Интернет е голям и понякога истината може да излезе от

Интернет е огромен и от време на време истината може да излезе от всеки един ъгъл. През последната седмица може да откриете един от първите опити и писания на съветския десантчик Павел Филатяев, който споделя всичко претърпяно от постъпването в съветската войска до влизането във война против Украйна. Странен факт е, че неговите 144 страници – дневник на претърпяното, водят до издаването на присъда, закани и гонене от други атрактивни псевдо-руски патриоти, уверени в правотата на военните дейности.

Павел не се пробва да се тормози и още първоначално споделя злокобната истина:

„ Върнах се от войната. Не можете да кажете тази дума „ война “, тя е неразрешена, само че въпреки всичко ще кажа тъкмо „ война “, разберете ме вярно, към този момент съм на 33 години и цялостен живот съм казвал единствено истината, даже и да е в личен ущърб. “

Войната в Украйна е доста тъкмо и ясно разказана – свистенето на снаряди, трептенето на въздуха и преобръщането на стомаха от боязън, стартират да господстват, до момента в който не се чуе тътена. Чуе ли се той, значи боецът не е бил жертва и може да продължи своя живот, само че има и още – в случай че нито един шрапнел не откъсва елементи от тялото, тогава приказваме за втори рожден ден. Павел стартира да споделя и споделя данни от дневника си, откакто е евакуиран от Николаевск и споделя своята информация с една единствена цел – да успее да предотврати гибелта на още хора.

По думите на Павел, дългото очакване в окопите води до още повече заболявания, апетит и бедност. Нещо още по-интересно е, че множеството съветски бойци са принудени да обличат украински униформи, тъй като техните не са износени и са надалеч по-удобни от съветските. Десантчикът не не помни и още една детайлност – Русия не може да облече своите бойци, нито да ги храни по време на задачата. Зимното нахлуване в Украйна води до остеохондроза от всички точки на гръбначния дирек, а по-късно и разнообразни хернии. Необходим е месец, преди да последва евакуацията на Павел, като той самият се счита за късметлия и може да се вози на стъпалата на камиона, до момента в който още 20 души са натоварени като добитък в камиона си. След дейни дейности на фронта, съветският десантчик задава един доста значим въпрос:

„ А по какъв начин Украйна заплаши Русия? Всички в близост приказват, че Украйна желала да влезе в НАТО.  Но атакуваме ли всички страни, които желаят да се причислят към НАТО? Латвия, Литва, Естония, Полша към този момент са в НАТО. Финландия в този момент се причислява към НАТО. Турция смъкна нашия аероплан не толкоз от дълго време, само че ние бързо забравихме. Япония претендира за нашите острови. Мамка му, Съединени американски щати граничи с нас на изток, само че всичко това по някаква причина не е мотив за започване на война.

Ако не бяхме нападнали Украйна, тя щеше ли да ни нападне?

Мнозина повтарят по малкия екран, че сме нанесли превантивна мярка – удар, само че по какъв начин да повярваш, че Украйна ще нападне Русия? До Крим въоръжените сили на Украйна даже не можеха да запазят своите граници, те водят война в защита, понасяйки големи загуби. Всеки знае, че войната в защита е по-лесна от воденето на атакуващи дейности. Няма ли да е по-лесно нашата войска да укрепи границите и да се отбрани към Украйна и при положение на тяхно нахлуване да се срещнем и да прекъснем техния настъпателен капацитет? “

Заплахата от офанзива на Украйна против Русия е бързо отхвърлена в дневниците на този боец. Нещо повече, неговите другари не могат да си спомнят за съответен случай или миг, в който украинец е наранил руснак или даже да го е обидил, тъй като носи съветско фамилно име или не може да приказва украински. Защитата на Донбас също губи своята благосклонност.

Павел показва, че огромна част от жителите на тези две измислени страни, на практика са избягали в Крим и други огромни градове, откакто Русия не е съумяла даже да им подсигурява някаква обществена сигурност. С други думи, това са територии, които бързо осиновяват съветския метод на живот – бедност, апетит и повече алкохол. Всички поданици на тези територии, разговаряйки с Павел, описват тъкмо това – хората желаят да живеят в мир и да имат право да работят – нищо повече. Нацификация и денацификация, такива животни не са виреели там.

Как се стартира война и по какъв начин се изпраща войска, която даже не може да разбере смисъла на една война? Павел споделя, че неговият капитан на 23 февруари афишира на всички, че всеки боец ще получава дневно сумата от 69 $ – курс за $ е към 7000 рубли. В следствие обещанието ни демонстрира, че сумата е към 3500 рубли дневно.

В началото бойците схващат, че ще вземат участие в по този начин наречената кримска интервенция „ Вежливи хора “, само че за  разлика от различен път, прекосяването на границата в този момент се оказва под небе от ракети, залпове, офанзиви от бойни хеликоптери и още доста други. Какво се е случило? Дали украинците не завладяват Ростов или американците не са кацнали в Камчатка? Павел има вяра, че Русия е нападната и потегля, изключително откакто неговата дивизия би трябвало да се счита за гордостта на съветската войска.

Реформите на Шойгу най-сетне демонстрират и истината за тази война – руснаците страдат доста и макар измамите, Павел твърди, че едвам 100 000 души са минали границата на Украйна, а не 200, както се твърди по малкия екран. Армията не е мястото, където идват най-хубавите младежи, изключително откакто университетите се трансформират в надалеч по-престижни. Призовават се хора от ниските обществени кръгове (Павел не крие, че също е от тях) и излиза наяве, че колкото по-малко образовани са хората, толкоз по-добре.

Два месеца на фронта потвърждават единствено едно за десантчика – няма даже човек, който да ги смени и към 60 дни всички мизерстват и гладуват на фронтовата линия. За огромна изненада, войната се води до безсилие и още повече загуби.

Нещо още по-странно е, че нито един боец, най-малко редовите бойци, нямат никакъв достъп до интернет. Разказват се единствено клюки. Например, че захарта в Крим е скочила десетократно, доларът е минал над 120 пъти своята стойност. Самолети повече не летят над столицата, а най-точният източник е водач, който кара хранителни запаси. В болничното заведение, Павел си спомня, че има много дами, които работят като лекари, само че в същото време имат боен чин.

За разлика от дамите в армията на Съединени американски щати и Израел, множеството рускини са доставени като съпруги или любовници на военните с по-висок чин, с цел да могат да взимат заплата. „ Жените в нашата войска доминират най-често за декорация. “, споделя боецът, който апропо показва по какъв начин функционалностите им са толкоз лимитирани, че действително сравнението сред Жигули и Мерцедес е повече от задоволително. Павел приканва бойците просто да извърнат внимание на комплекта за първа помощ на Русия и Америка. Украйна даже не се разяснява, само че действително боецът твърди, че даже тяхната е замязяла на американската.

В полевата болница, Павел прекарва доста време пред тв приемника и вижда две действителности. Вечерните вести описват по какъв начин армията е готова и търпи минимални загуби, до момента в който същинският фронт е напълно друг. Всичко е изпълнено с позиви като тези за Сталинград, само че нищо повече. Домакинът в болничното заведение споделя, че имало пожар на крайцера „ Москва “ и същият бил изтеглен и скоро щял да бъде пуснат напълно скоро в борба. В болничното заведение има един моряк, който е бил на този транспортен съд и споделя истината. Корабът е бил евакуиран след три удара от ракети.

Близо седмица се пази в загадка, че флагманът на Черноморския флот е бил потънал. Състоянието на лечебното заведение също не е розова – към 40 души употребяват единствено една тоалетна. А всеки ден идват нови и нови хора. За два месеца на фронта, Павел получава 215 хиляди рубли, до момента в който един политик взима най-малко 500 хиляди рубли. Относно подготовката на съветската войска, Павел си спомня своя първи скок на 12 ноември 2021 година Павел отказал да облече носена униформа и би трябвало да скача в 8 часа сутринта при минусови температури.

Резултатът е пневмония и температура от 37.5 след пиенето на парацетамол. Условията също са прелестни. При първите бойни лагери, парашутистът си спомня, че не може да откри легло, на което да спи в нито една от бараките. Налага му се да си наеме хотел и на лични разходи да прекара образованието си. Друг огромен проблем е, че храната от картофена чорба е действително построена от сурови картофи, както и корав самун. От време на време има и бонус от един пилешки кренвирш.

На 23 февруари, до момента в който бойците са на граница, Павел си спомня по какъв начин идва политически офицер, който твърди, че Киев ще бъде взет за три дни. Тогава схващат и за високата заплата. Раздават се муниции, гранати и други. Щурмуването на Херсон продължава да се коства като една свещена нелепост. Бързо излиза наяве, че няма задоволително оръжие, даже бронежилетките са извънредно малко. Изненадата на 24 февруари е, че никой не знае какво атакува. Битката се води против настъпващи украинци, а не против натовци. Няма нападателна офанзива, Павел и неговата команда атакува, затова няма никаква защитна война, а нападателна.

Нещо още по-странно, колоната с бойци минава през села и градове, само че не среща опозиция. Поне не първоначално. Изненадата на всички стартира с обстоятелството, че никой не знае къде тъкмо отива или какво се изисква от него. Усещането за липса на проект се прокрадва в главите на безусловно всички. Липсва връзка сред колоната и хеликоптерите. При всяко разкриване на пукотевица, същите бойни птици изстрелват ракетите си и се връщат назад в защитна линия, тъй като и те самите не знаят какво се случва. Ако има обстрел, никой не може да разбере и посоката за нахлуване.

Нападението над Украйна е реалност, само че Павел не схваща за какво армията му не доставя качествена техника. Броят на закъсвания и проблеми по време на пътя, са повече от забележими. В дневника е записано по какъв начин бойците постоянно висят в разнообразни полета и гори, би трябвало да се опитат да извадят камионите от калта и постоянно това се случва с общителното подпомагане на противников огън, с цел да може атмосферата да е изцяло приключена. След два дни в сражения, Павел схваща от преминаващите танкове, че никой не се пробва да се свърже с тях, тъй като всички чакат да са избити.

Руската бойно колана се движи с потребност от много гориво. Често машините стопират и бойците се движат по улиците, източвайки дизел от спрените цивилни машини. Бойният състав на съветските сили е впечатляващ, един от водачите кара Урал, който не разполага със спирачки. Павел показва в дневника си, че това е водач, който заслужава премия – да караш Урал без спирачки и то на война, това е същинско мъжество. Приютяването в Херсон е машинация, борбите се водят през нощта и украинците знаят по какъв начин тъкмо да удрят.

Мнозина не схващат по какъв начин да се пазят с минохвъргачки, чийто радиус е едвам 4 километра – украинските имат покритие от 8 километра, а при паркирана колона е повече от елементарно да изсипят гнева си. На 26 февруари или три дни след влизането в Херсон, съветската бойна колона получава и първата си задача – да отбрани летището. В Херсон имало пехота от 2000 души и към 20 танка. Колоната е ударена няколко пъти от артилерия и Павел и приятелите му би трябвало да се окопават и да чакат. Минометите са маскирани с горски пръчки, няма никакво друго прикритие. Войниците копаят с часове окопи, до момента в който парашутистът си спомня, че множеството машини на съветската войска са на към 50 години и действително нямат никаква опция да противодействат на модерната войска.

Приложената тактичност на украинския фронт е на практика същата, която са употребявали бабите и дядовците от Втората Световна война. Междувременно офицерите не престават да настояват, че войната сега се печели и няма никакви изненади, в противен случай – борбата се водила тъкмо по този начин, както би трябвало. На 27 февруари след очакване на летището, командата за взлом на Херсон е пристигнала. От летището цялата колона получава оръжие, гранити и РПГ. Машините потеглят, а УАЗ-ките към този момент са снабдени и превърнати в дребни бомби – един прецизен изстрел може да ги обезврежда. УАЗ-ките нямат никакви брони и могат елементарно да бъдат обстрелвани.

При влизането в града през моста, руснаците са принудени да чакат към 30 минути. Павел даже не схваща за какво още не са нападнати и едвам тогава вижда мащабите на Херсон. Покривите са прекалено много и примамват задоволително добре. Във входа на града, съветската колона е посрещната от друга техника, заема се всестранна защита, само че нищо повече. Около 11 часа вечерта лумват пожари. Първо в ляво, а по-късно и в дясно. Гори тръстика към реката. Огънят се разгаря от мощния вятър и осветява цялата позиция.

Единственият провинен за пожарите е момче, което се прибира и явно е решило да помогне на своята войска. Украинската войска разрешава изтъкване на позиции и следене на военни сили. В някои частни Телеграм групи се предава точна и детайлна информация, като бойците публично показват какво в действителност се случва. Цивилните действително оказват помощ и работят извънредно добре. На 1 март офанзивата на Херсон продължава да стои на моста. Колоната от парашутисти и по-специални елементи показва горчивата истина. Забранена е използването на светлини, неразрешена е използването на мобилни телефони, не би трябвало да се палят колите, с цел да не разкриват позицията, а в това време целият град знае къде са.

Достатъчно събран мраз и липса на униформи принуждава към 200 души и 30 УАЗ-ки да се събират и да се топлят, до момента в който някой не нарушава и командата и не стартира да се топли с огън. На идната заран командирът събира бойци и потегля на разузнаване. От другата страна на улицата и във вътрешността в квартала имало засади и изоставени бензинови бомби, това е чакало колоната, в случай че някой се е пробва да пробие тъкмо там. Докато Павел чака още вести, изстрели стартират да ехтят.

Звукът идва тъкмо от посока на колоната. Огънят се усилва, от радиото се твърди, че има снайперисти по покривите. Кадировци излизат от улицата и се въртят, обстрелвайки безредно покривите. По радиостанцията идва и информация за първите ранени. Битката продължава да е безмилостна, а най-лошото е, че бойните кадировци бързат да се изтеглят с УАЗ-ките. Обясняват, че ще закарат ранените на летището, нищо повече. След неналичието на храна и каквито и да е било хранителни запаси, Павел разказва бойната интервенция с кино лентата „ Варварите в Рим “.

Всички търсят най-различни полезности от място за спане, до компютри, техника, храна, домашен уреди. След като по радиото няма никаква връзка с нещастната колона, в някои от околните офис здания, множеството руснаци гледат украински вести и по този начин схващат, че настъплението е покрай Киев, Одеса и Харков. В една от постройките е открита трапезария и вълците стартират да се хранят с всичко ядливо.

Никой повече не желае да се върне в УАЗ-ките, множеството спят в постройката и се възползват от душовете. Следват още няколко дни в сражения, за които Павел не споделя или просто няма време да написа. Нещо по забавно е, че след завеждането му в болничното заведение, най-сетне съумява да получи телефон и да разбере истината. Блогъри от целия свят настояват, че Русия би трябвало да се срами от себе си. Парашутистът не може да повярва по какъв начин Путин е единственият, въпреки и цялата войска да дава клетва за работа на съветския народ и никой различен.

Русия не е Путин, това са думите му, само че все пак откриваме и неодобрение. Късането на паспорти също е добър апел. Павел е заставен да мълчи след прибирането си в Русия, няма право на здравна помощ, би трябвало да заплаща всичко от личния си джоб и даже е заплашван със затвор, в случай че въобще се опита да бяга. Едно доста тъкмо умозаключение разказва всичко, което боецът споделя допълнително от 140 страници:

„ Не желая да се извинявам с никого, само че в случай че не разбираме какво е нашето – полуда с воал от ненавист в очите на една луда жена – пропагандата за взаимно заличаване. Воювах в Украйна, само че нямам право да кажа „ Не на войната “, тогава кой има право да го каже? Не мога да се върна в армията, у дома не мога да споделя опита си и мислите си по отношение на присъединяване в тази война, няма по какъв начин да прикани съгражданите си да вземат участие в нея.

Струва ми се доста подозрително, че армията е систематично разрушена, убеждавайки популацията посредством малкия екран в противоположното, макар обстоятелството, че милиони мъже, които са служили по-рано, знаят и са видели, че армията се разпада. В същото време ни споделиха, че главният ни зложелател са НАТО и Украйна. И в последна сметка, откакто се срина армията, стартира същинската война. Мога да затворя съвестта си, а и съм сигурен, че някой обективен съд ще ми даде доживотна присъда. Най-вероятно ще кажат, че ме е купил сътрудник на запада, само че не мога безмълвно да виждам всичко това. Не се опасявах в Украйна, просто беше безпределно обидно, че не мога да трансформира нищо. “