Институт за енергиен мениджмънт Наскоро Европейската агенция по околна среда

Институт за енергиен мениджмънт

Наскоро Европейската организация по околна среда показа своя постоянен отчет – „ Europe’s Environment 2025 “, който предлага обстоен разбор на положението на околната среда в Европа. Докладът преглежда основни тематики като изменението на климата, качеството на въздуха и водите, биоразнообразието, устойчивото потребление на естествените запаси и замърсяването.

Целта на документа е да даде научно обоснована и настояща информация, която да подкрепи вземането на осведомени решения на европейско, национално и районно равнище. Изданието акцентира както провокациите, по този начин и опциите, свързани с устойчивото развиване, и подчертава върху нуждата от интегрирани и ефикасни ограничения за запазване на околната среда.

По отношение на излъчванията, свързани с изменението на климата, в отчета се отбелязва, че в резултат на последователното усилване на политиките, ориентирани към понижаване на излъчванията на парникови газове, темпът на тяхното годишно понижаване в Европейски Съюз се е удвоил от 2005 година насам. Това е довело до преизпълнение на климатичната цел за 2020 г.

Нетните излъчвания на парникови газове (ПГ) в Европейски Съюз през 2023 година са намалели с повече от една трета по отношение на равнищата от 1990 година, до момента в който брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз е повишен с над 60 %. Тъй като на международно ниво излъчванията на ПГ не престават да се усилват, европейският прогрес в смекчаването на изменението на климата демонстрира, че е допустимо намаляването на излъчванията на ПГ да бъде отделено от икономическия напредък.

Напредъкът в намаляването на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз се дължи главно на прехода към възобновими енергийни източници, до момента в който в браншове като селското стопанство и превоза напредъкът остава по-ограничен. В същото време поглъщането на CO₂ от действия, свързани със земеползването, демонстрира наклонност на понижаване през последните години.

За да бъде реализирана задачата за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с 55 % до 2030 година, темпът на тяхното годишно понижаване би трябвало доста да се форсира по отношение на равнищата от последните 15 години. Докато историческите трендове в бранша на енергоснабдяването следва да се запазят, в останалите браншове е належащо осезаемо ускоряване, изключително в превоза, както и в повишението на способността за усвояване на въглерод от горите и почвите.

Приетите и плануваните към сегашния миг ограничения, за които рапортуват страните членки, не са задоволителни, с цел да подсигуряват постигането на задачата за климатична индиферентност до 2050 година Това се удостоверява от систематизираните национални прогнози, които демонстрират забележителен дефицит на запаси за реализиране на тази цел.

Grafikaa 1

Източник: EEA

Развитието в бранш „ Енергетика “ включва удвояване на каузи на възобновимите енергийни източници от 2005 година насам. През 2023 година съвсем една четвърт от крайното енергийно ползване в Европейски Съюз произлиза от възобновими източници. Най-съществен прогрес се следи в електроенергийния бранш, където възобновимите енергийни източници обезпечават 45 % от създадената електрическа енергия в Европейски Съюз – резултат, който слага Съюза пред други райони в света.

В секторите на отоплението и превоза делът на възобновимите енергийни източници доближава надлежно 26 % и 11 % от цялото енергийно ползване към 2023 г.

От 2005 година насам потреблението на първична сила в Европейски Съюз е намаляло с 19 %, а крайното енергийно ползване – с 12 %. Тази наклонност се изяснява с нарасналата енергийна успеваемост, възходящия дял на електрическата енергия от възобновими източници, използването на енергоспестяващи ограничения, структурните промени в стопанската система и по-топлите зими през последните години.

За да бъде реализирана задачата на Европейски Съюз за 42,5 % дял на силата от възобновими източници, годишният ритъм на преход към възобновима сила би трябвало да се усили повече от два пъти по отношение на междинните стойности през последното десетилетие. Едновременно с това електрификацията следва да се уголемява по-бързо във всички браншове, а енергийната успеваемост да се усъвършенства с още по-високи темпове.

До 2030 година е належащо да се реализира трикратно по-голямо годишно понижение на потреблението на първична сила и шесткратно по-голямо годишно понижение на крайното енергийно ползване. Дали този прогрес ще бъде сбъднат, остава нестабилно – той зависи от националните упоритости и поредното използване на политики, които да обезпечат предвидимост на вложенията и координация на политическите сигнали в цялото общество.

Grafika 2

Източник: EEA

Необходимо е да се усилят вложенията във възобновими енергийни източници, електроенергийни мрежи, уреди за предпазване на сила и междусистемни връзки, с цел да се подсигуряват адекватността и гъвкавостта на електроенергийната система. Наред с това следва да се засилят ограниченията за икономисване на енергия и повишение на енергийната успеваемост, последователно да се отстранен дотациите за изкопаеми горива, да се ускорят нововъведенията и да се употребява цялостният капацитет от синергиите на прехода посредством интегрирано обмисляне и трансгранично съдействие.

Енергийният преход в Европейски Съюз няма да бъде изцяло приключен до 2030 година, заради което напъните за декарбонизиране на енергоемките браншове – като производството на цимент и стомана, както и превоза на дълги дистанции – би трябвало да продължат по пътя към реализиране на климатична индиферентност до 2050 г.

Освен това сградният бранш евентуално ще изисква в допълнение внимание в границите на политиките. Преходът ще наложи страните членки на Европейски Съюз да разпознават и преодолеят съществуващите спънки, свързани с обезпечаването на материали и съставни елементи, да се възползват от локалните благоприятни условия – да вземем за пример тези, предоставени от териториалното обмисляне на топлинната сила – и да се оправят с евентуалните промени във въздействието върху околната среда. От решаващо значение ще бъде да се подсигурява публичната подготвеност, да се увеличи устойчивостта на инфраструктурата по отношение на климатичните промени и да се преодолеят пропуските в нововъведенията.

Новите политики следва да целят поощряване на потребителите да поддържат продължаващата промяна, да усъвършенстват енергийната и материалната успеваемост, да подтикват ходенето пешком, колоезденето и потреблението на публичен превоз, както и да възприемат правилата на споделената стопанска система и по-здравословен, по-кръгов метод на живот.

За повече информация: Europe’s environment 2025.