Интервю на Деси ВЕЛЕВАБОЖИДАР ДЖОКИН е роден през 1967 г.

Интервю на Деси ВЕЛЕВА
БОЖИДАР ДЖОКИН е роден през 1967 година в Дупница. Завършил е Механотехникума " С. П. Корольов ". От 1996 година е доброволец в отряда в Дупница, а от 2000 година е дипломиран планински избавител. Работи като щатен чиновник в структурата на Планинската избавителна работа към БЧК в Дупница от 2018 година > - Г-н Джокин, през празничните дни се натрупа доста работа за планинските спасители. Вие и сътрудниците ви от Дупнишкия отряд към Планинската избавителна работа участвахте в няколко тежки акции. Кога са най-напрегнатите моменти?
- През почивните празнични дни фактически доста туристи се възползваха от по-хубавото време и позитивни температури и посетиха региона на хижа " Рилски езера " и на циркуса на Седемте рилски езера. Онези, които пострадаха и на които трябваше да оказваме помощ, се оказаха добре готови и чудесно екипирани. Но 100% обезопасеност няма. Затова и се наложи да се оказва помощ на потърпевши.
За нас, спасителите, най-напрегнати са месеците юли, август и септември. Тогава се организира лагерът на Бялото приятелство, доста хора посещават региона на циркуса. Голяма част от тях не са готови за ситуацията в планината, не се вслушват в препоръките и това води до произшествия. Най-често неприятните случки се получават на слизане, когато хората са изморени и отпуснати, в следобедните часове. Тази есен беше много спокойна и имахме единствено две по-сериозни избавителни акции.
- Около Нова година обаче се натрупа напрежение, което компенсира спокойната есен.
- Да, по този начин е. От 29 декември до 2 януари участвахме в три много напрегнати и тежки акции. Имаше риск и за самите спасители. Две от тях се организираха на височина от 2500 метра с потърпевши мъже, които бяха доста добре екипирани, само че заради нехайство или случайност бяха паднали и се бяха наранили.
При първия случай потърпевшият имаше съществени контузии и на двата крайници, с кръвотечение от открита рана и в много тежко положение. За спасителите казусът пристигна и от това, че трябваше да работят в тъмната част на денонощието. Теренът в региона бе доста тежък, замръзнал, стръмен, той е и лавиноопасен, само че за наслада в този момент няма доста сняг. Затова и туристите си разрешават да вървят по пътеки, които по принцип са летни. Акцията продължи осем часа, в нея се включиха 15 планински спасители и един  сътрудник от София.
Втората напрегната обстановка бе в последните часове на 2022 година и продължи 7-8 часа. В нея участваха два екипа, тъй като регионът е доста сложен. Пострадалият бе с травма на глезена, а теренът е стръмен, скалист, обраснал и трябваше доста да се внимава. Поисках помощ от сътрудниците от Благоевград, местността е на границата сред двата отряда. Общо бяхме 18 индивида, трябваше да се сменяме, защото се уморявахме от носенето на ръце на носилката с потърпевшия.
Третата ни акция бе на 2 януари и продължи към 10 часа, огромна част от тях през нощта. Бяхме 13 спасители, работехме с въжета и инвентар, техническата част бе сложна, както и физическото натоварване.
- Подобни произшествия, които се наблюдават с интерес от обществото, водят до повдигането за следващ път на въпроси, свързани с финансирането на активността ви. Какво е то и какво е присъединяване на доброволци?
- В отряда в Дупница единствено аз съм щатен планински чиновник. Като завеждащ Планинската избавителна работа Северозападна Рила към БЧК давам отговор за организирането на акциите, за материалната база и подготовката. Останалите 25 индивида в отряда са доброволци. На празниците оставиха фамилиите си, трапезите и потеглиха да оказват помощ на бедстващите. Когато се наложи избавителните дейности да са през седмицата, в работно време, доброволците имат усложнения с овакантяване на работните си места. По някой път работодателят ги пуска, само че не им дава надницата за деня.
Проблем е, че в България още няма Закон за доброволчеството. Може би сме единствената страна в Европа без сходен закон, който да урежда юридически тези въпроси.
За наслада, откогато съм на тази работа от 1996 година, в началото и аз като доброволец, не се е случвало да не се съберат хора при потребност. Успяваме да викнем най-малко по 7-8 индивида за всяка акция.
- У нас към момента липсва избавяне по въздух. Наличието на хеликоптери ще улесни ли работата ви?
- Ако имахме хеликоптер, щяхме да приключим за най-много 1 час всяка акция, вместо да мъкнем на ръце по 5-6 часа потърпевшите с риск за самите нас. Отделно си представете по какъв начин се усеща човек с контузии, премръзнал, да бъде носен и друсан часове наред по сложен терен. Има сериозна потребност от помощ по въздух. Но обезпечаването на хеликоптер е държавна политика. Надяваме се колкото може по-скоро да има прогрес в тази област. Доколкото знам, сме единствената страна в Европейския съюз, която няма хеликоптери. Дори Северна Македония разполага, по мои сведения, с 4 медицински хеликоптера.
- Как стартира организирането на избавителна акция в планината?
- Приемам сигнала посредством телефоните при дежурните от централния денонощен пост. Уточняваме с тях детайлностите, опитваме да създадем връзка с бедстващия човек или с някой към него. Така се срещам със положението му и преценям какъв брой хора да повикам. Преценявам какъв инвентар и медицински такъми ще са нужни.
До 30 минути би трябвало да сме се организирали и да тръгнем от Дупница, като имаме най-малко един час до лифта " Рилски езера ". Около половин час е пътят със самия въжен превоз. Още няколко часа ни трябват да стигнем до потърпевшия. В този регион теренът е сложен и стръмен, не може да употребяваме моторни транспортни средства и се катерим с товар на гърба. Носим всичко постоянно по терен с денивелация от 500-600 метра, което не е по никакъв начин малко. Крайната точка на лифта е на към 2100 метра височина, а Отовишки връх е съвсем 2700 метра. Ако имаше хеликоптер, всичко това щеше да се случва за минути.
- Как би трябвало да бъде квалифициран един екскурзиант, когато тръгне в планината, с цел да бъде оптимално предпазен от заплаха?
- Нека хората първо да проучат доста добре маршрута, по който поемат, и да се съобразят с метеорологичната конюнктура, с цел да преценяват какви облекла и обувки ще са им нужни. Особено в този момент, през зимата, би трябвало да имат аварийни облекла, топли течности, енергийни бързоразграждащи се храни. Ако се изкачват над 2000 метра в снега, би трябвало да са с така наречен котки на обувките и с пикели в ръцете. Не бива да надценяват опциите си и да са сигурни, че ще се върнат по ярко. Преди това е вярно да се обаждат на близки и родственици къде отиват и по кое време би трябвало да дойдат. Имали сме случаи на неприятна връзка, когато хората са пристигнали в хижата, само че не са се обадили на роднините си, а те ни алармират за изчезнали хора.
Туристите би трябвало да имат в себе си аварийна батерия на телефона, да си смъкват приложението на ПСС, посредством което при позвъняване до централа ни биват локализирани с подаване на джи пи ес координати. Хората би трябвало да си създадат планински застраховки, които ще им икономисват компликации и разправии след акцията, защото ще би трябвало да покрият разноските по нея, а те не са по никакъв начин малко. Има тридневни, петдневни, месечни, годишни застраховки и покриват до 1000 лв.. Който няма застраховка, заплаща от джоба си. Самите спасители не получават нищо от тези суми.
- Колко са били сигналите за произшествия през изтеклата година?
- Имахме 12 акции с оказване на помощ, като приблизително за предходните години те са били по 25-26. Зимата е по-натоварено, има доста скиори. Миналата зима имахме 11 ски случая на писта.
Планинските спасители регистрират една акция за завършила, когато всички участници в нея са се върнали у дома живи и здрави. >

 
 
 
 >