София, Бургас и Пловдив концентрират най-големия обем чуждестранни инвестиции сред общините
Институт за пазарна стопанска система
Възстановяването на районните стопански системи след пандемията и в подтекста висока неустановеност намира отражение и в последователно повишение на нивата на задграничните вложения в част от 265-те общини на страната. В сегашния текст се преглежда териториалното систематизиране на задграничните вложения с струпване към края на 2024 година Необходимо е да се означи, че данните показват общия насъбран размер на задграничните вложения към края на годината, а освен капиталовите потоци, регистрирани през 2024 г.[1]
Към края на 2024 година общата стойност на насъбраните задгранични вложения в нефинансовите предприятия в България доближава 33,9 милиарда евро, или с почти 1,2 милиарда повече спрямо миналата година. Възстановяването след ковид-кризата и бързият стопански напредък след нея носят със себе си повишаване, сравнимо с това от предкризинсния интервал, само че нарасналата неустановеност и поредицата от политически конфликти потиска капацитета за вложения.
Очаквано, поради размера и развиването на районите, съвсем половината – 18,3 милиарда евро до края на 2024 година – от задграничните вложения са осъществени в София. Заради преобладаващата роля на услугите в столичната стопанска система делът на вложенията в промишлеността е релативно дребен, а главен магнит на непознати капитали през последните години са браншове като информационно-комуникационните технологии, аутсорсингът и търговията. На второ място по мярка на задграничните вложения се подрежда Бургас с 1,9 милиарда евро, Пловдив с 1,6 милиарда евро, а индустриалният център Девня със 716 милиона евро и Варна, която доближава 802 милиона евро допълват челната петица. Сред общините с най-голямо наличие на задгранични капитали са логистичният водач Елин Пелин с 685 млн. евро и енергийният център Гълъбово с 459 милиона евро.
Прави усещане и събитието, че измежду водещите общини се подреждат и релативно дребни по население, само че със мощна промишленост – да вземем за пример община Севлиево притегля 366 милиона евро, Божурище – 310 милиона евро, Ботевград – 288 милиона евро. В 33 общини насъбраният размер на ПЧИ е над 100 милиона евро, като техният брой трайно нараства – през 2021 г да речем са били едвам 14. В 150 общини ПЧИ са или покрай нула, данните са конфиденциални по разпоредбите на националната статистика, или въобще няма такива вложения. Важно е да отбележим, че в групата със „ скрити “ данни влизат общини, които сигурно биха се наредили на челните места на класацията – да вземем за пример тези в Средногорието– само че защото в тях господства един огромен вложител данните не подлежат на издание.
Разпределението на задграничните вложения на човек от популацията дава визия за относителната роля на непознатите капитали в локалните стопански системи. Традиционен водач по този индикатор е Девня със 101 хиляди евро приблизително на човек, следвана от Гълъбово с 45 хиляди евро на човек от популацията. В топ 5 към този момент се подреждат и общини от периферията на София, като в Божурище цената на осъществените вложения доближава 34 хиляди евро на човек, в Елин Пелин – 30 хиляди евро, а в Каварна те са 14 хиляди евро. Сред регионалните центрове само София (с 14,1 хиляди евро/човек) се класира в челната десетка. На картата се оформят и огромни територии, в които задгранични вложения на практика липсват – огромни елементи от Северна България, изключително край река Дунав, по границата със Сърбия, както и в планинските региони.
Динамиката на задграничните вложения е разнопосочна, като 51 общини записват отлив на годишна база сред края на 2023 и края на 2024 година, други 61 – нарастване. Очаквано най-бързият растеж – в тази ситуация петкратен – е в дребната община Братя Даскалови, само че Куклен записва покачване от 134%, Попово и Ардино – тъкмо по 100%, Първомай – 61%. София отбелязва растеж от 5,4%, Пловдив – 2,7%, а в същия интервал Варна и Бургас имат спад.
[1] Статистическото проучване за директните задгранични вложения на Национален статистически институт е годишно, изчерпателно и обгръща нефинансовите предприятия, които имат записано задгранично присъединяване в капитала на предприятието от 10 до 100% с дългогодишен интерес и въздействие на задграничния вложител в ръководството му. С годишния статистически формуляр се обезпечава информация за размера на задграничните директни вложения към 31.12. на отчетната година.
