Георги Гьоков: Нуждаещите се ще имат по-адекватна подкрепа от държавата
Интервю на Аида ПАНИКЯН
- Г-н Гьоков, за какво едвам в този момент МТСП предприе дейности за подмяна на обезпечения най-малък приход (ГМД) от линията на беднотия за установяване на обществените помощи?
- Тази смяна трябваше да се случи от дълго време, само че явно превъзмогването на високото ниво на беднотия и неравенството в приходите в България не е било измежду целите на предходните ръководещи. Неслучайно от години Европейска комисия отправяше рекомендации за възстановяване обсега и адекватността на общественото подкрепяне.
ГМД от дълго време е изгубил своето икономическо наличие. Определяните от него обществени помощи нямат задоволително покритие, а приносът им за възстановяване положението на подпомаганите хора е незначителен. За да бъдат ефикасни, помощите би трябвало да се обвържат с директния измерител на бедността, какъвто е линията на беднотия. Така ще се подсигурява, че техните размери и броят на хората, които ще ги получават, ще се актуализират регулярно и нуждаещите се ще получават по-адекватна поддръжка от страната.
Според проучването на Национален статистически институт за приходите и изискванията на живот през 2020 година 1/3 от популацията над 60 години е било в риск от беднотия, а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от беднотия и обществено изключване. Двата индикатора означават доста усъвършенстване през последните години, само че на фона на Европейски Съюз България изостава сензитивно.
- Има ли възможност това да не случи?
- По-скоро няма подобен риск, тъй като препоръчаната смяна в Закона за обществено подкрепяне се употребява с социална и политическа поддръжка. От друга страна тя е в отговор на поети политически задължения, както на национално ниво, по този начин и като страна членка на Европейски Съюз за реализиране на общоевропейските цели в региона на обществената политика, основана на Европейския дирек за обществени права. И не на последно място, тази смяна е част от националния проект за възобновяване и резистентност.
- Доколко ще се усъвършенства виталният стандарт на тези близо 25% българи, които живеят в беднотия?
- Социалните помощи не могат да решат напълно проблемите на бедността и никога не трябва да се позволява определяне на трайни зависимости на хората от обществени помощи - изключително на тези в трудоспособна възраст. Не бива да се позволява увеличение на риска от тяхното обществено изключване, какъвто тези зависимости пораждат, още повече на фона на демографска рецесия и дефицит на работна мощ. Важно е обаче да се означи, че обществените помощи са основата на системата за обществена протекция, която има своето значимо значение в битката с бедността. Колкото по-ефективни са тези помощи в комбиниране с другите детайли на тази система, толкоз по-добри ще бъдат и постигнатите резултати. Нашите упования са до 2025 година да се усили двойно както броят на хората, които ги получават, по този начин и техният размер. Повишаването на минималната заплата на 710 лева от 1 април също ще има удобен резултат за подобряването на виталния стандарт на хората с най-ниски приходи.
- Очаква ли се растеж на безработицата поради нарасналите цени на енергоносителите?
- Към момента записаната безработица в страната се задържа на ниско ниво. По данни на Агенцията по заетостта през февруари междинната й стойност е била 4.9% - с 2 процентни пункта по-ниска в съпоставяне със същия месец на 2021 година През февруари безработните в бюрата по труда са били 159 906, което е с 2416 по-малко от предходния месец и с 65 375 или с 29% по-малко спрямо година по-рано. На този декор краткосрочната прогноза на организацията за пазара на труда през идващите 3 месеца обрисува положителна наклонност към лек спад на безработицата и повишение на заетостта. Безспорно следствията от военните дейности в Украйна, високите цени на енергийните носители, загубата на пазари, проблемите пред веригите от доставки са опасности пред икономическия напредък и развиването на пазара на труда. В същото време обаче последователно ще отпаднат въведените ограничавания по отношение на пандемията от КОВИД-19, което ще докара до повишение на потребителското търсене и до откриване на нови работни места. Паралелно с това държавното управление подхваща ограничения за компенсиране на повишаването на енергийните запаси, които ще окажат задържащо влияние върху решението на бизнеса да затваря производства или да приключва даването на услуги. Затова прогнозите ни са, че най-малко до есента няма да има повишаване на безработицата.
- Над 17 000 работни места са свободни, в това време търсещите работа са над 161 000 души, а безработицата е под 5%. Какво е обяснението?
- По данни на Агенцията по заетостта среднодневният брой на свободните работни места през годината варират от 11 000 до 20 000 според от сезона и икономическата интензивност на бизнеса. През януари оповестените в бюрата по труда в цялата страна свободни позиции са били 13 250, през февруари - 14 760, а през март - 16 235. 80% от тях са оповестени от работодатели на първичния пазар на труда, а 20% са субсидирани работни места по стратегии и ограничения, финансирани най-вече от Европейския обществен фонд.
Свободната работна мощ условно можем да измерим с броя на записаните в бюрата по труда хора, които търсят работа. Както отбелязвате, те са в порядъка на 160 000 приблизително месечно. Условно това значи, че приблизително по 5 търсещи работа се конкурират за едно работно място. При сходно съответствие междинното време за заемане на едно оповестено свободно работно място е 20 работни дни. Този привидно дълъг интервал, се изяснява с все по-честото противоречие сред условията на работодателите и уменията на безработните. Данните демонстрират, че 55% от търсещите работа са без подготовка, което доста затруднява намирането на претовареност. В същото време актуалният трудов пазар прогресивно понижава търсенето на нискоквалифициран труд. Проучването на настройките на работодателите, което Агенцията по претовареност взаимно с регионалните препоръки организират годишно, демонстрира, че съотношението сред търсенето на квалифицирани експерти и търсенето на служащи без подготовка е 4 към 1. Тези обстоятелства приказват за съществуване на несъответствия на българския трудов пазар, подбудени преди всичко от демографската рецесия и някои пропуски в организацията и планирането на професионалното образование през последните 30 години. Поради това в Стратегията по заетостта на България за интервала 2021-2030 година се планува интензивно образование на работната мощ. Акцентът ще бъде подложен върху образованието и квалификацията на хора с ниско обучение или без обучение и подготовка. Ще се предлага необятен набор от образования - за асимилиране на специалност, по основни компетентности, както и такива, които се организират на работното място: стажуване, чиракуване, образования посредством работа (дуална система на обучение).
- Обмисля ли се ново нарастване на минималната заплата, над откритата -710 лева?
- Възможно е след разискване със обществените сътрудници и при реализиране на единодушие да има още една актуализация на нейния размер през 2022 година Разговорите и плановете в тази посока занапред предстоят.
- Работодателите от години недоволстват, че МРЗ се усилва без явен механизъм. Обмисляте ли подобен и сложило ли си е министерството период?
- Запазването на досегашния модел за административно установяване на минималната заплата без транспарантен механизъм и единодушие на обществените сътрудници ще докара до неустановеност и неспособност за обмисляне на нейния размер в сходство с икономическото и обществено развиване и растежа на приходите в страната. В съдружното съглашение е планувано основаване на транспарантен механизъм за установяване на минималната работна заплата, който да е основан на европейската инструкция. Целта е след съвещания със обществените сътрудници нейната стойност да бъде 50% от междинната заплата. Целта ни е размерът на минималната заплата да дава отговор на потребностите на работещите и техните фамилии и да е съгласуван с общото равнище на стопанската система на страната, разноските за живот, продуктивността на труда и нуждата от поддържане на високи равнища на претовареност.
- Каква част от обществените права, за които години наред се борехте като народен представител осъществявате и до каква степен сте задоволен?
- За страдание нищо в обществената сфера не става с магическа пръчка. В законодателството с години са вземани политически решения и са се натрупали проблеми, които водят до увеличение на бедността и неравенствата в България. Ще направя всичко допустимо при идната актуализация на бюджета ръководещата коалиция да предприеме дейности за възстановяване на живота на елементарните хора, които да възстановят обществената правдивост и доверието в институциите.
- Г-н Гьоков, за какво едвам в този момент МТСП предприе дейности за подмяна на обезпечения най-малък приход (ГМД) от линията на беднотия за установяване на обществените помощи?
- Тази смяна трябваше да се случи от дълго време, само че явно превъзмогването на високото ниво на беднотия и неравенството в приходите в България не е било измежду целите на предходните ръководещи. Неслучайно от години Европейска комисия отправяше рекомендации за възстановяване обсега и адекватността на общественото подкрепяне.
ГМД от дълго време е изгубил своето икономическо наличие. Определяните от него обществени помощи нямат задоволително покритие, а приносът им за възстановяване положението на подпомаганите хора е незначителен. За да бъдат ефикасни, помощите би трябвало да се обвържат с директния измерител на бедността, какъвто е линията на беднотия. Така ще се подсигурява, че техните размери и броят на хората, които ще ги получават, ще се актуализират регулярно и нуждаещите се ще получават по-адекватна поддръжка от страната.
Според проучването на Национален статистически институт за приходите и изискванията на живот през 2020 година 1/3 от популацията над 60 години е било в риск от беднотия, а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от беднотия и обществено изключване. Двата индикатора означават доста усъвършенстване през последните години, само че на фона на Европейски Съюз България изостава сензитивно.
- Има ли възможност това да не случи?
- По-скоро няма подобен риск, тъй като препоръчаната смяна в Закона за обществено подкрепяне се употребява с социална и политическа поддръжка. От друга страна тя е в отговор на поети политически задължения, както на национално ниво, по този начин и като страна членка на Европейски Съюз за реализиране на общоевропейските цели в региона на обществената политика, основана на Европейския дирек за обществени права. И не на последно място, тази смяна е част от националния проект за възобновяване и резистентност.
- Доколко ще се усъвършенства виталният стандарт на тези близо 25% българи, които живеят в беднотия?
- Социалните помощи не могат да решат напълно проблемите на бедността и никога не трябва да се позволява определяне на трайни зависимости на хората от обществени помощи - изключително на тези в трудоспособна възраст. Не бива да се позволява увеличение на риска от тяхното обществено изключване, какъвто тези зависимости пораждат, още повече на фона на демографска рецесия и дефицит на работна мощ. Важно е обаче да се означи, че обществените помощи са основата на системата за обществена протекция, която има своето значимо значение в битката с бедността. Колкото по-ефективни са тези помощи в комбиниране с другите детайли на тази система, толкоз по-добри ще бъдат и постигнатите резултати. Нашите упования са до 2025 година да се усили двойно както броят на хората, които ги получават, по този начин и техният размер. Повишаването на минималната заплата на 710 лева от 1 април също ще има удобен резултат за подобряването на виталния стандарт на хората с най-ниски приходи.
- Очаква ли се растеж на безработицата поради нарасналите цени на енергоносителите?
- Към момента записаната безработица в страната се задържа на ниско ниво. По данни на Агенцията по заетостта през февруари междинната й стойност е била 4.9% - с 2 процентни пункта по-ниска в съпоставяне със същия месец на 2021 година През февруари безработните в бюрата по труда са били 159 906, което е с 2416 по-малко от предходния месец и с 65 375 или с 29% по-малко спрямо година по-рано. На този декор краткосрочната прогноза на организацията за пазара на труда през идващите 3 месеца обрисува положителна наклонност към лек спад на безработицата и повишение на заетостта. Безспорно следствията от военните дейности в Украйна, високите цени на енергийните носители, загубата на пазари, проблемите пред веригите от доставки са опасности пред икономическия напредък и развиването на пазара на труда. В същото време обаче последователно ще отпаднат въведените ограничавания по отношение на пандемията от КОВИД-19, което ще докара до повишение на потребителското търсене и до откриване на нови работни места. Паралелно с това държавното управление подхваща ограничения за компенсиране на повишаването на енергийните запаси, които ще окажат задържащо влияние върху решението на бизнеса да затваря производства или да приключва даването на услуги. Затова прогнозите ни са, че най-малко до есента няма да има повишаване на безработицата.
- Над 17 000 работни места са свободни, в това време търсещите работа са над 161 000 души, а безработицата е под 5%. Какво е обяснението?
- По данни на Агенцията по заетостта среднодневният брой на свободните работни места през годината варират от 11 000 до 20 000 според от сезона и икономическата интензивност на бизнеса. През януари оповестените в бюрата по труда в цялата страна свободни позиции са били 13 250, през февруари - 14 760, а през март - 16 235. 80% от тях са оповестени от работодатели на първичния пазар на труда, а 20% са субсидирани работни места по стратегии и ограничения, финансирани най-вече от Европейския обществен фонд.
Свободната работна мощ условно можем да измерим с броя на записаните в бюрата по труда хора, които търсят работа. Както отбелязвате, те са в порядъка на 160 000 приблизително месечно. Условно това значи, че приблизително по 5 търсещи работа се конкурират за едно работно място. При сходно съответствие междинното време за заемане на едно оповестено свободно работно място е 20 работни дни. Този привидно дълъг интервал, се изяснява с все по-честото противоречие сред условията на работодателите и уменията на безработните. Данните демонстрират, че 55% от търсещите работа са без подготовка, което доста затруднява намирането на претовареност. В същото време актуалният трудов пазар прогресивно понижава търсенето на нискоквалифициран труд. Проучването на настройките на работодателите, което Агенцията по претовареност взаимно с регионалните препоръки организират годишно, демонстрира, че съотношението сред търсенето на квалифицирани експерти и търсенето на служащи без подготовка е 4 към 1. Тези обстоятелства приказват за съществуване на несъответствия на българския трудов пазар, подбудени преди всичко от демографската рецесия и някои пропуски в организацията и планирането на професионалното образование през последните 30 години. Поради това в Стратегията по заетостта на България за интервала 2021-2030 година се планува интензивно образование на работната мощ. Акцентът ще бъде подложен върху образованието и квалификацията на хора с ниско обучение или без обучение и подготовка. Ще се предлага необятен набор от образования - за асимилиране на специалност, по основни компетентности, както и такива, които се организират на работното място: стажуване, чиракуване, образования посредством работа (дуална система на обучение).
- Обмисля ли се ново нарастване на минималната заплата, над откритата -710 лева?
- Възможно е след разискване със обществените сътрудници и при реализиране на единодушие да има още една актуализация на нейния размер през 2022 година Разговорите и плановете в тази посока занапред предстоят.
- Работодателите от години недоволстват, че МРЗ се усилва без явен механизъм. Обмисляте ли подобен и сложило ли си е министерството период?
- Запазването на досегашния модел за административно установяване на минималната заплата без транспарантен механизъм и единодушие на обществените сътрудници ще докара до неустановеност и неспособност за обмисляне на нейния размер в сходство с икономическото и обществено развиване и растежа на приходите в страната. В съдружното съглашение е планувано основаване на транспарантен механизъм за установяване на минималната работна заплата, който да е основан на европейската инструкция. Целта е след съвещания със обществените сътрудници нейната стойност да бъде 50% от междинната заплата. Целта ни е размерът на минималната заплата да дава отговор на потребностите на работещите и техните фамилии и да е съгласуван с общото равнище на стопанската система на страната, разноските за живот, продуктивността на труда и нуждата от поддържане на високи равнища на претовареност.
- Каква част от обществените права, за които години наред се борехте като народен представител осъществявате и до каква степен сте задоволен?
- За страдание нищо в обществената сфера не става с магическа пръчка. В законодателството с години са вземани политически решения и са се натрупали проблеми, които водят до увеличение на бедността и неравенствата в България. Ще направя всичко допустимо при идната актуализация на бюджета ръководещата коалиция да предприеме дейности за възстановяване на живота на елементарните хора, които да възстановят обществената правдивост и доверието в институциите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ