Интересно е да проследим и образователната структура на населението в

Интересно е да проследим и просветителната конструкция на популацията в цялата страна. За задачата ще се фокусираме в необятната възрастова група 25-64 година, която демонстрира образованието на хората в дейна възраст на пазара на труда. Общо за страната делът на висшистите тази група е 33,6%, което значи. В столицата обаче делът на висшистите измежду популацията от 25 до 64 години доближава 54,3% - т.е. много над половината от трудоспособното население е с висше обучение. Над 40% са висшистите в тази възрастова група в общините Варна (49,2%), Велико Търново (45,2%), Пловдив (45,1%), Благоевград (42,1%) и Бургас (41,9%). В страната има 26 дребни общини, в които делът на висшистите в групата на 25-64-годишните е под 10%.

Малко над половината от популацията на възраст от 25 до 64 години е със приблизително обучение - 51,3%, а други 11,5% са с главно обучение. Регионалната карта обаче демонстрира огромни разлики в страната, като се откроява и разделяне изток-запад.

В доста региони в Източна България се следи относително висок дял на популацията с главно обучение (над 20%), което се отразява отрицателно както на заетостта, по този начин и на възнагражденията. В тези региони се следи и по-висок дял на хората без обучение и надлежно на необразованите - в някои случаи необразованите доближават 5-10% от популацията на възраст 25-64 година Видимите клъстери са няколко - в районите към Сливен и Ямбол, огромни елементи от Североизтока, само че и компактни групи общини край Стара Загора. Не е инцидентно и че това са същите общини, където виждаме и най-сериозните провали на междинното обучение - както от позиция на извънредно слабите резултати на външните оценения и матурите, по този начин и проблемите с ранното отпадане от учебно заведение.

Погледът към просветителната конструкция на популацията, с разбивка по възрастови групи и райони, разкрива две огромни провокации през просветителната система. Първото е към момента огромният дял на хората с главно и по-ниско обучение в някои райони, което води до липса на познания и професионални умения, а в някои случаи и на просветеност, и слаба реализация на пазара на труда. Второто е обвързвано не с обсега на другите степени на обучение, а с неговото качество, като това касае както учебните заведения, по този начин и университетите. И до момента в който в учебните заведения фокусът последователно попада върху качеството - със тласък в заплащането на учителите и полемика за смяна в образователните стратегии, във висшето обучение се потегли изцяло нелогично към унищожаване на таксите, т.е. фокус върху обсега, а не върху качеството. Отворен е въпросът дали въобще има проблем за решение във висшето обучение - при 38-42% покритие при по-младите, България явно покрива формалните условия за каузи на висшистите, а по никакъв метод не се визира съответността на добитото обучение и резултатите на пазара на труда, които се следва да са водещи.

* е старши откривател в Института за пазарна стопанска система. Интересите му са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в интервала 2016-2017 година От 2020 година е член на Надзорния съвет на " ПФК Левски ". Автор на голям брой публикации с икономическа тема.

*  е старши икономист в Института за пазарна стопанска система. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.

Статията е от бюлетина на Института за пазарна стопанска система и е оповестена