Акад. Николай Денков: Променяме програмите, за да подготвим по-добре учениците
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ е учен на Българска академия на науките и постоянен член на европейската научна академия Academia Europea, професор и лекар на науките по физикохимия. Според ранглиста на университета в Станфорд от 2021 година той е измежду първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята област. Публикувал е над 175 научни публикации. Неговите разработки са представени над 9500 пъти в научната литература. Ръководил е повече от 45 интернационалните плана. Три пъти е длъжностен министър на образованието и науката. Избран от 47-ото Народно заседание за министър на образованието и науката на 13 декември 2021 година
- Акад. Денков, по какъв начин ще оцените натоварената изпитна акция за зрелостниците, за четвъртокласниците, за седмокласниците и за десетокласниците?
- Като всяка година, към изпитната акция има доста страсти и това е разбираемо. Родителите са обезпокоени по какъв начин ще се показват децата им и по какъв начин ще се отразят резултатите на приема им, изключително след VII клас. Тази година имаше и съвпадане с напрегната политическа обстановка. Част от недоволството към изпитите беше подсилено от общите настроения в медийната среда.
Ако би трябвало да създадем справедлив разбор, единственият по-сериозен проблем, само че без особени последици, бе с изчезналите скоби в част от помощните формули на изпита по математика в Х клас.
Колкото до описа, употребен за преразказ на националното външно оценяване в VII клас - той дава отговор на поставената задача. Подходящ е като текст за преразказване, дава отговор на всички условия. Не е книжовен шедьовър, само че това не е цел. Миналата година имаше противоположните рецензии - че текстът е прекомерно комплициран за деца на тази възраст.
При оценяването в IV клас се повдигна тематиката за специалността на пожарникаря. Въпросът е подложен правилно, тъй като се отнася към избран текст и се чака детето да потърси отговора в този текст. Това, че към 6000 възпитаници са дали отговор вярно, значи, че са разбрали защо става дума.
За мен изводът от полемиката е, че би трябвало още по-добре да подготвим децата да вникват в същината на текстовете, да разсъждават по-дълбоко.
- Какво демонстрира анализът на резултатите от изпитите?
- За мен няма основни разлики с резултатите от предходната и от 2020 година Няколко точки нагоре или надолу са в границите на една решена задача. Това не са трендове. Разминаването би трябвало да e в границите на 6-7 точки, с цел да кажем, че това е статистически значимо. Или да проследим няколко години подред със сходни проби, с цел да преценим, че посоката е нагоре или надолу.
Идеята на националното външно оценяване е да ни покаже правилно по кои видове задания и раздели учениците се оправят добре и по кои - зле. Тогава би трябвало да търсим аргументите и по какъв начин ситуацията може да се усъвършенства.
Трябва да определим по кои съответни задания и тематики има проблеми. Да преценим дали те са устойчиви през годините и да ги свържем с разделите, които се учат в съответните класове.
А всичко това би трябвало да обвържем с другия разбор, който вършим - за проблемите с образователните стратегии, събрани посредством анкетите измежду учители, възпитаници и родители. Когато обработим и тази информация, ще имаме освен субективно чувство къде има проблеми, а и справедливи доказателства за тях.
Вече завършваме с прегледа на образователните стратегии по общообразователните предмети от I до Х клас, до дни ще имаме дефинитивни отчети. След това обобщението ще бъде показано обществено и започваме работа по какъв начин да се трансформират стратегиите, тъй че да подобрим подготовката и да повишим интереса на учениците.
- Как ще бъдат направени тези промени - би трябвало да се олекоти наличието, да се отстрани част от материала или стилът да се съобрази с възрастовите особености?
- От досегашните разбори е ясно, че имаме композиция от фактори. На избрани места материалът сигурно не е съгласуван с възрастта на учениците. На други може да е подобаващ, само че да е поднесен на такова академично равнище, че учениците, родителите и даже някои учители да не могат да схванат това, което написа в учебниците. В други случаи материалът не е подобаващ за общообразователната подготовка и би трябвало да отиде в профилираната.
Представям си цялата задача като един пасианс, който би трябвало да се подреди, тъй че всичко да е съобразено с възрастта и да е показано на понятен език. Важно е да има и време за извършения. Освен това ясно би трябвало да бъде обяснено за какво се учи даден материал. Много постоянно мотивацията се губи от това, че учениците не схващат за какво би трябвало да учат нещо. Това е обвързвано и с междупредметните връзки. Ако вие учите избран вид задания по математика, да вземем за пример за вероятности, доста по-илюстративно би било те да се появят и в прилежащия предмет - по физика или химия, за решение на съответни проблеми.
Не на последно място - при подготовката на обновените стратегии би трябвало да включим и новите способи на преподаване, с които да подскажем на учителите да разнообразят и да създадат по-интересен метода на преподаване. Това може да стане посредством планове, с диспути сред учениците, посредством занятия измежду природата или визити във компании. Тези подходи би трябвало да влязат в арсенала на всички учители.
- Министерството на образованието има ли към този момент твърда позиция за формата на националното външно оценяване за седмокласниците през идната година?
- Отговор ще се даде, когато имаме изясненост подготвени ли сме да създадем сериозен преход към така наречен интегрални изпити. Това, което е несъмнено, че в този момент нямаме подготвеност да създадем цялостен интегрален изпит, тъй като това изисква напълно друга подготовка и на децата, и на учителите.
Ако се направи смяна, тя ще бъде плавна, с включването единствено на няколко въпроса, които да дадат знак, че учениците би трябвало да обръщат внимание и на другите предмети, с изключение на на математиката и на българския език и литературата. Това решение следва да се вземе, откакто излязат всички резултати от изпитите и се успокоят страстите. Всичко ще стане ясно преди началото на новата образователна година, тя ще стартира с ясни инструкции за всички изпити.
- Още от началото заявихте твърдата си позиция за битка с плагиатството. Обявихте, че МОН ще заплаща към 500 хиляди лева годишно за профилиран програмен продукт за разкриване на плагиатство. Какво постигнахте през последните месеци в тази сфера?
- Става дума за уеднаквен програмен продукт, който се е потвърдил като сполучлив в България и в други страни. В Софийския университет той се употребява освен за научни публикации и състезания, само че и за дипломните работи на магистрите и бакалаврите. Преди да бъдат позволени до отбрана, те минават през инспекция с този програмен продукт. Сега го купуваме като абонамент за всички висши учебни заведения, ще бъде възложен и на научните организации. С него решаваме и различен значим проблем - не да реагираме след публикуването на дисертациите и публикациите, а да действаме превантивно и университетите да могат да се предпазят от такива неприятни университетски практики.
По този метод решаваме на национално равнище един доста изострен проблем. От началото на годината до момента сме разгледали 11 сигнала за плагиатство. Такова е доказано в 4 случая. Също 4 сигнала са се оказали неоснователни, а при 3 има процедурни нарушавания.
Да напомним, че през минали години е било намерено плагиатство при ректор на висше учебно заведение. Тази година имаме и обществени лица, в това число предходен министър.
Имам и друга упоритост - посредством Закона за развиване на университетския състав да задължим университетите и научните организации да основат свои комисии за академична нравственос и да ревизират за плагиатство. Някои към този момент ги имат, като Софийският университет да вземем за пример, само че задължението липсва на законово равнище.
- На какъв стадий е концепцията ви за обединяване на университети, която бе посрещната с бурни реакции от някои от управленията им?
- Поради липса на време няма да успеем да подготвим съответните промени в Закона за висшето обучение, свързани с опцията за обединяване на университетите като запазващи се юридически лица в общ консорциум. Успяхме да изготвим концепцията за това и през идната седмица ще я обявим обществено. Тя беше показана пред работната група, която включва ректори на разнообразни висши учебни заведения. Нямаше особени възражения. Тя е съобразена с интернационалната процедура и дава задоволителна автономия на висшите учебни заведения, като дефинира и опциите, които те не могат да осъществят сами.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ е учен на Българска академия на науките и постоянен член на европейската научна академия Academia Europea, професор и лекар на науките по физикохимия. Според ранглиста на университета в Станфорд от 2021 година той е измежду първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята област. Публикувал е над 175 научни публикации. Неговите разработки са представени над 9500 пъти в научната литература. Ръководил е повече от 45 интернационалните плана. Три пъти е длъжностен министър на образованието и науката. Избран от 47-ото Народно заседание за министър на образованието и науката на 13 декември 2021 година
- Акад. Денков, по какъв начин ще оцените натоварената изпитна акция за зрелостниците, за четвъртокласниците, за седмокласниците и за десетокласниците?
- Като всяка година, към изпитната акция има доста страсти и това е разбираемо. Родителите са обезпокоени по какъв начин ще се показват децата им и по какъв начин ще се отразят резултатите на приема им, изключително след VII клас. Тази година имаше и съвпадане с напрегната политическа обстановка. Част от недоволството към изпитите беше подсилено от общите настроения в медийната среда.
Ако би трябвало да създадем справедлив разбор, единственият по-сериозен проблем, само че без особени последици, бе с изчезналите скоби в част от помощните формули на изпита по математика в Х клас.
Колкото до описа, употребен за преразказ на националното външно оценяване в VII клас - той дава отговор на поставената задача. Подходящ е като текст за преразказване, дава отговор на всички условия. Не е книжовен шедьовър, само че това не е цел. Миналата година имаше противоположните рецензии - че текстът е прекомерно комплициран за деца на тази възраст.
При оценяването в IV клас се повдигна тематиката за специалността на пожарникаря. Въпросът е подложен правилно, тъй като се отнася към избран текст и се чака детето да потърси отговора в този текст. Това, че към 6000 възпитаници са дали отговор вярно, значи, че са разбрали защо става дума.
За мен изводът от полемиката е, че би трябвало още по-добре да подготвим децата да вникват в същината на текстовете, да разсъждават по-дълбоко.
- Какво демонстрира анализът на резултатите от изпитите?
- За мен няма основни разлики с резултатите от предходната и от 2020 година Няколко точки нагоре или надолу са в границите на една решена задача. Това не са трендове. Разминаването би трябвало да e в границите на 6-7 точки, с цел да кажем, че това е статистически значимо. Или да проследим няколко години подред със сходни проби, с цел да преценим, че посоката е нагоре или надолу.
Идеята на националното външно оценяване е да ни покаже правилно по кои видове задания и раздели учениците се оправят добре и по кои - зле. Тогава би трябвало да търсим аргументите и по какъв начин ситуацията може да се усъвършенства.
Трябва да определим по кои съответни задания и тематики има проблеми. Да преценим дали те са устойчиви през годините и да ги свържем с разделите, които се учат в съответните класове.
А всичко това би трябвало да обвържем с другия разбор, който вършим - за проблемите с образователните стратегии, събрани посредством анкетите измежду учители, възпитаници и родители. Когато обработим и тази информация, ще имаме освен субективно чувство къде има проблеми, а и справедливи доказателства за тях.
Вече завършваме с прегледа на образователните стратегии по общообразователните предмети от I до Х клас, до дни ще имаме дефинитивни отчети. След това обобщението ще бъде показано обществено и започваме работа по какъв начин да се трансформират стратегиите, тъй че да подобрим подготовката и да повишим интереса на учениците.
- Как ще бъдат направени тези промени - би трябвало да се олекоти наличието, да се отстрани част от материала или стилът да се съобрази с възрастовите особености?
- От досегашните разбори е ясно, че имаме композиция от фактори. На избрани места материалът сигурно не е съгласуван с възрастта на учениците. На други може да е подобаващ, само че да е поднесен на такова академично равнище, че учениците, родителите и даже някои учители да не могат да схванат това, което написа в учебниците. В други случаи материалът не е подобаващ за общообразователната подготовка и би трябвало да отиде в профилираната.
Представям си цялата задача като един пасианс, който би трябвало да се подреди, тъй че всичко да е съобразено с възрастта и да е показано на понятен език. Важно е да има и време за извършения. Освен това ясно би трябвало да бъде обяснено за какво се учи даден материал. Много постоянно мотивацията се губи от това, че учениците не схващат за какво би трябвало да учат нещо. Това е обвързвано и с междупредметните връзки. Ако вие учите избран вид задания по математика, да вземем за пример за вероятности, доста по-илюстративно би било те да се появят и в прилежащия предмет - по физика или химия, за решение на съответни проблеми.
Не на последно място - при подготовката на обновените стратегии би трябвало да включим и новите способи на преподаване, с които да подскажем на учителите да разнообразят и да създадат по-интересен метода на преподаване. Това може да стане посредством планове, с диспути сред учениците, посредством занятия измежду природата или визити във компании. Тези подходи би трябвало да влязат в арсенала на всички учители.
- Министерството на образованието има ли към този момент твърда позиция за формата на националното външно оценяване за седмокласниците през идната година?
- Отговор ще се даде, когато имаме изясненост подготвени ли сме да създадем сериозен преход към така наречен интегрални изпити. Това, което е несъмнено, че в този момент нямаме подготвеност да създадем цялостен интегрален изпит, тъй като това изисква напълно друга подготовка и на децата, и на учителите.
Ако се направи смяна, тя ще бъде плавна, с включването единствено на няколко въпроса, които да дадат знак, че учениците би трябвало да обръщат внимание и на другите предмети, с изключение на на математиката и на българския език и литературата. Това решение следва да се вземе, откакто излязат всички резултати от изпитите и се успокоят страстите. Всичко ще стане ясно преди началото на новата образователна година, тя ще стартира с ясни инструкции за всички изпити.
- Още от началото заявихте твърдата си позиция за битка с плагиатството. Обявихте, че МОН ще заплаща към 500 хиляди лева годишно за профилиран програмен продукт за разкриване на плагиатство. Какво постигнахте през последните месеци в тази сфера?
- Става дума за уеднаквен програмен продукт, който се е потвърдил като сполучлив в България и в други страни. В Софийския университет той се употребява освен за научни публикации и състезания, само че и за дипломните работи на магистрите и бакалаврите. Преди да бъдат позволени до отбрана, те минават през инспекция с този програмен продукт. Сега го купуваме като абонамент за всички висши учебни заведения, ще бъде възложен и на научните организации. С него решаваме и различен значим проблем - не да реагираме след публикуването на дисертациите и публикациите, а да действаме превантивно и университетите да могат да се предпазят от такива неприятни университетски практики.
По този метод решаваме на национално равнище един доста изострен проблем. От началото на годината до момента сме разгледали 11 сигнала за плагиатство. Такова е доказано в 4 случая. Също 4 сигнала са се оказали неоснователни, а при 3 има процедурни нарушавания.
Да напомним, че през минали години е било намерено плагиатство при ректор на висше учебно заведение. Тази година имаме и обществени лица, в това число предходен министър.
Имам и друга упоритост - посредством Закона за развиване на университетския състав да задължим университетите и научните организации да основат свои комисии за академична нравственос и да ревизират за плагиатство. Някои към този момент ги имат, като Софийският университет да вземем за пример, само че задължението липсва на законово равнище.
- На какъв стадий е концепцията ви за обединяване на университети, която бе посрещната с бурни реакции от някои от управленията им?
- Поради липса на време няма да успеем да подготвим съответните промени в Закона за висшето обучение, свързани с опцията за обединяване на университетите като запазващи се юридически лица в общ консорциум. Успяхме да изготвим концепцията за това и през идната седмица ще я обявим обществено. Тя беше показана пред работната група, която включва ректори на разнообразни висши учебни заведения. Нямаше особени възражения. Тя е съобразена с интернационалната процедура и дава задоволителна автономия на висшите учебни заведения, като дефинира и опциите, които те не могат да осъществят сами.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ