Путин продължава да губи. Той не може да направи единственото нещо, което неговите твърдолинейни избиратели изискват - да спечели войната
" Институтът за проучване на войната " (ISW) посвещава последния си разбор на бойните дейности във войната в Украйна особено на детонацията на Керченския мост на 9 октомври и измененията в съветската командна верига.
Атаката против моста на Керченския проток, съчетана с неотдавнашните съветски военни провали и частична готовност, генерира директна рецензия към съветския президент Владимир Путин и Кремъл от съветската провоенна националистическа общественост. Някои военни блогъри, които съставляват и приказват с тази общественост в Telegram, подлагаха на критика неуспеха на Путин и Кремъл да се извърнат непосредствено към огромните събития, отбелязвайки, че е предизвикателство да се обединиш зад Путин, когато държавното управление му разчита на секретност.
Други означават, че Путин поредно не съумява да обърне внимание на произшествия като потъването на крайцера Москва или размяната на пленници на бойци от " Азовстал ", които прокремълската агитация поредно демонизира след борбата при Мариупол.
Според някои, Путин би трябвало да отмъсти за детонацията на Керченския мост, с цел да не се схване мълчанието му като " уязвимост ".
Тези, които не подлагаха на критика Путин, разкритикуваха мълчанието на съветския заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, защото той направи няколко обществени изказвания, че офанзива против Кримския мост е съветска " алена линия ".
Пряката рецензия на Путин от тази общественост е съвсем невиждана. Военните блогъри и други националистически фигури не престават да показват голяма поддръжка за задачите на Путин в Украйна и до момента са упреквали съветското военно командване или съветското Министерство на защитата (MO) за неуспехите и неуспехите.
Тези рецензии от провоенния лагер може да демонстрират възходящи подозрения по отношение на способността на Путин да извърши обещаната си цел за " денацификация " на Украйна и могат да подкопаят облика и доверието на Путин в границите на главния му електорат. Обявените цели на Путин за нашествието, която той стартира на 24 февруари, надълбоко отекнаха измежду националистическата общественост, която твърдо се причисли към идеологията за историческото и културно предимство на Русия и правото да управлява териториите на някогашния Съветски съюз и Руската империя.
Неотдавнашните военни неуспехи обаче накараха някои блогърите да се загрижат за ангажираността на Путин с тази идеология, като някои военни блогъри даже го упрекват, че не е съумял да поддържа идеологията даже преди пълномащабното навлизане през февруари 2022 година Един блогър означи на 7 октомври своето омерзение към съветския политически хайлайф, в това число Путин, за поредния крах да превземе Украйна след революцията на Евромайдана през 2014 година и за провеждането на " грозна специфична военна интервенция ", която единствено в допълнение сплоти украинците и Запада против Русия.
Недоволството от неспособността на Путин да наложи личните си " червени линии " се корени в неуспеха му да сътвори вярно осведомителни условия преди пълномащабното навлизане в Украйна. Путин беше определил алените линии като разширение на НАТО и доставка на стратегически оръжейни системи, в това число системи с нуклеарен потенциал, само че той не е коригирал обществено тези " червени линии " от началото на нашествието.
По този метод военните блогъри и националистическата общественост се хванаха за оповестените от Медведев " червени линии ", които Путин не удостовери обществено, камо ли да ги наложи - обстоятелства, които единствено в допълнение ги разочароваха. Кремъл остави място за комплициране във връзка с личната си визия за войната през цялото време, факт, който може да заплаши продължаващата му поддръжка измежду хората, за които резонират най-крайните и грандиозни цели.
Други съветски националисти, пропагандисти и подставени лица упрекват службите за сигурност и съветското Министерство на защитата (МО), феномен, който може да подкопае режима на Путин в дълготраен проект. Журналистът от " Комсомолкая истина " и съветски полковник от запаса Виктор Баранец трансферира отговорността за детонацията на Керченския мост на съветските служби за сигурност, които назова " предатели ".
Изявленията на Баранец провокираха вълна от рецензии от милблогърите, като някои даже го упрекнаха, че се застъпва за цензура измежду блогърите и е обвързван с задгранични сътрудници. Руският пропагандист Владимир Соловьов намерено упрекна съветското МО, че единствено пуска безполезни изказвания, вместо фактически да си върне самодейността на бойното поле.
Кремъл може би удвоява известната към този момент злост на блогърите към съветското МО, с цел да употребява военното си управление като изкупителна жертва за военните си провали.
Възприемането на траекторията на войната и на украинските благоприятни условия също се трансформира и на руснаците следва жестоко събуждане. Руски източници към този момент признават, че украинската контраатака съставлява забележителна опасност за съветските сили в Южна Украйна.
Това самопризнание е доста отклоняване от тезата, че украинците са се провалили в Херсонска област.
Руските източници трансформират доста линията на пропагандата и към този момент настояват, че украинците не биха съумели без директното присъединяване на НАТО, прокарвайки версията, че Русия се бие против мощния западен блок, а не против долната Украйна.
Не е ясно по какъв начин сходни извинения стигат до локалната аудитория, само че неочакваните отклонения от траялите месеци заявления за неспособността на Украйна да напредне на юг може да провокират известно безпокойствие измежду съветската общност, която към този момент е заета със страхове от готовност.
Руски гласове в осведомителното пространство упорстват съветската войска да отвърне на детонацията на Керченския мост, като си върне самодейността на бойното поле и възобнови ракетната акция против украинската инфраструктура. Соловьов цитира изказването на Владимир Ленин, че " войната би трябвало да се води действително или въобще не би трябвало да се води " и прикани за огромна акция от удари по украинската сериозна инфраструктура.
Военни блогъри и пълномощници повториха изказванията на Соловьов, като означиха опасенията си от наново нахлуване против Кримския мост.
Става все по-очевидно, че съветските гласове в осведомителното пространство от ден на ден осъзнават, че войната не върви добре, атакувайки тактиката на Кремъл да мълчи и призовавайки за обществено присъединяване на Путин във войната. Един блогър даже означи, че това е времето за " радикална, бърза и незабавна смяна " в Русия.
Не е ясно дали Путин ще успее изцяло да удовлетвори тези претенции за смяна. Путин може да се опита да отговори или да отклони тези рецензии по време на срещата си с съветския Съвет за сигурност, планувана за 10 октомври.
Оформянето в границите на осведомителното пространство на незабавна потребност от смяна в Кремъл може да съставлява опасност за Путин, когато той не е в положение да направи измененията, нужни за смяна на траекторията на войната по логичен метод.
Путин продължава да размества своите висши военни командири, евентуално с цел да отклони виновността от себе си и да възроди ентусиазма в екстремистката паравоенна общественост. Кремъл разгласи, че армейският военачалник Сергей Суровикин е поел командването на цялата " специфична военна интервенция ".
Руската провоенна националистическа общественост приветства това известие. Канал в Telegram, обвързван с частната военна компания " Вагнер ", следена от Евгений Пригожин, спекулира, че ще последват още промени. Каналът твърди, че Кремъл също възнамерява да смени министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на армията военачалник Валерий Герасимов през идната седмица вследствие на случая на Керченския мост.
Той добави, без да предлага доказателства, че губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин ще размени Шойгу и че заместник-началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Александър Матовников ще размени Герасимов.
Руската провоенна националистическа общественост приветства назначението на Суровикин с несъизмерим възторг. Някои милблогъри наподобява видяха издигането на Суровикин като доказателство, че Путин най-сетне основава единен щаб за надзор на цялата военна интервенция и че Суровикин може да има повече власт даже от началника на съветския общоприет щаб.
Тези мнения разказват назначението на Суровикин като продължение на това, което те виждат като загуба на доверие от страна на Путин в съветското МО и Генералния щаб и се обръщат към по-цялостния и жесток жанр на командване и война, който избират. Тези реакции са странни, като се има поради, че Суровикин е елементарен съветски офицер, за който се твърди, че командва съветските интервенции в Южна Украйна от юли.
Той надали се е покрил със популярност в тази роля, защото съветските сили там не завоюваха значима позиция и в действителност претърпяха огромни загуби в западен Херсон под негово командване.
Според съветските управляващи, атентатът е проведена от украинските спецслужби, с помощта и на съветски жители
Путин не може да направи единственото нещо, което неговите твърдолинейни гласоподаватели изискват - да завоюва войната. Разместването на висши командири няма да реши систематичните проблеми, които попречиха съветските интервенции, логистика, отбранителна промишленост и готовност през цялото време на нашествието.
Изкупителните жертви могат да отклонят рецензиите от Путин единствено за известно време и появяването на директна рецензия към водачеството на Путин измежду най-преданите му твърдолинейни гласоподаватели евентуално е предвестител на бъдещо неодобрение.
Ескалацията, било то стандартна или нуклеарна, не може да реши проблемите на Путин. Ако съветските сили съумеят да разширят офанзивите си против украински обитаеми центрове или сериозна инфраструктура, или в случай че Путин е подготвен да употребява тактически нуклеарни оръжия против Украйна, той може единствено да се надява, че по този метод ще спре украинската контраатака за известно време.
Такива офанзиви няма да разрешат на силите му да завладеят Украйна и да реализират задачите, които крайните провоенни съветски националисти изискват. Те може и да провокират реакции на Запада, които съветските хардлайнери биха възприели като удостоверение на своите причини - само че с цената на опустошение на оставащата военна мощност на Русия и способността й да реализира нещо с същинска стойност.
Какво може да се случи, в случай че Путин загуби поддръжката на гласоподавателите, които са най-отдадени на неговата визия? Трудно е да се каже.
Атаката против моста на Керченския проток, съчетана с неотдавнашните съветски военни провали и частична готовност, генерира директна рецензия към съветския президент Владимир Путин и Кремъл от съветската провоенна националистическа общественост. Някои военни блогъри, които съставляват и приказват с тази общественост в Telegram, подлагаха на критика неуспеха на Путин и Кремъл да се извърнат непосредствено към огромните събития, отбелязвайки, че е предизвикателство да се обединиш зад Путин, когато държавното управление му разчита на секретност.
Други означават, че Путин поредно не съумява да обърне внимание на произшествия като потъването на крайцера Москва или размяната на пленници на бойци от " Азовстал ", които прокремълската агитация поредно демонизира след борбата при Мариупол.
Според някои, Путин би трябвало да отмъсти за детонацията на Керченския мост, с цел да не се схване мълчанието му като " уязвимост ".
Тези, които не подлагаха на критика Путин, разкритикуваха мълчанието на съветския заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, защото той направи няколко обществени изказвания, че офанзива против Кримския мост е съветска " алена линия ".
Пряката рецензия на Путин от тази общественост е съвсем невиждана. Военните блогъри и други националистически фигури не престават да показват голяма поддръжка за задачите на Путин в Украйна и до момента са упреквали съветското военно командване или съветското Министерство на защитата (MO) за неуспехите и неуспехите.
Тези рецензии от провоенния лагер може да демонстрират възходящи подозрения по отношение на способността на Путин да извърши обещаната си цел за " денацификация " на Украйна и могат да подкопаят облика и доверието на Путин в границите на главния му електорат. Обявените цели на Путин за нашествието, която той стартира на 24 февруари, надълбоко отекнаха измежду националистическата общественост, която твърдо се причисли към идеологията за историческото и културно предимство на Русия и правото да управлява териториите на някогашния Съветски съюз и Руската империя.
Неотдавнашните военни неуспехи обаче накараха някои блогърите да се загрижат за ангажираността на Путин с тази идеология, като някои военни блогъри даже го упрекват, че не е съумял да поддържа идеологията даже преди пълномащабното навлизане през февруари 2022 година Един блогър означи на 7 октомври своето омерзение към съветския политически хайлайф, в това число Путин, за поредния крах да превземе Украйна след революцията на Евромайдана през 2014 година и за провеждането на " грозна специфична военна интервенция ", която единствено в допълнение сплоти украинците и Запада против Русия.
Недоволството от неспособността на Путин да наложи личните си " червени линии " се корени в неуспеха му да сътвори вярно осведомителни условия преди пълномащабното навлизане в Украйна. Путин беше определил алените линии като разширение на НАТО и доставка на стратегически оръжейни системи, в това число системи с нуклеарен потенциал, само че той не е коригирал обществено тези " червени линии " от началото на нашествието.
По този метод военните блогъри и националистическата общественост се хванаха за оповестените от Медведев " червени линии ", които Путин не удостовери обществено, камо ли да ги наложи - обстоятелства, които единствено в допълнение ги разочароваха. Кремъл остави място за комплициране във връзка с личната си визия за войната през цялото време, факт, който може да заплаши продължаващата му поддръжка измежду хората, за които резонират най-крайните и грандиозни цели.
Други съветски националисти, пропагандисти и подставени лица упрекват службите за сигурност и съветското Министерство на защитата (МО), феномен, който може да подкопае режима на Путин в дълготраен проект. Журналистът от " Комсомолкая истина " и съветски полковник от запаса Виктор Баранец трансферира отговорността за детонацията на Керченския мост на съветските служби за сигурност, които назова " предатели ".
Изявленията на Баранец провокираха вълна от рецензии от милблогърите, като някои даже го упрекнаха, че се застъпва за цензура измежду блогърите и е обвързван с задгранични сътрудници. Руският пропагандист Владимир Соловьов намерено упрекна съветското МО, че единствено пуска безполезни изказвания, вместо фактически да си върне самодейността на бойното поле.
Кремъл може би удвоява известната към този момент злост на блогърите към съветското МО, с цел да употребява военното си управление като изкупителна жертва за военните си провали.
Възприемането на траекторията на войната и на украинските благоприятни условия също се трансформира и на руснаците следва жестоко събуждане. Руски източници към този момент признават, че украинската контраатака съставлява забележителна опасност за съветските сили в Южна Украйна.
Това самопризнание е доста отклоняване от тезата, че украинците са се провалили в Херсонска област.
Руските източници трансформират доста линията на пропагандата и към този момент настояват, че украинците не биха съумели без директното присъединяване на НАТО, прокарвайки версията, че Русия се бие против мощния западен блок, а не против долната Украйна.
Не е ясно по какъв начин сходни извинения стигат до локалната аудитория, само че неочакваните отклонения от траялите месеци заявления за неспособността на Украйна да напредне на юг може да провокират известно безпокойствие измежду съветската общност, която към този момент е заета със страхове от готовност.
Руски гласове в осведомителното пространство упорстват съветската войска да отвърне на детонацията на Керченския мост, като си върне самодейността на бойното поле и възобнови ракетната акция против украинската инфраструктура. Соловьов цитира изказването на Владимир Ленин, че " войната би трябвало да се води действително или въобще не би трябвало да се води " и прикани за огромна акция от удари по украинската сериозна инфраструктура.
Военни блогъри и пълномощници повториха изказванията на Соловьов, като означиха опасенията си от наново нахлуване против Кримския мост.
Става все по-очевидно, че съветските гласове в осведомителното пространство от ден на ден осъзнават, че войната не върви добре, атакувайки тактиката на Кремъл да мълчи и призовавайки за обществено присъединяване на Путин във войната. Един блогър даже означи, че това е времето за " радикална, бърза и незабавна смяна " в Русия.
Не е ясно дали Путин ще успее изцяло да удовлетвори тези претенции за смяна. Путин може да се опита да отговори или да отклони тези рецензии по време на срещата си с съветския Съвет за сигурност, планувана за 10 октомври.
Оформянето в границите на осведомителното пространство на незабавна потребност от смяна в Кремъл може да съставлява опасност за Путин, когато той не е в положение да направи измененията, нужни за смяна на траекторията на войната по логичен метод.
Путин продължава да размества своите висши военни командири, евентуално с цел да отклони виновността от себе си и да възроди ентусиазма в екстремистката паравоенна общественост. Кремъл разгласи, че армейският военачалник Сергей Суровикин е поел командването на цялата " специфична военна интервенция ".
Руската провоенна националистическа общественост приветства това известие. Канал в Telegram, обвързван с частната военна компания " Вагнер ", следена от Евгений Пригожин, спекулира, че ще последват още промени. Каналът твърди, че Кремъл също възнамерява да смени министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на армията военачалник Валерий Герасимов през идната седмица вследствие на случая на Керченския мост.
Той добави, без да предлага доказателства, че губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин ще размени Шойгу и че заместник-началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Александър Матовников ще размени Герасимов.
Руската провоенна националистическа общественост приветства назначението на Суровикин с несъизмерим възторг. Някои милблогъри наподобява видяха издигането на Суровикин като доказателство, че Путин най-сетне основава единен щаб за надзор на цялата военна интервенция и че Суровикин може да има повече власт даже от началника на съветския общоприет щаб.
Тези мнения разказват назначението на Суровикин като продължение на това, което те виждат като загуба на доверие от страна на Путин в съветското МО и Генералния щаб и се обръщат към по-цялостния и жесток жанр на командване и война, който избират. Тези реакции са странни, като се има поради, че Суровикин е елементарен съветски офицер, за който се твърди, че командва съветските интервенции в Южна Украйна от юли.
Той надали се е покрил със популярност в тази роля, защото съветските сили там не завоюваха значима позиция и в действителност претърпяха огромни загуби в западен Херсон под негово командване.
Според съветските управляващи, атентатът е проведена от украинските спецслужби, с помощта и на съветски жители
Путин не може да направи единственото нещо, което неговите твърдолинейни гласоподаватели изискват - да завоюва войната. Разместването на висши командири няма да реши систематичните проблеми, които попречиха съветските интервенции, логистика, отбранителна промишленост и готовност през цялото време на нашествието.
Изкупителните жертви могат да отклонят рецензиите от Путин единствено за известно време и появяването на директна рецензия към водачеството на Путин измежду най-преданите му твърдолинейни гласоподаватели евентуално е предвестител на бъдещо неодобрение.
Ескалацията, било то стандартна или нуклеарна, не може да реши проблемите на Путин. Ако съветските сили съумеят да разширят офанзивите си против украински обитаеми центрове или сериозна инфраструктура, или в случай че Путин е подготвен да употребява тактически нуклеарни оръжия против Украйна, той може единствено да се надява, че по този метод ще спре украинската контраатака за известно време.
Такива офанзиви няма да разрешат на силите му да завладеят Украйна и да реализират задачите, които крайните провоенни съветски националисти изискват. Те може и да провокират реакции на Запада, които съветските хардлайнери биха възприели като удостоверение на своите причини - само че с цената на опустошение на оставащата военна мощност на Русия и способността й да реализира нещо с същинска стойност.
Какво може да се случи, в случай че Путин загуби поддръжката на гласоподавателите, които са най-отдадени на неговата визия? Трудно е да се каже.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ