Интерконекторът IGB има ключова роля за реализацията на проекта Вертикален

Интерконекторът IGB има основна роля за реализацията на плана Вертикален газов кулоар. Търсят се разнообразни разновидности за финансиране на разширението на потенциала на IGB, изясни пред 3eNews Теодора Георгиева, изпълнителен шеф на ICGB Г-жо Георгиева неотдавна в България започнаха пилотните действия по плана за Вертикален газов кулоар, споделете апелирам ви вашата визия за плана и по какъв начин той се вписва в концепцията за енергийна диверсификация за Югоизточна Европа? Инициативата Вертикален газов кулоар е от значително значение за енергийната диверсификация и сигурност на доставките за Югоизточна Европа, като се явява най-важната опция на газопроводите, идващи от изток. Това е  особено значимо поради предстоящото прекъсване на преноса на съветски газ през Украйна към Европа още при започване на 2025 година Силно имам вяра в стратегическата роля на плана за Вертикалния газов кулоар и в частност в ролята на ICGB за обезпечаването на енергийната сигурност и диверсификация на източниците за Европа и района. Това важи още по-специално при актуалните условия за Украйна, която постоянно ни е бил целеви пазар. Приемам това и за професионална, и за персонална цел и идея. ICGB е мотор на самодейността и без значение от провокациите и аз, и екипът ни оставаме мощно ангажирани с това. Всички оператори участници в самодейността приветствахме присъединението на Словакия, а в резултат на предлагането на ICGB – и на Молдова и Украйна към Вертикалния газов кулоар през януари тази година. От извънредно значение за мен беше и включването на Украйна и Молдова на допустимо най-ранен стадий. Съвместните старания, които всички компании поставяме посредством редица планове, целят да се разреши по-добро потребление на съществуващата към този момент инфраструктура за природен газ в района. Така ще може да се употребява Трансбалканския газопровод в противоположна посока, което може да обезпечи транспорт на 10 милиарда м3/г полутечен природен газ годишно от терминалите на територията на Гърция и каспийски газ през Южния газов кулоар. Интерконекторът Гърция-България е извънредно значим детайл от този проект за по-свързана и енергийно самостоятелна Югоизточна Европа, защото е незаместим детайл от това трасе за транспорт към нашия район, а и към някои страни от Централна Европа. Още по тематиката Природен газ 13 авг 2024 Природен газ 24 юни 2024 Природен газ 5 фев 2024 Тъй като преносните системи в района са взаимосвързани, с цел да се употребява цялостният им капацитет е нужен едновременен и съгласуван метод за тяхното разширение. В този подтекст, участниците в коридора организираха взаимна процедура за прибавен потенциал. Взимайки поради динамичните пазарни условия, операторите - в съгласуваност със съответните национални регулаторни органи, взеха решение да съкратят интервала за осъществяване на процедурата от две години на една за по-бързото пускане на плановете за разширение по маршрута на Вертикалния газов кулоар. Смятам, че и на експертно, и на политическо равнище има необятен консенсус и схващане за стратегическата роля на реализацията на тези планове. Надявам се, че това схващане ще прерасне и в практическа поддръжка – изключително в този момент, когато сме на стадий, в който би трябвало да се обезпечи финансиране на самодейностите за разширение потенциала на преносната инфраструктура. Инициативата е образец за взаимни старания и обединяване под обща идея. Очаквате ли Вертикалният газов кулоар да бъде измежду главните източници на газ за Украйна? Възможно ли е още тази зима да забележим „ натоварване “ на построени към този момент газопроводи, които да придвижват газ от юг на север? През зимните месеци на 2022/2023 количества природен газ, доставен посредством IGB, беше употребен за обезпечаване на диверсифицирани доставки до Молдова и това значително беше решаващо за бизнес и локалното ползване през сезона. Трасето на IGB може да бъде употребявано и отсега нататък по този маршрут в синергия с Трансбалканския газопровод и считам, че това ще е един от основните източници на природен газ за Молдова и Украйна след прекратяването на контракта за доставки от Русия. Проучват се и опциите за  потенциални доставки на полутечен природен газ от Съединени американски щати за Украйна през този кулоар. Очаквам, че Вертикалният газов кулоар ще има все по-голямо значение за нашия район – знаете, че той обгръща операторите освен от Гърция и България, само че и Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна. IGB заема централна роля във Вертикалния газов кулоар, изключително с помощта на директната връзка с Южния газов кулоар. Разположението на газопровода е извънредно стратегическо, защото е на самобитен кръстопът – свързва България непосредствено с Южния газов кулоар, позволявайки диверсификация на доставките, само че е в синергия и с Трансбалканския газопровод, което дава доста благоприятни условия за транспорт към трети пазари. В този смисъл по-нататъшното развиване на интерконектора е измежду най-важните цели, когато приказваме за реализация на Вертикалният газов кулоар. Регионалното съдействие сред операторите на газопреносни системи е от значително значение за своевременното обмисляне на уголемение на мрежата и справяне с евентуални претоварвания. Тук Вертикалният газов кулоар още веднъж играе основна роля, защото разрешава всяко евентуално „ запушване “ да се адресира посредством планове за разширение по съгласуван метод и в тясно съдействие. С оглед на изменящите се източници на синьо гориво до каква степен стигна планът за разширението на потенциала на интерконектора IGB? Той ще продължи да работи в синергия с Вертикалния газов кулоар? Интерконекторът IGB има основна роля за реализацията на Вертикалния газов кулоар, а увеличението на потенциала му ще повлияе значително върху доставките в съответните региони. През лятото на предходната година ICGB започва процедура за прибавен потенциал за оценка на пазарното търсене за увеличение на техническия потенциал на газопровода. Тя се организира в два съществени стадия – необвързващ и обвързващ, в тясно съдействие с операторите на прилежащи преносни системи. Необвързващата фаза приключи с огромен триумф – индикираният интерес беше за към 4 милиарда м3/г прибавен потенциал за първите няколко газови години. Обвързващата фаза се организира неотдавна и резултатите от нея са в съществено несъгласие с миналогодишните пазарни индикации. Екипът ни направи подробен разбор на вероятните аргументи за тази смяна. Един от водещите фактори е продължаващото закъснение на терминала за полутечен природен газ при гръцкия град Александруполис. Пазарът към момента няма изясненост за точната дата на комерсиална употреба, а знаете, че тази инфраструктура е в изключителна синергия с IGB и през цялото време упованията са, че ползата към потенциала на интерконектора ще доближи връхна точка точно с стартирането на LNG терминала. Въпреки тази неустановеност и пазарни съмнения, участниците във Вертикалния газов кулоар не са се разколебали по отношение на реализирането на плановете за уголемение потенциала на наличната инфраструктура. Несигурната и динамична пазарна среда, както и доста по-ниската цена на газа в България по отношение на европейските равнища, която се дължи главно на вноса на съветски газ през Турция на дъмпингова цена, също имат основна роля за намаления пазарен интерес. Това обаче няма да се отрази на нашата ангажираност към стратегическата роля на коридора. Към сегашния миг водим взаимни полемики за съгласуване на позицията по маршрута на Вертикалния газов кулоар, като целим да се съгласуват хрумвания за ангажиране на всички газови оператори в реализирането на плановете. Разширяването на потенциала на IGB от 3 на 5 милиарда куб. м. годишно също остава водещ приоритет за нас в ICGB. Като екип имаме вяра, че това е стратегически значимо за енергийната сигурност на България и за диверсификацията и достъпа до доставки от разнородни източници и на прилежащите страни в района. Заради това редом работим по реализацията на този план и след процедура по Закон за публичните поръчки към този момент сме упълномощили правенето на обстоен план за разширение потенциала на газоизмервателната станция на IGB при Стара Загора. Той неотдавна беше финализиран, а в това време и корпоративните ни органи утвърдиха цялостна договорна тактика за осъществяване на плана. Уверени сме и в поддръжката на акционерите на ICGB за одобрение на разширението на интерконектора. Паралелно продължава работата и по подготовката на нужните процедури  в осъществяване на тактиката през идната година. Какви благоприятни условия виждате сега откъм финансиране на разширението на IGB? Търсят ли се разновидности за поддръжка с европейски вложения? Това за момента е комплицирана тематика, по която работим доста интензивно и стимулирано. Компанията изрично е ангажирана с осъществяването на плана за уголемение на потенциала на интерконектора без значение от резултатите на обвързващата фаза на процедурата за прибавен потенциал. На този стадий плановете, свързани с природен газ, не са главен приоритет за Европейската комисия и тя отхвърля да финансира начинания, свързани с газова инфраструктура. Въпреки това към този момент бяха извършени няколко срещи на най-високо равнище в Брюксел в посока да бъдат направени изключения. Смятам, че на експертно равнище не можем да имаме илюзии за ролята на природния газ за един равномерен, обективен енергиен преход към по-зелена сила – този източник ще бъде основен още много време. Именно поради това се надявам, че въпреки всичко може да има смяна в позицията на Европейска комисия по тематиката, само че това не е единствената посока, в която работим. Проактивно сме се насочили и върху намирането на различни източници за финансиране, в това число Американската организация за интернационално развиване (USAID), на която разчитаме да ни поддържа. В ежеседмични диалози съм с техния основен представител, като предизвиквам и останалите оператори да се насочат към това решение като основно при положение, че не успеем да осигурим финансиране от Европа. Разчитаме доста на нашите американски сътрудници, които също осъзнават стратегическата значимост на нашата инфраструктура за реализация на Вертикалния кулоар. Отделно търсим финансиране локално, както и обсъждаме с акционерите ни всевъзможни други благоприятни условия. Наскоро проведохте търгове за потенциал в няколко лота за идната година. Бихте ли споделили повече по какъв начин реагира пазара на тези варианти за доставки? ICGB предложи потенциал за идващите пет поредни газови години по време на неотдавна извършените годишните търгове според тръжния календар на ENTSOG на двете самостоятелни търговски платформи – RBP и Prisma. Интересът беше извънредно слаб и е обвързван с външните фактори, които към този момент разясних. Настоящите пазарни условия бяха решаващи за тези резултати и всички разбори са безапелационни, че отлагането на комерсиалната употреба на терминала за полутечен природен газ в Александруполис е забележителен фактор. Това закъснение непроменяемо въздейства на пазарния интерес и на дълготрайните задължения за потенциал, само че сега, в който терминалът влезе в употреба и имаме опция дружно да развием цялостната си синергия считам, че обстановката доста ще се промени. Междувременно, свободният потенциал по IGB продължава да се предлага на месечна база, тъй че пазарът, който сега се старае да възнамерява по-краткосрочно, има всяка опция да се включва със опазване на потенциал. Докъде стигна планът за газово отклоняване край Димитровград? Изгради ли се към този момент отклонението за Кърджали? Отклонението за Кърджали действа сполучливо от март 2023 година и локалните битови и бизнес консуматори към този момент имат достъп до сигурни доставки на синьо гориво. ICGB има подписан контракт за присъединение с лицензирания газопреносен оператор за територията на община Кърджали „ Ситигаз България “. Чрез това свързване допринесохме за повишение сигурността на снабдяването и гарантирахме опция за диверсификация на източниците на доставки. Към момента не се планува създаване на отклоняване към Димитровград заради липса на пазарен интерес. Като компания оставаме отворени да работим с всички локални лицензирани оператори, когато посочват интерес и имаме вяра, че газификацията на районите в България е извънредно значима. България наподобява обезпокоена във връзка с забавянето на старта на LNG терминала край Александруполис? Бихте ли ни обяснили повече от кое място пристигна това закъснение? Може ли това да докара до напрежение по газовите пазари в Югоизточна Европа? Не един път сме отбелязвали, че този терминал е от огромно значение за опцията IGB да развие цялостния си капацитет, и надлежно постоянно сме подкрепяли този план. Чакаме с огромно неспокойствие старта на комерсиалната употреба и имам вяра, че това важи и за другите оператори в района. Знаете, че българската страна е и акционер в плана за LNG терминала в Александруполис, тъй че няма по какъв начин при тази тясна съгласуваност на преносната инфраструктура отраженията от това закъснение да не се усетят. Това, което знаем на този стадий е, че съществува механически проблем, който попречва старта на LNG терминала в упования период. ICGB  държи непрестанна връзка с сътрудниците, които развиват плана за терминала, и вършим всичко, което е във опциите ни, с цел да подпомогнем разрешаването на този проблем. Преди броени дни беше оповестено, че предстоящата дата за старт на употребата е 1-ви октомври и това е позитивен сигнал. За нас като обвързван оператор е значимо употребата да настъпи допустимо най-скоро, защото това неизбежно има отблясъци върху пазара и готовността на участниците да възнамеряват и резервират дълготрайно потенциал. Още предходната година ICGB предложи на търговците резервирането на потенциал в точката на свързване с гръцкия оператор DESFA точно за количества газ, които се чакат от новия терминал. Стараем се в тази обстановка да осигурим оптимално гъвкави решения за пазара. Надявам се да не се стига до по-сериозно напрежение на пазара, както намеквате. Смятате ли, че Азербайджан ще успее да усили доставките на газ за Европа до 2027 година, каквито са проектите на страната? Имате ли връзка с сътрудниците ви там и по какъв начин вървят плановете за нарастване на доставките? IGB се свързва непосредствено с Трансадриатическия газопровод (TAP), което прави България част от Южния газов кулоар и обезпечава опция за достъп до сигурни доставки на природен газ от диверсифицирани източници както за страната, по този начин и за по-широкия район. Доставките на газ от Азербайджан бяха гръбнака на плана IGB в началните му етапи на развиване и през целия интервал по подготовка, реализация и към този момент употреба на интерконектора сме имали доста положителни връзки с сътрудниците от Азербайджан. Те са наш основен и извънредно благонадежден сътрудник за доставки на газ за Европа. С времето сме построили дълготрайни отношение и взаимно доверие, което  се печели мъчно. Ролята на азерския газ за застраховане на диверсифицирани доставки до Европа набъбна извънредно в последните години и прогнозите са това да не се промени скоро. Азерският газ има сериозен капацитет при бъдещи залежи и смятам, че значително преноса на тези количества ще мине точно през нашата инфраструктура. Наблюденията ни са, че сътрудниците от TAP организират регулярни пазарни проби за проучване на пазарния интерес за спомагателен потенциал. Тъй като провеждането на подобен тип проби е комплициран развой, евентуално той ще се случва поетапно. С новините за разширението на потенциала на TAP и уговорката на Азербайджан да усили количествата природен газ, изнасяни за Европа през идващите години, считаме, че има място и за усилване на ролята на IGB. ___________________________________________________________________________________________________ Теодора Георгиева има над 20 години опит като стратегически управител, ръководейки значими планове в разнообразни стопански браншове. В момента госпожа Георгиева е изпълнителен шеф на компанията „ Ай Си Джи Би “ АД и е член на Борда на шефовете. „ Ай Си Джи Би “ (ICGB) дава отговор за цялостното ръководство и развиване на газопровода сред Гърция и България (IGB) и е вторият самостоятелен метафоричен оператор в България. От 2012 до 2014 година Теодора Георгиева е ръководещ шеф на „ Набуко България “, а преди този момент е работила в OMV България в продължение на 13 години, 8 от които заема длъжността ръководещ шеф на компанията, съчетавайки и клъстерни позиции за България, Румъния и Сърбия. Завършила е УНСС и има магистърска степен по финанси. Омъжена, с две деца.