Велина Григорова: Има начини да преодолеем недостига на лекарства
Интервю на Аида ПАНИКЯН
Магистър фармацевт ВЕЛИНА ГРИГОРОВА е ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС). От 2018 година управлява болнична аптека към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Била е комисар на ESOP в Европейската организация за медикаменти (EMA). Има две магистратури - по биология от СУ " Св. Климент Охридски " и по фармация от Медицинския университет в София. Специализирала е " Клинична фармация " и " Болнична фармация ". Ръководила е болничната аптека към Специализираната болница за интензивно лекуване на деца с онкохематологични болести, както и болничната аптека към " Уни Хоспитал " в Панагюрище.
- Г-жо Григорова, още веднъж липсват медикаменти в аптеките. През последните две години едно от обясненията е КОВИД-кризата, само че този проблем съществува от 10-12 години. Каква е повода?
- Ще стартира от по-далеч. Периодичната - по-кратковременна, липса на медикаменти се следи във всяка страна. Преди години най-честата причина за подобен проблем у нас се свеждаше до индустриални проблеми или недоброто обмисляне на доставки от вносителя или притежателя на разрешението за приложимост (ПРУ). Но в последно време, изключително с КОВИД-19, тази наклонност се ускори. Но освен у нас, а в цяла Европа, както и в международен мащаб. В България обаче, за жалост,
няма ясна политика
какво да се прави, когато има дефицит на медикаменти. И до този миг страната няма написана тактика, която да подсигурява обезпечаването на българските пациенти с нужните им медикаменти при регистрирани неналичия. В законодателството има планувани някакви ограничения, посредством които се запушват пробойни, само че не се вземат решение проблемите. Разбира се, би трябвало да отчетем индустриалните или софтуерните проблеми на производителите, които съществуват по целия свят. Те не могат да бъдат повлияни от нашата страна.
Има и различен проблем. Цените на медикаментите в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз, което е причина за реекспорта им.
- Каква е рекомендацията Ви?
- Необходими са промени в законодателството, които да минимизират вредите, които дефицитът на медикаменти може да окаже на българските жители.
- Какви да са тези промени?
- В момента у нас работи системата СЕСПА. Това е профилирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули, включени в Позитивния лекарствен лист (ПЛС) на Република България. В ПЛС са включени медикаменти, които се заплащат с обществени средства (НЗОК или МЗ) или от бюджета на лечебните заведения. В ПЛС не влизат, да вземем за пример, множеството антибиотици за перорална приложимост.
- Как работи тази система? Имаше упреци от служебния министър на опазването на здравето, че формулата била изменена. За какво става дума?
- Да, през март м.г. формулата бе изменена след изработен одит от Министерство на здравеопазването. Тогава стана ясно, че употребената до тогава формула е противозаконна, тъй като имаше сигнали, че се не разрешава износът на медикаменти, които бяха налични в България, освен това в огромни количества. Формулата е заложена по закон, а не е нечия прищявка - на здравен министър, на Изпълнителната организация по медикаментите или на някоя комисия.
В момента формулата, по която СЕСПА пресмята наличностите на медикаменти в страната електронно, употребява информацията от търговци на едро, от аптеки (в това число и болнични), от ПРУ (притежателите на позволение за употреба). На базата на тази информация се генерира описът на медикаменти, които не могат да бъдат изнасяни.
- Въпреки това има дефицит...
- Да, щом има проблеми, очевидно формулата би трябвало да бъде изменена.
- Какво обсъждахте на срещата на Специализирания съвет предходната седмица?
- Необходими са промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Първо - да се промени формулата. В момента се стопират от реекспорт медикаменти, за които има информация, че наличните в страната количества са под 65% от средномесечното ползване през предишните 6 месеца. Но част от медикаментите са със сезонно ползване. Например антибиотиците. Ако за база се вземе интервалът март-октомври, ще се окаже, че няма или има доста ниско ползване. Затова е добре за база да се взема 12-месечен интервал. От друга страна, в случай че по някакви аргументи няма импорт на обещано лекарство, няма и ползване, което също не е реалистично. Третата смяна би била, в случай че процентът на средномесечно ползване е по-висок от 65, т.е., в случай че наличностите от обещано лекарство в листата паднат под 70 или 80%, само че да е повече от 65%.
Второ - да се разшири забранителният лист с сериозни медикаменти. В момента може да се забрани износът на лекарства от ПЛС, само че виждаме, че липсват и такива отвън него.
- Кои са сериозните медикаменти?
- Лекарствата без аналог. В основата на всяко лекарство има интензивно вещество, само че някои медикаменти с едно и също интензивно вещество може да се създават от разнообразни компании и в аптеките те са с разнообразни търговски наименования, т.е. имат аналог и в случай че едното го няма, може да се смени с другото, като лечебният резултат е един и същи. Например парацетамолът е интензивно вещество в панадол, ефералган и прочие Но има медикаменти без аналог. Например нашумелият пулмикорт, който е единствен на пазара, заради което и неналичието му към този момент е проблем.
- Всички тези промени ще лишават време. В момента грипът се вихри, а едно от главните му затруднения е пневмонията. Хората имат потребност от антибиотици в този момент, а не след законовите промени...
- Информацията, с която разполагаме, е, че множеството производители в Европа бяха затворили към коледните и новогодишни празници и това докара до привършване на наличностите в нашите търговци на едро заради нараснало ползване вследствие на засилващата се грипна вълна.
- Какви промени са нужни за облекчение на паралелния импорт на медикаменти и до каква степен той би оказал помощ за стесняване на дефицита?
- Паралелният импорт е един от механизмите за битка с дефицита на медикаменти. За да може той да бъде оптимално ефикасен, би трябвало да се редуцира процедурата (до 14 дни), което сега е допустимо единствено при изключителна епидемиологична конюнктура.
- Каква роля има в този развой електронната рецепта?
- Електронната рецепта е един от методите за справяне с дефицита на медикаменти, защото дава опция за по-добро обмисляне на доставки и по-добър надзор - и върху предписването, и върху отпущането. Ние от Българския фармацевтичен съюз (БФС) от доста време настояваме за въвеждането й. В момента тя е наложителна единствено за медикаментите, заплащани изцяло или отчасти от НЗОК.
Компромисно решение беше да стане наложителна и за антибиотиците, само че, за жалост, това изменение в наредбата беше анулирано от настоящето държавно управление. В момента никой не знае в доболничната помощ (с изключение на реимбурсираните лекарства) какво е потреблението на лекарства. Колко и какви антибиотици се използват, кой и по какъв начин ги предписва и отпуска. Не се знае, тъй като хартиените предписания не може да бъдат проследявани.
Една хартиена рецепта може да бъде изпълнявана неведнъж. Затова БФС настояваше най-малко антибиотиците да се предписват наложително с електронна рецепта, като оставаше и опцията за хартиено наставление при избрани условия, което беше записано и в изменението на наредбата. Ако се съблюдават прецизно в аптеката условията за разпределяне на лекарство по хартиена рецепта, вероятно три четвърти от пациентите би трябвало да бъдат връщани, тъй като на рецептата постоянно липсват нужните атрибути - цялостно име на пациента, възраст, адрес, точна доза и прочие И най-много, няма опция за неточности заради нечетливо постановен лекарствен артикул. Като няма електронна рецепта, не се знае коя аптека какво количество от обещано лекарство е получила и отпуснала.
- Сега не се ли знае?
- Не. В България импровизирано има така наречен отвесна интеграция, т.е. търговец на едро има свои аптеки, което е неразрешено от закона. Ако търговец на едро има аптеки, допуска се, че той преди всичко ги доставя с медикаменти и по една или друга причина те не доближават до други аптеки, които по този начин са сложени в неконкурентна среда, а пациентите са принудени да обикалят и да търсят. При съществуването на електронни предписания всички тези процеси могат да бъдат проследявани.
Друга причина за дефицита на медикаменти у нас са и ниските им цени. Те са причина за успореден експорт и постоянно някои медикаменти даже не стигат до аптеката, а непосредствено от склада се реекпортират.
- Но това не е нелегално в подтекста на европейското законодателство за свободно придвижване на хора, артикули и услуги, нали?
- Не, реекспортът не е неразрешен. Но би трябвало да се намерят механизми първо да бъдат задоволявани потребностите на българските пациенти.
- Заговори се, че Гърция обмисля ограничение на реекспорта. Преди години други членки на Европейски Съюз имаха сходни опити и попаднаха под ударите на европейското законодателство.
- Така е - ограничението на реекспорта е нарушение на европейското законодателство и съответната страна може да търпи наказания.
Но има опция нещата да станат по легален метод. Един от тях загатнах - в забранителния лист да влязат повече сериозни медикаменти.
По предложение на БФС беше направена законова смяна при предходното държавно управление, съгласно която аптеките да могат да виждат при кой търговец на едро (без количество или цена) има едно или друго лекарство (включително и дефицитните), което ще му даде опция да направи поръчка. Получен отвод е причина за редица въпроси - дали не пази лекарството за своя аптека, дали не го пази за реекспорт или дадената аптека има отговорности към този търговец на едро, което е причина за отвод. Промяната беше призната още през август 2022 година, само че и все още тя не работи, тъй като би трябвало да се създадат спомагателни функционалности в СЕСПА.
Доста са пътищата, по които може да се облекчи (не да изчезне!) дефицитът на медикаменти.
- Какво е обяснението, че измежду медикаментите в дефицит съвсем няма такива, плащани от НЗОК?
- Да, тъй като там има електронни наставления. Изключение вършат някои инсулини. По информация на компанията, количествата, които се внасят у нас, са доста повече от тези, за които са издадени протоколи от НЗОК. Причината е, че този артикул се употребява офлейбъл, т.е. и по индикации отвън късата характерност. Продуктът е за диабет, само че той всеобщо се предписва и за намаляване. У нас е позволена
офлейбъл приложимост на медикаменти единствено в болница
само че не и в доболничната помощ. Тоест, в случай че имате рецепта от доктор и можете да си платите лекарството, няма проблем да си го купите. Но при електронна рецепта тези процеси може да бъдат следени. Тъй като хората с хронични болести поради изброените условия не са сигурни дали последващи месеци ще намерят животоподдържащото си лекарство, те се запасяват, щом го намерят някъде.
Има още нещо, което би облекчило дефицита - генеричното определяне. Тоест лекарят да не написа в рецептата комерсиалното название (панадол, ефералган и пр.), а генеричното - парацетамол. По този метод де факто дава позволение на фармацевта да даде на болния лекарство с интензивно вещество парацетамол и в случай че няма ефералган, да даде панадол, или противоположното. Когато на рецептата написа комерсиалното название на медикамента, аптекарят няма право да го смени и пациентът би трябвало или да търси в друга аптека, или да се върне при лекаря, който да му изпише лекарство с друго комерсиално име. Това води до загуба на време и от страна на пациента, и от страна на лекаря. В цяла Европа,
с изключение на в България, Австрия и Малта
е позволена генеричната подмяна. У нас законът не позволява такава подмяна.
В българските лечебни заведения медикаментите се закупуват по INN (международно непатентно наименование), по генерично название, защото такова е условието на провежданите търгове. Лекарите предписват, а болничната аптека отпуска лекарството, което е спечелило търга и с което разполага - или ефералган, или панадол, само че се знае, че и двете съдържат еднообразно количество парацетамол и лечебният резултат е еднакъв.
В болничното заведение лекарят изписва венозен ципрофлоксацин, само че за него няма значение дали е на една или друга компания, защото всички медикаменти, които имат позволение за приложимост съгласно нашето законодателство, са качествени, безвредни и ефикасни. Има двоен стандарт - в болничното заведение, където са по-тежките случаи лекарите работят с това, с което разполага аптеката, а в извънболничната помощ не може и се държи на тъкмо избрани търговски артикули.
Всички тези проблеми не са нови и нееднократно са повдигани, само че малко са политиците, които се заемат да ги решат, защото в нашата област се преплитат много бизнес ползи. Обръща се внимание, когато възникне сериозен проблем с публичен отзив и щом той бъде решен за момента по някакъв метод или туширан, тематиката още веднъж остава на назад във времето. Политиците нямат смелостта да създадат сериозна промяна в опазването на здравето.
Очаква ли се повишаване?
- Обикновено в края на годината притежателите на позволение за приложимост дават поръчки за увеличение на цената на медикаментите. Как е в този момент?
- Очаква се повишаване. ПРУ употребяват законовата опция един път годишно да усилват цените на медикаментите в сходство със средногодишната инфлация. Но това не се отнася за медикаментите в ПЛС, тъй като при тях ценообразуването става по различен метод - наблюдават се цените на обещано лекарство в други - референтни, европейски страни и в Българя би трябвало да е по-ниска от най-ниската.
- Останалите медикаменти, отвън ПЛС, също имат пределна цена. С годишното повишение на цените, какво става, когато се доближи пределната?
- В закона има условия, съгласно които може да се записва по-висока пределна цена.
Дерегистрираните медикаменти
- Всяка година споделяме, че компаниите изтеглят от пазара 100-200 или 300 медикаменти. Защо?
- Най-често това са медикаменти от ПЛС. Заради ниските цени, на които компаниите би трябвало да ги оферират, постоянно те губят търговски интерес и ги изтеглят от българския пазар.
Всяка година от ден на ден стават дерегистрираните затова медикаменти от нашата аптечна мрежа. Тази част от българското законодателство също би трябвало доста деликатно да се обмисли.
След като един артикул бъде изтеглен от българския пазар, в случай че той няма аналог и е нужен за лекуването на избрани пациенти, той може да бъде импортиран като нерегистриран лекарствен артикул по реда на специфична разпоредба. Това обаче се отнася единствено за лечебните заведения. Внесени по този метод, при тях няма надзор на цената, което нормално е обвързвано със доста по-високи разноски от страна на лечебните заведения. За страдание, тези медикаменти стават от ден на ден и те не подлежат на реимбурсиране от НЗОК или Министерство на здравеопазването.
Общини без аптеки
В момента у нас има към 3000-3100 аптеки, което е много над междинното на глава от популацията в Европейски Съюз, споделя Велина Григорова. Но у нас са разпределени неравномерно. В София, като излезете от вкъщи си, в диаметър от 500 м евентуално има най-малко 3 аптеки. Но в страната има цели общини без аптека, има регионални градове без нито една денонощна аптека, разяснява тя.
Според Григорова, с цел да се реши казусът, би трябвало да бъде подтиквано разкриването на аптеки в дребни обитаеми места.
" Една аптека се самоиздържа, финансирането й зависи от нейния оборот. За да съществува, би трябвало да се заплаща наем, ток, заплати, да се поддържа наложителна осведомителна система, да се влагат пари в стока. Ако оборотът й не е задоволителен за тези разноски, аптеката затваря. Затова част от разноските й би трябвало да поеме страната ", споделя Велина Григорова.
" Срещали сме се нееднократно с представители на Националното съдружие на общините в България, само че множеството общини са затруднени да финансират активността на аптеки ", изяснява Велина Григорова. " От БФС сме предложили да се подтиква откриването на аптека в малко обитаемо място или да се подкрепя активността на съществуваща, само че предлагането ни, което бе подкрепено и от общините, не бе признато ", изясни тя.
>
>
Магистър фармацевт ВЕЛИНА ГРИГОРОВА е ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС). От 2018 година управлява болнична аптека към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Била е комисар на ESOP в Европейската организация за медикаменти (EMA). Има две магистратури - по биология от СУ " Св. Климент Охридски " и по фармация от Медицинския университет в София. Специализирала е " Клинична фармация " и " Болнична фармация ". Ръководила е болничната аптека към Специализираната болница за интензивно лекуване на деца с онкохематологични болести, както и болничната аптека към " Уни Хоспитал " в Панагюрище.
- Г-жо Григорова, още веднъж липсват медикаменти в аптеките. През последните две години едно от обясненията е КОВИД-кризата, само че този проблем съществува от 10-12 години. Каква е повода?
- Ще стартира от по-далеч. Периодичната - по-кратковременна, липса на медикаменти се следи във всяка страна. Преди години най-честата причина за подобен проблем у нас се свеждаше до индустриални проблеми или недоброто обмисляне на доставки от вносителя или притежателя на разрешението за приложимост (ПРУ). Но в последно време, изключително с КОВИД-19, тази наклонност се ускори. Но освен у нас, а в цяла Европа, както и в международен мащаб. В България обаче, за жалост,
няма ясна политика
какво да се прави, когато има дефицит на медикаменти. И до този миг страната няма написана тактика, която да подсигурява обезпечаването на българските пациенти с нужните им медикаменти при регистрирани неналичия. В законодателството има планувани някакви ограничения, посредством които се запушват пробойни, само че не се вземат решение проблемите. Разбира се, би трябвало да отчетем индустриалните или софтуерните проблеми на производителите, които съществуват по целия свят. Те не могат да бъдат повлияни от нашата страна.
Има и различен проблем. Цените на медикаментите в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз, което е причина за реекспорта им.
- Каква е рекомендацията Ви?
- Необходими са промени в законодателството, които да минимизират вредите, които дефицитът на медикаменти може да окаже на българските жители.
- Какви да са тези промени?
- В момента у нас работи системата СЕСПА. Това е профилирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули, включени в Позитивния лекарствен лист (ПЛС) на Република България. В ПЛС са включени медикаменти, които се заплащат с обществени средства (НЗОК или МЗ) или от бюджета на лечебните заведения. В ПЛС не влизат, да вземем за пример, множеството антибиотици за перорална приложимост.
- Как работи тази система? Имаше упреци от служебния министър на опазването на здравето, че формулата била изменена. За какво става дума?
- Да, през март м.г. формулата бе изменена след изработен одит от Министерство на здравеопазването. Тогава стана ясно, че употребената до тогава формула е противозаконна, тъй като имаше сигнали, че се не разрешава износът на медикаменти, които бяха налични в България, освен това в огромни количества. Формулата е заложена по закон, а не е нечия прищявка - на здравен министър, на Изпълнителната организация по медикаментите или на някоя комисия.
В момента формулата, по която СЕСПА пресмята наличностите на медикаменти в страната електронно, употребява информацията от търговци на едро, от аптеки (в това число и болнични), от ПРУ (притежателите на позволение за употреба). На базата на тази информация се генерира описът на медикаменти, които не могат да бъдат изнасяни.
- Въпреки това има дефицит...
- Да, щом има проблеми, очевидно формулата би трябвало да бъде изменена.
- Какво обсъждахте на срещата на Специализирания съвет предходната седмица?
- Необходими са промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Първо - да се промени формулата. В момента се стопират от реекспорт медикаменти, за които има информация, че наличните в страната количества са под 65% от средномесечното ползване през предишните 6 месеца. Но част от медикаментите са със сезонно ползване. Например антибиотиците. Ако за база се вземе интервалът март-октомври, ще се окаже, че няма или има доста ниско ползване. Затова е добре за база да се взема 12-месечен интервал. От друга страна, в случай че по някакви аргументи няма импорт на обещано лекарство, няма и ползване, което също не е реалистично. Третата смяна би била, в случай че процентът на средномесечно ползване е по-висок от 65, т.е., в случай че наличностите от обещано лекарство в листата паднат под 70 или 80%, само че да е повече от 65%.
Второ - да се разшири забранителният лист с сериозни медикаменти. В момента може да се забрани износът на лекарства от ПЛС, само че виждаме, че липсват и такива отвън него.
- Кои са сериозните медикаменти?
- Лекарствата без аналог. В основата на всяко лекарство има интензивно вещество, само че някои медикаменти с едно и също интензивно вещество може да се създават от разнообразни компании и в аптеките те са с разнообразни търговски наименования, т.е. имат аналог и в случай че едното го няма, може да се смени с другото, като лечебният резултат е един и същи. Например парацетамолът е интензивно вещество в панадол, ефералган и прочие Но има медикаменти без аналог. Например нашумелият пулмикорт, който е единствен на пазара, заради което и неналичието му към този момент е проблем.
- Всички тези промени ще лишават време. В момента грипът се вихри, а едно от главните му затруднения е пневмонията. Хората имат потребност от антибиотици в този момент, а не след законовите промени...
- Информацията, с която разполагаме, е, че множеството производители в Европа бяха затворили към коледните и новогодишни празници и това докара до привършване на наличностите в нашите търговци на едро заради нараснало ползване вследствие на засилващата се грипна вълна.
- Какви промени са нужни за облекчение на паралелния импорт на медикаменти и до каква степен той би оказал помощ за стесняване на дефицита?
- Паралелният импорт е един от механизмите за битка с дефицита на медикаменти. За да може той да бъде оптимално ефикасен, би трябвало да се редуцира процедурата (до 14 дни), което сега е допустимо единствено при изключителна епидемиологична конюнктура.
- Каква роля има в този развой електронната рецепта?
- Електронната рецепта е един от методите за справяне с дефицита на медикаменти, защото дава опция за по-добро обмисляне на доставки и по-добър надзор - и върху предписването, и върху отпущането. Ние от Българския фармацевтичен съюз (БФС) от доста време настояваме за въвеждането й. В момента тя е наложителна единствено за медикаментите, заплащани изцяло или отчасти от НЗОК.
Компромисно решение беше да стане наложителна и за антибиотиците, само че, за жалост, това изменение в наредбата беше анулирано от настоящето държавно управление. В момента никой не знае в доболничната помощ (с изключение на реимбурсираните лекарства) какво е потреблението на лекарства. Колко и какви антибиотици се използват, кой и по какъв начин ги предписва и отпуска. Не се знае, тъй като хартиените предписания не може да бъдат проследявани.
Една хартиена рецепта може да бъде изпълнявана неведнъж. Затова БФС настояваше най-малко антибиотиците да се предписват наложително с електронна рецепта, като оставаше и опцията за хартиено наставление при избрани условия, което беше записано и в изменението на наредбата. Ако се съблюдават прецизно в аптеката условията за разпределяне на лекарство по хартиена рецепта, вероятно три четвърти от пациентите би трябвало да бъдат връщани, тъй като на рецептата постоянно липсват нужните атрибути - цялостно име на пациента, възраст, адрес, точна доза и прочие И най-много, няма опция за неточности заради нечетливо постановен лекарствен артикул. Като няма електронна рецепта, не се знае коя аптека какво количество от обещано лекарство е получила и отпуснала.
- Сега не се ли знае?
- Не. В България импровизирано има така наречен отвесна интеграция, т.е. търговец на едро има свои аптеки, което е неразрешено от закона. Ако търговец на едро има аптеки, допуска се, че той преди всичко ги доставя с медикаменти и по една или друга причина те не доближават до други аптеки, които по този начин са сложени в неконкурентна среда, а пациентите са принудени да обикалят и да търсят. При съществуването на електронни предписания всички тези процеси могат да бъдат проследявани.
Друга причина за дефицита на медикаменти у нас са и ниските им цени. Те са причина за успореден експорт и постоянно някои медикаменти даже не стигат до аптеката, а непосредствено от склада се реекпортират.
- Но това не е нелегално в подтекста на европейското законодателство за свободно придвижване на хора, артикули и услуги, нали?
- Не, реекспортът не е неразрешен. Но би трябвало да се намерят механизми първо да бъдат задоволявани потребностите на българските пациенти.
- Заговори се, че Гърция обмисля ограничение на реекспорта. Преди години други членки на Европейски Съюз имаха сходни опити и попаднаха под ударите на европейското законодателство.
- Така е - ограничението на реекспорта е нарушение на европейското законодателство и съответната страна може да търпи наказания.
Но има опция нещата да станат по легален метод. Един от тях загатнах - в забранителния лист да влязат повече сериозни медикаменти.
По предложение на БФС беше направена законова смяна при предходното държавно управление, съгласно която аптеките да могат да виждат при кой търговец на едро (без количество или цена) има едно или друго лекарство (включително и дефицитните), което ще му даде опция да направи поръчка. Получен отвод е причина за редица въпроси - дали не пази лекарството за своя аптека, дали не го пази за реекспорт или дадената аптека има отговорности към този търговец на едро, което е причина за отвод. Промяната беше призната още през август 2022 година, само че и все още тя не работи, тъй като би трябвало да се създадат спомагателни функционалности в СЕСПА.
Доста са пътищата, по които може да се облекчи (не да изчезне!) дефицитът на медикаменти.
- Какво е обяснението, че измежду медикаментите в дефицит съвсем няма такива, плащани от НЗОК?
- Да, тъй като там има електронни наставления. Изключение вършат някои инсулини. По информация на компанията, количествата, които се внасят у нас, са доста повече от тези, за които са издадени протоколи от НЗОК. Причината е, че този артикул се употребява офлейбъл, т.е. и по индикации отвън късата характерност. Продуктът е за диабет, само че той всеобщо се предписва и за намаляване. У нас е позволена
офлейбъл приложимост на медикаменти единствено в болница
само че не и в доболничната помощ. Тоест, в случай че имате рецепта от доктор и можете да си платите лекарството, няма проблем да си го купите. Но при електронна рецепта тези процеси може да бъдат следени. Тъй като хората с хронични болести поради изброените условия не са сигурни дали последващи месеци ще намерят животоподдържащото си лекарство, те се запасяват, щом го намерят някъде.
Има още нещо, което би облекчило дефицита - генеричното определяне. Тоест лекарят да не написа в рецептата комерсиалното название (панадол, ефералган и пр.), а генеричното - парацетамол. По този метод де факто дава позволение на фармацевта да даде на болния лекарство с интензивно вещество парацетамол и в случай че няма ефералган, да даде панадол, или противоположното. Когато на рецептата написа комерсиалното название на медикамента, аптекарят няма право да го смени и пациентът би трябвало или да търси в друга аптека, или да се върне при лекаря, който да му изпише лекарство с друго комерсиално име. Това води до загуба на време и от страна на пациента, и от страна на лекаря. В цяла Европа,
с изключение на в България, Австрия и Малта
е позволена генеричната подмяна. У нас законът не позволява такава подмяна.
В българските лечебни заведения медикаментите се закупуват по INN (международно непатентно наименование), по генерично название, защото такова е условието на провежданите търгове. Лекарите предписват, а болничната аптека отпуска лекарството, което е спечелило търга и с което разполага - или ефералган, или панадол, само че се знае, че и двете съдържат еднообразно количество парацетамол и лечебният резултат е еднакъв.
В болничното заведение лекарят изписва венозен ципрофлоксацин, само че за него няма значение дали е на една или друга компания, защото всички медикаменти, които имат позволение за приложимост съгласно нашето законодателство, са качествени, безвредни и ефикасни. Има двоен стандарт - в болничното заведение, където са по-тежките случаи лекарите работят с това, с което разполага аптеката, а в извънболничната помощ не може и се държи на тъкмо избрани търговски артикули.
Всички тези проблеми не са нови и нееднократно са повдигани, само че малко са политиците, които се заемат да ги решат, защото в нашата област се преплитат много бизнес ползи. Обръща се внимание, когато възникне сериозен проблем с публичен отзив и щом той бъде решен за момента по някакъв метод или туширан, тематиката още веднъж остава на назад във времето. Политиците нямат смелостта да създадат сериозна промяна в опазването на здравето.
Очаква ли се повишаване?
- Обикновено в края на годината притежателите на позволение за приложимост дават поръчки за увеличение на цената на медикаментите. Как е в този момент?
- Очаква се повишаване. ПРУ употребяват законовата опция един път годишно да усилват цените на медикаментите в сходство със средногодишната инфлация. Но това не се отнася за медикаментите в ПЛС, тъй като при тях ценообразуването става по различен метод - наблюдават се цените на обещано лекарство в други - референтни, европейски страни и в Българя би трябвало да е по-ниска от най-ниската.
- Останалите медикаменти, отвън ПЛС, също имат пределна цена. С годишното повишение на цените, какво става, когато се доближи пределната?
- В закона има условия, съгласно които може да се записва по-висока пределна цена.
Дерегистрираните медикаменти
- Всяка година споделяме, че компаниите изтеглят от пазара 100-200 или 300 медикаменти. Защо?
- Най-често това са медикаменти от ПЛС. Заради ниските цени, на които компаниите би трябвало да ги оферират, постоянно те губят търговски интерес и ги изтеглят от българския пазар.
Всяка година от ден на ден стават дерегистрираните затова медикаменти от нашата аптечна мрежа. Тази част от българското законодателство също би трябвало доста деликатно да се обмисли.
След като един артикул бъде изтеглен от българския пазар, в случай че той няма аналог и е нужен за лекуването на избрани пациенти, той може да бъде импортиран като нерегистриран лекарствен артикул по реда на специфична разпоредба. Това обаче се отнася единствено за лечебните заведения. Внесени по този метод, при тях няма надзор на цената, което нормално е обвързвано със доста по-високи разноски от страна на лечебните заведения. За страдание, тези медикаменти стават от ден на ден и те не подлежат на реимбурсиране от НЗОК или Министерство на здравеопазването.
Общини без аптеки
В момента у нас има към 3000-3100 аптеки, което е много над междинното на глава от популацията в Европейски Съюз, споделя Велина Григорова. Но у нас са разпределени неравномерно. В София, като излезете от вкъщи си, в диаметър от 500 м евентуално има най-малко 3 аптеки. Но в страната има цели общини без аптека, има регионални градове без нито една денонощна аптека, разяснява тя.
Според Григорова, с цел да се реши казусът, би трябвало да бъде подтиквано разкриването на аптеки в дребни обитаеми места.
" Една аптека се самоиздържа, финансирането й зависи от нейния оборот. За да съществува, би трябвало да се заплаща наем, ток, заплати, да се поддържа наложителна осведомителна система, да се влагат пари в стока. Ако оборотът й не е задоволителен за тези разноски, аптеката затваря. Затова част от разноските й би трябвало да поеме страната ", споделя Велина Григорова.
" Срещали сме се нееднократно с представители на Националното съдружие на общините в България, само че множеството общини са затруднени да финансират активността на аптеки ", изяснява Велина Григорова. " От БФС сме предложили да се подтиква откриването на аптека в малко обитаемо място или да се подкрепя активността на съществуваща, само че предлагането ни, което бе подкрепено и от общините, не бе признато ", изясни тя.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ