Интересно е как и кога се е създал стереотипът, че

Интересно е по какъв начин и по кое време се е основал стандартът, че тичащите хора наложително би трябвало да са с чифт слушалки, без значение какъв брой постоянно падат последните и какъв брой неуместни са.

Слушането на музика по време на утринните маратони сигурно " напомпва " с сила, която ни подтиква да се насилим за още една обиколка на квартала.

Но и ни лишава от контакта с природата и с времето за самите нас, споделят психолози.

Пускането на прочут плейлист, до момента в който тичаме, ни вкарва в познати прочувствени положения и мислеформи, които постоянно идентифицираме и с други събития - вманиачен ваучър в някой клуб или пък сантиментален миг.

При всички положения, музиката вкарва в съзнанието хрумвания и мисли, защото, общо взето, това е и смисълът й.

Това обаче пречи да се вглъбим повече в сегашния миг, в който сме потни, почервенели и препускащи през красивата зеленина на парка.

Така се лишаваме от пълностоен контакт с природата и затвърдяваме цикъла на непрекъснато изкуствено стимулиране на съзнанието посредством технологии.

Така че идващият път, когато нахлузим маратонките, може би е по-добра концепция да оставим телефона и слушалките вкъщи, и да се насладим на звуците на личното си пръхтене и трепкане на листата на дърветата (ако не са изпадали вече). /lifestyle.bg