитет за действителна опция, незабавно ще му отреже главата – в политически или във физически смисъл. Затова този, който би могъл да размени Путин, в този момент се прикрива. Но казусът е и в това, че няма процедура за промяна на властта. На всички им е ясно, че изборите в Русия са чисто и просто легитимация на към този момент завоювана власт. Управляващите имат вяра, че народът е сива маса, с която може да се прави всичко допустимо.

- И Путин ли има вяра, че народът е сива маса?

- Той би трябвало да има вяра в това. И наподобява има вяра, че той е “събирач на съветските земи “. Вярва в това, че Западът е обидил неговата татковина и персонално него, и се пробва да отмъсти в гаменски жанр. Това е персоналната неволя на Путин, само че това е и бедата на Русия, която е проникната от духа на тази подигравка, която възприема като някаква политическа действителност.