Патриотизмът – правилният избор между ЛГБТИ и Русия
Интересна детайлност е, че въпреки някои от съображенията против 3 март да касаят точно връзката му с Русия, в действителност точно по времена на комунизма, след 9 септември 1944 година, празникът стопира да се отбелязва
За следващ път, отминалият преди броени дни народен празник, бе белязан не толкоз от празничната атмосфера, колкото от разногласия „ за ” и „ срещу ” датата. Миналата година, в разгара на почналата съветска инвазия в Украйна, редица политици и така наречен общественици приканиха за протест на честванията по случай 3 март. „ Бойкот и бойкот на всички опити за празнуване на 3 март и възхваляване на евразийските диваци ”, „ Призовавам да бойкотираме 3 март - това не може да е националния празник на страната ни! ” и други сходни апели съпътстваха отбелязването му.
Полемиката дали 3 март да продължи да е националният ни празник се развихри през последните години. Причините са няколко – едната е обвързвана с почитта към съветските бойци, взели участие в борбите, което съгласно някои, изключително видяно през призмата на събитията от последната година, не е вярно, другите са: 3 март увенчава непозната заслуга и е израз на благодарността ни към друга нация; договорът, подписан тогава, е прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили; през последните години 3 март разединява още повече българите, фрагментирайки ги на русофили и русофоби.
От другата страна също има разумни причини – датата е традиция, наложила се през годините; тогава е сложено началото на българската държавност; България става част от европейското семейство и неделима част от европейската и международна просвета.
Интересна детайлност е, че въпреки някои от съображенията против 3 март да касаят точно връзката му с Русия, в действителност точно по времена на комунизма, след 9 септември 1944 година, празникът стопира да се отбелязва като формален и е разгласен за шовинистичен, което е мотив от страна на подкрепящите датата, че неверно се асоциира с благодарност към Русия и тъкмо 3 март е изместил 9 септември (национален празник преди 1990г.) и е знак на възраждането на България от тоталитаризма.
3 март сред флаговете на ЛГБТИ и Русия
Част от реториката против датата касае и това, че несъмнено става въпрос за патриотична демонстрация, а това е нещо, против което през последните години, със зъби и нокти, се борят както избрани политици и партии, по този начин и все по-увеличаващата се и гръмогласна Неправителствени организации група. Вероятно и заради тази причина, броени дни преди 3 март, на 25.02, се състоя митинг под надпис – „ Не ни убиват джендъри, а патриоти ”. Официално оповестената причина беше опълчването против възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, само че предвид на застъпената теза, че няма нищо по-лошо от патриотизма, препратката към 3 март е изцяло основателна.
Тази година отбелязването на датата също не мина без борби. В центъра на София, паралелно с българските флагове, участваха редица съветски, като те бяха част от шествие, проведено от гражданско обединяване „ Национална гражданска самодейност за суверенитет на България и другите страни по света “. Въпросното съдружие е известно с това, че през декември предходната година, организира демонстрация в поддръжка на Русия и експанзията ѝ в Украйна. Събралите се огласяха улиците със викания „ България ”, само че и „ Русия ”, което на фона на войната, която втората води, на фона на това, че ние сме членове на НАТО и Европейски Съюз, осъждащи дейностите на Русия, и не на последно място – това е националният ни празник, беше най-малкото обидно и недопустимо.
„ Добрите сили ” и ЛГБТИ
Дали като контрапункт на сходни прояви, дали заради вътрешните си убеждения, точно на 3 март и точно ДБ-ПП откриха акцията си със знамето на дъгата, присвоено през последните 10-15 години от ЛГБТИ. Да, не го направиха публично, не го развяваха и водачите им, само че то присъстваше в ръцете на техни поддръжници. Впечатление направи и отсъствието на националния ни байрак... На 3 март...
Това не трябва да буди удивление в някого, тъй като и Политическа партия, а и Демократична България са по-скоро леви партии. Първите, както неведнъж са посочвали, дори не желаят да робуват на такива стандарти – няма ляво, няма дясно, а вторите, посредством най-вече на Зелените в обединението, само че и на редица позиции, също са позиционирани център-ляво.
Факт е и че редица ЛГБТИ поддръжници припознават точно тези две партии като изразител на техните хрумвания и разбирания, а някои са и членове на Политическа партия и Демократична България. Именно членове и депутати от Зелените години наред участват и на София прайд, точно те организират и някои от сбирките си в The Steps – мястото за срещи на ЛГБТИ общността в София.
По тази линия се вършат опити да се завоюват и повече гласове – в случай че си срещу ЛГБТИ, значи си родолюбец, което пък от своя страна (по логиката на редица цветни активисти) значи, че подкрепяш Русия и Путин. По тази линия, и то с помощта на редица медии, към този момент се обявява така наречен „ друга позиция ” - едната, неприятната, е на патриотите, другата, положителната (неслучайно се кръстиха „ Добрите сили ”) е на всички, подкрепящи Демократична България, Политическа партия, ЛГБТИ, разнообразието, сексуализирането на децата и впрочем. Как беше – „ не ни убиват джендъри, а патриоти... ”
Опитите за омаскаряването на думата родолюбец, националист, са все по-активни, като на връх 3 март националният ни празник също беше включен като мотив – празнуваш ли го, значи автоматизирано значи, че развяваш съветски байрак и подкрепяш Путин.
А тъкмо патриотизмът е единственият верен отговор на въпроса „ къде сме ние ”, деклариран на всеослушание сред тези, скандиращи Русия и другите, пропагандиращи ЛГБТИ „ полезностите ”.
За следващ път, отминалият преди броени дни народен празник, бе белязан не толкоз от празничната атмосфера, колкото от разногласия „ за ” и „ срещу ” датата. Миналата година, в разгара на почналата съветска инвазия в Украйна, редица политици и така наречен общественици приканиха за протест на честванията по случай 3 март. „ Бойкот и бойкот на всички опити за празнуване на 3 март и възхваляване на евразийските диваци ”, „ Призовавам да бойкотираме 3 март - това не може да е националния празник на страната ни! ” и други сходни апели съпътстваха отбелязването му.
Полемиката дали 3 март да продължи да е националният ни празник се развихри през последните години. Причините са няколко – едната е обвързвана с почитта към съветските бойци, взели участие в борбите, което съгласно някои, изключително видяно през призмата на събитията от последната година, не е вярно, другите са: 3 март увенчава непозната заслуга и е израз на благодарността ни към друга нация; договорът, подписан тогава, е прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили; през последните години 3 март разединява още повече българите, фрагментирайки ги на русофили и русофоби.
От другата страна също има разумни причини – датата е традиция, наложила се през годините; тогава е сложено началото на българската държавност; България става част от европейското семейство и неделима част от европейската и международна просвета.
Интересна детайлност е, че въпреки някои от съображенията против 3 март да касаят точно връзката му с Русия, в действителност точно по времена на комунизма, след 9 септември 1944 година, празникът стопира да се отбелязва като формален и е разгласен за шовинистичен, което е мотив от страна на подкрепящите датата, че неверно се асоциира с благодарност към Русия и тъкмо 3 март е изместил 9 септември (национален празник преди 1990г.) и е знак на възраждането на България от тоталитаризма.
3 март сред флаговете на ЛГБТИ и Русия
Част от реториката против датата касае и това, че несъмнено става въпрос за патриотична демонстрация, а това е нещо, против което през последните години, със зъби и нокти, се борят както избрани политици и партии, по този начин и все по-увеличаващата се и гръмогласна Неправителствени организации група. Вероятно и заради тази причина, броени дни преди 3 март, на 25.02, се състоя митинг под надпис – „ Не ни убиват джендъри, а патриоти ”. Официално оповестената причина беше опълчването против възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, само че предвид на застъпената теза, че няма нищо по-лошо от патриотизма, препратката към 3 март е изцяло основателна.
Тази година отбелязването на датата също не мина без борби. В центъра на София, паралелно с българските флагове, участваха редица съветски, като те бяха част от шествие, проведено от гражданско обединяване „ Национална гражданска самодейност за суверенитет на България и другите страни по света “. Въпросното съдружие е известно с това, че през декември предходната година, организира демонстрация в поддръжка на Русия и експанзията ѝ в Украйна. Събралите се огласяха улиците със викания „ България ”, само че и „ Русия ”, което на фона на войната, която втората води, на фона на това, че ние сме членове на НАТО и Европейски Съюз, осъждащи дейностите на Русия, и не на последно място – това е националният ни празник, беше най-малкото обидно и недопустимо.
„ Добрите сили ” и ЛГБТИ
Дали като контрапункт на сходни прояви, дали заради вътрешните си убеждения, точно на 3 март и точно ДБ-ПП откриха акцията си със знамето на дъгата, присвоено през последните 10-15 години от ЛГБТИ. Да, не го направиха публично, не го развяваха и водачите им, само че то присъстваше в ръцете на техни поддръжници. Впечатление направи и отсъствието на националния ни байрак... На 3 март...
Това не трябва да буди удивление в някого, тъй като и Политическа партия, а и Демократична България са по-скоро леви партии. Първите, както неведнъж са посочвали, дори не желаят да робуват на такива стандарти – няма ляво, няма дясно, а вторите, посредством най-вече на Зелените в обединението, само че и на редица позиции, също са позиционирани център-ляво.
Факт е и че редица ЛГБТИ поддръжници припознават точно тези две партии като изразител на техните хрумвания и разбирания, а някои са и членове на Политическа партия и Демократична България. Именно членове и депутати от Зелените години наред участват и на София прайд, точно те организират и някои от сбирките си в The Steps – мястото за срещи на ЛГБТИ общността в София.
По тази линия се вършат опити да се завоюват и повече гласове – в случай че си срещу ЛГБТИ, значи си родолюбец, което пък от своя страна (по логиката на редица цветни активисти) значи, че подкрепяш Русия и Путин. По тази линия, и то с помощта на редица медии, към този момент се обявява така наречен „ друга позиция ” - едната, неприятната, е на патриотите, другата, положителната (неслучайно се кръстиха „ Добрите сили ”) е на всички, подкрепящи Демократична България, Политическа партия, ЛГБТИ, разнообразието, сексуализирането на децата и впрочем. Как беше – „ не ни убиват джендъри, а патриоти... ”
Опитите за омаскаряването на думата родолюбец, националист, са все по-активни, като на връх 3 март националният ни празник също беше включен като мотив – празнуваш ли го, значи автоматизирано значи, че развяваш съветски байрак и подкрепяш Путин.
А тъкмо патриотизмът е единственият верен отговор на въпроса „ къде сме ние ”, деклариран на всеослушание сред тези, скандиращи Русия и другите, пропагандиращи ЛГБТИ „ полезностите ”.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ