Гари Каспаров: Войната ще свърши за президентските избори в САЩ през 2024 година – Байдън трябва да бъде преизбран
Интервю на Дмитрий Гордон, gordonua.com
- Искам да стартираме диалога с метежа на Пригожин, тъй като, съгласно мен, той обрисува някакви трендове в Русия. Как мислите, какво беше това: спектакъл, непринудено деяние или абсцес, който по този начин е загноил, че всеки миг ще се спука?
-Разбира се, абсцес. Истинските причина на това, което се случи, ние, несъмнено, не знаем.
Аз избирам да не употребявам термина „ бунт “ за това, което извърши Пригожин, също така би трябвало да сме наясно, че той през цялото време нямаше и най-малкото предпочитание да завземе Москва или Кремъл или властта.
Това беше опит за почистване на сметки сред тези, които схващат, че войната е изгубена и тези, които още не признават това.
Ако искаше, Пригожин можеше да влезе в Москва, можеше да влезе и в Кремъл. Но неговата цел беше да стигне до Путин посланието, че войната е изгубена, „ давайте да се измъкваме отсам “.
Замислете се какъв е съответният резултат от този „ бунт “: Изтеглиха се от Украйна “, а Пригожин резервира една мощна военна мощ – 25 хиляди тежко въоръжени подготвени, минали през фронта, наемници.
Мисля, че зад него стоят някакви съществени сили от обкръжението на Путин, не мога да кажа съответно какви и кои, само че те схващат, че войната е изгубена. Те схващат, че Украйна ще победи, че ще си върне Крим, ще забие знамето си в Севастопол.
Добре, само че какво ще стане с тях? Какво ще стане, когато в Русия се завърнат няколкостотин хиляди озлобени и озверели бойци от фронта? Те си задават този въпрос.
Войната за Путин обаче беше проява пред света, че за него към този момент не съществуват ограничавания: „ Сега ще завладея Украйна, ще си сложа някоя марионетка да ръководи, а след това ще стартира да ви диктувам условия на всички - на балтийските страни, на поляците, американците след Афганистан въобще не ги броя “.
Но обстановката не се разви съгласно проекта на Путин и на мен ми се коства, че акцията на Пригожин доста тъкмо фиксира момента на този раздор сред тях и Путин.
Нали не считаме, че Пригожин е пацифист, не, само че аз бих споделил, че той е реалист: в случай че войната не може да бъде извоювана, значи би трябвало да се откри метод да се измъкнем някак си от нея.
Но доколкото мога да осъждам от информацията, която ми е налична, оставам с усещането, че в обкръжението на Путин към този момент побеждават тези, които са срещу каквито и да било договаряния, взаимни отстъпки и, които желаят войната да продължи до край. Те се надяват на Тръмп, на това, че Европа ще се умори, че на украинската войска ще и свършат мунициите или хората – и по тази причина залагат на „ ден да мине, различен да пристигна “.
- Как оценявате актуалната обстановка във военно отношение? В момента нито една от страните не може да поеме отчетливо самодейността?
- Повече от очевидно е, че цялата съветска идея на военните дейности в Украйна в сегашния миг е издигната върху защитата, построена е една от най-мощните в историята след ВСВ отбранителна линия.
А Украйна, която в този момент би трябвало да настава, не разполага с основния съставен елемент за нахлуване – преимущество във въздуха. Затова и за мен изявленията на американски представители, че контранастъплението на ВСУ „ върви постепенно “ е изцяло цинично.
Бих желал да ги видя тези генерали, които вършат сходни изявления, по какъв начин ще решат такава задача без предимство на самолети и артилерия.
- А за какво те не дават самолети на Украйна?
- Как за какво, тъй като не желаят войната да свърши бързо. Войната би трябвало да свърши чак за идващите президентски избори, това е изцяло явно. Това е единственият метод Байдън да бъде избран отново.
Така че войната няма да свърши по-рано от идната година, тъй че всички да помнят, че президентът Байдън докара Украйна до успеха и над Русия.
- Това някакъв геополитически шахмат ли е?
- Не, това е просто политика, напълно цинична политика.
Освен това би трябвало да имате поради, че обстановката не е „ линейна “, там има пластове, има част от администрацията, която счита, че с Русия би трябвало да се реализира съглашение. Може би не с Путин, с някакъв „ добър Путин “, някой като Пригожин…
Но след срещата във Вилнюс в американската политика се случиха някои значими промени. Джейк Съливан, съветникът по въпросите на националната сигурност и главната фигура в тази група на „ договарящите “, а зад него стои шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс (това е остарялата школа, хората, които от времената на Студената война живеят с мисълта, че в света всичко се взема решение от „ огромните момчета “).
И за пръв път Съливан сподели в прав текст, че въпросът за участието на Украйна в НАТО не предстои на разискване. Това значи, че това повече няма да се мисли и употребява като разменна монета в договарянията (потенциални) с Русия.
По някаква историческа подигравка, НАТО беше основано, с цел да спре Съюз на съветските социалистически републики, в случай че реши да нападне някоя от страните. А в този момент НАТО е на страната на Украйна, която не е негов член, само че извършва неговата роля - да спре експанзията на Русия.
Но всичко в последна сметка опира до това: изборите са през 2024 година, нужна ни е велика победа.
Затова, съгласно мен към март идната година Украйна ще получи всичко, което и належащо: самолети, танкове, артилерия, муниции – всичко, което може да се създаде и даде през зимата. И тогава можем да допускаме, че следващата година, някъде юни или юли, войната ще свърши.
- И какъв брой украинци ще загинат през това време?
- А това тях в действителност не ги интересува.
Това е друга история. Въпросът по какъв начин в действителност американската администрация преглежда Украйна е обособена история и тя още веднъж не е линейна история.
Всички данни, с които разполагаме, сочат, че съгласно американската администрация войната е щяла да свърши доста бързо, че Украйна би капитулирала и договарянията да се водят от позиция на слабия.
Даже би трябвало да кажа, че Украйна от позиция на връзките на администрацията на Байдън с Путин беше «една от темите». Важна, само че не най-важната, а една от тематиките.
Но картите се объркаха, тъй като Украйна не се съобщи. Да не забравяме, че през март 2022 година, когато бяха най-страшните дни на войната за Украйна, Съединени американски щати не просто не изпрати оръжие, а блокира доставките на старите руски самолети, които желаеха да изпратят поляците, чехите, балтийците.
Чак през април, с помощта на министъра на защитата Лойд Остин тази линия се промени.
Америка в този момент се ръководи от хора, които се издъниха в Афганистан, смятаха, че всичко е под надзор и за 4 дни изгубиха всичко. Смятаха, че Украйна ще падне за 4 дни, войната продължава втора година. Хората, които позволиха тези груби неточности, ръководят Съединени американски щати и до ден сегашен.
Само преди седмица имаше клюки, че американците са подготвени към края на годината да сложат на масата такава договорка: което е останало под контрола на Украйна е на Украйна, а което е завзето от Русия, остава за Русия.
Но такива договаряния чисто политически е изцяло невероятно да се прокарат след Вилнюс, дори пред умерените европейски водачи.
Превод: Faktor.bg
- Искам да стартираме диалога с метежа на Пригожин, тъй като, съгласно мен, той обрисува някакви трендове в Русия. Как мислите, какво беше това: спектакъл, непринудено деяние или абсцес, който по този начин е загноил, че всеки миг ще се спука?
-Разбира се, абсцес. Истинските причина на това, което се случи, ние, несъмнено, не знаем.
Аз избирам да не употребявам термина „ бунт “ за това, което извърши Пригожин, също така би трябвало да сме наясно, че той през цялото време нямаше и най-малкото предпочитание да завземе Москва или Кремъл или властта.
Това беше опит за почистване на сметки сред тези, които схващат, че войната е изгубена и тези, които още не признават това.
Ако искаше, Пригожин можеше да влезе в Москва, можеше да влезе и в Кремъл. Но неговата цел беше да стигне до Путин посланието, че войната е изгубена, „ давайте да се измъкваме отсам “.
Замислете се какъв е съответният резултат от този „ бунт “: Изтеглиха се от Украйна “, а Пригожин резервира една мощна военна мощ – 25 хиляди тежко въоръжени подготвени, минали през фронта, наемници.
Мисля, че зад него стоят някакви съществени сили от обкръжението на Путин, не мога да кажа съответно какви и кои, само че те схващат, че войната е изгубена. Те схващат, че Украйна ще победи, че ще си върне Крим, ще забие знамето си в Севастопол.
Добре, само че какво ще стане с тях? Какво ще стане, когато в Русия се завърнат няколкостотин хиляди озлобени и озверели бойци от фронта? Те си задават този въпрос.
Войната за Путин обаче беше проява пред света, че за него към този момент не съществуват ограничавания: „ Сега ще завладея Украйна, ще си сложа някоя марионетка да ръководи, а след това ще стартира да ви диктувам условия на всички - на балтийските страни, на поляците, американците след Афганистан въобще не ги броя “.
Но обстановката не се разви съгласно проекта на Путин и на мен ми се коства, че акцията на Пригожин доста тъкмо фиксира момента на този раздор сред тях и Путин.
Нали не считаме, че Пригожин е пацифист, не, само че аз бих споделил, че той е реалист: в случай че войната не може да бъде извоювана, значи би трябвало да се откри метод да се измъкнем някак си от нея.
Но доколкото мога да осъждам от информацията, която ми е налична, оставам с усещането, че в обкръжението на Путин към този момент побеждават тези, които са срещу каквито и да било договаряния, взаимни отстъпки и, които желаят войната да продължи до край. Те се надяват на Тръмп, на това, че Европа ще се умори, че на украинската войска ще и свършат мунициите или хората – и по тази причина залагат на „ ден да мине, различен да пристигна “.
- Как оценявате актуалната обстановка във военно отношение? В момента нито една от страните не може да поеме отчетливо самодейността?
- Повече от очевидно е, че цялата съветска идея на военните дейности в Украйна в сегашния миг е издигната върху защитата, построена е една от най-мощните в историята след ВСВ отбранителна линия.
А Украйна, която в този момент би трябвало да настава, не разполага с основния съставен елемент за нахлуване – преимущество във въздуха. Затова и за мен изявленията на американски представители, че контранастъплението на ВСУ „ върви постепенно “ е изцяло цинично.
Бих желал да ги видя тези генерали, които вършат сходни изявления, по какъв начин ще решат такава задача без предимство на самолети и артилерия.
- А за какво те не дават самолети на Украйна?
- Как за какво, тъй като не желаят войната да свърши бързо. Войната би трябвало да свърши чак за идващите президентски избори, това е изцяло явно. Това е единственият метод Байдън да бъде избран отново.
Така че войната няма да свърши по-рано от идната година, тъй че всички да помнят, че президентът Байдън докара Украйна до успеха и над Русия.
- Това някакъв геополитически шахмат ли е?
- Не, това е просто политика, напълно цинична политика.
Освен това би трябвало да имате поради, че обстановката не е „ линейна “, там има пластове, има част от администрацията, която счита, че с Русия би трябвало да се реализира съглашение. Може би не с Путин, с някакъв „ добър Путин “, някой като Пригожин…
Но след срещата във Вилнюс в американската политика се случиха някои значими промени. Джейк Съливан, съветникът по въпросите на националната сигурност и главната фигура в тази група на „ договарящите “, а зад него стои шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс (това е остарялата школа, хората, които от времената на Студената война живеят с мисълта, че в света всичко се взема решение от „ огромните момчета “).
И за пръв път Съливан сподели в прав текст, че въпросът за участието на Украйна в НАТО не предстои на разискване. Това значи, че това повече няма да се мисли и употребява като разменна монета в договарянията (потенциални) с Русия.
По някаква историческа подигравка, НАТО беше основано, с цел да спре Съюз на съветските социалистически републики, в случай че реши да нападне някоя от страните. А в този момент НАТО е на страната на Украйна, която не е негов член, само че извършва неговата роля - да спре експанзията на Русия.
Но всичко в последна сметка опира до това: изборите са през 2024 година, нужна ни е велика победа.
Затова, съгласно мен към март идната година Украйна ще получи всичко, което и належащо: самолети, танкове, артилерия, муниции – всичко, което може да се създаде и даде през зимата. И тогава можем да допускаме, че следващата година, някъде юни или юли, войната ще свърши.
- И какъв брой украинци ще загинат през това време?
- А това тях в действителност не ги интересува.
Това е друга история. Въпросът по какъв начин в действителност американската администрация преглежда Украйна е обособена история и тя още веднъж не е линейна история.
Всички данни, с които разполагаме, сочат, че съгласно американската администрация войната е щяла да свърши доста бързо, че Украйна би капитулирала и договарянията да се водят от позиция на слабия.
Даже би трябвало да кажа, че Украйна от позиция на връзките на администрацията на Байдън с Путин беше «една от темите». Важна, само че не най-важната, а една от тематиките.
Но картите се объркаха, тъй като Украйна не се съобщи. Да не забравяме, че през март 2022 година, когато бяха най-страшните дни на войната за Украйна, Съединени американски щати не просто не изпрати оръжие, а блокира доставките на старите руски самолети, които желаеха да изпратят поляците, чехите, балтийците.
Чак през април, с помощта на министъра на защитата Лойд Остин тази линия се промени.
Америка в този момент се ръководи от хора, които се издъниха в Афганистан, смятаха, че всичко е под надзор и за 4 дни изгубиха всичко. Смятаха, че Украйна ще падне за 4 дни, войната продължава втора година. Хората, които позволиха тези груби неточности, ръководят Съединени американски щати и до ден сегашен.
Само преди седмица имаше клюки, че американците са подготвени към края на годината да сложат на масата такава договорка: което е останало под контрола на Украйна е на Украйна, а което е завзето от Русия, остава за Русия.
Но такива договаряния чисто политически е изцяло невероятно да се прокарат след Вилнюс, дори пред умерените европейски водачи.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ