Интелигентните хора правят комплименти, защото знаят, че това ще направи

Интелигентните хора вършат похвали, тъй като знаят, че това ще направи другия благополучен. Хората с добра самокритика вършат похвали, тъй като това не пречи и на тяхната самокритика. Добрите хора вършат похвали, тъй като...са положителни и нищо не им коства. Хората, които вършат похвали откровено и от сърце, знаят, че, когато искаш да зарадваш някого и да го накараш да се усеща добре, външността е единствено една доста дребна страна от това възприятие.

“Да всеки желае да чуе нещо хубаво за новата прическа или за свалените килограми, само че има думи, които могат да ни създадат щастливи в доста по-голяма степен. ”

Правилото за всеки комплимент е той да е откровен. Ако не чувствате, че можете и ви идва от вътре да кажете нещо положително за другия - просто не го правете. Не се насилвайте и не допускайте лицемерието и куртоазията в връзките с който и да е. Този фалш постоянно се усеща и не ви прави чест. Тогава за какво да го вършим ли? Защото от време на време можем да сме положителни, интелигентни и да не усещаме, че се омаловажаваме. И от време на време възприятието елементарни си прелива.

" Ти ме вдъхновяваш. " Трудно е за някои да признаят на различен в очите, че го въодушевяват. Свръхегото крещи: " Аз съм по-голям, за какво признаваш на някой различен тази значимост ". В този случай то няма право. Човек, който искрено споделя на различен, че го въодушевява, завърта сходна сила и към себе си. Този екстаз, тази страст се връща към него.

" Щастлив съм, че те познавам. " Има хора, за които си го мислим, нали? Ами да им го кажем! Понякога е нужно толкоз малко, с цел да накараме някого да се усеща важен и значим. Това е един от метод. Простичкото благополучие, че участва някъде в нечий живот.

" Ти мислиш друго, концепциите ти са страхотни. " Креативните хора обичат да чуват това. То гъделичка егото им, само че в действителност геният, истинската мисъл има потребност тъкмо от това - от външни тласъци, от самопризнание.

“Ефектът от тези похвали е още по-голям, когато са отправени към човек от срещуположния пол, без значение дали флиртуваме, или не. ”

" Обичам да си приказвам с теб, постоянно казваш нещо забавно. " Да умеем да споделяме е значимо, само че от време на време се случва същинска магия. Разбираме се от половин дума за неща, които няма потребност да загатваме. Допълваме реплики и имаме възприятието, че този някой в действителност ни схваща, вижда ни каквито сме. Кажете го, това право връзката още по-силна.

" Имаш ужасно възприятие за комизъм. " Да разсмееш някого е надалеч по-трудно от това да го разплачеш. Умееш ли да се смееш с някого е подарък, който не се среща всеки ден. Трябва да съвпаднат нюх към смешното, равнища на комизъм (сарказъм, ирония), даже ценностни системи ненапълно. Чувството за комизъм е една от всепризнатите качества, които всички хора желаят да имат и намират привлекателни у себе си и в другите.

Комплимент като тези не трябва да се прави на всеки срещнат. Трябва да сме открили непосредственост и да знаем, че този вид самопризнания ще се одобряват с възприятието, с което са отправени. Един съчувствен човек обаче може от един взор да разпознае от какъв комплимент има потребност другия. За някое самоуверено комбиниране в облеклото, за някой аксесоар или за метода, по който бързо отмята дилемите си, поддържа дома си. Не е мъчно, даже и да са прекомерно дръзки тези похвали за вас. Не е мъчно да намерим това нещо, което ще накара друго човек да е благополучен. Стига да желаеме ние да сме източника на щастието му.