Любослав Костов: Протестът е заради липсата на загриженост
Интервю на Аида ПАНИКЯН
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е роден на 16 август 1991 година в Кюстендил. Завършва приблизително обучение в Езикова гимназия " Д-р Петър Берон ". До 2015 година приключва бакалавърска и магистърска степен по макроикономика в УНСС. Професионалния си път в КНСБ стартира през 2015 година в Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) като стопански анализатор. От 2017 година е основен помощник, като в това време е и учител към катедра " Икономикс " на УНСС по макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата доктрина. Основните му ползи са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и груповото договаряне. Автор е на научни изявления в тези области, както и на разбори с публицистичен темперамент. Владее британски и немски език.
- Г-н Костов, какво постанова провеждането на протестното шествие на 11 ноември?
- Липсата на съответна политика по приходите е преди всичко. Тя трябваше реципрочно да компенсира всички работещи поради рекордно високата инфлация, която се следи през цялата 2022 година Припомням, че в първичния вид на Бюджет 2022 нямаше нито стотинка за растеж на приходите и се наложи през актуализацията на второ четене в бюджетна комисия да се реализиран някакви, въпреки и незадоволителни, растежи. Хората са доста огорчени, защото губят действителна покупателна дарба в миг, когато точно те движат стопанската система напред, защото потреблението е главният мотор на растежа.
Провеждането на протестно шествие е естествена наша реакция в изискванията на липса на каквато и да е угриженост на държавните управления за работещите и за обществото като цяло. Нека стане ясно, че това, което отчитаме счетоводно като параметри в кабинетите по министерствата, за жалост, от дълго време няма нищо общо с действителността и чувството на хората за обедняване. Никой не го интересува какъв брой е държавният недостиг или с какъв брой са нарастнали приходите в хазната, в случай че през същото време не може да си купи същите артикули и услуги, които е могъл да си купи преди този момент. Къде отиде действителната конвергенция и европейските полезности, към които се стремим толкоз години към този момент?
- Какви са прогнозите Ви, в случай че въпреки всичко не бъде увеличена минималната заплата, а останалите заплати с желаните от синдикатите 13%?
- Това са две разнообразни наши претенции. Средната заплата и сега нараства с към 12-13% всяка година. С това наше искане не настояваме за нищо по-различно от това, което е било досега. Така, както междинната заплата в частния бранш нараства с толкоз, то и в целия публичен бранш би трябвало да е същото. Някой ще каже, че не заслужават хората в публичния бранш подобен растеж, тъй като не създават нищо. Ами по какъв начин мерим продуктивността на труда на един преподавател, който е посял познания в пет отлични ученика през днешния ден? Как мерим какъв брой е създал един здравен служащ, който през днешния ден е оказал помощ за лекуването на двама души? Мога да продължа да изреждам. Идеята е, че няма по какъв начин обществената инфраструктура и обществените богатства да бъдат качествени и в задоволителен размер, в случай че хората, които ги дават, не са заплатени съгласно пазарните условия.
Второто ни искане е обвързвано с минималната заплата, която би трябвало да стане 850 лева от 1 януари 2023 година Това е 50% от междинната за полугодието на 2022 година, което най-точно дава отговор на концепцията и в Директивата за съответните минимални заплати, дефинитивно утвърдена на 4 октомври. Тази инструкция би трябвало да се транспонира допустимо най-скоро с присъединяване на обществените сътрудници.
В еврозоната също не можем да влезем с такава минимална заплата. Няма страна в Европейски Съюз, която сега на влизането си в еврозоната да е имала МРЗ по-ниска от 500 евро. Така че нарастването на минималната заплата е без конкуренция и КНСБ няма да се съгласи с нищо по-малко от това. Разменни монети по тази тематика няма, защото в изискванията на близо 19% инфлация да плащаш 710 лв. минимална работна заплата не е съществено. Нетният размер на тези 710 лева е към 540 лева, което е малко над публично оповестената линия на беднотия за 2023 година
- Досега взетите ограничения от властта няма ли да понижат натиска върху семействата?
- Мерките не дадоха нужния резултат. Предупреждавахме за това още при тяхното приемане през лятото. Отстъпката за горивата струваше към 200 млн. лева за бюджета изгубени доходи. Около 70-80 млн. лева са загубите за нулевите ставки на Данък добавена стойност за хляба и брашното, а явно техните цени не понижиха. Данъчните облекчения за родители с деца, чийто размер беше доста повишен, беше единствената мярка, която действително оказа въздействие върху семействата - в обществен, паричен и демографски проект. Тези пари можеха да бъдат пренасочени за нещо по-ефективно, като въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната заплата, за всички работещи.
- Оптимист ли сте за приходите на българите през 2023 година?
- Работата ми е такава, че не мога да си разреша да не съм оптимист за приходите на хората. Ние в КНСБ не сме нито либерали, нито консерватори, нито каквито и да е политици. Ние сме " куче-пазач " на ползите на нашите членове, работещите българи, и като такива можем да бъдем всичко това по едно и също време, само че и нито едно от тях. Но имаме още доста работа.
Трябва да изготвим публична формулировка за енергийна беднотия, която да разреши по-правилно таргетиране на хората, които да попаднат в обсега на ограниченията за поддръжка в изискванията на висока инфлация и идваща зима. Трябва да спрем да гледаме на цената на труда като на конкурентно преимущество и да разберем, че когато подвигаме приходите, и изключително минималната заплата, подтикваме заетостта, понижаваме неравенствата и подобряваме икономическата интензивност на популацията. Трябва да разберем, че нашата данъчна система е неповторима в целия свят с това, че я няма на нито едно друго място. Облагането на хората има ретрограден темперамент, а тези с най-ниски приходи понасят най-голяма данъчна и осигурителна тежест сега. Ако желаеме в идващите 1-2 години да станем част от еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, би трябвало да стартираме да гледаме на работещите не като на човешки запаси, а като на човешки капитал.
>
>
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е роден на 16 август 1991 година в Кюстендил. Завършва приблизително обучение в Езикова гимназия " Д-р Петър Берон ". До 2015 година приключва бакалавърска и магистърска степен по макроикономика в УНСС. Професионалния си път в КНСБ стартира през 2015 година в Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) като стопански анализатор. От 2017 година е основен помощник, като в това време е и учител към катедра " Икономикс " на УНСС по макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата доктрина. Основните му ползи са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и груповото договаряне. Автор е на научни изявления в тези области, както и на разбори с публицистичен темперамент. Владее британски и немски език.
- Г-н Костов, какво постанова провеждането на протестното шествие на 11 ноември?
- Липсата на съответна политика по приходите е преди всичко. Тя трябваше реципрочно да компенсира всички работещи поради рекордно високата инфлация, която се следи през цялата 2022 година Припомням, че в първичния вид на Бюджет 2022 нямаше нито стотинка за растеж на приходите и се наложи през актуализацията на второ четене в бюджетна комисия да се реализиран някакви, въпреки и незадоволителни, растежи. Хората са доста огорчени, защото губят действителна покупателна дарба в миг, когато точно те движат стопанската система напред, защото потреблението е главният мотор на растежа.
Провеждането на протестно шествие е естествена наша реакция в изискванията на липса на каквато и да е угриженост на държавните управления за работещите и за обществото като цяло. Нека стане ясно, че това, което отчитаме счетоводно като параметри в кабинетите по министерствата, за жалост, от дълго време няма нищо общо с действителността и чувството на хората за обедняване. Никой не го интересува какъв брой е държавният недостиг или с какъв брой са нарастнали приходите в хазната, в случай че през същото време не може да си купи същите артикули и услуги, които е могъл да си купи преди този момент. Къде отиде действителната конвергенция и европейските полезности, към които се стремим толкоз години към този момент?
- Какви са прогнозите Ви, в случай че въпреки всичко не бъде увеличена минималната заплата, а останалите заплати с желаните от синдикатите 13%?
- Това са две разнообразни наши претенции. Средната заплата и сега нараства с към 12-13% всяка година. С това наше искане не настояваме за нищо по-различно от това, което е било досега. Така, както междинната заплата в частния бранш нараства с толкоз, то и в целия публичен бранш би трябвало да е същото. Някой ще каже, че не заслужават хората в публичния бранш подобен растеж, тъй като не създават нищо. Ами по какъв начин мерим продуктивността на труда на един преподавател, който е посял познания в пет отлични ученика през днешния ден? Как мерим какъв брой е създал един здравен служащ, който през днешния ден е оказал помощ за лекуването на двама души? Мога да продължа да изреждам. Идеята е, че няма по какъв начин обществената инфраструктура и обществените богатства да бъдат качествени и в задоволителен размер, в случай че хората, които ги дават, не са заплатени съгласно пазарните условия.
Второто ни искане е обвързвано с минималната заплата, която би трябвало да стане 850 лева от 1 януари 2023 година Това е 50% от междинната за полугодието на 2022 година, което най-точно дава отговор на концепцията и в Директивата за съответните минимални заплати, дефинитивно утвърдена на 4 октомври. Тази инструкция би трябвало да се транспонира допустимо най-скоро с присъединяване на обществените сътрудници.
В еврозоната също не можем да влезем с такава минимална заплата. Няма страна в Европейски Съюз, която сега на влизането си в еврозоната да е имала МРЗ по-ниска от 500 евро. Така че нарастването на минималната заплата е без конкуренция и КНСБ няма да се съгласи с нищо по-малко от това. Разменни монети по тази тематика няма, защото в изискванията на близо 19% инфлация да плащаш 710 лв. минимална работна заплата не е съществено. Нетният размер на тези 710 лева е към 540 лева, което е малко над публично оповестената линия на беднотия за 2023 година
- Досега взетите ограничения от властта няма ли да понижат натиска върху семействата?
- Мерките не дадоха нужния резултат. Предупреждавахме за това още при тяхното приемане през лятото. Отстъпката за горивата струваше към 200 млн. лева за бюджета изгубени доходи. Около 70-80 млн. лева са загубите за нулевите ставки на Данък добавена стойност за хляба и брашното, а явно техните цени не понижиха. Данъчните облекчения за родители с деца, чийто размер беше доста повишен, беше единствената мярка, която действително оказа въздействие върху семействата - в обществен, паричен и демографски проект. Тези пари можеха да бъдат пренасочени за нещо по-ефективно, като въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната заплата, за всички работещи.
- Оптимист ли сте за приходите на българите през 2023 година?
- Работата ми е такава, че не мога да си разреша да не съм оптимист за приходите на хората. Ние в КНСБ не сме нито либерали, нито консерватори, нито каквито и да е политици. Ние сме " куче-пазач " на ползите на нашите членове, работещите българи, и като такива можем да бъдем всичко това по едно и също време, само че и нито едно от тях. Но имаме още доста работа.
Трябва да изготвим публична формулировка за енергийна беднотия, която да разреши по-правилно таргетиране на хората, които да попаднат в обсега на ограниченията за поддръжка в изискванията на висока инфлация и идваща зима. Трябва да спрем да гледаме на цената на труда като на конкурентно преимущество и да разберем, че когато подвигаме приходите, и изключително минималната заплата, подтикваме заетостта, понижаваме неравенствата и подобряваме икономическата интензивност на популацията. Трябва да разберем, че нашата данъчна система е неповторима в целия свят с това, че я няма на нито едно друго място. Облагането на хората има ретрограден темперамент, а тези с най-ниски приходи понасят най-голяма данъчна и осигурителна тежест сега. Ако желаеме в идващите 1-2 години да станем част от еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, би трябвало да стартираме да гледаме на работещите не като на човешки запаси, а като на човешки капитал.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ