Журналистът Стоян Иванов, специално за ZONANEWS: Правителство с третия мандат ще е отново много нестабилно, опиращо се на PR, пропаганда и на твърде ясно как набрани депутати
Интервю на Живка Кехайова
Има ли възможност за държавно управление с третия мандат?
Вероятност има и виждам, че най-вече се натискат за това Демократична България и Българска социалистическа партия. Въпросът е до каква степен ще бъде рационален един подобен вид, тъй като те ще се опитат да създадат това държавно управление отново на границата на 120 депутати и доколкото ги чувствам, отново в предходната настройка. Т.е. ГЕРБ отново би трябвало да са изолирани и от там нататък каквото сабя покаже.
Не наподобява изключително прагматично.
Не е прагматично тъй като такова държавно управление ще е още веднъж доста несигурно, опиращо се на PR и агитация, и мощно зависещо от гласа на неразбираемо по какъв начин набрани депутати, да не кажа - прекомерно ясно по какъв начин набрани депутати.
Кое би определило постоянното държавно управление - геополитическата ориентировка, или нещо друго?
В този миг геополитическата ориентировка в действителност е нещо доста значимо. Важно е да изберем накъде желаеме да върви България. Дали ще изберем да продължим пътя към Европа, или кривваме към някакви азиатски диктаторски, псевдодемократични модели.
Изключително значимо е и разломът по тази линия в България си проличава доста ясно, колкото и да се приказва какво ли не друго по адрес на една, или друга партия. Но това е геополитически проблем единствено на пръв взор - вътрешен, наш проблем е. От решаването му зависи по какъв начин желаеме да развиваме България. Любимата дъвка - битката с корупцията я знаем. Ама каква битка с корупцията можеш да правиш като системата ти на ръководство ще е като в Русия?
Как, съгласно Вас, наподобява постоянното държавно управление, което ще прави действителна работа в този миг?
В този миг наподобява като държавно управление, което би трябвало да пристигна след избори. След избори и при сядане без истерични и надълбоко персонални нападки, които са присъщи за политическата връзка у нас, изключително през последните две години. Сяда се и се приказва освен за обща стратегия, а и за общи правила и най-важното, тъй като " дъвката " е битката с корупцията - проумяването, че битката с корупцията не става като замениш един основен прокурор с различен, като разпуснеш спецправосъдието и разделиш на две КПКОНПИ.
Борбата се случва като започнеш да създаваш такива условия, че бизнесът и хората все по-малко да зависят от държавната власт, т.е. - когато започнеш да премахваш изискванията за корупция. А не като смениш Иван Гешев с Гешо Иванов, тъй като Гешо Иванов е доближен на Прокопиев и да сметнеш, че това е огромна победа.
За избрани кръгове сигурно тъкмо това би се сметнало за огромна победа...
Проблемът на тези кръгове, в които, за жал, не малко базово честни хора имат вяра, е че тяхната върхушка в действителност извършва поръчка и то не толкоз политическа, а финансово-олигархична поръчка. Кажете ми коя е единствената алена линия на " Демократична България ", в която има и доста читави хора, остана непремината? За войната в Украйна ли не отстъпиха, за военния министър ли не отстъпиха, за техни стопански правила ли не отстъпиха, за Българска социалистическа партия ли не отстъпиха...?
Единствено не отстъпиха за разбиването на спецправосъдието - не за реформирането, а за разбиването му и в напъните си да сменят основния прокурор, при което се стигна до една куриозна обстановка. Трябва да напомним тук на читателите ви, че разделянето на Висшия Съдебен съвет на две елементи - на прокурорска и съдийска гилдия, беше съществена част от тъй наречените " исторически компромис " на Христо Иванов - вицепремиер и след това министър в първото, а по-късно и във второто държавно управление на Борисов и то от квотата на ГЕРБ - да натъртя!
Квотата на ГЕРБ, не на Демократична България и " Реформаторския блок " както се пробват в този момент да го показват. Та тогава разделиха квотите, тогава се пробваха с всякакви НПО-та да прокарват тезата, че е най-добре парламентарната квота да бъде мощно понижена, т.е. съдиите и прокурорите да се самоизбират във Висшия правосъден съвет.
Нали забелязахте какво се получи в Съдийската гилдия на последния избор?Всички съдии с право на глас гласоподаваха. Някои отдалечено и електронно. И какво се случи? Изхвърлиха при избора още на първия тур претендентите на тъй наречените Съюз на съдиите. Изхвърлиха както някогашния му ръководител - икона на " Правосъдие за всеки ", по този начин и сегашната председателка на тази одеозна организация, която се пробват да пробутват като сплотяваща всички съдии, а тя сплотява единствено дребна група от тях.
Самите съдии изхвърлиха тъй наречените реформатори от своята квота във Висш съдебен съвет. От шестима определени, няма нито един от хората на Прокопи, както ги назовавам аз.Показателно е, тъй като на съдиите им писна да бъдат употребявани от всякакви политически мъпети и медийни дружинки за пробутване на нечисти ползи и ги изхвърлиха - дублирам - изхвърлиха ги още на първи тур. Това значи, че огромната им вяра да съумеят при този състав на Висш съдебен съвет да изберат комфортен основен прокурор, а когато му пристигна времето и комфортни шефове на Върховен касационен съд и Национална следствена служба, се провали. Самата професионална колегия, самите магистрати им споделиха: " Не. Вашето не го желаеме, тъй като това не е промяна, а вие просто паразитирате върху тази концепция ".
Коя беше политическата неточност, която докара до цялата тази нервност и омотано кълбо ползи?
Грешката не е единствено една. Може би прекомерно дългото оставане на ГЕРБ на власт докара и би трябвало почтено да си го кажем - до редица неприятни практики и клиентелизъм. Освен това ГЕРБ имаха непоносимо неприятен PR. Допуснаха поради това да бъдат хвърляни вините за всички неудачи върху тях. Освен това самият Бойко Борисов, с всичките му плюсове и минуси, има едно такова качество - той да е целия в бяло, а да го отнасят всякакви други. Така го отнесоха и хора, които беше редно да бъдат предпазени от клеветите. Не споделям, че нямаше и отговорни - имаше, само че надалеч не всички. И от там нататък наивността на българския народ и на една по-млада част от него, работеща по-престижни специалности, с по-високи приходи, учила в чужбина, идва тук и се хваща за опорката: " Борисов направи България най-бедната в Европейски Съюз ". И го повтарят с пламък в очите, все едно, че виждам някакво хунвейбинче от 60-те години.
Но в случай че вие сте някакви млади момченца и момиченца, или някакви изгубили от прехода старци, които не познават изтеклото време и нямат визия от политическата история на страната в последните десетилетия, аз имам памет за целия интервал. Много добре помня къде беше България до 1997-ма година. Помня къде беше България и 2008-2009 година, когато влязохме в Европейски Съюз. И имам изненада за тях - ние влязохме като най-бедните в Европейски Съюз.
Можеше ли по-бързо да се развиваме и по-успешно, с по-малко разтърсвания? Можеше, несъмнено и то 100%, само че въпреки всичко се бяхме придвижили напред. С всичките неточности и безобразия в ръководството на ГЕРБ, ние се приближихме до междинното равнище на Европейски Съюз. Изведнъж идват някакви и ни ръководят дружно с тези, които доведоха до злополуките с одеозния Румен Гечев, да вземем за пример. Идват някакви " папагалчета " и ми изясняват, че единствено и само Борисов бил отговорен, че България била банкрутирала. Ама аз помня и то добре. И доста други хора помнят добре.
Какви са упованията Ви за след изборите?
Вече не знам, почтено казано. Като че ли у в този момент ръководещите въпреки всичко почва да зрее, въпреки и постепенно концепцията, че може би, въпреки всичко, ще им се наложи да седнат дружно с ГЕРБ въз основата на значимите правила, с цел да изработят рационален вид. Убеден съм, че даже да завоюват изборите, ГЕРБ няма да повдигнат Борисов за министър председател, а и той самият много ясно даде да се разбере това. Другите пък ще би трябвало да правят отстъпка от настояването си Борисов изобщо да напусне политиката, което апропо, е неуместно и безсрамно.
Притесняват ме единствено тези от юмрука на Радев - Асен Василев, Кирил Петков и близка компания. Те са движени както от доста мощни персонални страсти и претекстове, по този начин и от много съмнителни финансови и прочие ползи. Те са по-съмнителни, само че другояче е напълно обикновено партиите с ясна проевропейска ориентировка да беседват, да вършат държавно управление с ясна стратегия, в случай че ще и за една година до локалните избори. Такова държавно управление няма по какъв начин, просто към този момент няма по какъв начин да стане без ГЕРБ. Ясно, че желаеха ГЕРБ да изчезне и да му заемат политическото пространство, само че явно не съумяха.
Единственото, за което аз скърбя е, че в България не се обрисува в близко време да пробие групировка от в действителност дясно-консервативния бранш. Това би било добре, тъй като колкото и демократичните партии у нас да се пробват да минат за десни, са си леви либерали. Като контраст е добре да има дясно-консервативна по патриотичния бранш групировка, коалиция - каквото и да е. Така може да има баланс в обществото и избор за няколко стотин хиляди гласоподаватели, до момента в който част от тях в този момент бяха увлечени, за жалост от " Възраждане ". Дебалансираната политическа система в никакъв случай не основава положителни неща.
Има ли възможност за държавно управление с третия мандат?
Вероятност има и виждам, че най-вече се натискат за това Демократична България и Българска социалистическа партия. Въпросът е до каква степен ще бъде рационален един подобен вид, тъй като те ще се опитат да създадат това държавно управление отново на границата на 120 депутати и доколкото ги чувствам, отново в предходната настройка. Т.е. ГЕРБ отново би трябвало да са изолирани и от там нататък каквото сабя покаже.
Не наподобява изключително прагматично.
Не е прагматично тъй като такова държавно управление ще е още веднъж доста несигурно, опиращо се на PR и агитация, и мощно зависещо от гласа на неразбираемо по какъв начин набрани депутати, да не кажа - прекомерно ясно по какъв начин набрани депутати.
Кое би определило постоянното държавно управление - геополитическата ориентировка, или нещо друго?
В този миг геополитическата ориентировка в действителност е нещо доста значимо. Важно е да изберем накъде желаеме да върви България. Дали ще изберем да продължим пътя към Европа, или кривваме към някакви азиатски диктаторски, псевдодемократични модели.
Изключително значимо е и разломът по тази линия в България си проличава доста ясно, колкото и да се приказва какво ли не друго по адрес на една, или друга партия. Но това е геополитически проблем единствено на пръв взор - вътрешен, наш проблем е. От решаването му зависи по какъв начин желаеме да развиваме България. Любимата дъвка - битката с корупцията я знаем. Ама каква битка с корупцията можеш да правиш като системата ти на ръководство ще е като в Русия?
Как, съгласно Вас, наподобява постоянното държавно управление, което ще прави действителна работа в този миг?
В този миг наподобява като държавно управление, което би трябвало да пристигна след избори. След избори и при сядане без истерични и надълбоко персонални нападки, които са присъщи за политическата връзка у нас, изключително през последните две години. Сяда се и се приказва освен за обща стратегия, а и за общи правила и най-важното, тъй като " дъвката " е битката с корупцията - проумяването, че битката с корупцията не става като замениш един основен прокурор с различен, като разпуснеш спецправосъдието и разделиш на две КПКОНПИ.
Борбата се случва като започнеш да създаваш такива условия, че бизнесът и хората все по-малко да зависят от държавната власт, т.е. - когато започнеш да премахваш изискванията за корупция. А не като смениш Иван Гешев с Гешо Иванов, тъй като Гешо Иванов е доближен на Прокопиев и да сметнеш, че това е огромна победа.
За избрани кръгове сигурно тъкмо това би се сметнало за огромна победа...
Проблемът на тези кръгове, в които, за жал, не малко базово честни хора имат вяра, е че тяхната върхушка в действителност извършва поръчка и то не толкоз политическа, а финансово-олигархична поръчка. Кажете ми коя е единствената алена линия на " Демократична България ", в която има и доста читави хора, остана непремината? За войната в Украйна ли не отстъпиха, за военния министър ли не отстъпиха, за техни стопански правила ли не отстъпиха, за Българска социалистическа партия ли не отстъпиха...?
Единствено не отстъпиха за разбиването на спецправосъдието - не за реформирането, а за разбиването му и в напъните си да сменят основния прокурор, при което се стигна до една куриозна обстановка. Трябва да напомним тук на читателите ви, че разделянето на Висшия Съдебен съвет на две елементи - на прокурорска и съдийска гилдия, беше съществена част от тъй наречените " исторически компромис " на Христо Иванов - вицепремиер и след това министър в първото, а по-късно и във второто държавно управление на Борисов и то от квотата на ГЕРБ - да натъртя!
Квотата на ГЕРБ, не на Демократична България и " Реформаторския блок " както се пробват в този момент да го показват. Та тогава разделиха квотите, тогава се пробваха с всякакви НПО-та да прокарват тезата, че е най-добре парламентарната квота да бъде мощно понижена, т.е. съдиите и прокурорите да се самоизбират във Висшия правосъден съвет.
Нали забелязахте какво се получи в Съдийската гилдия на последния избор?Всички съдии с право на глас гласоподаваха. Някои отдалечено и електронно. И какво се случи? Изхвърлиха при избора още на първия тур претендентите на тъй наречените Съюз на съдиите. Изхвърлиха както някогашния му ръководител - икона на " Правосъдие за всеки ", по този начин и сегашната председателка на тази одеозна организация, която се пробват да пробутват като сплотяваща всички съдии, а тя сплотява единствено дребна група от тях.
Самите съдии изхвърлиха тъй наречените реформатори от своята квота във Висш съдебен съвет. От шестима определени, няма нито един от хората на Прокопи, както ги назовавам аз.Показателно е, тъй като на съдиите им писна да бъдат употребявани от всякакви политически мъпети и медийни дружинки за пробутване на нечисти ползи и ги изхвърлиха - дублирам - изхвърлиха ги още на първи тур. Това значи, че огромната им вяра да съумеят при този състав на Висш съдебен съвет да изберат комфортен основен прокурор, а когато му пристигна времето и комфортни шефове на Върховен касационен съд и Национална следствена служба, се провали. Самата професионална колегия, самите магистрати им споделиха: " Не. Вашето не го желаеме, тъй като това не е промяна, а вие просто паразитирате върху тази концепция ".
Коя беше политическата неточност, която докара до цялата тази нервност и омотано кълбо ползи?
Грешката не е единствено една. Може би прекомерно дългото оставане на ГЕРБ на власт докара и би трябвало почтено да си го кажем - до редица неприятни практики и клиентелизъм. Освен това ГЕРБ имаха непоносимо неприятен PR. Допуснаха поради това да бъдат хвърляни вините за всички неудачи върху тях. Освен това самият Бойко Борисов, с всичките му плюсове и минуси, има едно такова качество - той да е целия в бяло, а да го отнасят всякакви други. Така го отнесоха и хора, които беше редно да бъдат предпазени от клеветите. Не споделям, че нямаше и отговорни - имаше, само че надалеч не всички. И от там нататък наивността на българския народ и на една по-млада част от него, работеща по-престижни специалности, с по-високи приходи, учила в чужбина, идва тук и се хваща за опорката: " Борисов направи България най-бедната в Европейски Съюз ". И го повтарят с пламък в очите, все едно, че виждам някакво хунвейбинче от 60-те години.
Но в случай че вие сте някакви млади момченца и момиченца, или някакви изгубили от прехода старци, които не познават изтеклото време и нямат визия от политическата история на страната в последните десетилетия, аз имам памет за целия интервал. Много добре помня къде беше България до 1997-ма година. Помня къде беше България и 2008-2009 година, когато влязохме в Европейски Съюз. И имам изненада за тях - ние влязохме като най-бедните в Европейски Съюз.
Можеше ли по-бързо да се развиваме и по-успешно, с по-малко разтърсвания? Можеше, несъмнено и то 100%, само че въпреки всичко се бяхме придвижили напред. С всичките неточности и безобразия в ръководството на ГЕРБ, ние се приближихме до междинното равнище на Европейски Съюз. Изведнъж идват някакви и ни ръководят дружно с тези, които доведоха до злополуките с одеозния Румен Гечев, да вземем за пример. Идват някакви " папагалчета " и ми изясняват, че единствено и само Борисов бил отговорен, че България била банкрутирала. Ама аз помня и то добре. И доста други хора помнят добре.
Какви са упованията Ви за след изборите?
Вече не знам, почтено казано. Като че ли у в този момент ръководещите въпреки всичко почва да зрее, въпреки и постепенно концепцията, че може би, въпреки всичко, ще им се наложи да седнат дружно с ГЕРБ въз основата на значимите правила, с цел да изработят рационален вид. Убеден съм, че даже да завоюват изборите, ГЕРБ няма да повдигнат Борисов за министър председател, а и той самият много ясно даде да се разбере това. Другите пък ще би трябвало да правят отстъпка от настояването си Борисов изобщо да напусне политиката, което апропо, е неуместно и безсрамно.
Притесняват ме единствено тези от юмрука на Радев - Асен Василев, Кирил Петков и близка компания. Те са движени както от доста мощни персонални страсти и претекстове, по този начин и от много съмнителни финансови и прочие ползи. Те са по-съмнителни, само че другояче е напълно обикновено партиите с ясна проевропейска ориентировка да беседват, да вършат държавно управление с ясна стратегия, в случай че ще и за една година до локалните избори. Такова държавно управление няма по какъв начин, просто към този момент няма по какъв начин да стане без ГЕРБ. Ясно, че желаеха ГЕРБ да изчезне и да му заемат политическото пространство, само че явно не съумяха.
Единственото, за което аз скърбя е, че в България не се обрисува в близко време да пробие групировка от в действителност дясно-консервативния бранш. Това би било добре, тъй като колкото и демократичните партии у нас да се пробват да минат за десни, са си леви либерали. Като контраст е добре да има дясно-консервативна по патриотичния бранш групировка, коалиция - каквото и да е. Така може да има баланс в обществото и избор за няколко стотин хиляди гласоподаватели, до момента в който част от тях в този момент бяха увлечени, за жалост от " Възраждане ". Дебалансираната политическа система в никакъв случай не основава положителни неща.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ