Интересът към системите за залагане съществува от десетилетия и не

...
Интересът към системите за залагане съществува от десетилетия и не
Коментари Харесай

Системи за залагане – как работят различните стратегии за залози

Интересът към системите за залагане съществува от десетилетия и не е стеснен единствено до хазартната промишленост. Подобни тактики се преглеждат като способи за ръководство на риска, обмисляне на дейностите и структуриране на решенията при несигурна среда. В основата си те съставляват авансово заложени правила, които дефинират по какъв начин се трансформира размерът на залога според от предходните резултати.
Важно е още първоначално да се направи ясно разграничаване – системите за залагане не трансформират математическата възможност на събитията. Те не „ предсказват “ изходи и не подсигуряват резултати. Ролята им е организационна: да вкарат дисциплинираност, поредност и надзор в метода, по който се вземат решения при серия от залози.

През годините са се наложили няколко типичен тактики, които не престават да се употребяват и проучват и през днешния ден.В идващите редове ще разгледаме някои от най-популярните системи за залагане, техния принцип на деяние и подтекста, в който нормално се ползват.

Прогресивни системи и логиката зад тях

Голяма част от познатите тактики спадат към така наречен прогресивни системи. Общото сред тях е, че размерът на залога се трансформира според от това дали предходният опит е бил сполучлив или несполучлив. Прогресията може да бъде позитивна или негативна, според от философията на съответната система.

Този вид подходи се основават на концепцията за серии – поредици от триумфи или неуспехи – и на догатката, че ръководството на размера на залога е основният фактор за крайния резултат в границите на една по-дълга сесия.

Системата Мартингейл – класическият образец

Една от най-старите и най-често обсъждани тактики е системата Мартингейл. Нейният принцип е извънредно елементарен: след всяка загуба размерът на идващия залог се удвоява, а след облага се връща към първичната стойност.

Логиката е, че една единствена облага би трябвало да компенсира всички предишни загуби и да донесе най-малък позитивен резултат. На доктрина това наподобява разумно, само че на процедура системата е мощно подвластна от наличния капитал и от рестриктивните мерки за оптимален залог.

Именно заради тази причина Мартингейл постоянно се преглежда повече като научен модел, в сравнение с като резистентен метод за дълготрайно потребление.Тя ясно демонстрира по какъв начин агресивното увеличение на риска може бързо да докара до крайни обстановки.

Системата Д’Аламбер – по-умерен метод

За разлика от Мартингейл, системата Д’Аламбер употребява доста по-плавна градация. Вместо удвояване, залогът се усилва с една закрепена единица след загуба и се понижава със същата единица след облага.

Този модел се възприема като по-консервативен, защото не изисква внезапно увеличение на вложените средства. Идеята зад него е, че салдото сред облаги и загуби ще се изравни във времето, изключително при събития с почти равни шансове.

Д’Аламбер постоянно се употребява като образец за тактика, която слага акцент върху контрола и стабилността, а не върху агресивното търсене на бързи резултати.

Фибоначи – математическа поредност в залагането

Системата Фибоначи е основана на добре познатата числова редица, при която всяко последващо число е общ брой от предходните две. В подтекста на залагането това значи, че след загуба залогът се усилва съгласно редицата, а след облага се връща обратно с две позиции.

Тази тактика вкарва по-сложна конструкция и изисква по-внимателно следене на последователността. За някои тя предлага по-добър баланс сред риск и опция за възобновяване само че още веднъж остава мощно подвластна от продължителността на неподходящи серии.

Фибоначи постоянно се преглежда като образец за това по какъв начин математически концепции могат да бъдат приспособени към на практика модели за ръководство на риска.

Пароли – позитивна градация

За разлика от множеството известни системи, които усилват залога след загуба, тактиката Пароли употребява противоположната логичност. Тук залогът се усилва единствено след облага, а след загуба се връща към началната стойност.

Този метод се смята за по-предпазлив, защото не се постанова „ гонене “ на загуби. Основната концепция е да се извлече оптималната изгода от къси сполучливи серии, без да се поема спомагателен риск при неподходящо развиване.

Пароли постоянно се загатва като образец за система, която слага дисциплината над прочувствените решения и се употребява както в спортни залози, по този начин и за.

Защо системите за залагане не престават да бъдат настоящи

Причината системите за залагане да не престават да провокират интерес не е обвързвана с обещания за сигурни резултати, а с метода, по който те структурират процеса на взимане на решения. В среда, в която всяко събитие носи неустановеност, авансово заложените правила дават чувство за ред, поредност и надзор върху дейностите.

Различните тактики отразяват разнообразни подход
Източник: pariteni.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР