Интервю на Илия Вълков с патриарх Даниил в предаването ''РадиоТочка''

Интервю на Илия Вълков с патриарх Даниил в предаването ''РадиоТочка'' на стратегия " Хоризонт " по БНР.

- Ваше светейшество, първо желая да Ви благодаря за това, че ще създадем този диалог. Вашите послания са доста значими в смутното време, в което живеем, и считам, че ще бъдат честен ориентир за нашите православни слушатели. Вече минаха съвсем 6 месеца от Вашата интронизация, какво успяхте да измененията за това малко време?

- Църквата като богочовешки организъм съществува 2000 години. Тя има свои вътрешни правила, които с хилядолетия са посочили, че дават опция да се приспособи при всевъзможни условия, при всевъзможни политически системи, при разнообразни връзки на ръководещите. Важното е това, което с усъвършенстването, персоналното рационализиране на духовенството, да може да стигне до хората. Може би да се основат благоприятни условия за хората, което е належащо. В момента обществото ни се нуждае от култура, култура във вярата. И в това отношение, тук, в столицата, има храмове, в които от години се организират такива катехизаторски курсове за възрастни, неделни учебни заведения - за децата. Това е належащо да се насърчи, тъй като има доста огромна потребност. У младежите има осъзната нужда да вземат участие в свещенодействие. Имат желанието да се научат по-пълноценно - освен като участват на богослужението, а и като подкрепят вярващите посредством песнопенията, посредством тяхната молитва. Да се подкрепя общата църковна молитва, а също по този начин е належащо да се отговори на днешния човек, съкрушен с доста проблеми - най-много отчуждеността и срив на доверието сред хората, неналичието на внимание едни към други. Затова духовенството би трябвало да се насърчи да познава хората от енорията. Да познава проблемите, потребностите. По този метод да се отговори на тези насъщни потребности. И отговаряйки на тези потребности, лека-полека стартира да се реализира една смяна, стартира да се реализира една връзка сред хората и духовника в църквата и Христос, Господ Иисус Христос преобразява живота на човек.

- А по какъв начин виждате ролята на Църквата в решаването на тези проблеми? Ние живеем в едно доста изключително общество, в което консуматорството е изведено на напред във времето. Това доста се вижда по време на празници. Имаме разнообразни разбирания за това кое е положително и кое е зло. Как може Църквата да помогне повече, да се отвори повече и да стигне до сърцата и мозъците на православните?

- Като последва образеца на Господ Иисус Христос, който се изтощи от своето провидение, смали се, сниши се, смири се, стана човек. Ние сме длъжни да смиряваме себе си и близостта до хората, това е значително!

- Вие споменахте разнообразни начинания, които сте подхванали. От години работите за това вероучението да стане наложителен предмет в учебно заведение. Докъде стигнаха тези ваши старания? Търсите ли към този момент поддръжка от други институции, с което тази Ваша дългогодишна концепция да се осъществя на процедура?

- Светият синод не е преставал през тези трийсет и няколко години на прехода и да упорства, и да взема нужното присъединяване в взаимни групи, които са за разработване на стратегии. Слава Богу преди няколко години се стигна до утвърждение от Министерството на образованието на стратегия, по която да се реализира преподаването по предмета " Религия и православие " в учебните заведения. В момента е като свободно избираема форма - било занятие по ползи, било по някоя извънкласна форма. От огромно значение е този предмет да участва в постоянната стратегия, както са всички останали предмети. Защо е значимо? Защото вярата дава вероятност да осмислим целия ни живот. Извън Църквата никой не гледате така високо, не цени така високо индивида, както Църквата - Господ е дал живота си, разпнал се е за нас, толкоз доста ни цени, толко доста ни обича. Въпросът е ще завоюват ли децата, или ще изгубят, в случай че гледат индивида до себе си, така както гледат на себе си. Можем  да мислим това плюс ли ще бъде, или ще бъде минус. И това не са единствено думи, тъй като предисторията - след кръщението на нашия народ, в случай че забележим светците на Българската православна църква какъв принос имат за това да сме, да ни има и да сме такива, каквито сме, може да се даде отговор имаме ли потребност от тези хора и през днешния ден. Имаме ли потребност от едни подражатели на Свети Иван Рилски - в безкористността, в жертвоготовността, посветил целия си живот в работа на Бога, на индивидите. Имаме ли потребност от такива хора през днешния ден, или нямаме? И в случай че имаме потребност, какво вършим да ги подготвим, да ги има тези хора? Ние не даваме опция на децата да се срещнат с образеца на Свети Иван Рилски. Това ще им бъде плюс, или ще им бъде във щета, запитвам аз! Необходимостта от въвеждане на този предмет е явна, за жалост към момента у някои хора, някои сънародници, в това число фактори в образованието, съществуват такива предубеждения.

- Какви усложнения срещате, с цел да ги убедите?

- От работата ми като Видински митрополит - намира се едно отвращение у някои шефове на учебни заведения, тъй като сега, както се преподава този предмет, значително персоналният фактор на шефа, на учителя - дали ще показа този предмет, да го пусне, да запознае родителите при започване на годината, че има подобен предмет, че има подобен преподавател, че има учебници. Просто да го показа. Някои не желаят с презумпцията, че Църквата и вярата през днешния ден нямат място в нашето общество. Имаше такива съответни случаи при посещаване в математическа гимназия и мнения, които са след обявата, споделят по този начин: " Каква религия и каква Църква? Тук става дума за математическа гимназия, за каква религия става въпрос ". Ето такива предубеждения още битуват у доста хора. Резултата го виждаме, тъй като тази бездуховност, която царува в обществото, е артикул точно на такова мислене. 

- А срещате ли най-малко поддръжка от страна на родителите?

- Разбира се, има огромна поддръжка. В момента представители на разнообразни институции, представители на разнообразни политически партии, представители на висши образователни заведения - те виждат нуждата, виждат трагичното положение, до което материалистичният метод на живот довежда младежите и каква безперспективна вероятност им дава за бъдещето им. И хората с доста съответна угриженост, с желанието да допринесат да може да се случи това въвеждане на предмета " Религия и православие " в учебните заведения - в постоянната стратегия.

- А имате ли нужните педагози и духовници, които да работят в тази посока? 

- Да, ние правихме такова изследване. За начало има такива хора. Готовност има и от Педагогическия факултет, и от Богословския факултет - да основат стратегии, които за 1-2 години да обучат нужния брой преподаватели и за няколко години ще се възстановява този процеса, тъй като сега има редица, в това число преподаватели и такива, които приключват учебно заведение, желаят да учат - тъкмо да се приготвят както за преподаватели по предмет " Религия и православие ", само че когато няма подсигурен работни места, някак си се убива желанието да отиде да учи човек 4 години в Богословски факултет и след това отиде да работи като магазинер, барман, тъй като нямам, страната не е подсигурила, няма опция за реализация. Но като се вкара, аз съм сигурен, че и желанието, и откликът ще бъде огромен. И нещата ще си дойдат на мястото.

- Ваше Светейшество, какво е отношението на Българската Православна черква към апелите за преименуване на храм-паметника " Свети Александър Невски "? Скоро той означи огромна годишнина, само че се чуват непрестанно апели, че би трябвало да се смени името му, както и на площада, където се намира.

- Мисля, че става въпрос за едно огромно недоумение. Не знаем защо става въпрос. Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят защо става въпрос. И аз съм уверен, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не вървят на свещенодействие в " Св. Ал. Невски ", само че мислят, че знаят  по какъв начин би трябвало да се споделя храмът и по какъв начин би трябвало да се споделя площадът. Само няколко обстоятелството ще загатна. Решението да се построи подобен храм, който да изрази насладата от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, бойци, които дадоха живота си за Освобождението на България, това решението да се построи подобен храм през 1879 година от Учредителното заседание, до освещаването на храма през 1924 година - 45 години, от апела на Александър Батенберг 1881 година да стартират да се събират средства. В тази акция са взели участие държавни институции, разнообразни министерства, разнообразни комисии. Целокупният народ се е откликнал към това да способства, да подари средства за построяването на този храм. Това значи, че от 1881 година до 1912 година, когато се построява храмът към този момент, това са 31 години. Минали сме през това време през разнообразни политически компликации, противоборство сред русофили и русофоби. Различни настроения и трендове е минал политическият живот на страната, само че хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са съумели да осъществят това дело, минали през толкоз доста компликации.

И аз запитвам през днешния ден - ние през днешния ден, техните потомци, зачитаме ли волята и напъните на дарителите, които са на този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме?  Безродници ли ще се назовем? Утре нашите потомци ще кажат, тези бяха безродници, предците ни даваха благо и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години  няма по-великолепен, хубав храм от " Свети Александър Невски " на Балканския полуостров. И ние през днешния ден, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата - да трансформират името на храма. Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на " Св. Кирил и Методий ", заради такива конюнктурни политически въпроси. Но още оттогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма - на светеца, който е заложен главният камък. С това име е осветлен храмът, все едно кръщението на индивида - става въпрос за свещенодействие, духовното раждане, в което човек получава име и някой си, който е отвън Църквата, да стартира да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци споделят, че това е едно от тайнствата на Църквата. 

Въобще става въпрос за едно огромно недоумение, непознаване. Друго нещо, което е може би ще внесе в допълнение разделяне в обществото, в случай че не дай си боже тези хора продължат да упорстват. И аз се запитвам - в продължение на тези 100 години от освещаването на храма ние сме имали Втората международна война, ние сме воювали и тогава Русия и България са били на противоположните страни. В " Свети Александър Невски " е опелото на царя. Там по-късно е възобновяване на Патриаршията - 1953 година Целокупният народ се е събирал при всевъзможни мотиви в общонационалния живот - било да се помоли в тъга, било да благодари на Бог, да Го популяризира. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да поддържа хората при техните потребности. И питаме на кой му идват в този момент такива мисли? Какво е пречило името на храма, с цел да прави той своята функционалност през всичкото това време?

- Вие казахте, че идва от политически среди тази самодейност. Какво може да я стимулира?

- Най-вероятно, редица университети и театри не разрешиха съветски създатели. Църквата за това ли е? Църквата да бъде използвана за това ли, запитвам аз. Да не бъде такова нещо.

- Какъв е патриарх Даниил, когато е Атанас Трендафилов Николов?

- Той не е Атанас Трендафилов Николов. Името още след пострижението в монашество, когато приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил извърши пострижението в монашество, ми даде това име на Свети Даниил Стълпник. След това заведохме една такава процедура за промяна на името и моят акт за раждане е с името Даниил. Постижението в монашеството в действителност съставлява умиране и раждане. Умира остарелият човек и се ражда този, който се е посветил на Бога. Какъв е? Расото не е слизало от гърба ми и в строго служебния живот и отвън този живот не е слизало от гърба ми, тъй че. Обичам отвън отговорностите да бъда измежду природата.

- А откъде е тази обич към планината?

- Аз съм роден в планината. Смолян е в сърцето на Родопите. Аз съм откърмен. Всяко едно родопско семейство е обвързвано със земята, щото там хората са най-вече от селата. Всеки има на село  баба и дядо, парче земя, което обработва. Моето детство е минало с това. Лятно време сенокос за подготовка за сено за животните за зимата. Моето детство, от по какъв начин се помня до завършването ми на междинното обучение, всяка година е минало с това. Много пъти от вкъщи ние сме хора километри, където имахме една дребна градинка и по този начин. Имал съм опция и съм признателен и популярност на Бога, че съм имал опция за този допир. Да обикна природата, да обикна хубостта на Божието създание. Така обичам, отвън служебните ми занимания, да бъда измежду природата. За страдание през последните 6 месеца не съм имал доста опция за това. 

- Коя е най-голямата неистина, която прочетохте за себе си последните 6 месеца? 

- Не помня. Честно казано, постаравам се да не обръщам внимание на това нещо, което е. Господ е споделил " Тежко, в случай че всички стартират да приказват положителни работи за вас ". И нещо такова като се случи, си споделям, че ще си проличи и нещата ще си дойдат на местата. Така че доста не са впечатлявам.

Интервюто на Илия Вълков с патриарх Даниил в предаването " РадиоТочка " можете да чуете от звуковия файл.