Интервю на Деси ВЕЛЕВА- Д-р Гълъбова, скоро ще станат две

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

- Д-р Гълъбова, скоро ще станат две години, откогато светът и България се намират в пандемична обстановка. В началото на КОВИД-кризата казахте, че е извънредно значимо да бъдем дружно, да сме рационални и на първо място - индивиди. Защо не се случи това?

- Доверието беше изгубено още в самото начало. Твърде доста политика се вкара в този голям проблем. А и българите не се отличават с висока здравна просвета. Много огромна част от тях са мощно податливи на тайното мислене и това беше употребявано от някои диви популистки партии. Те съумяха да се възползват от затруднената обстановка, да я яхнат и да стигнат там, закъдето бяха тръгнали.

Още от началото не стъпихме на научни данни, а политиците си бяха сложили за цел хората да се уплашат. Досега нямам рационално пояснение за какво се затваряха паркове и планини, демонтираха се пейки и при малко инфектирани се затвориха всички, а не рисковите групи.

Освен това осведомителната акцията беше комуникирана доста неприятно. Когато се заложат бомби на входа на една система, на изхода те няма по какъв начин да не гърмят.

Голяма роля изиграха медиите, своя принос дадоха и обществените мрежи, а ние не успяхме да проявим здрав разсъдък. Всеки се информираше откъдето му падне, разпространяваше данни където реши. Стигнахме до ситуацията да сме разединени, заболели и умиращи. Две години след началото на пандемията не сме доста по-напреднали в преодоляването й. Което демонстрира, че не сме били рационални.

- Това обратимо ли е, има ли късмет нещата да се подобрят - и с осведомителните акции, и с особеното държание на партиите?

- Не считам, че трендът може да се обърне. Все още има парламентарно показани сили, които вършат всичко допустимо нещата да останат по този метод. Пандемията ще завърши, без да сме си научили уроците от това тестване. Надявам се обаче след време, когато се отдалечим, да проумеем какво ни се е случило и да извлечем поука. Не е нужно да вървим на гробищата и да виждаме цели редове с идентични семейства. Но към момента доста хора, в устрема си да отрекат казуса и да запазят своето равновесие, споделят, че подобен няма.

- Споменахте мястото на медиите. Как се оправиха те?

- Справиха се доста зле. Дали тъй като толкоз могат или тъй като са им дадени такива инструкции и извършват поръчки, не се ангажирам да съм безапелационна. Факт е, че има покварени медии, само че има и почтени, качествени и смели публицисти. Само че в общата картина техният глас мъчно се чува.

Още от началото фокусът на медиите беше върху някакви цифри, които всеки интерпретираше свободно. Един път водещи ставаха едни цифри, различен път - други, без да се изяснява за какво в този момент се интересуваме от бройки, а различен път - от проценти.

Медиите от сутринта започваха новините си със инфектираните и умрелите. В името на погрешно свестен плурализъм в условия на война те даваха естрада на всевъзможни " експерти ". Кой ли не се изрече по тематика пандемия - до неотдавна водещите представители бяха хирурзи, математици, само че ги нямаше епидемиолозите. Ако те бяха излезли напред и на човешки език ни бяха обяснили до каква степен е стигнала науката, мисля, че щяхме да се оправим по-добре.

Медиите имаха голям отрицателен принос. Те трябваше да поднесат информацията по понятен метод и да показват реалистични обстоятелства, а интерпретациите да стават от хора, на които това им е работата.

- Как се промени психологичното здраве на българина през последните две години?

- Пандемията изигра своята роля върху психологичното здраве на българина. Налице е доста нарастване на невротичните разстройства, на депресиите, на паническите рецесии, на стресовите разстройства. В практиката си аз и сътрудници следим ментални повреди при приблизително тежък и тежък КОВИД-19. Има псевдодементни синдроми, които бележат растеж. След никое друго инфекциозно заболяване не сме установявали такова нещо.

Сега записваме забавена психомоторика, забавено мислене, паметови дефицити, които след време отзвучават, само че това време от време на време е много дълго. Често е нужна по-специализирана помощ, извършения за възстановяване на паметовите функционалности и от време на време - лекарства.

- Напоследък все по-често чуваме за тежки случаи на експанзия, изключително в фамилията. Тази ескалация обвързвана ли е с КОВИД-пандемията или се корени другаде?

- Насилието в фамилията е голям проблем. Това е обществен феномен, който има своите предпоставки, аргументи и мотиви. За това, което се случва в последно време, пандемията е единствено мотив, само че не е причина.

В моята младост фамилията се наричаше съществена клетка на социалистическото общество. От над 30 години то не е социалистическо, само че това не трансформира обстоятелството, че е съществена клетка. А българското семейство е тежко болно. Това е една от постоянните предпоставки да не понижават насилническите актове. От болното семейство израстват заболели персони. Незрели, неуверени, нестабилни хора, които са браншове в среда на принуждение и от тях израстват насилници или жертви на принуждение.

Повече от едно десетилетие насилието, което включва и просташкия изказ, беше наложено, беше издигнато в сан на държавна политика. Пандемията просто изигра ролята на катализатор всичко това да изплува на повърхността.

- Къде са децата в тази обстановка? Как се отрази на тях пандемията?

- И на тях им се отрази зле. Виждам доста учители, които поставят старания и дават всичко от себе си, вършат невъзможното. Но да задържиш вниманието на дребните деца, някои от които имаха нещастието да стартират от първи клас онлайн, е извънредно мъчно. Те още нямат привички за учене, дисциплинираност, не могат да седят спокойно в час, а по тази причина се желае жив, директен контакт.

Децата бяха принудени да се гледат на екраните, вместо да се съсредоточат, те се смеят, играят с домашните любимци, някой хлопа тенджери зад тях или невротичната им майка работи в прилежащата стая. Така че, макар гигантските старания на учителите, не можа да се получи пълноценно образование.

Друг въпрос е казусът със самото седене четири-пет часа пред екрана. Ние безусловно изпържихме детските мозъци. А след това се чудим за какво са с нарушаване на концентрацията, на вниманието, за какво са невротични и нямат самообладание да създадат нищо до дъно. Те не са научени да ровят, да търсят, да се задълбочат. Във виртуалната действителност всичко се случва на момента.

Отделен е въпросът за студентите, които учат отдалечено към този момент втора година. Изтръпвам от мисълта какви експерти ще излязат. По едно време и студентите по медицина учеха отдалечено. Онлайн образованието няма нищо общо с естественото образование.

ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена в София. Завършва Медицинския университет в столицата през 1992 година и УНСС през 2006 година От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ", от 13 години е неин шеф. От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз. В момента е студентка в магистърската стратегия по изразителност на Софийския университет.