Димитър Ганев, "Тренд": Меденият месец на властта свърши. България не е русофилска страна
Интервю на " 24 часа " с Димитър Ганев
Г-н Ганев, съгласно последните изследвания поддръжката за държавното управление понижава. На какво се дължи това?
Категорично може да се каже, че меденият месец на властта свърши. Тефлоновото покритие, с което се употребява всяко ръководство в началто, към този момент се поизхаби. По тази причина се стигна до разумният спад по няколко знака - електоралната поддръжка за " Продължаваме промяната " и оценката за работата на държавното управление и Народното събрание.
Факторите за този спад са няколко. Преди всичко налице е сериозен източник на обществено неодобрение – скокът в цените. През последния месец те освен не се успокояват, ами не престават да вървят нагоре. Бях определил това още при започване на годината като казуса на проблемите.
На второ място, оставката на Стефан Янев няма по какъв начин да не е изиграла избрана роля. Това беше политически трус. И освен това - позицията, която зае някогашният министър на защитата към войната в Украйна, се хареса на избрани публични групи, които остават правилни на Янев и отдръпват поддръжката си от кабинета.
На трето място, серията рецензии на Румен Радев към държавното управление в последния месец лишават част от президентската легитимност, с която властта се ползваше най-малко първоначално.
На четвърто място, вътрешните несъгласия сред обособените обединения също способстват малко или доста за несъмнено отчаяние.
Споменахте Стефан Янев, за който слуховете носят, че прави своя партия. Има ли капацитет такава нова групировка да размести съществено електоралните пластове?
Потенциал има, само че провокациите пред плана са съществени. Началните му позиции са положителни. Янев е изцяло разпознаваема фигура. Беше от най-популярните министри в кабинета. Позицията му за войната в Украйна явно срещна поддръжката на част от българите.
Политическото му позициониране по проблема беше тъкмо – той хем съумя да се дистанцира от твърдия проатлантически консенсус на ръководещата коалиция, хем не отиде в някаква проруска позиция. Успя да се намести в едно поле, което е сред позицията на кабинета и тази на " Възраждане ". А в това поле никой не играе.
Говорите с изключение на за капацитет и за провокации пред плана. Какви са те?
Войната в Украйна внесе изцяло нов дневен ред и надлежно ново разделяне в обществото. Това обаче може да не се окаже доста дълго.
Имаме първите индикации за пробив при мирните договаряния. Военните дейности няма да се водят постоянно. И това ще свърши в някакъв миг. Тогава България ще бъде залята от проблеми най-много в социално-икономически проект.
В тази нова обстановка политическото позициониране на Стефан Янев, за което до момента говорихме, ще му бъде извънредно незадоволително. Той ще би трябвало да образува позиции по нов дневен ред, да бъде в нови функции и впрочем.
А бързи избори, на които Янев да може да осъществя този си политически капацитет, най-малко аз не виждам да се задават. На последно място, само че не по значение – Янев постоянно се е употребил с легитимността на непосредствен до президента човек.
В някакъв смисъл някогашният защитителен министър черпеше и от известността на Радев. Позицията на президента във връзка с Стефан Янев, че е очаквал от него повече като министър, обаче приказва по-скоро, че новият партиен строител ще осъществя капацитета си.
Кои обединения биха потърпевши най-вече от появяването на партия на Стефан Янев? Българска социалистическа партия и " Възраждане ".
Казахте, че не виждате скоро да се задават нови избори, само че какво да чакаме при тези разногласия в обединението?
За да има предварителни парламентарни избори, някой би трябвало да ги провокира. И тук би трябвало да си зададем въпроса кой изобщо желае нов избор.
Да забележим ръководещото болшинство. " Продължаваме промяната " е в отрицателна наклонност като електорална поддръжка. Предизвикването на предварителен избор по време на война и каскада от рецесии ще бъде привидяно като бягство от отговорност и мятане на страната в още една рецесия – този път политическа.
Подобно деяние неизбежно ще бъде осъдено от хората. Българска социалистическа партия, от своя страна, няма никакъв ход на открито. Партията се намира в най-лошата си електорална кондиция от измененията насам. На трите избора през 2021 година наклонността беше единствено надолу.
Нещо повече - в случай че Нинова реши да отиде на нов избор, то тогава още веднъж ще се отвори лидерският въпрос в партията и вътрешната съпротива внезапно ще се засилва. Същевременно сега Българска социалистическа партия разполага с няколко министерства, ръководи значителен финансов запас и има опция да назначава хора.
И с изключение на всичко това при едни нови избори на политическото поле на социалистите излиза нов конкурент в лицето на Стефан Янев. " ИТН " няма по какъв начин да попадне в по-добра настройка от тази, в която е сега, нито пък да вдигне резултата си на последващи избори.
" Демократична България " евентуално се надява да стартира да възвръща поддръжка при възможен срив на " Продължаваме промяната ", тъй че и те чакат и се ослушват. За ГЕРБ и Движение за права и свободи също не виждам някаква кой знае каква смяна при нови избори. Следвайки тази политическа логичност, от кое място да пристигна този бърз избор?
Значи ли това, че идващите избори ще са локалните следващата година и до тях ще стигнем с този кабинет?
Това, че може идващите избори да са локалните, не значи, че този кабинет ще остане на власт до тогава.
Ако обстановката стане неудържима и към този момент сътрудниците в обединението виждат, че стартират доста да губят от оставането си във властта, може да се стигне до оставка на кабинета. Но оставката не значи нови избори. При оставка влизаме в конституционна процедура – отново се дава мандат на " Продължаваме промяната ", след това на ГЕРБ и след това на трети по желание на президента.
Смятам за сериозна опцията при подобен сюжет в някой от мандатите да се сформира нов кабинет. Именно тъй като никой не желае избори, може да се направи някакъв вид програмно държавно управление.
Може да са съвсем всички. Вероятно сходна скрита коалиция сред до неотдавна воюващи страни наподобява доста мъчно постижима от днешна позиция. Но единствено ще напомня, че точно държавното управление на Любен Беров през 1992 година беше подкрепено и от Българска социалистическа партия, и от Съюз на демократичните сили.
Представете си в този момент да кажете през 1991 година, че година по-късно Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили ще ръководят дружно. Всички щяха да ви се смеят.
Как наподобява поддръжката за Русия в новото ви изследване и по какъв начин гледаме изобщо на тази война?
Зададохме съответен въпрос за смяната в отношението към Русия поради войната. При 40% от българите има смяна в отрицателна посока Но тук държа да прибавя нещо. У нас е известно мнението, че България е русофилска страна.
И да, фактически преди войната болшинството от българите, или по-точно към 60%, имаха позитивно отношение към Русия. Но тъй като от години мерим отношението към разнообразни страни, би трябвало да отбележим, че Германия постоянно е събирала по-голям дял позитивни оценки спрямо Русия.
Положителното отношение към Германия се е движило като стойност към 70%. Или по различен метод казано – българите са повече германофили, в сравнение с русофили. Нещо повече - позитивното отношение към Германия има по-добри вероятности, тъй като измежду най-младите даже е повече от 70%, до момента в който главната група, която показва позитивно отношение по отношение на Русия, са хората над 60 години.
Г-н Ганев, съгласно последните изследвания поддръжката за държавното управление понижава. На какво се дължи това?
Категорично може да се каже, че меденият месец на властта свърши. Тефлоновото покритие, с което се употребява всяко ръководство в началто, към този момент се поизхаби. По тази причина се стигна до разумният спад по няколко знака - електоралната поддръжка за " Продължаваме промяната " и оценката за работата на държавното управление и Народното събрание.
Факторите за този спад са няколко. Преди всичко налице е сериозен източник на обществено неодобрение – скокът в цените. През последния месец те освен не се успокояват, ами не престават да вървят нагоре. Бях определил това още при започване на годината като казуса на проблемите.
На второ място, оставката на Стефан Янев няма по какъв начин да не е изиграла избрана роля. Това беше политически трус. И освен това - позицията, която зае някогашният министър на защитата към войната в Украйна, се хареса на избрани публични групи, които остават правилни на Янев и отдръпват поддръжката си от кабинета.
На трето място, серията рецензии на Румен Радев към държавното управление в последния месец лишават част от президентската легитимност, с която властта се ползваше най-малко първоначално.
На четвърто място, вътрешните несъгласия сред обособените обединения също способстват малко или доста за несъмнено отчаяние.
Споменахте Стефан Янев, за който слуховете носят, че прави своя партия. Има ли капацитет такава нова групировка да размести съществено електоралните пластове?
Потенциал има, само че провокациите пред плана са съществени. Началните му позиции са положителни. Янев е изцяло разпознаваема фигура. Беше от най-популярните министри в кабинета. Позицията му за войната в Украйна явно срещна поддръжката на част от българите.
Политическото му позициониране по проблема беше тъкмо – той хем съумя да се дистанцира от твърдия проатлантически консенсус на ръководещата коалиция, хем не отиде в някаква проруска позиция. Успя да се намести в едно поле, което е сред позицията на кабинета и тази на " Възраждане ". А в това поле никой не играе.
Говорите с изключение на за капацитет и за провокации пред плана. Какви са те?
Войната в Украйна внесе изцяло нов дневен ред и надлежно ново разделяне в обществото. Това обаче може да не се окаже доста дълго.
Имаме първите индикации за пробив при мирните договаряния. Военните дейности няма да се водят постоянно. И това ще свърши в някакъв миг. Тогава България ще бъде залята от проблеми най-много в социално-икономически проект.
В тази нова обстановка политическото позициониране на Стефан Янев, за което до момента говорихме, ще му бъде извънредно незадоволително. Той ще би трябвало да образува позиции по нов дневен ред, да бъде в нови функции и впрочем.
А бързи избори, на които Янев да може да осъществя този си политически капацитет, най-малко аз не виждам да се задават. На последно място, само че не по значение – Янев постоянно се е употребил с легитимността на непосредствен до президента човек.
В някакъв смисъл някогашният защитителен министър черпеше и от известността на Радев. Позицията на президента във връзка с Стефан Янев, че е очаквал от него повече като министър, обаче приказва по-скоро, че новият партиен строител ще осъществя капацитета си.
Кои обединения биха потърпевши най-вече от появяването на партия на Стефан Янев? Българска социалистическа партия и " Възраждане ".
Казахте, че не виждате скоро да се задават нови избори, само че какво да чакаме при тези разногласия в обединението?
За да има предварителни парламентарни избори, някой би трябвало да ги провокира. И тук би трябвало да си зададем въпроса кой изобщо желае нов избор.
Да забележим ръководещото болшинство. " Продължаваме промяната " е в отрицателна наклонност като електорална поддръжка. Предизвикването на предварителен избор по време на война и каскада от рецесии ще бъде привидяно като бягство от отговорност и мятане на страната в още една рецесия – този път политическа.
Подобно деяние неизбежно ще бъде осъдено от хората. Българска социалистическа партия, от своя страна, няма никакъв ход на открито. Партията се намира в най-лошата си електорална кондиция от измененията насам. На трите избора през 2021 година наклонността беше единствено надолу.
Нещо повече - в случай че Нинова реши да отиде на нов избор, то тогава още веднъж ще се отвори лидерският въпрос в партията и вътрешната съпротива внезапно ще се засилва. Същевременно сега Българска социалистическа партия разполага с няколко министерства, ръководи значителен финансов запас и има опция да назначава хора.
И с изключение на всичко това при едни нови избори на политическото поле на социалистите излиза нов конкурент в лицето на Стефан Янев. " ИТН " няма по какъв начин да попадне в по-добра настройка от тази, в която е сега, нито пък да вдигне резултата си на последващи избори.
" Демократична България " евентуално се надява да стартира да възвръща поддръжка при възможен срив на " Продължаваме промяната ", тъй че и те чакат и се ослушват. За ГЕРБ и Движение за права и свободи също не виждам някаква кой знае каква смяна при нови избори. Следвайки тази политическа логичност, от кое място да пристигна този бърз избор?
Значи ли това, че идващите избори ще са локалните следващата година и до тях ще стигнем с този кабинет?
Това, че може идващите избори да са локалните, не значи, че този кабинет ще остане на власт до тогава.
Ако обстановката стане неудържима и към този момент сътрудниците в обединението виждат, че стартират доста да губят от оставането си във властта, може да се стигне до оставка на кабинета. Но оставката не значи нови избори. При оставка влизаме в конституционна процедура – отново се дава мандат на " Продължаваме промяната ", след това на ГЕРБ и след това на трети по желание на президента.
Смятам за сериозна опцията при подобен сюжет в някой от мандатите да се сформира нов кабинет. Именно тъй като никой не желае избори, може да се направи някакъв вид програмно държавно управление.
Може да са съвсем всички. Вероятно сходна скрита коалиция сред до неотдавна воюващи страни наподобява доста мъчно постижима от днешна позиция. Но единствено ще напомня, че точно държавното управление на Любен Беров през 1992 година беше подкрепено и от Българска социалистическа партия, и от Съюз на демократичните сили.
Представете си в този момент да кажете през 1991 година, че година по-късно Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили ще ръководят дружно. Всички щяха да ви се смеят.
Как наподобява поддръжката за Русия в новото ви изследване и по какъв начин гледаме изобщо на тази война?
Зададохме съответен въпрос за смяната в отношението към Русия поради войната. При 40% от българите има смяна в отрицателна посока Но тук държа да прибавя нещо. У нас е известно мнението, че България е русофилска страна.
И да, фактически преди войната болшинството от българите, или по-точно към 60%, имаха позитивно отношение към Русия. Но тъй като от години мерим отношението към разнообразни страни, би трябвало да отбележим, че Германия постоянно е събирала по-голям дял позитивни оценки спрямо Русия.
Положителното отношение към Германия се е движило като стойност към 70%. Или по различен метод казано – българите са повече германофили, в сравнение с русофили. Нещо повече - позитивното отношение към Германия има по-добри вероятности, тъй като измежду най-младите даже е повече от 70%, до момента в който главната група, която показва позитивно отношение по отношение на Русия, са хората над 60 години.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ