Институтът за пазарна икономика представи алтернативен държавен бюджет за 2026 година
Институтът за пазарна стопанска система показа различен държавен бюджет за 2026 година на събитие, проведено в зала „ Да Винчи “ в Гранд Хотел Милениум. Той планува следните ограничения:
Твърдо предписание в Закона за обществените финанси – оптималният размер на националните разноски по консолидираната фискална стратегия да не надвишава 38% от Брутният вътрешен продукт (сега Министерският съвет предлага да са близо 46% от БВП), тъй че да се подсигурява запазването на финансовата непоклатимост и страната да не зависи от темпа и мащаба на потребление на европейските средства;
– Поддържане на равнища на държавния дълг до 30% от Брутният вътрешен продукт в средносрочен интервал –
отбягване на сюжет “Румъния ” и гарантиране на финансова стабилност;
– Запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 година и опция за понижение на осигуровките през 2027 и 2028 година;
– Данъчен тласък за нововъведения и вложения посредством бърза обезценка за разноските за
машини и съоръжение и признание на разноските за развойна активност в двоен размер.
Ударно стесняване на наетите в обществения бранш и ограничение на разноските за личен състав:
– Правило 20/10 за обществения бранш – понижение на броя на наетите в публичния бранш до най-много 20% от всички наети по трудово и служебно отношение в страната и
ограничение на разноските за личен състав в консолидирания бюджет до 10% от Брутният вътрешен продукт:
– Освобождаване на близо 100 000 наети в обществения бранш в идващите три години за да се спестят 1.5-2.0% от Брутният вътрешен продукт за този период;
– Премахване от 2026 година на автоматизираните правила за образуване на заплатите – най-
към този момент в силовите ведомства;
– Съкращаване от 2026 година на незаетите щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация;
– Създаване на механизъм за освобождение на наети в администрацията посредством специфичен фонд за финансиране на оптимизацията и удължение на интервала за
погашение на дължимите хонорари при освобождение (до две години).
Ясен проект за обществените вложения и нов модел за присъединяване на частния капитал в огромни обществени планове:
– Приемане на дълготрайна стратегия за финансови вложения, в това число нарастване на тол таксите и стратегия за транспортна свързаност;
– Ясни правила за достъп и мащаб на общинската капиталова стратегия, в това число
бистрота и указател на всички заплащания, както и удължение на периода за осъществяване най-малко до 2029 г.;
– Концесиониране на огромни инфраструктурни планове и капиталови задължения на страната – реализиране на най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт вложения на частния бранш в обществена
инфраструктура.
Насочване на обществените помощи и ограничение на неефективни стратегии и дотации:
– Интегриран модел на обществено подкрепяне и ориентиране на всички помощи на база
рентабилен аршин на равнище домакинство – стесняване на неравенството и коефициента на
Джини с 2 пункта;
– Отпадане на Закона за персоналната помощ и отчасти включване на механизма в стратегия по Закона за обществените услуги при ясни и строги правила за достъп на база оценка на потребностите;
– Регулярна оценка на всички обществени стратегии и заплащания с фокус резултата им върху
намаляването на бедността и неравенството.
По-силни райони и благоприятни условия за развиване на локално равнище:
– Преотстъпване на част от приходите от облагането на приходите (2 пр.п.) към общините и реализиране на 40% лични доходи в общинските бюджети.
– Актуализация на данъчните оценки и опция за по-гъвкава политика на локално равнище за установяване на налога.
– Намаление на броя на общините и въвеждане на модел на споделени услуги, в това число по
отношение на стратегическото обмисляне и програмиране, възлагане на публични
поръчки и капиталова политика.
Лимити на разноските за опазване на здравето и връзка с реализиране на резултати:
– Твърди предели в растежа на разноските за опазване на здравето и основаване на резерв;
– Намаляване на броя на обществените лечебни заведения с една трета, в това число общински лечебни заведения да се трансфорат в лечебни заведения, предлагащи дълготрайна грижа;
– Изваждане на една трета от клиничните пътеки в извънболничната помощ;
– Стартиране на въвеждането на диагностично-свързани групи като модел на възнаграждение в болничната помощ;
– Финансово приоритизиране на предварителна защита и профилактика за сметка на болнична активност.
Ефективност и надзор върху разноските в правосъдната власт
– Реорганизация на структурата и броя на органите на правосъдна власт, смяна в числеността им съгласно натовареността, демографските, икономическите и обществените фактори в страната;
– Спиране на състезанията за назначения в системата, преразпределение на съществуващия щат в нисконатоварените съдилища и структури на прокуратурата, закриване на щата при пенсиониране на съдии, прокурори и следователи. Реподбор и уверено редуциране на правосъдната администрация;
– Разделяне на бюджета на правосъдната власт по съществени функционалности като за истински се
одобряват единствено обвързваните с следствие, обвиняване, правосъдие. Несъщинските
подлежат на обосноваване от Висш съдебен съвет пред Народното събрание и по-късно гласоподаване на
бюджета за тях;
– Замразяване на заплатите на актуалното равнище, цялостно унищожаване на класа прослужено време.
По време на полемиката думата взе депутатът от „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ – Асен Василев. Той означи, че в бюджета, предлаган от държавното управление „ Желязков “ за 2026 година, има два огромни казуса, които от ИПИ също са забелязали и са се пробвали да ги преодолеят в техния различен бюджет.
Първият огромен проблем е цялостната смяна в управническата философия – от досегашното схващане, че България би трябвало да преразпределя не повече от 40% от Брутният вътрешен продукт и че тя би трябвало да резервира настоящия си данъчно-осигурителен модел.
Сега, по думите на Василев, ръководещите имат желание да стартират да преразпределят 55%, като следващата година те ще усилят корпоративния налог, след това – прогресивния.
„ Това е вододел в българската финансова политика„, акцентира Василев и предизвести, че в случай че това се допусне, страната ни ще влезе в напълно друга икономическа среда, само че това ще бъде пагубно за нея. Причината – по думите на Василев – „ се краде безобразно от всички системи„. Във връзка с кражбите той даде образец по какъв начин път сред две родопски села през 2024 година е коствал 9 млн. лв., а в този момент ще коства 51 млн. лв..
След това Асен Василев сложи въпроса за какво толкоз доста пари отиват в болничната помощ и самичък даде отговора – поради лобита. Той призна, че имаме кардиохирургия на международно равнище, само че в това време поради това, че педиатрите са нямали лобита, когато са се вкарвали клиничните пътеки, през днешния ден има регионални градове без детски лекари.
По отношение на проблемите в образованието Василев разяснява, че има учебни заведения с ниски резултати, тъй като там се назначават не учители, а електорат.
„ Докато не се промени политикономията на тези системи, за тях ще е мъчно да се оправят, каквито и промени да се подхващат. Проблемите са от политическо естество„, продължи Василев и призна, че има лечебни заведения, където медицинските експерти преднамерено са карани да дават три пъти повече нощни смени, което усилва парите за болничното заведение, само че прави лекуващите несъответстващи.
Според Василев, в случай че подобен вид дребни детайлности стартират да се почистват и ясно се посочва кой пречи това да не се случи, обстановката ще се промени.
Ето за какво той прикани специалистите на ИПИ по-ясно да посочват политическата динамичност, която поражда съответните проблеми.
