Писателят Маргарит Абаджиев: Когато днес имаме нужда от примери за себеотрицание, изплува образът на Стамболов
Интервю на Илиана Славова
В Деня на националните будители се обръщаме към историческата памет за възраждането и полета на българския дух. Днес се вършат пропагандни опити да се опълчи националното възприятие на европейската ни принадлежност, само че персони като Стефан Стамболов демонстрират, че националните ни идеали имат своята вероятност точно посредством одобряването на България като част от европейското семейство.
Разговаряме с писателя Маргарит Абаджиев, чиято книга „ Царят на татарите “ е реверанс към величието на държавника Стефан Стамболов. Авторът усърдно изследва голям брой исторически документи от епохата, с цел да реализира оптималната меродавност. Някои от събитията са разказани от Самия Стамболов посредством неговите дневници. Други са показани през погледа на Симеон Радев и посредством свидетелствата на немския публицист Рихард декор Мах. Наслагват се история и политика, извънредно проследени посредством престъпен сюжет. Заглавието „ Царят на татарите “ идва от прозвището, което му дава сръбската преса.
- Защо се насочихте към Стефан Стамболов?
- Провокира ме забвението, в което той е хвърлен след 1944 година Една самобитна идейна каторга, в романа съм я нарекъл Другарбекир. Когато бях възпитаник и гледахме портретите по стените на кабинетите по история него го нямаше. Захари Стоянов на места някъде се мяркаше, а отношението беше съвсем същото към него.
- Как си го обяснявате?
- С идеологическия диктат несъмнено. На челен план наложително трябваше да бъде някоя самобитна русофилия. Първите, вторите, третите освободители… Това са скачени понятия, които през тоталитарния диктат доста елементарно можеше да бъдат налагани и за жалост пораснаха две-три генерации българи (сред тях е и моето), които нямаха съвсем никаква визия за действителните събития и действителния принос на хора като Стамболов към българската самостоятелност, държавност и сетнините след това.
- Защо решихте да разкажете историческите събития посредством престъпен сюжет?
- Когато се заинтригувам от някаква тематика, както беше и с предходния ми воин Васко Абаджиев, нормално разчоплям безусловно всичко, до което мога да стигна. И по този начин ми хрумна да прегледам последствията от гибелта на Стамболов, само че през погледа на един млад македонец, родом от Битоля – Дамян Харитонов. Така можех посредством престъпната конспирация да акцентира върху значимостта на Стамболов, съдбовните решения за бъдещето на княжество България, които е трябвало да взема в ненормална обстановка – незачитан княз, незачитан институт на самото княжество, закани от всевъзможни направления за окупация, делене на България. Съвременният човек не може да си представи голямата повинност на тези решения.
Авторът Маргарит Абаджиев изследва голям брой документални свидетелства, с цел да реализира историческа меродавност в книгата си
- Как устоява, кое е специфичното у него, което му разрешава да отбрани българската държавност все пак?
Неговите решителни дейности демонстрират, че е можел да предприеме безусловно ексцентрични по отношение на усещанията за дипломация ходове, които по някакъв метод да осуетят това, което на процедура се случва. Впрочем, доста деликатно би трябвало да се изследва неговата дипломатическа активност, изключително след идването и установяването на княз Фердинанд в България.
Стамболов съгласно скромното ми мнение е единственият общественик, който съумява да се възползва от несъгласията на великите сили, извличайки политически дивиденти за България. Той умее да води политика и договаряния от слабата страна и все пак да реализира своето. Човек, който съумява по някаква причина да провокира почит у султан Абдул Хамид, тъй че доста деликатно да премисля дейностите си във връзка с България. Този човек е за голямо почитание!
Когато е осъществен атентатът против Стамболов, император Франц Йосиф и кралица Виктория, и всички водачи в Европа, с изключение несъмнено на Николай Втори, се интересуват от положението му.
За страдание тези, които провеждат директно или индиректно неговото нападение во главе с Константин Стоилов, не са хора на сходен вид мъжка увереност. Те са прекомерно витиевати, прекомерно притеснителни какво ще кажат великите сили, до момента в който Стамболов е имал в себе си една първична увереност, която в действителност е политическият талант. Тази естествена проникновеност с един взор да обхванеш движещите сили на избрана обстановка, къде и до каква степен можеш да се възползваш за личната си идея.
Отсреща обаче е една прекомерно ехидна и спорна персона като княз Фердинанд. Прерогативите на княза по конституция са чисто представителни, само че той ламти за същинската власт. Впрочем сега сме в съвсем същата обстановка – президентът ламти за действителната изпълнителна власт.
- Как се съизмерва Стамболов с действителностите на европейския политически подтекст – тогава и в този момент?
В романа съм го описал през погледа на Рихард декор Мах „ Из българските бурни времена “ – излиза на български през 1929 година Тя ме предизвика, в нея всички условия са проследени доста тъкмо.
Като че ли се повтарят спомените, изявленията на висши английски дипломати, че Англия би се радвала в случай че един път на 100 години има един подобен като Стамболов (пък ние желаеме на един век двама такива). Показателна е реакцията на английския консул лорд Никълс, който напуща България две години след гибелта на Стамболов. На въпроса на Константин Стоилов дали би се съгласил да го изпрати на гарата, лорд Никълсън споделя: „ Аз на убийци ръка не депозирам. “
Стамболов по актуалните стандарти, наложени с американската просвета, е селф мейд мен, той е самосъздал се човек. Като всички тези хора, той има извънредно доста кривици, тресчици за дялане, само че главната му, главната значителност на фигурата и на делото му, и до ден сегашен са незаобиколими. Те могат да бъдат втикнати в идеологически затвор за няколко десетилетия, само че когато обществото стартира да търси същинските си витални и исторически учредения, Стамболов се оказва един от големите колоси, затрупани с неистини и клюки. Когато ни потрябват величайши образци за мъжество, хора като него незабавно излизат на напред във времето.
Впрочем постройката на Европейския парламент, на европейското посланичество в София, е издигната навръх мястото, където е била неговата къща. Знаково реализиране на едно знаково строителство. Такива белези във времето са извънредно значими за българската свяст.
В Деня на националните будители се обръщаме към историческата памет за възраждането и полета на българския дух. Днес се вършат пропагандни опити да се опълчи националното възприятие на европейската ни принадлежност, само че персони като Стефан Стамболов демонстрират, че националните ни идеали имат своята вероятност точно посредством одобряването на България като част от европейското семейство.
Разговаряме с писателя Маргарит Абаджиев, чиято книга „ Царят на татарите “ е реверанс към величието на държавника Стефан Стамболов. Авторът усърдно изследва голям брой исторически документи от епохата, с цел да реализира оптималната меродавност. Някои от събитията са разказани от Самия Стамболов посредством неговите дневници. Други са показани през погледа на Симеон Радев и посредством свидетелствата на немския публицист Рихард декор Мах. Наслагват се история и политика, извънредно проследени посредством престъпен сюжет. Заглавието „ Царят на татарите “ идва от прозвището, което му дава сръбската преса.
- Защо се насочихте към Стефан Стамболов?
- Провокира ме забвението, в което той е хвърлен след 1944 година Една самобитна идейна каторга, в романа съм я нарекъл Другарбекир. Когато бях възпитаник и гледахме портретите по стените на кабинетите по история него го нямаше. Захари Стоянов на места някъде се мяркаше, а отношението беше съвсем същото към него.
- Как си го обяснявате?
- С идеологическия диктат несъмнено. На челен план наложително трябваше да бъде някоя самобитна русофилия. Първите, вторите, третите освободители… Това са скачени понятия, които през тоталитарния диктат доста елементарно можеше да бъдат налагани и за жалост пораснаха две-три генерации българи (сред тях е и моето), които нямаха съвсем никаква визия за действителните събития и действителния принос на хора като Стамболов към българската самостоятелност, държавност и сетнините след това.
- Защо решихте да разкажете историческите събития посредством престъпен сюжет?
- Когато се заинтригувам от някаква тематика, както беше и с предходния ми воин Васко Абаджиев, нормално разчоплям безусловно всичко, до което мога да стигна. И по този начин ми хрумна да прегледам последствията от гибелта на Стамболов, само че през погледа на един млад македонец, родом от Битоля – Дамян Харитонов. Така можех посредством престъпната конспирация да акцентира върху значимостта на Стамболов, съдбовните решения за бъдещето на княжество България, които е трябвало да взема в ненормална обстановка – незачитан княз, незачитан институт на самото княжество, закани от всевъзможни направления за окупация, делене на България. Съвременният човек не може да си представи голямата повинност на тези решения.
Авторът Маргарит Абаджиев изследва голям брой документални свидетелства, с цел да реализира историческа меродавност в книгата си
- Как устоява, кое е специфичното у него, което му разрешава да отбрани българската държавност все пак?
Неговите решителни дейности демонстрират, че е можел да предприеме безусловно ексцентрични по отношение на усещанията за дипломация ходове, които по някакъв метод да осуетят това, което на процедура се случва. Впрочем, доста деликатно би трябвало да се изследва неговата дипломатическа активност, изключително след идването и установяването на княз Фердинанд в България.
Стамболов съгласно скромното ми мнение е единственият общественик, който съумява да се възползва от несъгласията на великите сили, извличайки политически дивиденти за България. Той умее да води политика и договаряния от слабата страна и все пак да реализира своето. Човек, който съумява по някаква причина да провокира почит у султан Абдул Хамид, тъй че доста деликатно да премисля дейностите си във връзка с България. Този човек е за голямо почитание!
Когато е осъществен атентатът против Стамболов, император Франц Йосиф и кралица Виктория, и всички водачи в Европа, с изключение несъмнено на Николай Втори, се интересуват от положението му.
За страдание тези, които провеждат директно или индиректно неговото нападение во главе с Константин Стоилов, не са хора на сходен вид мъжка увереност. Те са прекомерно витиевати, прекомерно притеснителни какво ще кажат великите сили, до момента в който Стамболов е имал в себе си една първична увереност, която в действителност е политическият талант. Тази естествена проникновеност с един взор да обхванеш движещите сили на избрана обстановка, къде и до каква степен можеш да се възползваш за личната си идея.
Отсреща обаче е една прекомерно ехидна и спорна персона като княз Фердинанд. Прерогативите на княза по конституция са чисто представителни, само че той ламти за същинската власт. Впрочем сега сме в съвсем същата обстановка – президентът ламти за действителната изпълнителна власт.
- Как се съизмерва Стамболов с действителностите на европейския политически подтекст – тогава и в този момент?
В романа съм го описал през погледа на Рихард декор Мах „ Из българските бурни времена “ – излиза на български през 1929 година Тя ме предизвика, в нея всички условия са проследени доста тъкмо.
Като че ли се повтарят спомените, изявленията на висши английски дипломати, че Англия би се радвала в случай че един път на 100 години има един подобен като Стамболов (пък ние желаеме на един век двама такива). Показателна е реакцията на английския консул лорд Никълс, който напуща България две години след гибелта на Стамболов. На въпроса на Константин Стоилов дали би се съгласил да го изпрати на гарата, лорд Никълсън споделя: „ Аз на убийци ръка не депозирам. “
Стамболов по актуалните стандарти, наложени с американската просвета, е селф мейд мен, той е самосъздал се човек. Като всички тези хора, той има извънредно доста кривици, тресчици за дялане, само че главната му, главната значителност на фигурата и на делото му, и до ден сегашен са незаобиколими. Те могат да бъдат втикнати в идеологически затвор за няколко десетилетия, само че когато обществото стартира да търси същинските си витални и исторически учредения, Стамболов се оказва един от големите колоси, затрупани с неистини и клюки. Когато ни потрябват величайши образци за мъжество, хора като него незабавно излизат на напред във времето.
Впрочем постройката на Европейския парламент, на европейското посланичество в София, е издигната навръх мястото, където е била неговата къща. Знаково реализиране на едно знаково строителство. Такива белези във времето са извънредно значими за българската свяст.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ