Проф. Павлов: Само чиновниците са били против Съединението, за обединение най-силно се борят от комитетите на Левски
" Интересно е, че нашите предшественици не са се чувствали разединени. Те са постигнали доста по-голяма степен на единение, в сравнение с ние сега, за жал ". Това съобщи пред историкът проф. Пламен Павлов във връзка Съединението на България.
" Стотици възпитаници от горните класове вземат участие в Съединението, като образуват доброволчески чети и отпътуват за Източна Румелия, тъй като българите са очаквали, че Османската империя ще нападне популацията там. Има детайли на гражданско непокорство, което не може да се характеризира като " пиянството на един народ ". Става дума за активизиране на цялата нация ", безапелационен е Павлов.
" Княз Александър Батенберг залага короната си, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Иван Андонов са съществени мотори на процеса. Точка номер едно в стратегиите на партиите в Източна Румелия е сливане с Княжеството. 100% от българите в тогавашна Македония настояват, че желаят да живеят в Целокупна България, най-силно за обединяването ни са се борили всички области, които са били част от комитетската мрежа, учредена от Левски, споделя още проф. Павлов.
" Вътрешна опозиция от българска страна във връзка Съединението не е имало, като се изключи някои българи, които са работели като служители. Те не са били кардинално срещу обединяване, само че са считали, че от административна гледа точка то ще бъде случка. Съединението е подкрепяно от междинната класа, интелигенцията и младите военни и полицейски сили, наследили идеалите на революционерите. Трябва да се спомене и значимата роля, която изиграват съратниците на Раковски, с цел да се реализира процесът. Съединението е групово деяние на цялото тогавашно общество. Това е феномен ", безапелационен е професорът. По думите му то е осъществено, като се прелива силата от Освобождението в този нов конструктивен акт.
" Въпросът на Съединението е геостратегически, който е засягал и Великите сили. На Берлинския конгрес е признат модела на делене на българските земи. Така огромна част от територията ни остава в рамките на Османската империя – Македония, Беломорието и Източна Тракия. Поморавието е обещано на Сърбия под въздействие на Русия, а Румъния получава една област, която постоянно е била българска – Северна Добруджа, напомня историкът. Санстефанският кротичък контракт, който за българите е една фантазия, не е защитаван качествено даже от съветската дипломация. Така се основават две Българии – Княжеството и Източна Румелия.Българите в Източна Румелия са постигнали огромен триумф, тъй като са съумели да защитят българския темперамент на региона в противоборство с гърците. Великите сили в началото реагират отрицателно на обединяването на двете области, тъй като Съединението нарушава старите постулати за образа на Европа. Никоя от тези сили обаче не си прави илюзиите, че Съединението може да бъде спряно. Англия, обичаен бранител на ползите на Османската империя, също схваща, че не може да се попречи на нашето обединяване. Балканските страни реагират доста ревностно, тъй като България се трансформира в страна номер едно на Балканите ", разяснява още проф. Павлов.
" Стотици възпитаници от горните класове вземат участие в Съединението, като образуват доброволчески чети и отпътуват за Източна Румелия, тъй като българите са очаквали, че Османската империя ще нападне популацията там. Има детайли на гражданско непокорство, което не може да се характеризира като " пиянството на един народ ". Става дума за активизиране на цялата нация ", безапелационен е Павлов.
" Княз Александър Батенберг залага короната си, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Иван Андонов са съществени мотори на процеса. Точка номер едно в стратегиите на партиите в Източна Румелия е сливане с Княжеството. 100% от българите в тогавашна Македония настояват, че желаят да живеят в Целокупна България, най-силно за обединяването ни са се борили всички области, които са били част от комитетската мрежа, учредена от Левски, споделя още проф. Павлов.
" Вътрешна опозиция от българска страна във връзка Съединението не е имало, като се изключи някои българи, които са работели като служители. Те не са били кардинално срещу обединяване, само че са считали, че от административна гледа точка то ще бъде случка. Съединението е подкрепяно от междинната класа, интелигенцията и младите военни и полицейски сили, наследили идеалите на революционерите. Трябва да се спомене и значимата роля, която изиграват съратниците на Раковски, с цел да се реализира процесът. Съединението е групово деяние на цялото тогавашно общество. Това е феномен ", безапелационен е професорът. По думите му то е осъществено, като се прелива силата от Освобождението в този нов конструктивен акт.
" Въпросът на Съединението е геостратегически, който е засягал и Великите сили. На Берлинския конгрес е признат модела на делене на българските земи. Така огромна част от територията ни остава в рамките на Османската империя – Македония, Беломорието и Източна Тракия. Поморавието е обещано на Сърбия под въздействие на Русия, а Румъния получава една област, която постоянно е била българска – Северна Добруджа, напомня историкът. Санстефанският кротичък контракт, който за българите е една фантазия, не е защитаван качествено даже от съветската дипломация. Така се основават две Българии – Княжеството и Източна Румелия.Българите в Източна Румелия са постигнали огромен триумф, тъй като са съумели да защитят българския темперамент на региона в противоборство с гърците. Великите сили в началото реагират отрицателно на обединяването на двете области, тъй като Съединението нарушава старите постулати за образа на Европа. Никоя от тези сили обаче не си прави илюзиите, че Съединението може да бъде спряно. Англия, обичаен бранител на ползите на Османската империя, също схваща, че не може да се попречи на нашето обединяване. Балканските страни реагират доста ревностно, тъй като България се трансформира в страна номер едно на Балканите ", разяснява още проф. Павлов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ